РЕШЕНИЕ

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрин Кючуков ЧЛЕНОВЕ: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

Секретар: Лина Райкова

Прокурор: Георги Георгиев

Като разгледа докладваното от съд.Кючуков

ВНОХД №30 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №11/03.02.2016 г. постановена по НОХД № 433/2015 г. ЯРС на

основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК е определил на подсъдимия С.Р.Н. общо наказание по влезлите в сила присъди, постановени по НОХД №***2013 г. по описа на ЯРС и НОХД №****/2013 г. по описа на PC Стара Загора, като е наложил най-тежкото от тях - една година лишаване от свобода, което на основание чл.25 ал.4 от НК да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал поде.Н. и я е обжалвал

като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалния закон. Излага съображения, че не са налице условия за приложение на чл.25 вр. с чл.23 от НК по отношение на влезлите в сила присъди по НОХД №***2013 г. на ЯРС и НОХД №****/2014 г. на PC Стара Загора, тъй като в случая по отношение на тях е налице влязъл в сила съдебен акт - Определение №336/09.06.2014 г. по ЧНД №809/2014 г. на PC Стара Загора с който акт е решен и въпроса за изпълнение на наказанието, като не са налице и предпоставките на чл.69 и чл.25 ал.4 от НК.

В съдебно заседание въззивника Н. участва лично и чрез редовно упълномощен

защитник.Чрез защитата си и лично поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане. Излага съображения, че е изтърпял наказанието наложено му за осъществено престъпление по чл.354а от НК и съда следва да вземе предвид и , че е с примерно поведение, няма образувани други дела, работи по трудово правоотношение и е създал семейство

Участващия прокурор излага съображения за частична основателност на жалбата.

Сочи, че законосъобразно и обосновано при наличието на условия за определяне на общо наказание решаващия съд е приложил разпоредбата на чл.25 вр. с чл.23 от НК по отношение на влезлите в сила присъди по НОХД №***2013 г. на PC Ямбол и НОХД № ****/2013 г. на PC Стара Загора, при липсата на законна пречка за това, независими от постановеното определение на PC Стара Загора. Деянието по чл.354а от НК е осъществено след влизане в сила на визираните присъди и по отношение на него не може да се определи общо наказание по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, но същото е извършено в изпитателния срок на всяка от двете условни присъди, поради което са налице условията за приложение на чл.69 вр. с чл.68 ал.1 от НК. Прави искане за изменение на обжалваната присъда като на осн. чл.69 ал.2 вр. с чл.68 ал.1 от НК да се освободи въззивника Н. изцяло от изтърпяване на определеното му общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и се потвърди присъдата в останалата и част.

ЯОС след преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си за това намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащо право, а и интерес от това е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

Производството по делото е след отмяна на постановена по същото Присъда №82/16.06.2015 г. постановена по НОХД №433/2015 г. по описа на ЯРС в частта и с която на основание чл.25 ал.4 от НК е постановено определеното на подс.Н. общо наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим и връщане на делото за разглеждане в тази му част от друг състав на ЯРС и постановена Присъда №11/03.02.2016 г. по НОХД №433/2015 г. - предмет на разглеждане в настоящото производство. В случая е налице хипотезата на чл.335 ал.З вр. с ал.2 от НПК съгласно който въззивния съд не връща делото за ново разглеждане и задължаваща го да разгледа делото по същество.

От анализа на доказателствата по делото съда установи следните фактически обстоятелства:

С Присъда №82/16.06.2015 г. постановена по НОХД №433/2015 г. по описа на Районен съд Ямбол за деяние извършено на 23.04.2014 г. е осъдил подсъдимия на осн. чл.354а ал.З т.1 във вр. с чл.58а ал.4 и чл.55 от НК на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С Решение №161/19.11.2015 г. по ВНОХД №291/2015 г. ЯОС е намалил наложеното на въззивника Н. наказание на шест месеца лишаване от свобода.

С присъда по НОХД №***2013 г. на Районен съд Ямбол, влязла в сила на

16.12.2013 г. за деяние извършено за времето от 23.08.2011 г. до 27.09.2011 г. въззивника Н. е осъден на осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години на осн. чл.66 от НК за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК.

С присъда по НОХД №****/2013 г. на PC Стара Загора, влязла в сила на

23.04.2014 г. въззивника Н. за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.З от НК за деяние осъществено за времето от 12-09-2011 г. до 14.09.2011 г. е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

С Определение №336/09.06.2014 г. постановено по ЧНД №809/2014 г. на PC Стара Загора, влязло в сила на 25.06.2014 г. на осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК на Н. е определено общо наказание по присъди по НОХД №№***2013 г. на PC Ямбол и ****/2013 г. на PC Стара Загора в размер на една година лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Извода на решаващия съд за възможност за групиране на наложените на Н. наказания по присъди по НОХД №***2013 г. на Районен съд Ямбол и НОХД №****/2013 г. на

Районен съд Стара Загора и определяне на общо наказание в размер на най-тежкото от двете, а именно такова в размер на една година лишаване от свобода по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, както и този за отделно изтърпяване на наказанието наложено по НОХД №433/2015 г. по описа на ЯРС в размер на шест месеца лишаване от свобода е законосъобразен и обоснован,

Деянията за които въззивника е признат за виновен и са му наложени наказания по визираните присъди по НОХД №№ ***2013 г. на Районен съд Ямбол и НОХД №****/2013 г. на Районен съд Стара Загора са осъществени за времето от 23.08.2011 г. до 27.09.2011 г. , а присъдите с които са му наложени наказания за същите са влезли в сила съответно от 16.12.2013 г. до 23.04.2014 г. - т.е. всички деяния са осъществени преди за което и да било от тях да има влязла в сила присъда, каквото е и изискването на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 от НК. Определеното по размер общо наказание правилно е определено като такова от една година лишаване от свобода, каквото е най-високото наложено такова по групираните присъди.

Правилно и обосновано решаващия съд отчитайки обстоятелството, че наложеното на Н. наказание с присъда по НОХД №433/2015 г. е за осъществено на 23.04.2014 г. деяние, след влизане в сила на постановените присъди по НОХД №№***2013 г. на ЯРС и ****/2013 г. на PC Стара Загора е приел, че не са налице основанията на чл.25 вр. с чл.23 от НК, изискващи за нито едно от осъществените деяния да няма влязла в ела присъда към момента на осъществяването им.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че при определяне на начина на изтърпяване на определеното общо наказание от една година лишаване от свобода на осн. чл.25 ал.4 НК първоинстанционния съд необосновано е определил същото да се изтърпи при първоначален общ режим. Видно от доказателствата по делото въззивника Н. е млад човек, осъществените деяния за които са му наложени наказания по визираните присъди са осъществени при непълнолетието му, в отдалечен период от време - изминали повече от шест години, за времето от м.април 2014 г. до момента няма осъществявано друго престъпно деяние и не са налице данни които да сочат на неправомерно поведение, към момента е трудово ангажиран - обстоятелства сочещи на положителна промяна в поведението му и очевидно осъзнаване на осъществените в предходни години деяния. За това и съда намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното му по размер наказание от една година лишаване от свобода. Налице са и формалните изисквания на закона, поради което и следва изпълнението на наложеното по размер наказание от една година лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, който се явява необходим и достатъчен. В този смисъл следва и съда изменя обжалваната присъда.

Възраженията на въззивника за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда с приложението на разпоредбата на чл.25 вр. с чл.23 от НК по отношение на наказания наложени с присъди по отношение на които е налице осъществяването на групиране на същите с Определение №336/09.06.2014 г. постановено по ЧНД №809/2014 г. на PC Стара Загора настоящия състав на въззивния съд намира, че не може да се сподели, тъй като е налице последваща присъда, а именно такава по НОХД №433/2015 г., което е основание за последваща преценка за възможностите за групиране на наложеното със същата наказание с визираните две по които е налице такова с определението на съда по посоченото ЧНД.

Съда намира, че не могат да се споделят доводите на обвинението за приложението на разпоредбата на чл.69 ал,2 вр. с чл.68 ал.1 от НК, предвид определянето на началото на срока на отлагане на изтърпяването на наложените наказания лишаване от свобода на осн. чл.66 от НК.

От цялостната проверка на атакуваното определение ЯОС не намери други пропуски и грешки водещи до изменението или отмяната му поради което и на осн. чл.334 ал.З вр.счл.337 ал.1 т.З НПК

Р Е Ш И