На 16.03.2017година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр. дело №73 по описа за 2017г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.3 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на търговското дружество „Керамична къща Стралжда“ ООД гр.Стралджа, представлявано от управителя Й.Т., действащ чрез адв.П., което дружество е длъжник по изп.д. № 20158780400406 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 в КЧСИ и район на действие ЯОС, срещу Постановление от 26.01.2017г. за възлагане на недвижим имот с идентификатор №69660.501.2377 по КК на гр.Стралджа, ведно с построените в имота сгради.

Наведено е оплакване, че обжалваното постановление е нищожно, тъй като посоченото в него разпределение не е влязло в сила и самото постановление е връчено чрез другия управител на дружеството - длъжник В.Щ., който е представител и на купувача „Топливо 2“ ООД, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 46 ГПК. Поддържа се още, че началната цена, от която следва да започне наддаването, следва да се определи от ЧСИ за всеки конкретен случай, при преценка на всички фактори, които я определят, за да се гарантират интересите и на длъжника, и на взискателя, като в случая определената от ЧСИ цена е значително по-ниска от реалната, същата не е определена от компетентни експерти с необходимия лиценз на оценители, цената не е съобразена с балансовата и пазарната стойност на имотите, както и с обстоятелството, че в случая се касае за производствен обект- фабрика и оценката е следвало да бъде за предприятието като цяло.

От присъединените взискатели възражение по реда на чл.436, ал.2 ГПК е подало само дружеството „Топливо-2“ ООД, според което жалбата на длъжника е недопустима, тъй като възлагателното постановление е влязло в сила и е вписано в Службата по вписванията. В случай, че жалбата се разгледа по същество, взискателят счита същата за неоснователна, тъй като оплакванията на длъжника не намират опора в закона и в данните по изпълнителното дело за извършените от ЧСИ действия.

В мотивите си, депозирани на основание чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че е съставил обжалваното възлагателно постановление при наличие на влязло в сила разпределение на сумите, постъпили от публичната продан, като самото възлагателно постановление също е влязло в сила, тъй като е връчено на посочения от длъжника съдебен адрес и жалбата е недопустима, като подадена извън срока за обжалване. По същество ЧСИ е посочил, че възлагането е извършено по най-високата предложена цена, която в случая е единствената, тъй като е постъпило само едно наддавателно предложение и обявеният за купувач наддавач, който е един от взискателите по делото, е заплатил изцяло цената за имота.

ЯОС, след като извърши преценка на наведените в жалбата оплаквания и проверка на доказателствата по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е недопустима, като съображенията за този извод са следните:

На първо място, от приложеното по изпълнителното дело удостоверение за актуално-правно състояние на длъжника „Керамична къща Стралджа“ ООД, както и при извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружеството, се установява, че същото се управлява и представлява от управителите В. Щ. и Й.Т. - заедно и поотделно. Видно е от молба на л.765, т.II от изпълнителното дело, че управителят В.Щ. е посочил съдебен адрес по делото, на който да бъдат връчвани всички съобщения и книжа, адресирани до длъжника “Керамична къща Стралджа“ ООД, а именно: гр. Ямбол, ул. „Варна“ № 32. Също от данните по изпълнителното дело е видно, че до подаване на тази молба, длъжникът е бил призоваван по реда на чл.50, ал.4 ГПК, тъй като на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството връчителят не е намерил достъп до канцеларията на търговеца, като призоваването не е могло да се извърши и чрез адв. А.П., упълномощена от другия управител на длъжника - Й.Т. (л.739-л.744 от изпълнителното дело). За обжалваното възлагане длъжникът е бил уведомен на 26.01.2017г., като съобщението е връчено редовно чрез лицето З.П. на посочения от управителя Щ. съдебен адрес *** (л.860 от изпълнителното дело).

Съгласно чл.436, ал.2 ГПК, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Предвид тази разпоредба, срокът за обжалване на атакуваното от длъжника възлагателно постановление е започнал да тече на 26.01.2017г. и е изтекъл на 02.02.2017г. Настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 16.02.2017г. (вх. №3878), т.е. след срока за обжалване, поради което е недопустима, като просрочена.

Неоснователно се твърди в жалбата, че оспореното възлагателно постановление е връчено на другия управител на длъжника - В.Щ.. Връчването е осъществено на посочения от този управител съдебен адрес на дружеството-длъжник, което според съда е редовно процесуално действие, тъй като при повече от един законни представители на търговско дружество, действащи поотделно, всеки от тях разполага с процесуална представителна власт по отношение на търговското дружество и следователно може да извърши от името на страната валидно посочване на съдебен адрес. Ако са налице противоречиви интереси между двамата управители и представляващи дружеството, те следва да се уредят с други законови средства, но това не води до нищожност на възлагателното постановление, нито опорочава връчването му. Ако единият управител води процеса във вреда на дружеството, последица от това също не е нередовност на връчването на съдебните книжа и съобщения, а би могло да е основание за възникване на право на дружеството (а не на другия управител) да ангажира отговорността на управителя по реда на чл.145 ТЗ за причинени на търговеца вреди. Когато пък е налице противоречие в интересите между представляван и представител, което противоречие следва да се преценява конкретно по всяко конкретно дело, следва да се назначи особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК, но в разглеждания случай такова възражение и искане до съдебния изпълнител не е отправено.

На второ място, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В т.8 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване кои действия на съдебния изпълнител съставляват такива, които могат да бъдат атакувани по реда на чл.435, ал.3 ГПК, като описът и оценката на имота не са сред подлежащите на обжалване действия с аргумент за ненадлежност на наддаването. Съгласно тълкувателното решение, само действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждането на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирА.стъпка, са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. В случая жалбоподателят-длъжник не сочи нито едно от тези основания по чл.435, ал.3 ГПК за надлежното упражняване на правото му на жалба, а се позовава на занижена оценка на процесния имот. Тъй като оценката на имуществото не е част от наддаването и същата излиза вън от предмета на проверката при обжалване на възлагателното постановление, ЯОС приема, че жалбата на следващо основание е процесуално недопустима.

Разпределението на суми от публичната продан също не е в предмета на проверката при обжалване на постановление за възлагане, като изпълнително действие разпределението подлежи на самостоятелен контрол, но за пълнота на изложението в случая следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е приложено Решение №484/23.12.2016г. на ЯОС по възз.гр.д. №425/2016г. (на л.853-л.855 от изпълнителното дело), с което е оставена без уважение жалбата на длъжника „Керамична къща Стралджа“ ООД срещу извършеното от ЧСИ разпределение на постъпилите суми от публичната продан. Налице е отбелязване в съдебното решение, че същото е влязло в сила на 21.01.2017г., след което ЧСИ е пристъпил към съставяне на процесното възлагателно постановление.

По изложените съображения, доколкото жалбата е просрочена и жалбоподателят не се позовава на относими за обжалваното действие пороци, ЯОС приема, че жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима жалба вх. №3878/16.02.2017г., подадена от „Керамична къща Стралджа“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стралджа, ЕИК 838189431, представлявано от Й.Д.Т. - управител, чрез адв. А. П., съдебен адрес:***, оф.1, срещу Постановление от 26.01.2017г. за възлагане на недвижим имот с идентификатор № 69660.501.2377 по КК на гр.Стралджа, ведно с построените в имота сгради, издадено по изпълнително дело №20158780400406 по описа на ЧСИ И. Х. с рег № 878 в КЧСИ и район на действие - съдебния район на ЯОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. №73/2017г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.