Р Е Ш Е Н И
Е
№ 15.05.2017 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 18.04.2017 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 106 по описа за 2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
въззивна жалба от Н.С.К., чрез адв.С.Г., срещу решение № 133 от
07.03.2017г. на ЯРС по гр.д.№377/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие по
молба на Д.Г.Т., ЕГН – **********, адрес: *** срещу Н.С.К. с адрес ***, за
извършено спрямо молителката домашно насилие, както следва: Задължава Н.С.К. с
адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, за срок от девет месеца; Забранява на Н.С.К. да
приближава Д.Г.Т., жилището, в което живее, находящо се в гр.Ямбол, ж.к.„Хале”,
бл.9, вх.З, ет.2, ап.158, както и местата за социални контакти и отдих, които
посещава на разстояние от
Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при нарушение на материални и процесуални норми и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е
възприел сочения от молителката акт на 03.02.2017г. като домашно насилие и
излага съображения. Възразява, че молителката не е твърдяла, че в резултат на
агресивното поведение на ответника, е преживяла някаква психическа травма.
Възразява, че молителката не доказала извършените от ответника актове на
насилие - време, място и начин на извършване. Възразява, че ЯРС е допуснал
съществено процесуално нарушение като не е прочел доклада си по делото, липсвал
доклад, на ответника не била дадена възможност за становище. Въззивникът моли
ЯОС да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по
делото. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.
С въззивната жалба няма
заявени доказателствени искания.
В срока за отговор на
въззивната жалба не е постъпил такъв.
В с.з. въззивникът се
явява лично и с адв.С.Г., който подържа въззивната жалба, няма възражения по
доклада и доказателствени искания. Иска ЯОС да отмени решението на ЯРС и
претендира направените разноските по делото.
Въззиваемата, редовно
призована, не се явява.
ЯОС намира въззивната жалба допустима като
подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по-допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
След преценка на оплакванията по жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:
При извършената служебна
проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията на въззивника срещу
допустимостта и правилността на обжалваното решение.
Производството е
образувано по молба на Д.Г.Т. за защита от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство – Н.С.К.. Молбата е подадена от
легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.2,
предлож. 2-ро от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй
като съгласно чл.3, т.2, предл.2-ро от ЗЗДН, защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било
във фактическо съпружеско съжителство. Обстоятелството, че молителката и
ответникът не живеят заедно от почти една година, не прави молбата за защита по
ЗЗДН недопустима с оглед разпоредбата на чл.3, т.2, предл.2-ро от ЗЗДН. Молбата
е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН пред компетентния районен съд по чл.7
от ЗЗДН.
В молбата за защита на Д.Т.
е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено от Н.С.К. домашно насилие спрямо нея и имуществото ù,
а именно: от един месец преди подаване на молбата К. (с когото молителката е била
във фактическо съжителство) започнал да упражнява физически и психически тормоз
срещу нея като постоянно я заплашвал по телефона. К. ù казвал
"умряло куче, ще те пребия, унищожа, не ме плашиш, ще те излежа". На
03.02.2017г. развил пробката на скоростната кутия на автомобила ù с цел
да гръмне, което се случило. Заплашвал я като казвал, че ще начупи и натроши
автомобила ù. Три седмици преди подаване на молбата К. се опитал да
удуши молителката. Молителката се страхува за живота си. Поискала е налагане на
мерки за защита по ЗЗДН. Приложена е декларация от молителката Т. за извършено
домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Видно от декларация на
молителката Т. за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са
описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие:
заплахите по телефона с думите "умряло куче, ще те пребия, унищожа, не ме
плашиш, ще те излежа"; посегателството срещу молителката -
обстоятелството, че на 03.02.2017г. развил пробката на скоростната кутия на
автомобила ù с цел да гръмне, което се случило; К. се опитал да удуши
молителката три седмици преди подаване на молбата. Молителката се страхува и не
иска по никакъв начин Н.К. да доближава до нея.
ЯОС намира, че в приложената декларация
молителката-въззиваема е декларирала извършено спрямо нея от въззивника-ответник
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, според който домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В този смисъл възраженията на въззивника са
неоснователни. Спрямо пострадалата са извършени актове на насилие - психическо,
емоционално, икономическо - заплахите по телефона с
думите "умряло куче, ще те пребия, унищожа, не ме плашиш, ще те
излежа"; посегателството срещу молителката -
обстоятелството, че на 03.02.2017г. развил пробката на скоростната кутия на
автомобила ù с цел да гръмне, което се случило. Спрямо молителката
ответникът е извършил и опит за физическо, психическо и емоционално насилие
чрез опита за душене, което също е акт на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Обстоятелството, че молителката не е представила медицинско удостоверение за
причинени телесни увреждания, настоящият състав не преценя като такова,
разколебаващо достоверността на изложените в молбата и декларацията актове на
домашно насилие.
По делото не са събрани други доказателства.
Възражението
на въззивника, че ЯРС не е изготвил доклад и не указал доказателствената
тежест, е неоснователно, тъй като с определението от 06.02.2017г. ЯРС е
направил доклад и указал на ответника, че в едноседмичен срок от връчването му
може да подаде отговор, в който да посочи доказателства и направи
доказателствени искания. В дадения срок ответникът не е подал отговор и не е
посочил доказателства, пред ЯРС в първото с.з. е заявил, че не е прилагал
домашно насилие спрямо молителката, не е посочил доказателства. В следващото
с.з. ЯРС правилно не е уважил искането на ответника за допускане на свидетели.
ЯОС намира, че
представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката съдържа описание
на извършени актове на домашно насилие спрямо нея, каквито са изложени в
молбата ù за защита по ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
По тези съображения ЯОС
намира молбата от молителката за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд
смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното
насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие; забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице Д.Т., жилището, в което
живее, находящо се в гр.Ямбол, ж.к.„Хале”, бл.9, вх.З, ет.2, ап.158, местоработата
и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на разстояние от 50
метра, за срок от девет месеца. Тук е мястото да се
отбележи, че мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е безсрочна, а ЯРС
неправилно е определил срок на нейното действие. Забраната за извършване на
насилие не може да бъде ограничена със срок, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде изменено в тази част като бъде издадена заповед за
защита, с която да се задължи Н.С.К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д.Г.Т., безсрочно. В останалата част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
ЯОС намира, че с оглед
изхода на делото, претенцията на въззивника за разноски е неоснователна, тъй
като жалбата .
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Изменя решение № 133
от 07.03.2017г. на ЯРС по гр.д.№377/2017г. по описа на ЯРС, в частта, с която е определен срок от
девет месеца на постановена мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, с която ЯРС задължава
Н.С.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Д.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, като заличава
определения срок, тъй като мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е
безсрочна.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 133 от 07.03.2017г. на ЯРС по гр.д.№377/2017г. по описа на ЯРС в
останалата част.
Да се издаде заповед за
защита, на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро от ЗЗДН, съгласно решението, като се
посочат последиците от неизпълнението ù, предвидени в разпоредбата на
чл.21, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН заповедта и
препис от решението на съда да се връчат на страните и се изпратят служебно на
РУ"Полиция" МВР - Ямбол по местоживеене на извършителя и пострадалото
лице.
Отхвърля претенцията за разноски на въззивника.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.