ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №126 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.И.С. против Определение №223/02.02.2017 г., постановено по гр.д.№3286/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото определение, в производство по чл.248 ГПК, ЯРС допълнил постановеното по делото прекратително определение, като осъдил, на осн.чл.78,ал.4 от ГПК, „ПАПАС-ОЛИО” АД, ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път Запад” №61, да заплати на С.И.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 830 лв. С Определение №621/28.03.2017 г. ЯРС допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №223/02.02.2017 г., като в диспозитива на последното след израза "направените по делото разноски в размер на 830 лв." добавил следния текст: "като молбата на С.И.С. за разликата над 830 лв. до 2000 лв. отхвърля като неоснователна".

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в частта с която "претендираните разноски в размер на 2000 лв. представляващи заплатен адвокатски хонорар са редуцирани до 830 лв.". Сочи се, че е неправилна преценката на първостепенния съд относно фактическата и правна сложност на делото. Заявено е още, че за да редуцира претендираните разноски от 2000 лв. до 830 лв., ЯРС неправилно е приел, че в производството е предявен един иск за заплащане на имуществени вреди в общ размер на 35804 лв., от които ищеца е заявил частична претенция в размер на 10000 лв. Според жалбоподателя в производството пред ЯРС са предявени три частични иска с общ размер от 10000 лв., предвид на което за всеки от тях се дължи адв.възнаграждение, съобразно размерите по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. При извършено изчисление минималния размер на адв.възнаграждение по трите иска е общо 1370 лв., т.е. под присъдения от ЯРС размер. При тези и другите изложени в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 2000 лв. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответната страна по частната жалба „ПАПАС-ОЛИО” АД гр.Ямбол е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на частната жалба. Считат, че правилно е уважено възражението им за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат, тъй като делото не се отличава със сложност и обема на фактическия материал по делото не е голям и не представлява особена трудност. На следващо място излагат аргументи, че искът е оттеглен по реда на чл.232 от ГПК и делото е прекратено в един много ранен етап от развитието му, а именно преди първото открито съдебно заседание. Въз основа на тези и другите подробни съображения се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претенция за присъждане на разноските за въззивното производство не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съображенията са следните:

С определение №79/12.01.2017 г., постановено по делото, е прекратено производството на осн.чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца. В определението няма произнасяне за разноските по делото.

С молба, вх.№1156/23.01.2017 г. ответника С. е поискал допълване на постановеното определение, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 2000 лв., на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Към молбата е приложен списък по чл.80 от ГПК.

В депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор „ПАПАС-ОЛИО” АД гр.Ямбол е заявило възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

С обжалваното определение ЯРС е присъдил на С. разноски в размер на 830 лв., като за да определи този размер е уважил възражението на „ПАПАС-ОЛИО” АД гр.Ямбол, основано на чл.78, ал.5 ГПК. В мотивите си ЯРС е изложил, че в случая спора между страните е по чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинени на ищеца имуществени вреди в общ размер от 35 804 лв., от които ищецът е претендирал частично сумата от 10 000 лв. Делото не е от фактическа и правна сложност, а съобразно цената на предявения иск и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. минималния размер на адв.възнаграждение е 830 лв., който и е присъдил.

С Определение №621/28.03.2017 г. ЯРС допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №223/02.02.2017 г., като в диспозитива на последното след израза "направените по делото разноски в размер на 830 лв." добавил следния текст: "като молбата на С.И.С. за разликата над 830 лв. до 2000 лв. отхвърля като неоснователна".

Въззивният съд намери обжалваното определение за частично неправилно.

Действително с оглед крайния изход на производството и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски, тъй като производството е прекратено. Правилна е и преценката, че в конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като се уважи възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адв.възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и фазата, в която то е прекратено.

Неправилен е обаче извода на ЯРС, че в производството е предявен един частичен иск за вреди в размер на 10000 лв. от имуществени вреди в общ размер на 35804 лв. При внимателен прочит на исковата молба се установява, че частичната претенция на ищеца в размер общо на 10000 лв. е формирана от три частични иска с размери съответно от 1000 лв., 6000 лв. и 3000 лв. При това положение, съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по делото следва да се определи съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При съобразяване с цитираната норма и с оглед размера на всеки един от предявените искове, минималния размер на адв.възнаграждение е 1370 лв. общо за трите иска. Именно до този размер следва да бъде уважена претенцията на ответника за разноски. И това е така, тъй като както вече се посочи настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на ЯРС за основателност на възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.

Не могат да бъдат споделени доводите във частната жалба, че размера на възнаграждението за адвокат е обусловен от обстоятелството, че делото е продължило повече от година, независимо от липсата на проведено о.с.з. преди прекратяването му и че преди това е било прекратявано на друго основание, което от своя страна също било предпоставка за по-висок размер на хонорара. При внимателен преглед на материалите по делото и в частност приложените дела от горните инстанции, се установява, че за всяка от тях С. е заплащал отделен хонорар за адвокат, който му е бил присъждан или не с оглед изхода на съответното производство.

По изложените съображения ЯОС счете, че обжалваното определение, следва да се отмени в частта, с която претенцията за разноски на С.С. е отхвърлена за горницата над сумата 830 лв. до размер на 1370 лв., като се присъди допълнително сума за разноски в размер на 540 лв. В останалата атакувана част обжалваното определение, следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство, въззивника има право да му се присъдят направените разноски за въззивната инстанция, съобразно с уважената част от жалбата му, предвид наличието на надлежно искане и доказателства за направени разноски. От доказателствата по делото се установява, че въззивника е заплатил за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Тъй като въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от въззивника за настоящата инстанция, основано на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, въззивния съд следва да вземе отношение и по този въпрос. Съгласно чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. адвокатското възнаграждение за изготвяне на частна жалба, която не се разглежда в открито заседание, е в размер на 200 лв. Тъй като настоящото производство не е от фактическа и правна сложност именно до този размер следва да бъде редуцирано платеното от въззивника адв.възнаграждение. При това положение и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 92,31 лв. На въззивника следва да се присъди е съответна част от платената за въззивното производство ДТ в размер на 6,92 лв. или да му се присъдят разноски в общ размер на 99,23 лв. За горницата над тази сума до претендирания размер от 265 лв., претенцията за разноски за въззивното производство следва да се отхвърли.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №223/02.02.2017 г. и Определение №621/28.03.2017 г., двете постановени по гр.д.№3286/2015 г. по описа на ЯРС в частта, с която претенцията за разноски на С.С. е отхвърлена за горницата над сумата 830 лв. до размер на 1370 лв., вместо което постанови:

ОСЪЖДА „ПАПАС-ОЛИО” АД, ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Обходен път Запад” №61, да заплати на С.И.С., ЕГН ********** *** допълнително сумата 540 лв. за разноски, направени по делото пред ЯРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №223/02.02.2017 г. и Определение №621/28.03.2017 г., двете постановени по гр.д.№3286/2015 г. по описа на ЯРС в останалата обжалвана част, в която претенцията за разноски на С.С. е отхвърлена за горницата над сумата 1370 лв. до претендирания размер от 2000 лв.

ОСЪЖДА „ПАПАС-ОЛИО” АД, ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,, ул.”Обходен път Запад” №61, да заплати на С.И.С., ЕГН ********** *** сумата 99,23 лв. - разноски за въззивната инстанция, като претенцията за разноски за горницата над тази сума до претендирания размер от 265 лв. - отхвърля.

Определението подлежи на обжалване пред АС-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.