Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.620 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана частна жалба
от „ПИМК“ ООД с. М., обл. П., против Определение № 290, постановено по ч.гр.д.
№ 106/2017 г. по описа на Елховски районен съд, с която се желае съдът да
отмени това определение и постанови ново, с което да разпореди издаването на
удостоверение на основание чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1251/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, посредством
формуляр, установен в приложение I за решения по граждански и търговски дела към
Регламента. Счита се, че районният съд е постановил определението си при
неправилно тълкуване на правото на ЕС и съдържа мотиви, които противоречат помежду
си, като на първо място съдът неправилно счита, че изискванията, съдържащи се в
регламента са неприложими, тъй като на пряко изпълнение без необходимостта от
издаване на изпълнителен лист подлежат актовете за разлика от европейското
изпълнително основание по Регламент 805/2004 г. Според жалбоподателя в
регламента е дадена дефиниция за това кои са изпълняемите съгласно него актове,
постановени по националното законодателство на държавите-членки. Счита се, че
издадената заповед, ведно с изпълнителния лист представляват основанието да се
издаде удостоверение за признаване на заповедта, поради което опасенията на
съда, че молителят ще се снабди с два изпълнителни титула, се неоснователни.
Възразява се по разсъжденията на съда, че след като заповедта не е връчена на
длъжника, не може да се приеме, че са налице основанията за приемане наличие на
съдебно решение по смисъла и за целите на Регламент № 1215/2012, като този
извод също се счита за неправилен. И на последно място според частния
жалбоподател, се възразява против мотива на районния съд да откаже издаване на
удостоверението, тъй като молителят за получаването му не е посочил изрично
правният си интерес. По тези съображения се желае уважаване на частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, тъй
като е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е
допустима, но разгледана по същество, я намира за неоснователна по следните
съображения:
Ч.гр.д. № 106/2017 г. по описа на
ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК със заявител „ПИМК“ ООД и длъжник В.Д.Т. *** за задължение в размер на
50 000 лв., заявено като частично от 456 000 лв. по запис на заповед,
издаден на 01.06.2015 г., авалиран от длъжника. Съдът е уважил искането по
заявлението като е издал заповед № 249/08.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и въз основа на тази
заповед е издал изпълнителен лист № 96/09.03.2017 г. в съответствие със
заявеното по заявлението искане.
На 13.03.2017 г. заявителят „ПИМК“
ООД е депозирал молба до съда за издаване на удостоверение посредством формуляр,
установен в Приложение I за решения по граждански и търговски дела към Регламент (ЕС) № 1215/2012
на основание чл. 53 от същия. Това искане не е уважено от ЕРС, който е
постановил атакуваното в настоящото производство определение, като счита, че
молителят не е удостоверил на първо място своя интерес от издаване на
удостоверението по този ред; издаденото по този ред удостоверение би било
самостоятелен изпълнителен титул за изпълнение в друга държава-членка, а в
случая вече е издаден изпълнителен лист, макар и неполучен и приложен към
делото; издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК не е връчена на
длъжника и не може да се приеме, че са налице основанията за наличие на съдебно
решение по смисъла и за целите на Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Молбата, депозирана от „ПИМК“ ООД по
заповедното производство за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент №
1215/2012 подлежи на разглеждане по реда на чл. 620 ГПК. Това производство е
насочено към издаване по молба на страната на удостоверение за признаване или
допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава-членка,
когато акт на Европейския съюз изисква това. „ПИМК“ ООД е обосновал това свое
искане, като се позовава на разпоредбата на чл. 53 от Регламент № 1215/2012,
съгласно която по искане на заинтересованата страна съдът по произход издава
удостоверение посредством формуляра, установен в Приложение I. В Глава I, чл. 1 от Регламента е посочено, че приложното му
поле е по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или
правораздавателния орган, като са изброени случаите, в които не се прилага, но
настоящият не е такъв. Съгласно чл. 2 за целите на този регламент „съдебно
решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или
правораздавателен орган на държава-членка, както и да се нарича съдебното решение
- декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за
определяне на разноските от служител на съда. Т.е. издадената в настоящото
заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК е включена като акт, който следва
да бъде приет за „съдебно решение“, съгласно даденото определение от Регламент
№ 1215/2012, но въпреки това само искането на заявителя за издаване на
удостоверение по чл. 53 от Регламента, съдът счита, че не е достатъчно да бъде
удовлетворена молбата му. Действително съгласно тази разпоредба съдът или
компетентният орган на държавата-членка по произход издава удостоверение по
искане на всяка заинтересована страна. От тук следва изводът, че молителят би
следвало да посочи и обоснове своя правен интерес от издаване на това удостоверение
– каква е необходимостта за признаване или изпълнение на тази заповед в някоя
друга страна-членка. Това молителят не е сторил, тъй като в молбата му се
съдържа единствено искането, без да е посочен какъвто и да било правен интерес
от неговото уважаване.
Регламент № 1215/2012 предвижда
значително по-лека и по-бърза процедура за изпълнение на съдебното решение,
доколкото същото подлежи на пряко изпълнение без необходимостта от издаване на
изпълнителен лист. Безспорно е, че издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК
подлежи на изпълнение, но производството в ГПК е уредено така, че заедно с
издаването й съдът издава и изпълнителен лист въз основа на нея, т.е. същата
подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно чл. 42 от Регламент № 1215/2012 за
целите на изпълнението в държава-членка на съдебно решение, постановено в друга
държава-членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение препис
от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на
автентичността му и удостоверение, издадено съгласно чл. 53, с което се
удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от
съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите
процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност. При това положение,
посочените по-горе документи съставляват самостоятелен изпълнителен титул за
изпълнение в друга държава-членка на съдържащото се в него притезание.
В конкретния казус е налице
невъзможност за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012,
тъй като вече е бил издаден изпълнителен лист въз основа на постановената от
съда заповед за изпълнение и съобразно направеното от „ПИМК“ ООД искане в
заявлението по чл. 417 ГПК. При това положение издаването на исканото
удостоверение, удостоверяващо изпълняемостта на заповедта, което заедно с
препис от същата би подлежало на пряко изпълнение, би предоставило на молителя
още един изпълнителен титул в противоречие с разпоредбата на чл. 408, ал. 1
ГПК. Не е посочен и какъв е правният интерес от снабдяването на страната с този
изпълнителен титул, доколкото същата вече разполага с такъв, поради което съдът
прави извода, че не е заинтересована страна по смисъла на чл. 53 от Регламент №
1215/2012.
С оглед изложеното ЯОС счита, че
обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
290/16.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 106/2017 г. по описа на ЕРС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.