О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                19.05.2017 г.                                      гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  въззивен граждански състав

На  19  май  2017  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №148 по описа на ЯОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-831919536, срещу Определение №386/21.02.2017г. по ч.гр.д. №3771/2010г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение  №3032/ 17.12.2010г.  издадена по ч.гр.д.№ 3771/2010г. по описа на ЯРС, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена в полза на „УНИКРЕДИН БУЛБАНК”АД срещу длъжника Н.С.Д., и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 37711/2010г. по описа на ЯРС по отношение на този длъжник.

В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че по ч.гр.д.№3771/2010г. на ЯРС е била издадена Заповед за незабавно изпълнение №3032/17.12.2010г. и Изпълнителен лист въз основа на нея срещу длъжниците: Н.С.Д., К.А.Д. и Л. Г.Г., и че от трите солидарно задължени лица по заповедта за изпълнение, единствено К.А.Д. е подал възражение по чл.414 ГПК, което е наложило и водене на установителен иск по чл.422 ГПК.

Твърди се, че срещу Заповед за изпълнение, никога не е било подавано възражение от Н.Д. или Л. Г., и за тях горепосочената Заповед за изпълнение е влязла в сила още през 2011г., поради което и постановеното в Определение №386/21.02.2017г. по ч.гр.д.№3771/2010г. на РС-Ямбол обезсилване на влязлата в сила Заповед за изпълнение по отношение на Н.С.Д. е незаконосъобразно. Сочи се, че цитираното в обжалваното Определение, Определение от 28.11.2011г. по гр.д.7329/2011г. на РС-Бургас касае исково установително производство само по отношение на К.А.Д., респ. на база него не може да бъде обезсилвана Заповедта за изпълнение срещу Н.С.Д..

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от ч.гр.д.№3771/2010г. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление от 14.12.2010г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-831919536 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК солидарно срещу Н.С.Д., К.А.Д. и Л. Г. Г.. Към заявлението са били представени: извлечение от счетоводните книги от 14.12.2010г., Договор за потребителски кредит №1034/04.01.2005г.; Договор за поръчителство №1034/04.01.2005г.; Доп. споразумение от 04.01.2006г. и 2 броя уведомления до всички солидарни  длъжници, изпратени им от банката с препоръчани писма, с обратни разписки. Заявлението е било уважено от съда, като с разпореждане от 17.12.2010г. е била издадена Заповед за изпълнение №3032/17.12.2010г., с която съдът е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора сумите: 1865,81лв. - главница, ведно със зак. лихва, считано от 14.12.2010г.; 730,15лв. –дължима лихва по договора за кредит за периода от 25.12.2008г. до 13.12.2010г.; 182,65 лв.- разноските в заповедното производство. Допуснато е незабавното изпълнение на Заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Срещу заповедта е било подадено възражение по чл.414 ГПК, че не дължи присъдените суми, само от длъжника К.А.Д.. С оглед на това, ЯРС е разпоредил, да бъде уведомен заявителя, че следва да предяви иск по чл.422 вр. с чл.415 ГПК в едномесечен срок, срещу възразилия длъжник. По делото няма данни и доказателства, останалите длъжници да са подавали възражения срещу заповедта по см. на чл.414 ГПК.

Видно от молба вх.№4951/11.04.2011г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД е представил искова молба, с която е предявил установителен иск по чл.422 ГПК, срещу всички длъжници по заповедта. Видно от представените към частната жалба писмени доказателства, ИМ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД с пр. осн. чл.422 ГПК, е била оставена без движение от ЯРС, с указания ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на искове срещу Н.С.Д. и Л. Г. Г.. С доп. молба „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, в изпълнение на указанията на ЯРС е посочил, че искът следва да се счита предявен единствено против длъжника К.А.Д., тъй като само той е подал възражение срещу издадената Заповед по чл.417 ГПК. ИМ е била образувана в гр.д. №1380/2011г. на ЯРС, което е било прекратено пред ЯРС и изпратено по подсъдност на РС-Бургас, с оглед възражение за подсъдност на ответника К.А.Д. с адресна регистрация в гр.Бургас. В БРС делото е било образувано под №7329/2011г. по описа на БРС, като същото е било прекратено с Определение в о.с.з. на 28.11.2011г. поради оттегляне на иска предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД против К.А.Д. /видно от представения Протокол за о.с.з. по гр.д.№7329/2011г. на БРС/.

Препис от Протокола за о.с.з. по гр.д.№7329/2011г. на БРС е бил изпратен на ЯРС по ч.гр.д.№3771/2010г. с писмо изх.№1838/17.02.2017г.. Въз основа на същия, ЯРС е постановил атакуваното определение, с което е обезсилил Заповед за изпълнение  №3032/17.12.2010г.  издадена по ч.гр.д.№ 3771/2010г. по описа на ЯРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена в полза на „УНИКРЕДИН БУЛБАНК” АД срещу длъжниците Н.С.Д. и К.А.Д. и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 37711/2010г. по описа на ЯРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването.  

Преценена по същество, частната жалба е основателна:

Съгласно приетото в т.5.в/ от TP №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, след като главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение /арг. чл.142 и чл.148 ЗЗД/, същите не са необходими другари, както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявявяване на установителен иск по чл.422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение. По отношение на останалите длъжници, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила /чл.416, предл.1 ГПК/.

По делото липсват доказателства, длъжникът Н.С.Д. да е подавала възражение срещу Заповед за изпълнение №3032/17.12.2010г. издадена по ч.гр.д.№ 3771/2010г. по описа на ЯРС, по см. на чл.414 ГПК в законоустановения срок. Т.е. по отношение на нея заповедта е влязла в сила. Обстоятелството, че в първоначално предявената от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ИМ по чл.422 ГПК, същата е била погрешно посочена като ответник е без значение. Както бе посочено по горе в мотивите, Н.С.Д. не е участвала като надлежна страна, на страната на ответника, по в гр.д. №1380/2011г. на ЯРС, респ. по гр.д.№7329/2011г. на БРС. Действително с прекратяване на производството по делото, се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Ответник в исковото производство по чл.422 ГПК обаче е бил само длъжникът К.А.Д., респ. последиците от прекратяването му, засягат само и единствено този длъжник. При това положение, не е била налице горепосочената хипотеза, на която се е позовал съдът, за да прекрати производтството по делото и по отношение на длъжника Н.С.Д..

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, в частта му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение  №3032/17.12.2010г.  издадена по ч.гр.д.№ 3771/2010г. по описа на ЯРС, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена в полза на „УНИКРЕДИН БУЛБАНК”АД срещу длъжника Н.С.Д., и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 37711/2010г. по описа на ЯРС по отношение на този длъжник, като неправилно, следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, ЯОС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Определение №386/21.02.2017г. постановено по ч.гр.д. №3771/2010г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът: е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3032/17.12.2010г., издадена по ч.гр.д.№ 3771/2010г. по описа на ЯРС в полза на „УНИКРЕДИН БУЛБАНК”АД, срещу длъжника Н.С.Д., и е прекратил производството по ч.гр.д.№ 37711/2010г. по описа на ЯРС по отношение на този длъжник.

Определението е окончателно.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

 

 

 

                                                                                                       2.