№___44 03.05.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди
и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар Ив. З.
прокурор Д. Л.
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД №64 по
описа на ЯОС за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС, е по
реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
защитника на подсъдимия Г.К.К.,
срещу към Присъда №49/13.10.2016 г. постановена по
НОХД №138/2016 г. описа на Районен съд - Елхово с която въззивникът е признат за виновен в, че на
02.06.2014 година в с. Изгрев около 9.00 часа, чрез удар с дървена климия е
причинил средна телесна повреда на М.К. ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на костите на палеца на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок не по-малък от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1
от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК го осъдил на лишаване
от свобода за срок от ТРИ
МЕСЕЦА и е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. Също
така ЕРС е осъдил подсъдимия Г.К.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45 от ЗЗД на М.К.К., сумата от 500.00 /петстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лв.
считано от датата на увреждането – 02.06.2014 г. до окончателното им плащане,
като искът за разликата над 500.00 лв., е отхвърлил като неоснователен и
недоказан. Първата инстанция е осъдила подсъдимия К., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 245
лв. направени по делото разноски, вносими в приход на РБ по сметка на ОД МВР
- Ямбол и 46.15 лв. направени
разноски в съдебната фаза на производството вносими в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Елхово, както и 5.00 лв. държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Подсъдимия К. е осъден и ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт сумата от 50.00 лв. държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск. ЕРС е постановил и
отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от
НК, на вещественото доказателство по делото - дървена климия, която като вещ без стойност
след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожена.
В жалбата се
развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваната присъда. В съдебното заседание защитникът излага
съображения, че ЕРС е допуснал съществено процесуално нарушение след като на
основание чл. 287, ал. 1 от НПК, е приел изменение на обвинението, като обстоятелствата
на които се позовава Районна прокуратура - Елхово при новото обвинение, са били
известни още в ДП. Също така твърди, че е променена формулировката на
изменението на обвинението направената от прокурора и записана в протокола от
съдебното заседание, като в определението с което се допуска това, решаващият
състав е добавил: „за срок не по-малък от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал.
2 във вр. ал. 1 от НК“ и по този начин съдът е действал като обвинител, а не като
арбитър. Защитникът поддържа, че ЕРС неправилно е приел фактическа обстановка, че
пострадалият е бил увреден от удар с климия в пръста, като е дал е доверие на
показанията на пострадалия, без да вземе предвид, че същият е граждански ищец и
е заинтересован от изхода на делото, а е отхвърлил вероятността пострадалият да
се е самонаранил при сблъсъка между двамата. Подсъдимият Г.К. поддържа защитната
реч и твърди, че не е причинил телесна повреда на въззивника. Пледира се за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт, за оправдаване на подсъдимия по
предявеното му обвинение и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Въззиваемият М.К. счита, че размерите на наложеното
на подсъдимия наказание и на уважения гражданския, иск са занижи.
Представителят на държавното обвинение
намира въззивната жалба за неоснователна и пледира постановената атакуваната присъда,
като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприета и от първата инстанция:
Подсъдимият Г.К.К. и
пострадалия М.К. К. ***, познавали си не
били във влошени отношения. На 02.06.2014 г. около 09.00 ч. възникнал конфликт
между тях свързан с това, че свид. К. вързал коня си на поляната пред двора му,
в близост до магарето на подсъдимия. Тогава подс. К. излязъл от двора си, тръгнал
към свид. К. и започнал да му вика, че животните ще се оплетат и коня му ще
убие магарето му. Подсъдимия стигнал до свид. К. и посегнал към него с ръка, а свид.
К. протегнал лявата си ръка за да го отблъсне, но подсъдимият го хванал за
палеца на лявата ръка и се опитал да го извие. Свид. К. изпитал остра болка в
пръста, но подсъдимия го пуснал и тръгнал да се прибира. Свид. К., който също
тръгнал да се прибира, като чул, че подс. К. казва по негов адрес: „Крив човек,
терсене човек“, го настигнал в двора му, хванал подсъдимия отзад за дясното
рамо, ударил го по главата и го напсувал. Подсъдимия се ядосал взел от каруцата
си климията и насъскал кучето си срещу свид. К.. Кучето нападнало свид. К. и
започнало да го хапе, а подсъдимия нанесъл на свид. М.К., с климията, удари по главата,
по лявото рамо и по лявото бедро. При предпазването му с ръце, един от ударите на
подсъдимия с климията, попаднал в областта на палеца на лявата ръка на
пострадалия К. и му причинил многофрагментно счупване на палеца на лявата ръка.
Постр. К. успял да хване климията, двамата с подсъдимия започнали да я дърпат и
така стигнали до сградата на намиращата се на поляната мелница. Там свид. К.
успял да издърпа от подсъдимия климията и си тръгнал с нея. Прибирайки се към
дома си, той минал покрай дома на свидетелите И.Т. и С.Т. и им казал, че са се
били с подсъдимия и се оплакал, че пръста му е счупен. Двамата свидетели видели,
че дрехите на пострадалия са скъсани, както и че по лицето му има кръв. Сред
това свид. К. се обадил на телефон 112 и на място пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ, който го транспортирал в МБАЛ „С. И. ***. По-късно през деня пострадалият
отишъл в МБАЛ – Ямбол, където бил прегледан от лекар - ортопед д-р И., който
отбелязал в амбулаторни листи, че при прегледа, са установени телесни
увреждания на М.К., вкл. и полифрагментно счупване на палеца на лявата му ръка.
На 03.06.2014 г. свид. К. ***
при ОДМВР – Ямбол и още същия ден полицейски
служители, между които и свид. Н.С., започнали проверка по случая при която разговаряли
с подсъдимия и пострадалия. В беседите двамата посочили повода за инцидента и
всеки изложил своята версия за случилото се, а двамата видимо имали травматични
увреждания. С всеки от тях полицейските служители посетили мястото на деянието
и там констатирали отъпкана трева. Оглед на местопроизшествие не бил извършен.
Свид. К. предал на органите на РУ – Елхово с Протокол за доброволно предаване
от 03.06.2024 г. процесната климия - с дължина
1,06 м., широчина в долния край 5х3,5 см и широчина в горния край
3,5х3,5 см. При предаването свид. К. посочил, че с тази климия подс. Г.К. му е
нанесъл няколко удара и му причинил фрактура на левия палец, пукане на главата
и синини по гърба. На 03.06.2014 г. подсъдимия бил предупреден от органите на
РУ – Елхово с протокол, да не се заканва със саморазправа спрямо пострадалия М.К..
Видно от амбулаторен лист
№000398/02.06.2014 г., свид. М.К. от д-р Г. от
МБАЛ „Св. И. ***, пациентът е съобщил, че е бил ухапан от куче в
областта на дясната подбедрица и ударен с дърво в областта на главата, гърба,
лявата длан, и лявото бедро. При прегледа били установени следните телесни
увреждания по тялото на пострадалия: разкъсно-контузна рана на главата с
дължина 6 см., умерено кървяща, достигаща до апоневрозата, контузна рана в
областта на горната устна с дължина 0,5 см., суфузия на кожата в областта на
гърба с дължина 10/3 см., кръвонасядане в областта на ляв долен крайник в областта на бедрото и лявата
колянна става, с охлузване на кожата, налични рани от ухапване – 8 бр. в областта
на лявата подбедрица и 4 броя на дясната
подбедрица, първи пръст на лява длан патолгично подвижен с костокрепитации. При
изследванията била констатирана фактура на медиална фаланга на първи пръст на
лява ръка на пострадалия. В представения амбулаторен лист №001145, издаден от д-р А. И. – лекар
специалист на 02.06.2014 г., е констатирано счупване на палеца на лявата ръка
на свид. К. - полифрагментна фрактура и отразено извършване на гипсова
имобилизация. На 03.06.2014 г. свид. К. бил освидетелстван от съдебен лекар
д-р Т.Ч. и в издаденото съдебно–медицинско удостоверение №
290/03.06.2014 г., били отразени констатираните от д-р Г. и д-р И. телесните
увреждания на свид. К., като било изразено становище, че причинените
травматични увреждания са получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпообразни предмети и добре отговарят да са
били получени по начин и време както съобщава освидетелствания, а счупването на
средното членче на палеца на лявата му ръка е довело до трайно затрудняване на
движенията на лявата ръка, а останалите увреждания сами по себе си са причинили
на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от епикриза от 10.06.2014 г. на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол, на
пострадалия К. била осъществена операция на увредения палец на ръката, при
която било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация под
анестезия. За тази операция пострадалия постъпил в болничното заведение на 09.06.2014
г. и бил изписан на 10.06.2014 г. с предписано щадене на крайника за срок от
два месеца и провеждане на активна рехабилитация.
Видно от заключението ВЛ по назначената
в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза и допълнението към нея, на пострадалия
К. са били причинени контузия на главата - лявата париетална /теменна/ област -
окосмената част, с травматична разкъсно-контузна рана с дължина 6 см.; кървяща,
контузия на горната устна с охлузна рана с размери 0,5 см, с отток на тъканите
и болезненост; кръвонасядане с продълговата ивицова форма с дължина 10 см. и
ширина 3 см. с по-светла средна част, /двойно ивицово кръвонасядане/ и отток и болка на тъканите; кръвонасядане на
лявото бедро; рана на коляното; контузия на палеца, на лявата ръка, с
многофрагментно счупване на проксималната фаланга и множество рани от ухапвания
от куче по двете подбедрици - 8 в ляво и 4 в дясно. Според заключението раните
от ударите с юмруци /горната устна/, с дървена климия /раната на главата, кръвонсядането на гърба и лявото бедро и
фрактура на левия палец/ са причинени по механизъм на удари с твърди
тъпи и тъпообразни предмети и същите добре отговарят да са причинени по начин и
време описан от пострадалия по време на побоя. По медико-биологическа
характеристика травматичните увреждания осъществяват признаците на натъртвания, оттоци, кръвонасядания, охлузни и
разкъсно-контузни рани, фрактура на кост, болки и свързаните с тях функционални
нарушения. Заключението на вещото лице е че фрактурата на левия палец е
причинена от удара с климията и отговаря на така наречената „парадна“ или
защитна телесна повреда на условията на предпазване на главата с поставяне на
ръцете пред и над главата. Раните по двете подбедрици са причинени от ухапвания на животно - куче. Полифрагментната фрактура на
проксималната фаланга на палеца на лявата ръка /тази която е до дланта/ е
причинило на М.К. М. „трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник“ и най-вече в хватателната
функция на ръката, а останалите описани травматични увреждания - съвкупно
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В с.з. вещото лице дава становище,
че при усукване, при силно и рязко извИ.е със сила може да се поучи увреждане
на става, но не и да е получи многофрагментно счупване на костите на палеца,
като за причиняването на такава фрактура е необходим директен удар с голяма сила, поради което и такова счупване не би могло да се получи и от
удар с юмрук. За причиняването на конкретната телесна повреда не е било
необходимо увредената ръка да е била поставена върху твърда повърхност,
възможно е причиняването й и при свободно положение на ръката. Травмата би могла да се получи и при удар на ръката в
твърд тъп предмет, вкл. и в касата на врата.
След възникналия инцидент
подс. К. също потърсил лекарска помощ, като на 04.06.2014 г. посетил д-р С. Г. в МБАЛ „Св. И.*** и му бил издаден Амбулаторен
лист №000410/04.06.2014 г. с посочени: контузно-охлузна рана в областта на
главата и лявата вежда, палпаторна болка в областта на долна челюст в ляво,
палпаторна болка в областта на 7-8 ребро в дясно, кръвонасядане на кожата в
областта на лява предмишница и охлузване
в областта на лявото рамо, палпаторна болка в областта на 4 пръст и палпаторна
болка в лумбо-сакралният отдел – всички получени по данни от подсъдимия, при сбИ.е.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел за
установена описаната фактическа
обстановка, въз основа отчасти
от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свид. М.К.К., от
показанията на свидетелите И.А.Т., С.А.Т., И. Д. Ш. и Н.Я. С., от проведената
очна ставка между подсъдимия и свид. М.К., въз основа на заключенията на ВЛ по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-медицинска
експертизи, както и въз основа на приобщените писмените доказателства по делото:протокол
за предупреждение от 03.06.2014 г. на РУ - Елхово; протокол за доброволно
предаване №03.06.2014 г. на РУ - Елхово; амбулаторен лист №000398/02.06.2014 г.
издаден от д-р Г.; амбулаторен лист №001145/02.06.2014 г. издаден от д-р А И.; съдебно-медицинско
удостоверение №290/2014 г. издадено от д-р Т.Ч.; амбулаторен лист
№000410/04.06.2014 г. издаден от д-р С. Г.; фактура №2978/04.06.2014 г. на МБАЛ
„Св. И. ***; медицинско направление изх. №7/31.10.2014 г. на АПППМЛ д-р М. Г;
справка за съдимост на подсъдимия; експертно решение №1625/17.05.2011 г. на
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол; епикриза на М.К., издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД – Ямбол, от 10.06.2014 г.; два бр. рентгенови снимки; искане за образно
изследване на М.К. от 02.06.2014 г.; медицинско направление на М.К. от 02.06.2014 година.
Правилно ЕРС е кредитирал показанията
на свидетелите Н.С., И.Т., С.Т. и И. Ш. като последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондиращи с другите доказателства по делото. Резонно
решаващият съд е базирал своите изводи и на заключението на вещото лице по
съдебно-медицинска експертиза и допълнителната такава, приемайки ги за обективни
и компетентно изготвени. Правилно е ценил като редовни и непротиворечиви и
приобщените по делото писмени доказателства.
Правилно и обосновано, ЕРС е
установил всички факти по делото -възникването на конфликта, развитието му,
телесни увреждания на пострадалия и подсъдимия. Специално по отношение на механизма
на причиняване на полифрагментната фрактура на проксималната фаланга на палеца
на лявата ръка на свид. М. М., правилно решаващият съда е кредитирал показанията
на пострадалия, независимо от неговата заинтересованост, като е съобразил, че в
тази им част, те са подкрепени от заключението на ВЛ по съдебно-медицинската
експертиза за механизма на причиняване на увреждането и е приел, че то е
нанесено чрез директен удар голяма сила с твърд тъп предмет - т.е. дървената
климия.
ЯОС споделя напълно подкрепя
изложения от първата инстанция анализ на доказателствената съвкупност и счита,
че ЕРС задълбочено и прецизно е осъществил този логически процес. Всички ценени и
от първата инстанция и от въззивния съд доказателства, са по същество безпротиворечиви,
в хармонично единство, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото досежно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа
обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Г.К.К., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129,
ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като на
02.06.2014 г. в с. Изгрев, около 9.00 часа, чрез удар с дървена климия, е причинил
средна телесна повреда на М.К. ***, изразяваща се в многофрагментно счупване на
костите на палеца на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението
на левия горен крайник за срок не по-малък от 30 дни.
От
обективна
страна подс. К. е осъществил
всички признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
- вследствие от нанесения от него удар с твърд тъп предмет - дървената климия, на пострадалия К. е било причинено
многофрагментно счупване на палеца на лявата му ръка, довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник на пострадалия за срок не
по-малък от 30 дни при обичайното развитие на оздравителните процеси - ерго настъпил
е вредоносния престъпен резултат.
Авторството
на деянието е установено по безспорен начин от кредитираните и от двете съдебни
инстанциите доказателства.
Проверяващата
инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна
процесното престъпление е извършено с евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият К.
е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е допускал тяхното настъпване - осъществил е целенасочени и
съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да нанесе телесни увреждания на пострадалия и
макар да не е целял по този начин да причини на пострадалия точно това
полифрагментното счупване на
костите на палеца на лявата му ръка, имайки предвид силата, насочеността и начина на
нанасяне на удара, подс. К. като човек с
достатъчен житейски опит, логично е допускал
тази възможност.
Предвид
изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е признал подс. за виновен в това да е извършил престъплението
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Защитата излага съображения, че районният
съд е осъществил съществено процесуално нарушение, като е допуснал изменение на
обвинението на основание чл. 287, ал. 1 от НПК - приел е ново обвинение, за
което при съпоставяне на материалите по ДП с тези от съдебното следствие е видно,
че обстоятелствата на които се позовава прокурора, са били известни още в ДП. Въззивната
инстанция не споделя аргумента, че основанията за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, следва да са възникнали в хода на
съдебното следствие. Такъв мотив е относим към редакцията на чл. 287, ал. 1 от
НПК в сила до 27 април 2010 г. допускащ изменение на обвинението само „когато
на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на
органите на досъдебното производство...”. В сега действащата разпоредба на чл.
287, ал. 1 от НПК, прокурора „повдига ново обвинение, когато на съдебното
следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част
на обвинението...” - ерго това правомощие на държавния обвинител не е поставено
под условие, основанията да не са били налице на досъдебното производство. По
тези съображения ЯОС счита, че първата инстанция е процедирала правилно и ако
не бе допуснала изменението на обвинението, то тогава щеше да наруши съществено
процесуалните правила.
Също така защитата навежда доводи, че
решаващият съд, при приемането на изменението на обвинението в съдебно
заседание, е променил формулировката направена от прокурора, като е добавил „за
срок не по- малък от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от
НК. Обвинението по диспозитива на ОА е за това, че подс. К. „на 02.06.2014 г.
около 9.00 ч. в с. Изгрев обл. Ямбол, действайки като извършител, чрез извИ.е
на палеца на лявата ръка причинил средна телесна повреда на М.К. ***,
изразяваща се в счупване на фалангата на палеца на лявата ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок не по-малък от
30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК”. Приетото от ЕРС обвинение,
след изменението му в с.з. на 13.07.2016 г., е в следния вид - „… на 02.06.2014
г. в с. Изгрев около 9.00 часа, чрез множество удари с дървена климия е
причинил средна телесна повреда на М.К. ***, изразяваща се в многофрагментно
счупване на костите на палеца на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок не по-малък от 30 дни - престъпление
по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК”. При сравнението, въззивният състав
намира, че първостепенният съд не е допуснал „допълнителното друго” или
„различно ново” обвинение, доколкото такова е недопустимо да се предявява по
реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, а е
приел съвсем редовно изменение на повдигнатото с ОА обвинение, касаещо само
частта за механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Начина
на извършване на престъплението обаче, не съществува самостоятелно, а е неразделна
част от цялостното описание на деянието посочено от прокурора още в
диспозитивната част на ОА.
По неоснователността на възражението на
защитата, че решаващият съд е дал доверие на показанията на пострадалия без да
вземе предвид, че същият е граждански ищец и е заинтересован от изхода на
делото, а е отхвърлил вероятността пострадалият да се е самонаранил при
сблъсъка между двамата, ЯОС изложи съображения при коментара на дейността на
решаващият съд по преценка на доказателствата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно районният съд е
определил вида и размера на конкретното наказание наложено на подс. К. - лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, като необходимо и
достатъчно за
постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36
НК. Наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК и настоящата съдебна
инстанция счита, че
правилно ЕРС е преценил, че наличните смекчаващи вината на подс. К.
обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да
доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко - в насока прилагана на чл. 55 от НК. Решаващият съд е наложил конкретното наказание като
е отчел, че подсъдимия е реабилитиран, както и факта, че със своето поведение пострадалият
е допринесъл значително за развитието на конфликта. Макар и да е посочил наличие
на отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, при определяне на конкретния му
размер ЕРС не е отчел друго, освен смекчаващи вината обстоятелства. Тук обаче следва
да се посочи, че при липса на протест с искане за увеличаването на наложеното
наказание и при положение, че то е определена на абсолютния законов минимум, е
безцелно да се коментира конкретния размер тъй като то не може нито да се
намали, нито да се увеличи от въззивния съд. Важното в случая е това, че
наказанието правилно е определено при приложение на чл. 54 от НК.
Законосъобразно първостепенният
съд е отложил изтърпяването на наказанието, тъй като са налице всички
материално правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за
срок до 3 години, а за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето му не е необходимо ефективно изтърпяване. Поради това ЯОС подкрепя тази
преценка на решаващият съд и счита, че налагане на ефективно наказание лишаване
от свобода, би било ненужно тежка репресия срещу личността на подсъдимия. Предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, правилно ЕРС е
счел, че отлагането следва да е за минимално допустимия срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно за причини за извършване на
деянието, първостепенният съд е посочил незачитането от страна на подсъдимия на
установените в страната норми за поведение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Основанието
за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите
на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане.
Безспорно, процесното престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
представлява противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с
уврежданията у пострадалия и тъй като подсъдимият К. е признат за виновен по
повдигнатото обвинение, правилно ЕРС е намерил, че са налице предпоставките за
ангажиране и на гражданската му отговорност.
По отношение размера на репарацията,
ЕРС е съобразил
характера на причиненото увреждане - многофрагментно счупване на костите на
палеца на лявата ръка на пострадалия К., довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок определен от
заключението на вещото лице около месец и правилно е посочил, че
претърпените от пострадалия болки и страдания от претърпяната операция, поради
неправилното фиксиране на костта на левия му палец от медицинските специалисти,
не е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Затова, отчитайки
степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди, първата инстанция
водена от принципите на справедливостта е уважила претенцията на
пострадалия К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лв., като искът за разликата до 2000 лв. е отхвърлил като
недоказан. ЯОС счита, че правилно първоинстанционния съдът не е присъдил пълния
претендиран размер и като е отчел факта, че с поведението се пострадалия
допринесъл за ескалиране на конфликта. Предвид аксесорния характер и
направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск, правилно ЕРС е
присъдил и законна лихва, считана от датата на увреждането - 02.06.2014 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Също така правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК, ЕРС е определил и размера на разноските и ги присъдил в
тежест на подсъдимия К.: сума от 245.00 лв. в полза на Републиканския бюджет,
по сметка на ОДМВР – Ямбол, както и в приход на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Елхово сумата от 46.15 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист - 5.00 лв. и държавна такса от 50.00 лв. върху уважения размер на гражданския иск.
ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО
Правилно ЕРС, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, е постановил отнемане на вещественото
доказателство по делото - дървена
климия, която като вещ без стойност, да бъде унищожена след влизане на
присъдата в сила.
Предвид всичко изложено ЯОС счита, че
атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се
потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №49/13.10.2016 г. постановена по НОХД №138/2016
г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.