Р
Е Ш Е Н И Е
№ 47 19.05.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 19 април
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив. И.
Секретар
Ив.З.
Прокурор Т.С.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№105 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №
31/27.02.2017 г. постановена по НОХД №1268/2016 г. ЯРС е признал подсъдимия Ц.С. П. за виновен в това, че на *****г. около
11.00 часа в гр.Ямбол, на ул."Д.", до обръщалото на автобусна линия
№16 в комплекс "З.Р.", чрез ннасяне на удари с ръце и крака е
причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно - лека телесна
повреда на Г.Х.Г., довела до временно разстройство на здравето неопасно за
живота му и средна телесна повреда на В.А.И., изразяваща се в травматично
избиване на горния десен централен резец, довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което и на осн. чл.131ал.1 т.4 и т.12 вр. с
чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.130 ал.1 и чл.54 от НК го осъжда на две
години лишаване от свобода. На осн.
чл.66 ал.1 от НК съда е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съда го е признал за невиновен да е извършил
две отделни престъпления по чл.131 ал.1 т.12 от НК, поради което и на осн.
чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение.
Със същата присъда съда е осъдил подс.П. да заплати на гражданския ищец Г.Х.Г. сума в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от *****г. до окончателното им изплащане,
като иска над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан
отхвърля.
Недоволен от така постановената присъда е останал
подсъдимия Ц.С.П. и я е обжалвал
като като незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива, постановена при нарушения на материалния и процесуален закон. Прави
искане за отмяна на обжалваната присъда и признаването му за невиновен по
предявеното му обвинение, като съда приеме, че се касае за деяние по чл.132 от
НК, алтернативно да се приложи чл.15 от НК. Алтернативно се пледира за изменение
на обжалваната присъда с намаляване на наложеното наказание. С допълнение към
въззивната жалба се излагат съображения за това, че решаващия съд е извършил превратен фактически и правен анализ
на доказателствата по делото, което приравнява мотивите на присъдата на липса на такива Излагат се и съображения,
че отказа на съда да допусне и назначи тройна съдебна психологопсихиатрична експертиза е довело до
невъзможност да изследва обективната истина, да установи действителната
фактическа обстановка и приложи правилно материалния закон, поради което и
неправилно не е приложил разпоредбата на
чл.132 от НК, като е изложил мотиви, които страдат от вътрешно противоречие.
В съдебно заседание въззивника П. участва лично и чрез редовно
упълномощен защитник. поддържа жалбата и
допълнението към нея по изложените съображения и с направените искания.
В съдебно заседание въззиваемия частен обвинител В.И. участва чрез редовно упълномощен
повереник, моли да бъде потвърдена
обжалваната присъда както в наказателната, така и в гражданската и част
като правилна , законосъобразна, обоснована.
В съдебно заседание въззиваемия
граждански ищец и частен обвинител Г.Г. участва лично и чрез редовно упълномощен повереник. моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда в сила.
Излага съображения за обоснованост и законосъобразност на постановената
присъда, както и, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.15
от НК. Прави искане за заплащане на направените от въззиваемия разноски за
въззивната инстанция.
Участващия по делото прокурор
излага съображения за обоснованост и законосъобразност на
обжалвания съдебен акт и
справедливост на наложеното на въззивника подсъдим наказание. Излагат се съображения , че на
базата на събраните по делото доказателства решаващия съд е направил подробен анализ и е приел
фактическа обстановка която се споделя
изцяло от обвинението, като и мотивите на първоинстанционния съд в тази насока
следва да бъдат споделени. Излага
съображения и, че не се касае за
осъществено съставомерно по чл.132 от НК деяние. Прави се искане за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата
на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустими като подадена в срок и от страна имаща право а и интерес от това.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим Ц.П. на престъпния
състав на чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.130 ал.1 от
НК.
Безспорно установено от
доказателствата по делото е, че на *****г. около 11.00 часа св.Г. управлявал
лек автомобил "*******" с ДК№ *******с прикачено към него ремарке по
ул."Д." посока магазин "В." в гр.Ямбол, като на предна
дясна седалка до него се намирала свид.К.Г.- негова съпруга. В близост до
бензиностанция "Г." свид.Г.
отбил автомобила в ляво, като при включването си отново в движението по
главния път ул."Д." посока магазин "В." не пропуснал
движещия се по този път в същата посока
автомобил с предимство "Ф.П." с ДК№ *****, управляван от въззивника П.,
с намиращи се като пътници в същия негова съпруга, дъщеря и познато лице. За да
избегне удара с управлявания от свид.Г. автомобил въззивника П. предприел маневра в дясно довела до моментно
качване на управлявания от него автомобил на тротоара. При това подразнен
от поведението на водача на автомобила "М." въззивника П. решил да му
поиска обяснение за случилото се, като с автомобила си изпреварил управлявания от свид.Г. автомобил и спрял
пред него, принуждавайки го по този начин
да предприеме аварийно спиране и тъй като свид.Г. не могъл да спре навреме последвал
контакт между двата автомобила с
минимални щети по тях. При това въззивника П. слязъл от управлявания от него
автомобил, отишъл до този управляван от свид.Г., попитал го какво прави, като
му заявил и, че ще убие детето му. Свид.Г.
отговорил на въззивника П., че
няма как той да убие детето му, при положение, че въззивника го е засякъл и се
е ударил в управлявания от него
автомобил. Към този момент въззивника П. отворил предна лява врата на автомобила управляван от
свид.Г. и започнал да нанася удари с юмруци в главата му. Опитвайки се да се предпази свид.Г. се
отдалечил към съпругата си, но
въззивника П. продължил да му нанася удари.
По същото време и на същото място
свид.В.И. придружаван от съпругата си - свид.Н.В.и детето им управлявал
автомобила си по ул."Д." в к-с "З.Р." и заобикаляйки спрените
автомобили на въззивника П. и свид.Г.
видял, че въззивника П. се отправя към
автомобила управляван от свид.Г., в огледалото за обратно виждане
видял последващите действия на въззивника и решил да се върне за да помогне за преустановяване на побоя,
при което на обръщалото на автобусна линия №16 завил в обратна посока и се
върнал на мястото където били спрени двата автомобила. Свид.И. отишъл до
въззивника П., казал му да спре да удря другия водач на автомобила, но тъй като
въззивника не реагирал го хванал за ръката, опитвайки се да го дръпне встрани.
Същевременно въззивника П. се обърнал към свид. В.И., попитал го защо се меси,
след което му нанесъл удар с юмрук в лицето, съборил го на земята и продължил
да му нанася удари с крак в областта на главата и тялото. Свид.Г. успял да излезе от автомобила си, но в
резултат на ударите в главата бил дезориентиран и неадекватен и по настояване на съпругата си
и пътуващия в автомобила на въззивника
мъж се върнал обратно в автомобила си и седнал
на мястото на водач. Пътуващия в автомобила на въззивника П. мъж се
намесил и преустановил по- нататъшните удари на въззивника П. над свид.И.. Отивайки към
автомобила си въззивника П. нанесъл още
няколко удара в главата на свид.Г., който към този момент бил до вратата на
автомобила си. Същевременно свид.И. успял да се изправи и да се прибере в автомобила си, сядайки на
мястото на водача, но се чувствал замаян и дезориентиран. Въззивника П. и
съпътстващите го се качили в управлявания от П. автомобил и потеглили, като на
обръщалото на автобусна линия №16 въззивника П. направил обратен завой и
продължил движението си по посока центъра на града. При това изравнявайки се
с автомобила управляван от свид.И.,
който все още се намирал на мястото на което бил спрял, въззивника П. казал на
свид.И., че не е трябвало да се меси и му отправил заплахи, че ако се оплаче в
полицията ще го намери и ще се саморазправи с него.
След инцидента св.Г. и И. потърсили специализирана медицинска помощ в МБАЛ
Ямбол, където след извършени им прегледи и рентгенографски изследвания на
главата било установено, че на никой от двамата не е налице счупване на
лицевите кости, като същия ден били
освидетелствани от съдебен лекар.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №707/2014 г. и от
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №42/2015 г.
се установява, че на свид.Г. при инцидента на *****г. е била причинена контузия
на главата с кръвонасядания в областта на дясната половина на горната устна с
масивен, болезнен, травматичен оток на тъканите, болезнен травматичен оток на
тъканите в областта на лявата половина на устните, контузия на горния десен
страничен резец с разклащане 1-2 степен,
болезнен при почукване и опит за разклащане и сътресение на мозъка, протекло с
изразени вегитативни прояви. При рентгеново изследване са установени и данни за
наличието на хематом на десния максиларен синус.
Контузията на главата с наличието на болезнен травматичен оток на тъканите
в областта на устните, кръвонасяданията в областта на устните по външните и
вътрешните им повърхности и контузията на горния десен страничен резец с
лекостепенно разклащане на същия, са причинили на пострадалия Г. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установения хематом в десния
максиларен синус, както и сътресението на мозъка, което е протекло с изразени
вегитативни прояви са причинили на
пострадалия Г. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертизата дава заключение, че получените от пострадалия Г. травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в
областта на лицето и устата на пострадалия. Експертизата сочи и, че човешките
ръце със свити в юмрук пръсти също имат такава характеристика и установените
увреждания добре отговарят да са били получени по начин и време, както сочат
представените доказателства по
досъдебното производство.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №708/2014 г. и от
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №43/2015 г.
се установява, че свид.В.И. при инцидента на *****г. е била причинена контузия
на главата с охлузвания на челото, кръвонасядания в областта на дясната
половина на горната устна с масивен болезнен травматичен оток на тъканите,
травматично избиване на горния десен централен резец с кръвонасядания и
натъртвания на меките тъкани придържащи зъба и наличие на кръвни съсиреци в дъното
на алвеолата на зъба, болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на дясната половина на главата и
слепоочието, болки в областта на дясната половина на гръдния кош и охлузвания в
областта на коленете и сътресение на мозъка, протекло с изразени вегитативни
прояви
Експертизата дава заключение че травматичното избиване на горния десен
централен резец е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Контузията
на главата с наличието на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
дясната половина на главата и слепоочието, както и останалите травматични
увреждания в областта на лицето са причинили пострадалия И. сътресение на
мозъка, което е протекло с изразени вегитативни промени, като това състояние
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертизата дава заключение, че получените от пострадалия И. травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени по механизма на
нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на лицето, както и в областта на устата.
Човешките ръце със свити в юмрук пръсти, както и ритниците също имат такава
характеристика и установените увреждания добре отговарят да са били получени по
начин и време, както сочат и представените по досъдебното производство
доказателства.
От заключението на назначената и извършена по делото комплексна съдебно
психолого - психиатрична експертиза се установява, че въззивника П. към момента
на осъществяване на деянието не се е намирал в състояние на афект, а в такова
на обикновено раздразнено състояние.
Така изложените и приети от решаващия съд, а и от настоящия състав на
въззивния такъв фактически обстоятелства безспорно се установяват от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно
показанията на свид.Г., Г., И., В., Д., Д., Г., Ж.и М., частично от
показанията на свид.В., съдебномедицинските удостоверения приложени по делото и
медицинска документация от спешно отделение на МБАЛ Ямбол по отношение на
пострадалите Г. и И., а и заключенията на назначените изготвени по делото и
изслушани експертизи - съдебномедицински по писмени данни за пострадалите Г. и И.
и комплексна съдебно психолого -
психиатрична експертиза на въззивника П..
Правилно , законосъобразно и обосновано , изпълнявайки задълженията си по
чл.305 ал.3 от НПК решаващият съд след анализ е кредитирал показанията на свид.В.,
В. и М. досежно обстоятелството на броя
лица пътували в автомобила на въззивника п.. В тази им част показанията на тези
свидетели са съответни едни на други. Свид.М. към инкриминирания момент е
преминавал покрай автомобила и е имал
възможността да възприеме
обстоятелството на намиращите се
в същия лица, свид.В. е била вътре в автомобила, а свид.В.сочи, че в автомобила
е имало мъж, жена и дете, макар и не с категоричност. Правилно, законосъобразно
и обосновано съда не е кредитирал в
пълнота дадените от свид.В. показания, а
именно в частите им по отношение на
факта на изваждане от жабката на автомобила от свид.Г. на железен
предмет, като пръчка, предвид обстоятелството, че от позицията от която твърди,
че е наблюдавала тези действия на свидетеля не би могла обективно да ги
възприеме, твърдяното от същата обстоятелство
на контакт на автомобила управляван от свид.Г. с този управляван от
въззивника П. преди инцидента, предвид несъответствието им в тази им част с показанията на свид.Ж., Г.
и М. сочещи на обстоятелството, че
именно за да избегне удар с управлявания от свид.Г. автомобил въззивника П.
извършвайки маневра е кчил управлявания
от него автомобил на тротоара. Следва да се имат предвид и показанията на свид.Д.
и Д. по отношение на констатациите им след пристигането на място като служители
на КАТ, които не са констатирали повреди по автомобила визирани от свид.В., а
такива на леко протриване. Изолирани от останалите събрани по делото гласни доказателства, несъответни на
същите - показанията на свид.И., Г.и В., са показанията на свид.В. и относно
факта на падане на земята и на въззивника П. в резултат от действия на свид.И.,
като същите не намират основание и
в установеното от съдебно медицинската
документация и експертно заключение
на съдебномедицинската експертиза
установила уврежданията на свид.И. по
отношение на констатираните травматични увреждания по тялото му. Безспорно правилно при
преценката на достоверността на показанията на тази свидетелка съда е ценил и обстоятелствата на отношенията и със въззивника П.. Такава
оценка съда е направил и на показанията на свид.Г.и В.- съпруга и лице във
фактическо съжителство със пострадалите свидетели Г. и И., като подробно е
обосновал и обстоятелството на
кредитиране със съответствието им с установеното от останалите гласни
доказателства по делото, а и установеното от медицинската документация и
заключенията на съдебномедицинските експертизи по отношение на механизма на
причиняване на травматичните увреждания
на пострадалите. Правилно, обосновано и законосъобразно съда е
кредитирал частично показанията на свид.Г., както предвид обстоятелството на
състоянието му към момента - наличието на сътресение на мозъка с изразени
вегитативни промени в резултат на
нанесените му от въззивника П.
удари в областта на главата, така и предвид
несъответствието им в тези им части - броя на лицата в автомобила на П.,
неизвършването на преглед в спешно отделение на МБАЛ с
показания на свидетели очевидци - Г., И., В., чиито показания освен, че са
съответни едни на други съответстват и на механизма на причиняване на травматичните увреждания на Г. визиран в
експертното заключение на съдебномедицинската експертиза, а и на представената
медицинска документация по делото досежно извършения му преглед.
По отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания на
пострадалите Г. и И. освен кредитираните гласни доказателства съда е анализирал и приложените по делото
съдебно медицински удостоверения, а и заключенията на назначените съдебно
медицински експертизи.
Изготвената и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза дава
заключение, че получените от пострадалия И. травматични увреждания са били
причинени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на нанасяне на множество удари
с такива предмети в областта на лицето,
както и в областта на устата, като човешките ръце със свити в юмрук пръсти,
както и ритниците също имат такава характеристика и установените увреждания
добре отговарят да са били получени по начин и време, както сочат и
представените по досъдебното производство доказателства.
Съдебномедицинската експертиза по писмени данни дава заключение, че
получените от пострадалия Г. травматични увреждания са били причинени от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на нанасяне на
множество удари с такива предмети в областта на лицето и устата на пострадалия.
Експертизата сочи и, че човешките ръце със свити в юмрук пръсти също имат
такава характеристика и установените увреждания добре отговарят да са били
получени по начин и време, както сочат представените доказателства по досъдебното производство.
На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд
е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от
въззивника от обективна и субективна
страна на състава на чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.130 ал.1 от НК от НК, които въззивният съд приемайки изцяло счита за ненужно
да приповтаря в пълнота. Безспорно е налице причиняване на средна по смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1
от НК телесна повреда на свид.И.,
причинена от въззивника подсъдим П.
изразяваща се в травматично избиване на горния десен централен резец, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето и
лека такава на свид.Г., довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота
му, съобразно медикобиологичните характеристики на причинените на двамата травматични
увреждания. Касае се за причиняване на телесни
повреди на повече от едно лице,
съставомерно по т.4 на ал.1 на чл.131 от НК и такова по т.12 на ал.1 на чл.131
по хулигански подбуди предвид обстоятелството, че по начина си на осъществяване
се характеризират и като непристойни
като свързани с нарушаване на установения в страната ред на обществени места, а
и междуличностни такива засягащи честта, достойнството и телесната
неприкосновеност на пострадалите лица.На лице е и обективно грубо нарушаване на
обществения ред от въззивника с извършените от него действия по нанасяне на
обществено място на множество удари с ръце и крака на пострадалия И. и такива с
ръце на пострадалия Г. в резултат на
които същите са получили
травматични увреждания които по медико биологични характеристики представляват такива средна телесна повреда по отношение на свид.И.
и лека такава по отношение на свид.Г.,
като едновременно с това същият е демонстрирал и явно неуважение към обществото с оглед на
изградените морални норми на поведение в същото. Правилен, обоснован и
законосъобразен е и извода на решаващия съд
за осъществяване на деянието от субективна страна при пряк умисъл от
въззивника П.. Пезспорно въззивника п. е
съзнавал, че с нанасяне на удари в
областта на главата на пострадалия Г. и такива в областта на главата и тялото
на пострадалия И. с юмруци, а по отношение на И. и чрез ритане с крак със
значителен интензитет ще им причини телесни увреждания, а и, че осъществява
тези си действия на обществено място и с действията си нарушава грубо съществуващия в страната обществен ред,
а и по този начин с действията си изразява и явно неуважение към обществото.За
това и правилно, законосъобразно и обосновано
решаващият съд е признал
въззивника за виновен в осъществяване на
визираното деяние.
При определяне на наказанието на въззивника подсъдим П. правилно решаващият съд е определил същото при
условията на чл.54 от НК като е отчел от
една страна сравнително високата степен на обществена опасност на осъщественото
деяние по начина му на осъществяване - броя на квалифициращите признаци, вида и
интензитета на причинените телесни
увреждания на пострадалите лица, обстоятелстото на напредналата възраст
на едното от тях и от друга чистото съдебно минало на въззивника, а и
изразеното съжаление за извършеното и
повода за извършването му и е определил същото при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в текста на
закона размер, а именно две години
лишаване от свобода. Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че при
наличието на формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и характеризиращите
въззивника данни не е необходимо за
превъзпитанието му ефективно изтърпяване
на наложеното по размер наказание и е
отложил изтърпяването на същото за срок
от четири години, който се явява
достатъчен и необходим.
Правилно , обосновано и законосъобразно решаващия съд , при този изход на делото е направил извода за основателност на предявения от гражданския ищец Г.
граждански иск за причинени му неимуществени вреди от престъплението с правно основание чл.45 от ЗЗД и доказан
до размера му от 2 000 лв. и е осъдил подсъдимия П. да ги заплати на увреденото лице, ведно със законните лихви
от датата на увреждането. Действително на пострадалия Г. са били причинени
травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота му, като е претърпял и болки и страдания в резултат на
виновното поведение на въззивника
подсъдим П. както при причиняване на телесното увреждане, така и в процеса на
извършваното лечение за това. Определения размер от 2 000 лв. настоящия
състав на въззивния съд намира за
достатъчен и необходим за репарирането им в пълен размер.
Настоящия състав на въззивния съд
намира , че не могат да се споделят доводите на въззивника подсъдим П., че решаващия съд е извършил превратен фактически и правен анализ на доказателствата
по делото, което приравнява мотивите на присъдата на липса на такива. както
вече бе посочено при спазване на задължението си съобразно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК
съда е изложил подробни съображения в
мотивите на присъдата си касателно
кредитирането на показанията на
визираните в същите свидетели, а и е обосновал в пълнота основанията си за некредитиране на
такива частично, по отношение на което
съображевния настоящия състав на въззивния съд изложи при анализа на
доказателствата. Неоснователно е и възражението на въззивника досежно допуснато
съществено процесуално нарушение, предвид отказа на съда да назначи тройна комплексна
психологопсихиатрична експертиза по отношение на въззивника П., която да
установи психологическото му състояние към момента на осъществяване на
деянието, а именно афектно състояние, респективно да преквалифицира деянието
като такова по чл.132 от НК.
Назначената, извършена и изслушана в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно психиатрично психологическа експертиза
дава пълен отговор на поставените въпроси, който правилно е преценен от
съда като обоснован, а изготвената експертиза като обективна и правилна.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че не са налице основанията на чл.153
НПК за назначаване на повторна
експертиза като преценява изготвената такава по делото като обоснована и недаваща основание за съмнение
за правилността и. Извода на решаващия съд, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.132 от НК съда намира
за правилен и обоснован. Както правилно и обосновано е посочил решаващия съд за
да е налице осъществяване на състава на
чл.132 от НК е необходимо деянието да е осъществено в резултат на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия, със средства и по начин лимитативно
изброени в закона, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят
тежки последни за виновния или негови ближни. В случая не са налице комулативно
изискуемите предпоставки на текста, както предвид обстоятелството, че съобразно
установеното от доказателствата по делото и
заключението на комплексната
съдебно психиатрично психологическа експертиза въззивника към инкриминирания
момент не е бил в състояние на физиологичен афект, а и поведението на
пострадалите лица непосредствено преди осъществяване на деянието не носи
необходимите характеристики и интензитет които да позволят квалифициране по
някои от посочените лимитативно изброени
в текста на закона за да предизвика
състояние на силно раздразнение у въззивника. Още повече, че пострадалия И. преди
инкриминирания момент не е бил в
никакъв контакт с въззивника подсъдим, като намесата му се е изразявала единствено в
опит да преустанови действията на
подсъдимия по причиняване на травматични увреждания на пострадалия Г..
Настоящия състав на въззивния съд намира, че не може да се сподели възражението
на въззивника П. и по отношение на
неправилно неприложение от решаващия съд на разпоредбата на чл.15 от НК.
Установения механизъм на причиняване на
травматичните увреждания , респективно причиняване на средна по
характера си телесна повреда - в резултат на избиването на горен десен
централен резец на пострадалия И. довело до затрудняване на дъвченето и говоренето
изключват по категоричен начин сочения
механизъм в показанията на въззивника. Травматичните увреждания на пострадалия И. са причинени
по механизъм на нанасяне на множество удари с твърди предмети, в различни области - главата и
тялото, на различни плоскости, като се касае за
нанесени множество удари - директен удар с юмрук в областта на лицето и
удари с крак, при което въззивника е бил длъжен и е могъл да предвиди причиняването на телесни увреждания от естеството на
получените на пострадалото лице. А случайно по смисъла на чл.15 НК
деяние е такова при което дееца не е
бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
За неоснователно съда намира и възражението на въззивника за явна несправедливост на наложеното
наказание предвид завишаването му по размер. Наложеното по размер
наказание при условията на чл.54 от НК
на въззивника П. е такова определено на
минимума на предвиденото в текста на закона. Съда намира, че в случая не са налице предпоставките за определяне на наказанието на въззивника П.
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК изискващ
наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, като и най-ниското предвидено
в текста наказание да се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото. В случая
решаващия съд е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което и е определил на въззивника
П. наказание на предвидения от закона минимум. Настоящия състав на въззивния
съд не констатира наличието както на изключителни по характера си, така и на
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. А и предвиденото в закона
минимум не се явява несъразмерно тежък
съотносимо на осъщественото предвид начина на осъществяване на деянието.
Предвид разпоредбата на чл.189 ал.3
от НПК при този изход на делото въззивника подсъдим П. следва да понесе
направените от въззиваемия Г. разноски в тази инстанция, а именно такива в
размер на 200 лв. за осъществена правна защита
От цялостната служебна проверка на
атакувания съдебен акт съдът не намери
основание за изменение и отмяната му .
Предвид на изложеното и на осн. чл.338
от НПК
Я О С
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31 / 27.02.2017 г. постановена
по НОХД № 1268/2016 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ц.С.П.
/ с установена по делото самоличност / да заплати на Г.Х.Г. сума в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.