Р Е Ш Е Н И Е

    56                            30.05.2017г.                              гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                               І-ви въззивен наказателен състав

На 3 май                                                                                              2017 година

В публичо заседание в следния състав:

                                                             Председател: Диана Фарфарова

                                                                     Членове: Петранка Жекова                                                            

                                                                                     И. Иванов

Секретар Иванка Златева

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внчхд. № 113 по описа за 2017г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Д.С.Й., депозирана чрез повереника му адв.П.М.   против присъда № 10/ 28.02.2017г.постановена по нчхд № 411/2016г.по описа на Районен съд- Елхово. 

С обжалваната присъда подсъдимите М.Д.Д., М.П.М. и М.К.Г. са признати за невиновни за това на 22.11.2015г. около 3,15ч. в гр.Елхово, на ул.Дунав в бар изграден под жилищен блок "Яница" и в близост до оградата на детска градина "Невен", в съучастие помежду си като съизвършители, да са причинили  на Д.Й. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като са му причинили счупване на носа  с образуване на множество костни фрагменти , които са били разместени и са затруднили носовото дишане, поради което и на основание чл.304 НПК са оправдани по предявеното им обвинение по чл.130 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Отхвърлен е изцяло предявения от Д.Й. против подсъдимите М.Д., М.М. и М.Г.  граждански иск за  солидарно заплащане на причинени неимуществени вреди в размер на 5 000лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 Частния тъжител е осъден да заплати на подсъдимите направените от тях разноски по делото в размер на по 500лева.

В жалбата на частния тъжител се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се твърди, че първоинстанционният съд не е положил достатъчно усилия за да установи обективната истина. Твърди се, че съдът е дал вяра на показанията на свидетели близки роднини на подсъдимите, които противоречат на събраните на предварителната проверка от РУ Елхово писмени доказателства. На това основание се прави искане за отменяне на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.130 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК и да им бъдат наложени съответни наказания. По отношение на предявения граждански иск се прави искане същия да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер. Прави се и искане за присъждане на разноските.  

В съдебно заседание въззивника- частен тъжител участва лично и чрез повереник адвокат П.М., чрез който поддържа жалбата си по изложените съображения. Твърди се, че събраните доказателства на първата инстанция са достатъчни за да се направи обоснован извод, че  тримата подсъдими са извършили инкриминираното им деяние. доказателство в тази насока е и направеното извън съдебно споразумение по нчхд № 764/15г., което е било образувано за същия инцидент и за същото престъпление. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни и да им наложи наказания съответни на тежестта на извършеното престъпление. Пледира се и за уважаване изцяло на предявения граждански иск. 

От въззиваемите - подсъдими в съдебно заседание се явява М.Г., като тримата се представляват от упълномощения защитник адв.Ч., чрез който оспорва се жалбата на въззивника и се прави искане за потвърждаване присъдата на районния съд като правилна, законосъобразна и обоснована.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите  на повереника на частния тъжител и на защитника на подсъдимите,  съгласно правомощията си по чл.313 и сл.от НПК извърши  служебна проверка на присъдата   приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.  Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Районният съд е проявил процесуална активност като е дал възможност на страните в процеса да депозират доказателствата подкрепящи твърденията им. В тази връзка следва да се посочи, че районният съд  е уважил всички искания на частния тъжител за събиране на доказателства. На това основание твърдението във въззивната жалба, че съда "не е положил  достатъчно усилия за да установи обективната истина с всички допустими от закона доказателства "  е напълно неоснователно.  По делата от частен характер частния тъжител е този който следва да докаже обвинението и да посочи всички относими доказателства и това негово задължение не би могло да се "прехвърли" на съда.

 При постановяване на съдебния си акт съдът е направил пълен анализ на събраните гласни и писмени доказателста и е направил обоснован и законосъобразен правен извод,  че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, поради което е постановил оправдателната си  присъда. С частната тъжба против подсъдимите М.Д., М.М. и М.Г. е предявено обвинение, затова че на  22.11.2015г. около 3,15ч. в гр.Елхово, на ул.Дунав в бар изграден под жилищен блок "Яница" и в близост до оградата на детска градина "Невен", в съучастие помежду си като съизвършители, да са причинили  на Д.Й. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като са му причинили счупване на носа  с образуване на множество костни фрагменти , които са били разместени и са затруднили носовото дишане. Решаващият съд правилно  е квалифицирал престъплението по чл.130 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 от НК. За да се признаят подсъдимите за виновни в инкриминираното им престъпление следва да се установи по безспорен и несъмнен начин, че същите в съучастие са причинили на частния тъжител процесната лека телесна повреда, нанасяйки му удари.

Установено е от събраните доказателства, че вечерта на 21/22.11.2015г.подсъдимите Г., Д. и М. /заедно/ и частния тъжител / отделно от тях/ са се намирали в "Пиано бар" гр.Елхово и употребили алкохол. Около 3 часа след полунощ частния тъжител Й. излязъл от заведението и тръгнал по ул.Търговска, като близо до блок "Яница" срещнал подсъдимите М. и Д., а след това се присъединил и подс.Г.. Помежду им възникнал скандал, при което Й. отправил обидни думи към М.Д. и посегнал да го удари, а М.Г. ги разделил и казал на частния тъжител да си тръгва.  Последвало спречкване между четиримата придружено с бутане, като единствено М.Г. ударил Й. по лицето с опакото на ръката си. След това Й.  тръгнал  в посока към детска градина "Невен", а подсъдимите се прибрали в домовете си. По време на инцидента присъствал св.А. Д.- брат на М.Д..

По искане на частния тъжител по делото са конституирани и съответно разпитани като свидетели Д.Б, С.К и Д.Д. От показанията на св.Б. е видно, че  в неустановена вечер около 3 часа чула викове "С., С.", след което погледнала през прозореца и видяла до блок "Яница" силуети на двама- трима човека , застанали един до друг, като някой от тях бил седнал. Същата не е видяла размяна на удари и не е разпознала лицата. Св.К е закарал частния тъжител на 22.11.2015г. в гр.Сливен на съдебен лекар в гр.Сливен, като по пътя той му споделил, че е бит от М., М. и М.. След това го завел и в болница, тъй като е било установено счупване на носа. Св.Д. сочи, че през есента на 2015г., излязла една вечер с приятели и посетили дискотека в бара под „Яница“. Когато към 4.30 часа сутринта решили да си тръгват и тя и още 4-5 момичета и момчета излезли навън, тя видяла тъжителя Д.Й. пред бара, седнал на бордюра пред входа на бара, като видимо състоянието му не било добро – дишането му било тежко, изглеждал неориентиран и „като болен“, имало кръв по него, бил с надути очи, носът му подут, устните – „пръснати“, а клепачите му били леко притворени, не знаел къде е ключът му. Свидетелката се стреснала от вида му и го попитала какво се е случило, но той й отговорил да не се притеснявам, че „няма нищо“. След 10-15 минути дошли други момчета и Д. й казал да си тръгва и да не се притеснява.

По делото е приложено съдебно медицинско удостоверение № 686/25.11.2015г. В същото се сочи, че при прегледа на 25.11.2015г. е установено наличие на умерено изразен десностранен периорбитален хематом със синкавоморав цвят и жълтеникави периферни участъци и умерено изразено болезнен травматичен оток на тъканите с охлузвания на кожата и наранявания на кожата с охлузени повърхности и неравни ръбове с размери около 1-2 см, покрити с кафеникави корички. В областта на дясната очна ябълка се установило наличие на масивни червеникави кръвоизливи, а в областта на гърба на носа се установила рана с охлузни повърхности и неравни ръбове с размери около 1-1.5см, носът е кръвонаседнат, с болезнен травматичен оток, деформиран, с изпъкналост надясно и хлътване отляво, от ноздрите продължава да изтича кървенист секрет. В областта на долната половина на лявата очница също се установило наличие на кръвонасядане с жълтеникав цвят, а в областта на челото са намерени повърхностни охлузвания с размери около 4-5/10-12 мм. Тъканите били болезнени и оточни. Установени били и болки в областта на лявата предностранична повърхност на лявата половина на гръдния кош. Съдебният лекар е дал заключение, че на Д.Й. са нанесени контузия на главата и носа с наличие на десностранен периорбитален хематом с оток на тъканите, охлузвания и охлузни рани в областта на очницата и носа и наличие на  масивни кръвоизливи на очната ябълка, счупване на носа с охлузна рана в областта на гърба на носа, деформация на носа с изпъкване надясно и хлътване отляво със затруднено дишане, което е наложило приемането му в лечебно заведение и оперативно лечение в отделение по ушни, носни и гърлени болести при пълна анестезия. В същото съдебномедицинско удостоверение е посочено, че счупването на носа с образуване на множество костни фрагменти, които са били разместени и затруднявали носовото дишане, е довело до създаване на предпоставки за затрудняване на носовото дишане и настъпване на хронична  дихателна недостатъчност, което от съдебномедицинско гледище се преценява като „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, а останалите увреждания са причинили на освидетелствания „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

   За счупването на носа Й. е депозирал жалба в прокуратурата и е било образувано ДП № 3/2016г. по описа на РП-Елхово. същото е  прекратено с постановление от 10.05.2016г., тъй като се касае за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, наказателното преследване за която по силата на чл. 161 от НПК се възбужда по тъжба на пострадалия.

За останалите телесни увреждания с изключение на счупването на носните кости Д.Й. е подал на 30.11.2015 година до РС- Елхово частна тъжба против тримата подсъдими - М.Г., М.Д. и М.М. с обвинение за извършено от всеки от тях спрямо него престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Образувано е нчхд № 764/2015г. по описа на РС-Елхово, което  е прекратено с протоколно определение № 50 от 28.01.2016година на основание чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал.4, т.4 от НПК поради постъпила от тъжителя Д.Й. молба на 27.01.2016г., с която той оттегля изцяло тъжбата си, подадена срещу подсъдимите и моли производството по делото да бъде прекратено.

Видно от представената по настоящото дело разписка от 27.01.2016 година, подписана от тъжителя Д.С., същият е получил на същата дата – 27.01.2016г. от адв. И.Ч., в качеството му на пълномощник на подсъдимите М.Г., М.Д. и М.М. сумата 2300.00 лева като обезщетение за неимуществени вреди, като с това страните по наказателното дело доброволно уреждат отношенията си. 

При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира за недопустимо разделянето на отделните телесни увреждания в различни престъпления, тъй като отделните видове телесни повреди се намират помежду си в отношение на поглъщане. Затова когато с едно деяние са причинени няколко телесни повреди / еднакви или различни по вид/ то съставлява само едно престъпление, което се квалифицира съобразно най- неблагоприятната за пострадалия телесна повреда.

За да се приеме тази фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите С.К, Д.Б, А. Д. и Д.Д и от приложените писмени доказателства по делото - съдебномедицинско удостоверение № 686/2015 г., епикриза на Д.С.Й. от МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД - гр.Сливен, постановление за прекратяване на наказателно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК на РП-Елхово, постановление изх.№ 2123/16 от 13.07.2016 година на ОП-Ямбол, разписка от 27.01.2016 година, 3 бр.справки за съдимост на подсъдимите, материалите по  преписка вх.№ 2548/2015 година по описа на РП-Елхово.

При тази фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е приел, че на съдебното следствие не са събрани доказателства на 22.11.2015г. около 3,15часа в гр.Елхово подсъдимите Д., Г. и М., в съучастие да са причинили умишлено на Й. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като са му причинили счупване на носа с образуване на множество костни фрагменти, които са били разместени и са затруднявали носовото му дишане. 

Районният съд правилно и обосновано е приел, че от събраните доказателства  по категоричен начин е установено единствено, че на инкриминираната дата и място тримата подсъдими и частния тъжител са се срещнали и помежду им възникнал инцидент, първоначално вербален, а в последствие и физически. Подс.М.Г.  ударил Й. по лицето само веднъж с опаковата страна на дланта на ръката си, а подс. М.М. го бутнал с ръце настрани. Районният съд позовавайки се на доказателствата по ДП правилно е стигнал до извода, че с такъв удар не би могло да се причини счупване на носните костици.  От показанията на св. К, приятел на тъжителя е видно, че последния му споделил, че е бил бит от тримата подсъдими М.Г., М.Д. и М.М.. Установено е също така от показанията на св. Д., че една нощ през есента на 2015г., около 04.30 часа е видяла Й. седнал на бордюра пред входа на бара до „Яница“ във видимо лошо състояние  – дишането му било тежко, изглеждал неориентиран, имало кръв по него, с надути очи, с подут нос, устните – „пръснати“, а клепачите - леко притворени, но въпреки това той й казал да не се притеснява и не разказал какво се е случило. От събраните писмени доказателства се установява също така, че на следващият ден след инцидента през нощта на 22.11.2015г., тъжителят Й. е посетил МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД гр. Сливен, където е бил прегледан и са установени множество телесни увреждания, вкл.и  счупване на кости на носа.

Проверяващата съдебна инстанция напълно споделя правния извод на районния съд, че на съдебното следствие не са  събрани никакви безспорни и категорични доказателства за авторството на престъпното деяние, в което всеки един от тримата подсъдими е обвинен – за нанесена чрез удари с юмруци по главата в областта на лицето на Д.С.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа с образуване на множество костни фрагменти. Споделя се изводът , че събраните по делото гласни доказателства не разкриват описаният в тъжбата механизъм на осъществяване на престъплението- тримата подсъдими нанесли множество удари с юмруци по главата, в областта на лицето, с юмруци и ритници по цялото тяло, без да се конкретизира в кой момент е нанесен директен удар в областта на носа му, а още по-малко кой е нанесъл този удар, кога пострадалият е изпитал болки в областта на носа.

По тези съображения  районният съд правилно и законосъобразно е постановил присъда, с която е оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение.

В предвид обвързаността на гражданския иск от изхода на обвинението правилно и законосъобразно е отхвърлен предявения от частния тъжител против подсъдимите граждански иск за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 5 000лева.

По изложените  съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а проверяваната присъда да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

 Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,                                                                                                                                                                       

                        

 

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/28.02.2017г.постановена по нчхд № 411/2016г.по описа на Районен съд- Елхово.

Решението е окончателно.

 

                     Председател:                 Членове:1.                        2.