Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.05.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 18.04.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 84 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от М.И.Т., чрез адв.Г., срещу решение № 64 от 03.02.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 3532/2016г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Т., ЕГН ********** против С.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.4 СК за заплащане на издръжка в размер на 120 лв., от датата на исковата молба -08.12.2016 год. до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката; ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.Т., ЕГН ********** против С.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.149 СК за заплащане на издръжка за периода 10.01.2016 год. до 08.12.2016 год. в размер на 1308 лв. Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага своите съображения. Смята за неправилен изводът на ЯРС, че предявеният иск за месечна издръжка в размер на 120лв. е неоснователен и недоказан. Възразява, че съдът неоснователно и необосновано е приел възраженията на ответницата, че няма реална възможност да отделя средства за да помага ищцата в издръжката ù. Смята, че по делото е била доказана нуждата от издръжка на ищцата с представените доказателства. Оспорва приетото от ЯРС, че притежава недвижими имоти като признава, че притежава 1/2 ид.част от жилището, в което живее, а другата 1/2 ид.част притежава ответницата. Смята, че ЯРС без подробни мотиви е приел, че искът за издръжка за минало време е неоснователен и недоказан, като излага, че и тогава е имала нужда от издръжка и такава не е била давана от ответницата, която се била разпоредила с два недвижими имота по това време. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение изцяло и бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да ù бъдат присъдени направените по делото разноски. С въззивната жалба е направено искане за приемане като доказателства на медицинско направление №499/17.02.2017г. на д-р Б., заверено копие от рецептурна книжка на М.И.Т. - пациент, 2бр. касови бележки от 17.02.2017г., издадени от аптека "Ралица" за закупени лекарства.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от С.И.И., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва възраженията във въззивната жалба като излага подробни доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и да ù бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивницата се явява лично и с упълномощения адв.Г. и поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата, редовно призована, се явява лично, оспорва жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че същите са баба и внучка.

Видно от разпореждане на НОИ от 01.07.2016 год., на възивницата-ищца е определена пенсия в размер на 325.05 лв.

Представени са медицински направления от 15.01.2016 год. и 31.08.2016 год., видно от които на Т. са поставени следните диагнози – хипертонична болест, стенокардия, дископатия, полиартроза, хронична бъбречна недостатъчност, ХОББ и др. От представеното пред ЯОС медицинско направление №499/17.02.2017г. на д-р Б. се установява, че същата е диспансеризирана при общопрактикуващия лекар за хипертонична болест, ИБС, стенокардия (за които има издадена рецептурна книжка), хронична бъбречна недостатъчност. Представени са два фискални бона за закупени лекарства на стойност 21.58лв. и 9.68лв., част от които платени от НЗОК, като въззивницата е платила съответно 18.37лв. и 7.07лв.

Приложена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която М.Т. е декларирала, че притежава ½ ид.ч. от апартамент , находящ се в гр. Я., ул. Д.Б. **-*-, декларирала е и размера на получаваната от нея пенсия 325.05лв..

Видно от приложените два броя удостоверения за раждане, въззиваемата С.И. е майка на малолетните деца – Р. Ц., род. на *** год. и Т. Ц., род. на *** год.

Представено е копие от решение на ЯОС от 27.05.2016 г. по в.гр.д. 151/2016г. по описа на ЯОС, видно от което ищцата-въззивница е предявила иск против ответницата с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул. „*******“ *********, срещу задължение за гледане и издръжка. Искът на Т. е бил уважен, а договорът е развален за ½ ид.ч. от имота.

Представена е и справка по лице от Служба по вписванията – Ямбол за периода 11.01.1917 – 11.01.2017 год., видно от която през последните години въззивницата се е разпоредила със свои имоти - земеделски земи в землището на с. Миладиновци, притежавани в съсобственост с трети лица.

По делото е представен назначен по искане на ищцата социален доклад, изготвен от ДСП – Ямбол, в който се посочва, че след като са посетили жилищата на ищцата и ответницата и провели разговори с тях, социалните работници са констатирали, че същите са в хладни отношения и не поддържат връзки помежду си. С.И. съжителства на семейни начала със С. И.. Двамата имат две деца – на 5 г. и на 8 г., които отглеждат в двустаен апартамент, в който не се забелязва излишен лукс, нови мебели или скъпи електроуреди. С.И. работи на постоянен трудов договор, като брутното й възнаграждение е 625 лв., от които нетно получава 450 – 500 лв. Бащата на децата получава около 400 лв. Ищцата също живее в скромен дом. Няма издадено решение на ТЕЛК, съобщава за заболявания. Твърди, че единственият ù доход е пенсията. И ищцата и ответницата притежават недвижими имоти. През 2011 и 2015 год. ответницата се е разпоредила със свои недвижими имоти.

В показанията си св. С. – съседка на ищцата, сочи, че познава ответницата, когато е идвала при баба си, а иначе – не. Знаела, че нито идва, нито ù помага. Ищцата сама се грижела за себе си, но й било трудно, защото била болна. Затрудненията ù били най – вече финансови. Пенсията не ù стигала, плащала сметки, купувала си лекарства и ù оставали едва по 3-4 лв. на ден. Физически ищцата се справяла сама и нямала нужда от чужда помощ.

От показанията на свид. Ц. – баща на децата на ответницата, се установява, че и той и ответницата работят, той получава 450лв., а С. около 550лв. в зависимост от изпълнението на плановете. Свидетелят сочи, че нямат влогове, че имат заеми - два потребителски кредита, единият с месечна вноска 180лв., а другият - 80лв. Живеят в жилище, дарено на С. от майка ù, а на майка ù от баба ù (ищцата) и за което баба ù водила дела срещу нея за разваляне.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.4 СК и чл.149 СК.

Съгласно чл.139 от СК, право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.

Според чл.140 от СК, лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. (чл.142, ал.1 от СК)

По предявения иск по чл.139 вр. чл.140, ал.1, т.4 от СК, ЯОС намира, че същият е неоснователен и недоказан.

По делото е установено, че въззивницата-ищца е баба на ответницата. ЯОС приема, че няма лица от предходни редове, от които ищцата да търси издръжка. Въззивницата разполага с месечен доход от 325.05лв. от пенсия, разпоредила се е с своите части от земеделски земи в землището на с. Миладиновци, притежавани в съсобственост, през периода 2011-2015г., живее в апартамент, съсобствен с ответницата, която живее в друго жилище. Въззивницата е възрастна - 70 годишна, болна и неработоспособна.

Нормата на чл.141 от СК определя реда на лицата, които имат право на издръжка като задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

По делото е установено, че ответницата-въззиваема е майка на две малолетни деца Р.Ц., род. на *** год. и Т. Ц., род. на *** год., за които се грижи и издържа заедно с техния баща. Задължението на ответницата за издръжка на нейните ненавършили пълнолетие деца е безусловно. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл.143, ал.2 от СК).

Като взе предвид установените месечни доходи на ответницата в размер на 550лв., настоящият състав намира, че след приспадане на безусловно дължимата издръжка за всяко от децата, които са на възраст 8 год. и 5год., и за които следва да дава издръжка, определена с оглед възрастта им, както следва: за Р. 125лв. и за Т.120лв., на ответницата остават 305лв., с които да осигури собствената си издръжка, която сума е дори недостатъчна. При това положение ЯОС намира, че ответницата няма възможност да дава издръжка на баба си, поради което искът е неоснователен и недоказан.

Неоснователни са възраженията на въззивницата, че следва да се има предвид дохода на бащата на децата, тъй като той не е материално-правно задължен за издръжка на въззивницата.

По предявения иск по чл.149 от СК за минало време за периода от 10.01.2016г. до 08.12.2016г., настоящият състав намира следното:

Искът е допустим, с оглед разпоредбата на чл.149 от СК, според който издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. По делото няма данни и твърдения за доходите на страните през процесния период. Няма доказателства за нуждата от издръжка през претендирания период. През този период е установено задължението на ответницата да издържа двете си деца, на които безусловно дължи издръжка. Ето защо, ЯОС намира този иск за неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното, ЯОС намира въззивната жалба неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Претенцията на въззивницата за разноски по делото като неоснователна с оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлена.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 64 от 03.02.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 3532/2016г. по описа на ЯРС.

Отхвърля като неоснователна претенцията за разноски на въззивницата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, с оглед чл.280, ал.2, т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.