Р Е Ш Е Н И Е

№___51_______ 23.05.2017 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети и шести април две хиляди и седемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ П. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова

прокурор Д. Л.

като разгледа докладваното от съдияП.ВНОХД №15 по описа на ЯОС за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.И.Д., против Присъда №141/13.12.2016 г., постановена по НОХД №850 по описа за 2016 г. на РС – Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.11.2014 г., около 21.00 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В. И. Ленин, пред питейно заведение - кафе-аперитив „Мечта“, се заканил с убийство на К. И. ***, с думите: „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“, и с действия - насочил към тялото му пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № ****, като това заканване е могло да възбуди у Г., основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Също така подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 20.11.2014 г., около 21.00 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В. И. Ленин, пред питейно заведение - кафе-аперитив „Мечта”, се заканил с убийство на С. Й. К. от с. Войника, обл. Ямбол, с думите: „Аз до кога се занимавам с вас, не Ви еба путката майна, ще Ви избия!“ и с действия - насочил пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № **** към тялото на намиращия се до него К. И. ***, като това заканване е могло да възбуди у К., основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 20.11.2014 г., около 21.40 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, пред сградата на читалище „Възраждане 1928“, се заканил с убийство на П.Д.П.от гр. Ямбол, с думите: „Ще те убия рано или късно, ще те уволня още в понеделник, ти си следващия който ще очистя, ще очистя и твоето семейство!“, като това закриване е могло да възбуди у П. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК ЯРС е определил на подсъдимия Д. най-тежкото от определените му наказания – лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко наказание за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Въззивникът Д. и неговите защитници - адв. К. БАК и адв. Д. БАК, като изразяват становище, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, настояват въззивния съд да я отмени и признае подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения. Адв. К. изтъква, че при провеждане на разпитите на свид. С. К. и свид. К.Г. на досъдебното производство, са допуснати процесуални нарушения, тъй като те са на принципа „копи-пейст”. По отношение на вещественото доказателство пистолет сочи, че има разлика в записаното в протокола за оглед и снимковия материал, а поемното лице И. В. е заявил в първата инстанция, че не е виждал пистолета. Адв. Д. допълва, че следва да се кредитират единствено и само показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие. Двамата защитници считат, че и трите деяния са несъставомерни, тъй като пострадалите по никакъв начин не са променили своето поведение след процесната вечер и са продължили да живеят по обичайния си начин на живот.

Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че фактическа обстановка е правилно възприета от решаващия съд и съответства на доказателствата по делото, а извода че от обективна и субективна страна въззивникът е осъществил престъпния състав по чл. 144, ал. 3 НК е обоснован, законосъобразен и мотивиран.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел следната фактология по делото:

Подсъдимият С.И.Д. живеел в с. Войника. На 20.11.2014 г. около 16.00 ч., той отишъл в заведението „Мечта”, находящо се в същото село на ул. „В.И.Л.” и там, заедно със свидетелите Д.Г., И.В.Г. и Г.В.Г., консумирал алкохол. Около 20.30 ч. в заведението останали подсъдимият и свид. Д.Г. и към тях се присъединили свидетелите К. И. Г., С. Й. К., Д. Й. С. и Т. Г. И.. Всички консумирали алкохол и водили разговори. В един момент подс. С.Д. влязъл в словесен конфликт със свид. Т. Г., хванал го за врата и започнал да го стиска. На свид. Г. му станало лошо и той излязъл извън заведението, като бил последван от свидетелите К.Г., С. К. и Д.С.. След като свид. Т. Г. бил прегледан в ЦСМП - Войника, той и останалите трима, се върнали до кафе-аперитив „Мечта“. Свид. К.Г. и свид. Д.С. влезли в заведението и тогава подсъдимият хванал свид. К.Г. за дрехата, но той се освободил и двамата със свид. Д.С. избягали навън, последвани от подсъдимият. На стълбите отпред, подсъдимият нанесъл удар на свид. Д.С., той паднал и по главата му се появила кръв. След това подс. С.Д. се върнал обратно в заведението, а свид. Д.С. бил заведен в ЦСМП – с. Войника, като с него бил и свид. Т. Г.. Свид. К.Г. и свид. С. К. останали пред заведението и към 21.00 ч., подс. Д. излязъл там и отправил към постр. К.Г. и постр. С. К. думите: „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“. Като изрекъл това, подс. Д. извадил пистолета, който носил със себе си (марка „АП“, калибър 9x18, с peг. № ****) и го насочил към тялото на постр. К.Г.. Свид. К.Г. и свид. С. К. се изплашили и се разбягали, а след това отишли в ЦСМП – Войника. Там те разказали за инцидента на свид. Д.С. и свид. Т. Г., предупредили ги да се укрият и подали сигнал на тел. 112. Сигналът бил докладване на свид. П.- дежурен ОДЧ на РУ – Стралджа и той изпратил на местопрестъплението два полицейски екипа, единият в състав свид. П.П. и свид. И.В.И., а втория - свид. И.С.И. и свид. Г.Г..

След като полицейския екип съставен от свид.Г. и свид. И.С.. И. пристигнал в с. Войника, те отишли в ЦСМП. Докато разговаряли със свид. Д.С., по улицата, с ползвания от него автомобил „****”, с рег. № ****, преминал подс. Д.. Свид. С. съобщил, че за това лицето е подаден сигнала и полицаите, със служебния автомобил, тръгнали след него като съобщили на другия екип за посоката му на движение. Междувременно подс. С.Д. навлязъл с управлявания от него автомобил в зелените площи до сградата на читалище „Възраждане 1928“ с. Войника и спрял. Там около 21.40 ч., пристигнал другия полицейски екип - свид. П.П. и свид. И.В.И., които отишли до автомобила при подсъдимия и видели, че на предната лява седалка има пистолет („АП” калибър 9х18, рег. № 5372), а на задната - извадена от калъф ловна пушка („ИЖ”, тип успоредка, калибър 16, с №34919). По тяхно разпореждане подс. Д. излязъл от автомобила и свид. И.В.И. му поставил белезници, който го уведомил, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Тогава подс. Д. започнал да се дърпа и да вика, че ще уволни полицаите, а към постр.П.отправил думите: „Ще те убия рано или късно. Ще те уволня още в понеделник, ти си следващия които ще очистя, ще очистя и твоето семейство!“. Тези думи били възприети от постр. П. въздействали му и го разстроили. На местопрестъплението пристигнали и полицаите И.С.И. и Г.С.Г., след което към подсъдимия била отправена покана да му се извърши проверка за употреба на алкохол. Той отказал, продължил да се заканва на полицаите, че ще ги уволни и бил отведен в РУ - Стралджа, където бил задържан за срок от 24 часа.

Към момента на извършване на деянията подс. С.И.Д. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Той притежавал разрешителни за носене на процесния пистолет „АП” калибър 9х18, рег. №5372, както и на ловната пушка „ИЖ”, тип успоредка, калибър 16, с №34919.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно и като е извършил прецизен анализ на доказателствената съвкупност, ЯРС е приел за установена описаната фактическа обстановка, частично от обясненията на подс. С.И.Д., от показанията на свидетелите К.Г., С. К., Т. И. Г. и Д.С., дадени по време на съдебното следствие, от показанията им, дадени по време на досъдебното производство пред органа на ДП в частта им, в която са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, от показанията на свидетелите И. Г., Г. Г., Й.Т., П. П. И. В. И., Г.Г., И. Ст. И., Г. П., Т. и И. В., дадени по време на съдебното следствие, от обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Към събраните от първата инстанция доказателства, ЯОС добави и предявените във въззивното производство по реда на чл. 284 от НПК, веществени доказателства по делото - 1 бр. пистолет марка „АП”, калибър 9х18, рег. № ****, 1 бр. ловна пушка марка „ИЖ” тип успоредка, калибър 16, с № В 34919, 3 бр. боеприпаси калибър 9х18 и 13 бр. боеприпаси калибър 16 - всички на съхранение в КОС при РУ - Стралджа.

Правилно и аргументирано ЯРС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелствата, че процесната вечер не е отправял закани към никого и не е носил пистолета в себе. Безспорно в тази им част обясненията му стоят изолирани от останалия доказателствен материал, отчетливо съставляващи защитна теза и основно - противоречат на кредитираните свидетелски показания. Показанията на пострадалите свид. К.Г. и свид. С. К., касателно насочване на пистолета към тялото на постр. Г. и ясно изречения от дееца израз към двамата - „Аз до кога се занимавам с вас,…, ще ви избия” правилно са кредитирани, като ЯРС е изложил убедителни аргументи защо - те кореспондират както с показанията им, дадени на досъдебното производство, в частта им в която са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и за които в съдебното следствие те са заявили, че поддържат изцяло, както и с показанията на свидетелите С., Т. Г., П.и Т.. Настоящият състав напълно се присъединява към констатацията на първата инстанция, че показанията на двамата свидетели (макар и те да са пострадали лица), за деянието на подсъдимия пред кафе-аперитив „Мечта“, следва да се ценят като правдиви и предвид логиката в последващите им след инцидента, действия.

Логично ЯРС е дал вяра и на показанията на свидетеля П.П., тъй като по отношение на отправената към него заплаха, те кореспондира освен с показанията му от досъдебното производство, така също и с показанията на неутралните свидетелите И.С.И.,Г. и И.В.И. - всички еднопосочни в насока, че подсъдимият се е заканвал на всички тях, в това число и на пострадалия, а към него - вкл. и с убийство.

Основателно ЯРС е преценил, че показанията на свидетелите Д.Г., Г.В.Г., И. Г., Т. и И. В., които не са преки очевидци на деянията, не могат да разколебаят установеното по делото.

ЯОС се солидаризира с умозаключението изложено в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, че показанията на свид. И. В. не компрометират огледния протокол, тъй като същият е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 129 от НПК и в него коректно са описани събраните по делата обективни находки, които са реално приложени и налични като веществени доказателства по делото.

Всички доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на трите деяния.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. С.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на трите деяния, за които са му повдигнати обвинения, като:

- на 20.11.2014 г., около 21.00 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В. И. Ленин, пред питейно заведение кафе-аперитив „Мечта“, се заканил с убийство на К. И. ***, с думите: „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“, и с действия - насочил към тялото му пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № ****, като това заканване е могло да възбуди у Г., основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,

- на 20.11.2014 г., около 21.00 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, на ул. В. И. Ленин, пред питейно заведение кафе-аперитив „Мечта“, се заканил с убийство на С. Й. К. от с. Войника, обл. Ямбол, с думите: „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“, и с действия - насочил пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. № **** към тялото на намиращия се до него К. И. ***, като това заканване е могло да възбуди у К., основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,

- на 20.11.2014 г., около 21.40 ч., в с. Войника, обл. Ямбол, пред сградата на читалище „Възраждане 1928“, се заканил с убийство на П.Д.П.от гр. Ямбол, с думите: „Ще те убия рано или късно, ще те уволня още в понеделник, ти си следващия който ще очистя, ще очистя и твоето семейство!“, като това закриване е могло да възбуди у П. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

За да бъде осъществен съставът на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия, с цел промяна на поведението и действията на заплашения, противно на неговата волята, в исканата от дееца насока. От обективна страна е необходима тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена и тя да е в съС.ие да възбуди основателен страх у него, за нейното осъществяване. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

ЯОС споделя изводите на решаващия съд, че авторството на деянията и начина им на извършване, са безспорно доказани от всички кредитирани безпротиворечиви доказателства по делото.

Правилно ЯРС е преценил, че подсъдимия е извършил три съставомерни деяния по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като въззивният съд подкрепя първата инстанция, че с едното деяние подс. Д. е осъществил в идеална съвкупност две престъпления - закана с убийство по отношение на К.Г. и такава спрямо С. К., както и в реална съвкупност още едно престъпление - закана с убийство спрямо П.П.. От обективна страна подсъдимият е извършил и трите деяния, като е обективирал чрез думи и действия закана с убийство - към свидетелите К.Г. и С. К. изрекъл думите: „Аз до кога се занимавам с вас, ще Ви еба путката майна, ще Ви избия!“ и същевременно е насочил пистолет към тялото на К.Г., а спрямо свид. П.П. отправил думите: „Ще те убия рано или късно, ще те уволня още в понеделник, ти си следващия който ще очистя, ще очистя и твоето семейство!“. Верен е извода на ЯРС, че заканите на подсъдимия са били възприети от всеки от пострадалите и са били годни да възбудят основателен страх у всеки от тях, че могат да бъдат осъществени, предвид обстоятелствата при осъществяването на деянията - фактите, че подсъдимият е употребил алкохол, че разполагал с оръжия (пистолет и пушка), че преди това бил в конфликт и агресивен и към други лица, по отношение на свидетелите К.Г. и С. К. е насочил пистолет към тялото на Г., а по отношение на свид. П.П. - без да съобрази служебното му положение и присъствието на местопрестъплението на други трима полицаи, нарочно изпратени в с. Войника да реагират на първия инцидент пред кафе-аперитив „Мечта“. Тук ЯОС ще посочи, че първата инстанция е базирала мотиви си на относимото ТР №53 от 18.09.1989 г. по н.д. №**/1989 г. на ОСНК, където е изложено, че за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й - ерго, не е необходимо лицето действително пострадалото лице да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, а не след минаването на определен период от време. За преценката дали заканата с престъпление е могла да възбуди основателен страх у пострадалия (в случая - у всеки от тримата пострадали), следва да бъде взета предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия. Въззивната инстанция намира, че решаващият съд правилно е приел, че е изпълнен първия елемент от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал. З от НК - и при трите деяния са изречени изрази, съдържащи закани с убийство. Правилно е отчетено наличието и на втория кумулативно изискуем и екзистентен елемент, а именно заканата за убийство е била в съС.ие да възбуди у всеки от тримата пострадали, основателен страх за осъществяването й. По отношение на деянията осъществени пред заведението „Мечта”, въззивната инстанция посочи, че пострадалите К.Г. и С.К. са възприели като реална възможността подс. Д. да осъществи заканата за убийство спрямо тях, като за това сочат техните действия - избягали от подсъдимия, отишли в ЦСМП – Войника, предупредили свид. Д.С. и свид. Т. Г. да се крият и сигнализирани на тел. 112. За деянието извършено спрямо подс. П. по делото се установи категорично, че то е осъществено от подсъдимият, след като пострадалия е възприел притежаването на оръжие от подсъдимия пистолет и ловна пушка (която е била извадено от калъфа и в сглобено съС.ие - в грубо нарушение на правилата за боравене с ловно оръжие), след като същият е демонстрирал упорито вербална агресия спрямо полицаите и дори след неутрализирането му с помощни средства - белезници, без да се съобразява че е на публично място, бил е във видимо нетрезво съС.ие, нарушил е и правилата за движение по пътищата забраняващи управление на МПС след употреба на алкохол. Също така преди деянието, пострадалият П.е бил запознат, че подс. Д. се е заканил на още двама души (пострадалите К.Г. и С.К.) при което е насочил пистолет към единния от тях, както и че е осъществил физическо насилие срещу други двама души (свидетелите Т. Г. и Д.С.). Всички тези фактори са допринесли за засилване сериозността на заканата и възприемането й като опасност за живота на пострадалия П.- такава, каквато в обстановката в която последният се е намирал, е била годна да възбуди у него основателен страх за осъществяването й.

Правилно ЯРС е преценил, че от субективна страна и трите престъпления са извършени от подс. Д. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подс. Д. е човек с достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва всяко едно противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава и е целял настъпването на вредоносните последици - и при трите деяния. Той е съзнавал, че с изречените от него думи по отношение на тримата пострадали и с цялостното си поведение, демонстрира решение да осъществи престъплението с което се е заканил, бил е наясно, че заканителните изрази и действията му ще бъдат възприети от тях и в конкретната обстановка това би възбудило основателен страх от осъществяване на заканите и е целял именно това.

Тук следва да се отбележи, че законосъобразно първата инстанция е отхвърлила възраженията на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК и правилно е отбелязала, че е безпредметно да се обсъжда дали извършеното от подсъдимия изпълва признаците на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, поради липсата на такова обвинение. Също така прав е районният съд, че хулигански действия, теоретично, могат да се осъществят в съвкупност с престъпна закана.

Ето защо на ЯОС счита, че правилно решаващият състав е признал подс. С.И.Д. за виновен по предявените му обвинения - за осъществени от него три престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Правилно и обосновано районният съд е определил вида на наказанията за всяко деяние и не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. ЯОС намира, че от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове извод, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. ЯРС е отчел, че санкцията на чл. 144, ал. 3 от НК предвижда за извършените от подс. С.И.Д. престъпления, наказание до шест години лишаване от свобода и в тази законова рамка, за всяко отделно престъпление, е наложил на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, обстоятелството, че дава обяснения по обвинението, с което допринася за разкриване обективната истина по делото, както и изминалия период от извършване на деянията. Абсолютно резонно решаващият съд е отчел и сравнително високата степен на обществена опасност на деянията - извършени с упоритост, след употреба на алкохол, двете с насочване на оръжие към пострадалия К.Г., а третото - против полицейски служител при изпълнение на службата му.

Законосъобразно ЯРС е приложил и чл. 23, ал. 1 от НК, като е съобразил че процесните деяния, са извършени в условията на идеална и реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това положение първостепенният съд, като е наложил наказание за всяко престъпление, е определил на подсъдимия най-тежкото по вид и размер - една година лишаване от свобода. Само за прецизност, при липса на протест в тази насока ЯОС ще отбележи, че правилно решаващият съд е приел, че не са налице основания за завишаване на общото наказанието, тъй като в конкретния случай се определя общо наказание спрямо неосъждан до този момент подсъдим. Конкретното определено общо наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото и то оптимална степен ще осъществи тези функции и без да е било увеличено на основание чл. 24 от НК.

Правилно ЯРС е съобразил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия общо наказание, за минималния изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила - подсъдимият не е осъждан, наказанието е да три години лишаване от свобода и предвид смекчаващи отговорността му обстоятелства, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимият не е наложително той да търпи ефективно наложеното му.

Ето защо въззивният състав счита, че финално определеното общо наказание се явява справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Д., но и такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

По изложените при коментара на доказателствата съвкупност съображения, въззивния съд намира за неоснователни възраженията на защитата, поставящи под съмнение фактологията по делото, чрез твърдения за компрометиране на процеса на събиране и проверка на доказателствения материал осъществен от първата инстанция. ЯОС счита, че решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен доказателствения анализ.

Настоящият състав се солидаризира и с умозаключението на първоинстанционния съд, че показанията на свид. И. В. не компрометират огледния протокол, тъй като същият е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 129 от НПК и в него коректно са описани събраните по делата обективни находки. Във въззивното производство по реда на чл. 284 от НПК се приобщиха веществените доказателства - 1 бр. пистолет марка „АП”, калибър 9х18, рег. № ****, 1 бр. ловна пушка марка „ИЖ” тип успоредка, калибър 16, с № В 34919, 3 бр. боеприпаси калибър 9х18 и 13 бр. боеприпаси калибър 16 и те са фактически налични по делото. Тук следва да се отбележи, че съдебната фаза е централната фаза на процеса и в нея се разгръщат най-пълно всички принципи на наказателния процес, а досъдебното производство има предварителен и подготвителен характер и е подчинено на задачата да обслужи съдебния процес.

Неоснователно е и възражението на защитата, че и трите деяния, а особено това осъществено спрямо полицейския служител П.П., не осъществят състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, тъй като пострадалите по никакъв начин не са променили своето поведение след процесната вечер и са продължили да живеят по обичайния си начин на живот, без промяна. В тази насока съдебната практика е безспорна - престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е на формално извършване, поради което обстоятелствата, свързани с промяна в поведението на пострадалите лица в последващ период са без значение за съставомерността на деянието (в този смисъл освен ТР №53/1989 г. по н. д. № **/89 г. на ОСНК е и Решение №*** от 10.01.2017 г. на ВКС по н. д. №****/2016 г. I н. о. НК, Решение №*** от 07.10.2016 г. на ВКС по н. д. № ***/2016 г. III н. о. НК и др.).

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Правилно решаващият съд е преценил, че по делото са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, на вещественото доказателство по делото пистолет марка „АП“, калибър 9x18, с рег. №**** - оръжието е послужило за извършване на престъпленията и е собственост на подс. С.И.Д., т.е. изпълнени са изискванията на фактическия състав на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.

По отношение на приложените като веществени доказателства ловна пушка марка „ИЖ“ тип успоредка, калибър 16, с № В 34919, 3 бр. боеприпаси калибър 9х18 и 13 бр. боеприпаси, калибър 16, оставени на съхранение в КОС при РУ – Стралджа, правилно ЯРС е постановил, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на собственика им - подс. С. И.Д., тъй като тези вещи не са послужили за извършване на престъплението и подсъдимият притежава надлежно издадено разрешително за притежаването им.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Правилно, с оглед резултата по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на подс. С. И.Д. съдебните разноски пред първата инстанция в размер на 84 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334 т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №141/13.12.2016 г., постановена по НОХД №850 по описа за 2016 г. на РС – Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.