Р Е
Ш Е Н И Е
№ ** 05.05.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 05 април
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П. Жекова
Ив.И.
Секретар
М.К.
Прокурор
М.Б.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№96 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда
№26/20.02.2017 г. постановена по НОХД №61/2017 г. ЯРС е признал подсъдимия А.А.Я.
за виновен в това, че за времето от ****** г. до ****** г. в гр.Ямбол, като
непълнолетен, след като разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си , действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на
повторност, чрез разрушаване и повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот и чрез използване на
техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1517
лв., от владението на собствениците им -
различни физически лица от гр.Ямбол, без тяхно съгласие и различни юридически
лица, без съгласието на техен предсктавител, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с
чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и на осн
чл.58а ал.1 от НК го е намА.л на една
година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда
на основание чл.59 ал.1 от НК съда е зачел
времето през което подс.Я. е бил с мярка за неотклонение "Задържане
под стража", считано от 05.10.2016 г., до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда
съда е осъдил подс.Я. да заплати на Ц.К.К. сума в размер на 72 лева за
причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2016 г. до окончателното им изплащане, като иска над
посочената сума до размера на 120 лв.
като неоснователен и недоказан е отхвърлил.
Недоволен от така
постановената присъда е останал подс.А.Я.
и я е обжалвал като явно несправедлива.. Излагат се съображения, че подсъдимия
е непълнолетен, оказал е пълно съдействие в хода на досъдебното производство на
разследващите, осъзнава извършеното и оказва съжаление за стореното.
В съдебно
заседание подс.Я. участва лично и чрез служебно назначен защитник. Лично и чрез
защитата си поддържа жалбата си на
основанията изложени в същата и с направеното искане. Излага съображения, че
при определяне на наказанието не е взето предвид обстоятелството на ниската му възраст - 16 годиниq към момента на осъществяване на деянието,
тежестта на извършените престъпления,
макар и много на брой с изключително ниска стойност на отнетото, мотивите за
извършването им, които във всички случаи са били с цел да се прехрани., тежкото социално и материално
положение към момента на осъществяване на
престъплението. Прави се искане за изменение на постановената присъда с
намаляване по размер на наложеното наказание лишаване от свобода или
приложението на чл.66 от НК.
Гражданската ищца К. участва в производството чрез редовно
упълномощен повереник. Прави се искане за
потвърждаване на присъдата в гражданската и част.
Участващия по
делото прокурор излага съображение за
правилност и справедливост на обжалваната присъда. Излага съображения, че съда
при определяне на наказанието правилно е съобразил обществената опасност на
извършителя и на деянието. Излага
съображения, че не са нА.це основания за прилагане на института на условното
осъждане предвид стойността на предмета
на посегателство и съдебното минало на извършителя. Прави искане за
потвърждаване на обжалваната присъда.
Съда след цялостна
преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания
съдебен акт в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата като
подадена в установения от закона срок от
страна имаща право и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана
по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:
Правилно,
законосъобразно и обосновано след пълен анА.з на доказателствата по делото решаващия съд е приел, че на ******г около
12.45ч. влизайки в магазин „М. 4" на „В. 2" ООД Ямбол, находящ се на
ул.П. №** и забелязвайки, че на каса 3 няма продавач решил да извърши кражба на пари от същата. В
изпълнение на намерението си въззивника Я. изчакал момент, в който служителите
на магазина нямат видимост към него и отворил процесната каса от която взел парична сума в размер на 180 лв.,
собственост на „В. 2 „ООД с представител П.Д. и бързо напуснал магазина. В края
на работната смяна св.Н. установила липсата на процесната сума и при преглед на записите от охранителните
камери установила действията на извършителя.
На ******* след
обяд Я. отишъл в района на МБАЛ "Св.Пантелеймон" гр.Ямбол където видял
паркиран микробус „С." с ДК № ******* със свалено стъклото на предна лява
врата като в микробуса нямало хора.
Въззивника Я. решил да извърши кражба на вещи от микробуса и за целта за времето от 15.00 ч. до 15.15 ч.
на същата дата бръкнал с ръка през отворени прозорец на предна лява врата на
микробуса и от предна лява седалка на същия взел мъжко портмоне с намиращите се
в него 1 бр. лична карта, 1бр. СУМПС, 1 бр. талон към СУМПС, 1 бр. свидетелство
за управление на селскостопански машини и подвижни повдигащи площадки и
паричната сума от 13 лв. веднага след което
се отдалечил от местопрестъплението. Отнетите вещи били собственост на С.Г.
от гр.Ямбол. Съгласно заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна
експертиза общата стойност на отнетите вещи към датата на деянието възлиза на
сумата от 88 лв.
На ***** след обяд
Я. се намирал в района на МБАЛ"Св. Пантелеймон" гр.Ямбол,
възнамерявайки да извърши кражба на вещи от някоя от сградите на болницата. В
изпълнение на решението си за времето между 16.00 ч. и 16.30 ч. въззивника Я.
влязъл в сградата на Второ вътрешно отделение, отишъл в стая, обособена като
гардеробна и отворил един от гардеробите намиращи се в нея. Там намерил дамска
чанта от която взел 1 бр. дамско портмоне с намиращите се в него 1 бр. лична
карта 1 бр. СУМПС, 1 бр. контролен талон към СУМПС и сумата от 19 лв. и
непосредствено след това напуснал района на болницата. Отнетите вещи били
собственост на св. Ц.К.. Съгласно заключението на изслушаната по делото
стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи към датата на
деянието възлиза на 72 лв. След установяване на Я. като извършител на деянието
- на 31.08.2016 г . Я. предал 1 бр. лична карта и 1 бр. СУМПС.
В неустановен
точен час за времето от 22.30 ч. на 8.08.16 г. до 7.30 ч. на 9.08.16 г.
въззивника Я. *** и преминавайки покрай дом №* забелязал, че входната врата на къщата е
отворена. Я. решил да извърши кражба на вещи от къщата. За целта прескочил
невисоката ограда и през отворената врата проникнал в къщата в която намерил и
взел със себе си мобилен телефон „Нокиа 200", с ИМЕИ ********* с
намиращата се в него СИМ карта на Глобул, след което по обратния път напуснал
имота. Отнетите вещи били собственост на св. К.А.. На следващият ден въззивника
Я. се срещнал със св. Д.С. и му предложил да му продаде отнетия мобилен
телефон, като го уверил, че не е краден. С. се съгласил и закупил телефона за
сумата от 15 лв. След разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване
от 12.08.16 г С. предал закупения от него мобилен телефон на органите на
полицията, които срещу разписка го върнА. на законния му собственик. Стойността
на отнетата вещ към датата на деянието е в размер на 117 лв.
В неустановен час
за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч. на 9.08.2016 г. Я. отишъл в кафене „С.",
намиращо се в сградата на „С. център" в гр.Ямбол на ул."Г.С.Р."
№ *** където забелязал, че сервитьорката обслужва маси, разположени извън
сградата на заведението и взел решение да извърши кражба на вещи от сградата на
кафенето. В изпълнение на взетото решение Я. влязъл в сградата на кафенето
където намерил и взел със себе си 1 бр. дамско портмоне с намиращите се в него
1 бр. лична карта, 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор"М-тел" и
сумата от 50 лв., веднага след това излязъл от заведението и се отдалечил.
Всички вещи били собственост на св. М.Х.Г. След разкриването му от органите на
полицията с протокол за доброволно предаване от 10.08.16 г. въззивника Я.
предал отнетите от Г. вещи с изключение на паричната сума, които срещу разписка
били върнати на законния им собственик. Съгласно заключението на изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи към
датата на деянието възлиза на 79 лв.
На ***** г. въззивника
Я. решил да извърши кражба на вещи от магазин „Т.М.." и в изпълнение на
взетото решение около 12.41 ч. на същата дата заедно с И.А. отишли в магазин Т.М..,
находящ се в гр.Ямбол ул."А." № *. От рафт в магазина въззивника Я. взел 1
бр. мобилен апарат „ Huawei
Р8 lite black DS"
с ИМЕИ 1.******** и 2.******** и го скрил в дрехите си. Непосредствено след
това Я. и А. напуснА. магазина. Отнетата вещ била собственост на „Т.М.. Б."
АД Ямбол. В края на работната смяна св. М.Г. - управител на магазина установила
липсата на процесната вещ. При преглед на записите на охранителните камери в
търговския обект установила действията на въззивника Я.. По-късно Я. срещнал Ю.Р.
и му предложил да му продаде мобилния телефон, убеждавайки го, че не е краден. Р.
се съгласил и заплатил за телефона сумата от 100 лв. След разкриване на
престъплението с протокол за доброволно предаване от 31.08.16 г. Р. предал
закупения от него телефон на органите на полицията, който срещу разписка бил
върнат на законния собственик. Стойността на отнетата вещ към датата на деянието
е в размер на **9 лв.
Около 10.00 ч. на
30.08.2016 г. въззивника Я. отишъл в
ключарско ателие находящо се на ул. К. ** в гр. Ямбол където установил, че на
табуретка зад работния плот е оставена мъжка чанта. Въззивника Я. решил да
извърши кражба на чантата с намиращите се в нея вещи и използвайки момент, в
който работещият в ателието е ангажиран взел чантата с намиращите се в нея 1
бр. лична карта, 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС - втора част, 1 бр.
контактен ключ за лек автомобил „С.К.", веднага след което напуснал
ателието. Отнетите вещи били собственост на св.Н.М.. Когато се отдалечил
достатъчно въззивника Я. проверил съдържанието на чантичката и установил, че в
нея няма пари, след което изхвърлил отнетите вещи на улицата. След разкриване
на деянието от органите на полицията въззивника посочил мястото, където
изхвърлил чантичката и на същото били открити всички отнети от ключарското
ателие вещи, които срещу разписка били върнати на законния им собственик. Съгласно
заключението на изслушаната по делото стоково -оценителна експертиза общата
стойност на отнетите вещи към датата на деянието възлиза на 87 лв.
В неустановен час
за времето от 1.30 до 7.00 ч. на 7.09.2016 г. въззивника Я. *** и минавайки
покрай дом № ** решил да проникне в къщата и да извърши кражба на вещи. В
изпълнение на решението си Я. се приближил до прозорец с метална рамка, чрез
натиск с ръце деформирал болт, с който
било затворено неподвижно крило на прозореца, като по този начин успял да
отвори крилото на прозореца, бръкнал с ръка през отвора и взел 1бр. кафе машина
Делонги и 1 бр. музикален усилвател. С отнетите вещи Я. се отдалечил от
местопрестъплението. Вещите предмет на кражбата били собственост на св.С.А.. След
разкриването му от органите на полицията с протокол за доброволно предаване от
15.09.16 г. въззивника Я. предал отнетите от А. вещи, които срещу разписка били
върнати на пострадА.я собственик. Съгласно заключението на изслушаната по делото
стоково-оценителна експертиза общата стойност на отнетите вещи към датата на
деянието възлиза на **5 лв.
На ****** г.
въззивника Я. *** и минавайки покрай дом № * решил да извърши от него кражба на вещи. В
изпълнение на решението си около 15.00ч. на същата дата Я. прескочил оградата
на имота и проникнал в двора, отишъл до прозорец на една от стаите на къщата и
с намерена в близост до него лъжица нанесъл удари върху стъклото, в резултата
на което същото се счупило. През така създадения отвор въззивника проникнал във
вътрешността на къщата, претърсил стаята, като отворил чекмеджетата на
намиращата се в нея секция където намерил и взел със себе си 1 бр. таблет
„Асус", 1 бр. смарт часовник, 1 бр. аналогов часовник „Бенч", 1 бр.
мъжко яке и 1 чифт дънки. Всички вещи били собственост на св. А.. По обратния
път въззивника напуснал къщата. По-късно същия ден Я. срещнал И.Н. и му подарил
отнетия аналогов часовник „Бенч". На следващия ден - 3.10.2016 г. Я.
срещнал М. И. и го помолил да заложи в заложна къща отнетия таблет, уверявайки
го, че не е краден. И. се съгласил и на същия ден заложил таблета в заложна
къща на ул.П. № ***. Ж. А. - продавач -консултант предала на И. сумата от 30 лв.,
които от своя страна дал на въззивника Я.. След разкриване на престъплението от
органите на полицията Ж. А.а предала с протокол за доброволно предаване
заложения таблет, а св. Н. съответно подарения му от подсъдимия часовник.
Посочените вещи срещу разписка били върнати на законния им собственик. Съгласно
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата
стойност на отнетите вещи към датата на деянието възлиза на 220 лв.
Съгласно
заключението на назначената стоково оценъчна експертиза общата стойност на
вещите предмет на отнемане от въззивника Я. е в размер на 1517 лв. От заключението на
извършената по делото дактилоскопна
експертиза се установява, че намерените дактилоскопни следи при огледа на
местопоризшествие на ул. Г.К. № * са оставени от въззивника А.Я.
От приложената по
делото характеристична справка се установява, че въззивника се води на отчет в
ДПС при РУ-Ямбол от ******* г., като по отношение на него има заведени множество заявителски материА..
За периода от ******* г. до ******* г. е бил настанен във ВУИ Керека. За времето на престой
във възпитателното училище на територията на РУ Дряново има заведени 10 бр.
заявителски материала с негово участие. Не е настаняван в СПИ и ПД Бойчиновци.
Въззивника Я. е осъждан с влезли в сила три присъди
както следва: с Присъда № ******* г. постановена по НОХД ****** г. на ЯРС,
влязла в законна сила на ****** г. е осъден на обществено порицание за престъпление
по чл. 195 ал.1 НК; с Присъда № ****** г. постановена по НОХД № ****** г. на ЯРС,
влязла в законна сила на 29.07.15 е осъден и му е наложено наказание пробация
за престъпление по чл. 195 ал.1 НК; с Присъда № ******** г. постановена по НОХД
№ **** на PC
Дряново, влязла в законна сила на 29.08.16 е осъден и му е наложено наказание пробация за престъпление по чл. 195
ал.1 НК.
Горната фактическа
обстановка паравилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е
приел за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт , които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.,
, Н., Г., А., , С., Г., , М., Г., К., В., А., Р., А., М.Г., А., Н., А., И., Я.,
заключението на изслушаната дактилоскопна експертиза , заключението на
изслушаната видеотехническа експертиза заключението на изслушаните 3 бр.
стоково-оценителни експертизи, заключението на изслушаната видео-техническа
експертиза и приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие - 2бр, протокол за доброволно предаване - 9 бр, разписка - 6
бр, заложен билет, декларация по чл. 14 ал.З от Наредбата за дейността на
заложните къщи, удостоверение за раждане, характеристична справка от ДПС-Ямбол,
справка за съдимост.
Настоящия състав
на въззивния съд намира, че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на
делото с необходимите доказателства като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анА.з на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим
на престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 и т.7 вр. с чл.194 ал.1
вр.с чл.28 ал.1 с чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 от НК .
Производството пред първоинстанционния съд
е проведено по реда на глава
ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в
съответствие с разпоредбата на ал.3 на
чл.373 от НПК е взел предвид направените
от въззивника подсъдим А.Я. самопризнания
в съответствие с разпоредбата на т.2 на
чл.371 от НПК и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства - гласни
и писмени, както и заключението
на назначената експертиза - съдебно
стоково оценъчна, при изразено съгласие от подсъдимия да не се
събират доказателства относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при обявено
определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.
Настоящия състав на въззивния съд намира , както и решаващия такъв, че така
изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени –
показанията на разпитаните свид.Д., Н., Г., А., С., Г., М.в, Г., К., В.,
А., Р., А., М.Г., А., Н., А., И. и Я. сочещи на начина на проникване в помещенията и автомобила
където са се намирА. вещите предмет на отнемане, вида и броя на същите,
обстоятелството на предоставяне на същите от въззивника Я.. Съответно на
установеното от показанията на свидетелите е и установеното от заключението на дактилоскопната експертиза,
видеотехническа такава и трите назначени и изготвени по делото стоково оценъчни
експертизи, определящи стойността на вещите предмет на отнемане. В съответствие
с визираните доказателства са и установените обстоятелства от протоколите за
оглед на местопроизшествие съответно, тези
от разписките за доброволно предаване, заложен билет и Декларация по
чл.14 ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи, а и удостоверение за раждане и характеристична справка от ДПС Ямбол и
справка за съдимост на въззивника Я..
Съдът намира, че е нА.це съответствие на установеното от събраните по делото
доказателства с направените от въззивника
подсъдим А.Я. признаване за фактите изложени в обстоятелствената част от
обвинителния акт.
Правилно , законосъобразно и обосновано
анА.зирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квА.фицирал
осъщественото от въззивника Я. деяние като такова съставомерно
по чл. 195 ал.1 т.3 т.4 и т.7 вр.
с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с
чл.63 ал.1 т.3 вр. счл.26 ал.1 от НК. Безспорно
е нА.це отнемане на вещи – чужди, движими такива, а именно собственост на св.С.Г., Ц.К., К.А., М. Г., Н.М., С.А., А., такива собственост
на "Т.М.. Б." АД Ямбол и
"В. - *"
ООД Ямбол, като с факта на вземането им от мястото на което същите са били поставени от собствениците – микробус "С."
с ДК№ ******* паркиран пред МБАЛ Ямбол, от помещение в МБАЛ Ямбол, жилищна
сграда намираща се на ул."М." №* в
гр.Ямбол, в помещение на кафе "С."
в гр.Ямбол, помещението на ключарско ателие находящо се на ул."К." №**, дом намиращ се на ул."Р. №** в гр.Ямбол,
дом намирац се на ул."Г.К." №9 в гр.Ямбол, от магазин "Т.М.."
находящ се на ул."А." №7 в гр.Ямбол ,
се прекратява владението на
собствениците и се поставя свое собствено такова от въззивника Я.. Безспорно е установено и
обстоятелството на намерение за своене, предвид
извършването на разпоредителни
действия с вещите. Липсва съмнение
относно липсата на съгласие от страна на собствениците съобразно заявеното.
Стойността на вещите предмет на отнемане е категорично установена от заключенията на назначените съдебно стоково
оценъчни експертизи. С факта на
използване на техническо средство – лъжица за счупване на стъклото в имота
на свид. А. А. и повреждане на механизма
на прозорец в жилището на св.С.А., за осъществяване на деянието подсъдимия
е разрушил прегради здраво направени за
защита на имот и е използвал техническо средство, което обстоятелство сочи и на
правилно квалифициране на деянието и като съставомерно и по т.3 и 4 на ал.1 на чл.195 от НК. На лице е и
осъществяване на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК тъй като въззивника А.Я. е осъществил девет
престъпни деяния, осъществяващи престъпни състави на едно и също престъпление -
такова по чл.195 от НК, извършени са през
непродължителен период от време – в рамките на три месеца, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл. Безспорно
законосъобразно и обосновано решаващия съд е приел и, че деянието въззивника Я.
е осъществил при условията на повторност
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като ги е осъществил след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда -
Присъда №******** г. постановена по НОХД №******** г. по описа на ЯРС и Присъда №****** г. постановена по НОХД №********
г. по описа на ЯРС, за друго такова престъпление - кражба и преди изтичане
на предвидения в чл.30 НК петгодишен
срок. Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приел и, че всяко
от осъществените, включени в продължаваната престъпност деяние не представлява
такова маловажен случай по смисъла на
чл.93 ал.1 т.9 от НК предвид начина на осъществяване, сочещи на повишена степен на обществена опасност на всяко от тях. За
това и правилно решаващия съд е квалифицирал деянието като такова осъществено
при квалифицирания състав на т.7 ал.1 на
чл.195 НК. Въззивника макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, изводи за което правилно и обосновано решаващия съд е направил
от доброто му общо физическо и
психическо развитие установено от характеристичните данни, липсата на болестни
процеси в детството му които да са довели до промяна на представно волевата му сфера, а и ясен спомен
за извършеното и неправомерния му
характер установяващи се от дадените от същия в хода на досъдебното
производство обяснения.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл, тъй
като въззивника подсъдим Я. е искал
настъпването на противоправните последици, а именно противоправното отнемане на вещите собственост на пострадалите
с намерение за противозаконно
своене, от владението на собствениците, при липсата на съгласие от тяхна страна.
При определяне на вида и размера на
наказанието на въззивника Я. съда е редуцирал наказанието в съответствие с
чл.63 ал.1 т.3 НК предвид обстоятелството, че
е непълнолетен взел е предвид степента на обществена опасност на осъщественото
и тази на личността му, при което
правилно е преценил съобразявайки
императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК , предвид
разглеждане на производството по реда на глава ХХVІІ от НПК, че наказанието на този подсъдими следва да се определи при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК в размер от две година лишаване от свобода, редуцирани за
изтърпяване до размера на една година и
четири месеца лишаване от свобода, като е постановил и изтърпяване на същото
при първоначален общ режим.
При преценката на степента на обществена опасност
на реално осъщественото решаващия съд правилно и обосновано е приел, че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на този вид престъпления, начина на осъществяване на деянието,
предвид квалифициращите обстоятелства, значителния брой на осъществените
влизащи в продължаваната престъпна дейност
такива. Същевременно решаващия съд очевидно правилно е преценил степента на
обществена опасност на личността на въззивника подсъдим като висока такава
преценявайки от една страна процесуалното му поведение в хода на
досъдебното производство и цялостното развитие
на процеса, съдействието за установяване на обективната истина,
фактическото възстановяване на част от вещите предмет на отнемане с негово
съдействие, предвид направените признания при това и от друга страна страна
предишните му осъждания за престъпления против собствеността и
характеризиращите го данни сочещи независимо от младата му възраст на изградени престъпни навици определят
приложението на чл.54 ал.1 от НК при отегчаващи отговорността обстоятелства над
средния предвиден размер, приложил го е при определяне на наказанието, като е
определил такова по размер от две години
лишаване от свобода. В съответствие с
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК съда е редуцирал наказанията на въззивника
подсъдим Я., до размера на
една година и четири месеца лишаване от свобода.
Извода на решаващия съд , че по отношение и на въззивника подсъдим Я. не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК
за отлагане на изтърпяването на определеното по размер наказание, настоящия
състав на въззивния съд намира за обоснован и законосъобразен.
Характеризиращите го данни сочат на
изградени престъпни навици, налагани са му наказания по влезли в сила
присъди съответно обществено порицание и
пробация, които очевидно не са изиграли
възпитателна и възпираща роля.
Липсва основание при тези характеризиращи данни да се счете, че постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното му по размер
наказание лишаване от свобода.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят
доводите на въззивника за явна
несправедливост на наложеното му по размер и определен начин на
изтърпяване наказание. Безспорно правилно
решаващия съд при преценката на степента на обществена опасност на
осъщественото деяние и степента на
обществена опасност на личността на въззивника е взел предвид динамиката на този вид престъпления към
момента на осъществяването в региона, сравнително високата степен на реално осъществените престъпни деяния по
начина им на осъществяване предвид квалифициращите ги обстоятелства, а и предвид на броя на
осъществените включени в продължаваното престъпление такива, а именно девет. Едновременно с това правилно е преценил и степента на обществена
опасност на въззивника като висока такава. Независимо от ниската възраст въззивника видно от характеристичните данни е с изградени престъпни навици. Видно от
характеристичната справка от ДПС Я. се
води на отчет от ******* г. като по отношение на него има множество
заведени ЗМ преимуществено за кражби,
осъждан е с три влезли в сила присъди, т.е. и такива извън
необходимото за квалифициращото обстоятелство по т.7 на ал.1 на чл.195
от НК, всички за продължавана по смисъла на чл.26 ал.1 от НК престъпна дейност
и при квалифициращите обстоятелства на т.3, 4 и 5 на ал.1 на чл.195 НК.
Наведените доводи, че в недостатъчна степен е взето предвид оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство не се споделят от настоящия
състав на въззивния съд. Това обстоятелство е отчетено в необходимата степен от
решаващия съд. Що се касае до наведените доводи
за процесуалното поведение на
въззивника в съдебната фаза на процеса и ниската му възраст, то при производството по глава 27 от НПК наказанието на въззивника е редуцирано във вр. с чл.58а от НК, а младата му възраст при
съобразяване с разпоредбата на ал.1 т.3 на чл.63 от НК.
Неоснователно е и възражението за
необосновано неприложение на разпоредбата на чл.66 от НК от решаващия съд. Извода
на решаващия съд , че по отношение и на въззивника подсъдим Я. не са налице
основанията на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане на изтърпяването на определеното по размер наказание, настоящия състав на въззивния съд намира за
обоснован и законосъобразен. Характеризиращите го данни сочат на изградени престъпни навици, налагани са му
наказания по влезли в сила присъди
съответно обществено порицание и пробация, които очевидно не са изиграли възпитателна
и възпираща роля. Липсва основание при тези характеризиращи данни да се
счете, че постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи
наложеното му по размер наказание лишаване от свобода.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до
изменение или отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения и в съответствие с чл.**8 вр. с чл.**4 т.6 от НПК
ЯОС
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №26/20.02.2017 г.
постановена по НОХД №61/2017 г. по описа на ЯРС .
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.