О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10.05.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 10 май 2017 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №140 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София против Разпореждане №1528/08.03.2017 г., постановено по ч.гр.д.№707/2017 г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А.С.И. *** за сумата от 77,90 лв. - главница, 14,72 лв. – законна лихва за периода от 20.04.2015 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски.

Частният жалбоподател намира разпореждането за необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Сочи, че дори и да се приеме факта, че длъжника не е уведомен за сключената цесия, то това можело да стане и в рамките на съдебното производство. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.С.И. *** за сумата от 77,90 лв. - главница, 14,72 лв. – законна лихва за периода от 20.04.2015 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски. В т.12 на заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено договорно задължение на А.С.И. към "Ейвън Козметикс България" ЕООД и последваща цесия на вземането от "Ейвън Козметикс България" ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Заявителят е посочил, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия, но не е конкретизирал по какъв начин и кога е станало това уведомяване.

С Разпореждане №1528/08.03.2017 г., постановено по ч.гр.д.№707/2017 г. по описа на ЯРС заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1 ГПК, т.к. при излагане на обстоятелствата, от които произтича вземането заявителят, който претендира, че е кредитор на длъжника А.С.И. въз основа на договор за цесия с "Ейвън Козметикс България" ЕООД, не е изложил конкретни твърдения, касаещи съобщаването на извършената цесия на длъжника, а по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е било съобщено.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ЯРС.

Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/ и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

В конкретния случай, в заявлението си заявителя не е изложил конкретни твърдения, касаещи уведомяването на длъжника за извършената цесия, нито е приложил доказателства. При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1528/08.03.2017 г., постановено по ч.гр.д.№707/2017 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.