ОПРЕДЕЛЕНИЕ

.............................

 

гр. Ямбол 29.05. 2017 г.

 

 

В открито съдебно заседание на 09.05.2017 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

 

Председател: Д. Кючуков

        Членове: Н. Иванов

                         Г.Вълчанова

 

като разгледа, докладваното от председателя в.ч.гр.д № 101/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадено е възражение от Е.Т.К. с правно основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се,че издадената по ч.гр.д. № 3128/2010 г. на ЯРС заповед за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, който не е бил уведомен за започналото срещу него заповедно производство.

Жалбоподателят, като счита,че са налице предпоставките по чл.423 ал.1 т. 1 ГПК, на осн. чл. 423 ал.З ГПК, моли възражението му срещу заповедта за изпълнение да бъде прието, а изпълнението на заповедта спряно. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, установи следното:

Със заповед № 2460/ 03.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК Ямболският районен съд е разпоредил длъжникът Е.Т.К. да заплати на „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД сумата 1295,36 лв. главница, 137,33 лв. обещетение за забавено плащане и 128,65 лв. за направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на лично на длъжника на 25.11.2010 г., за което има направено отбелязване на съобщението на съда от 04.11.2010 г.. Разпоредбата на чл. 423 ал.1 ГПК установява възможност за длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някои от следните алтернативни основания: 1/ ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, 2/ако заповедта за изпълнение не е била връчена лично и в деня на връчването длъжникът не е имал обичайното местопребиваване на територията на РБългария, 3/ ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могъл да преодолее.

Заключението на вещото лице Ф.С. по назначената от съда почеркова експертиза сочи, че подписът, положен за „получател" на съобщението на съда от 04.11.2010 г. за връчване на заповедта за изпълнение, не е положен от длъжника Е.Т. Колев.

По делото са приложени и преписи от поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Д. Д..рег. № 932 на НК. На поканата е

отбелязано, че същата е връчена лично на длъжника на 27.01.2017 г. от ЧСИ Д. Д.. Заключението на вещото лице Ф.С. по назначената от съда почеркова експертиза сочи, че подписът, положен за „получател" на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Д.Д. на 27.01.2017 г., също не е положен от длъжника Е.Т. К..

С молба от 24.02.2017 г до Районен съд Ямбол молителката Е.Т. К. се е снабдила с препис от заповедта за незабавно изпълнение. От този момент, който съдът приема за момента на узнаване на заповедта, за молителката започва да тече и срока за възражение пред въззивния съд по чл.423 ал.1 ГПК. Възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено на 27.02.2017 г., т.е в срока по чл.423 ал.1 ГПК.

Изправени сме пред първата от изложените по горе хипотези на чл.423 ал.1 ГПК, а именно тази по т.1 на чл.432 ал.1 ГПК, на която в частност се позовава длъжника - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай длъжникът е бил лишен от възможността за оспори вземанията на „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" по реда на чл.414 ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Налице са предпоставките, установени с разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК за приемане на подаденото възражение срещу издадената от Ямболския районен съд заповед № 2460/ 03.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , и за спиране на изпълнението на заповедта, на осн.чл. 423 ал.З ГПК.

По искането за разноски

Определението по чл.432 ал.1 ГПК не туря край на спора относно вземането на заявителя. Напротив.То предоставя възможност на заявителя да предяви иск относно оспореното вземане по общия исков ред. От съдбата на исковия процес зависи отговорността за разноски, която ще се реализира при постановяване на решение по съществото на спора, съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Поради изложените съображения разноски в производството по чл. 423 ал. 1 ГПК не следва да се присъждат. В този смисъл е и тълк. решение № 6/2014 г. на ОС на ГТК на ВКС

Водим от горното съдът

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПРИЕМА, на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК, възражението на Е.Т.К. *** ЕГН ********** срещу издадена в полза на на „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД гр. Пловдив ЕИК 123526430 заповед № 2460/ 03.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 3128/2010 г. на Ямболския районен съд.

СПИРА изпълнението на заповед № 2460/ 03.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3128/2010 г. на Ямболския районен съд, въз основа на която е образувано изп.д. № 20169320400817 / 2017 г. по описа на ЧСИ Д. Д., per. № 932 на Нотариалната камара.

Не уважава искането Е.Т.К. *** ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        

                                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                    2.