РЕШЕНИЕ

гр .Ямбол 30.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В закрито заседание на 09.05.2017 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

К. Пейчева

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 83/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от В.С.Н. *** срещу решение № 92/20.02.2017 г. по гр.д. № 1823/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Т.Я.Н., с правно основание чл.59 ал.9 СК, за промяна на решение, постановено по гр.д.№ 1747/2009 г на ЯРС, в частта относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти, местоживеене и издръжка на малолетното дете С. Н.. Като счита решението за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят моли същото да бъде отменено изцяло, като въззивният съд постанови изменение на определените с решението по гр.д.№ 1747/2009 г. на ЯРС мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти, местоживеене и издръжка на малолетното дете С. Н., както следва: Упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. Местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на бащата. Майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв. Видно от приложения по делото социален доклад бащата притежава необходимия родителски капацитет и възпитателски качества да полага грижи за детето, да осигури правилното му физическо,умствено, нравствено и социално развитие , както и неговата финансова стабилност. Напротив. Липсата на адекватни възпитателски качества у майката, липсата на родителски авторитет, невъзможността и да се справи с отглеждането и възпитанието на детето, налагат ограничаване на родителските и права и възлагане упражняването им на бащата. Съдът е допуснал и съществени процесуални нарушение,свързани с излушването на детето и неизслушване на родителите.

Постъпил е отговор по жалбата от въззиваемата Т.Я.Н.. Като счита решението за постановено в съответствие със закона и при стриктно спазване на поцесуалните правила, моли жалбата да бъде оставена без уважение. В жалбата не се навежда нито едно обстоятелство, което да води до извод за промяна в обстоятелствата, при което е било постановено първоначалното решение. Не се сочат и нови обстоятелства, които да формират извод за застрашаване интересите на детето. Ищецът не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на иска си, което да установи влошаване на условията при майката и отношението и към детето, поради което искът правилно е бил отхвърлен от районния съд, като неоснователен и недоказан.

Окръжният съд, при извършения въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за правилно, а жалбата за неоснователна.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 59 ал.9 СК -за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права. Съществото на спора, пренесено пред въззивна инстанция, е именно тези въпрос, по които въззивният съд следва да се произнесе, обсъждайки оплакванията, направени с въззивната жалба.

От доказателствата по делото съдът установи следното:

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 1747/2009 г. по описа на ЯРС, като с постигнатото спораземение между страните по чл.51 СК упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им малолетно дете С., родено на *** г., е предоставено на майката.

През 2016 г. от страна на бащата е подаден сигнал в Дирекция "Социално подпомагане" Сливен, че майката упражнява физически и психически тормоз над детето. По повод сигнала с детето са проведени срещи с психолог и е изготвена психологическа оценка на детето. Прието е, че се касае за борба за надмощие между родителите по повод упражняването на родителските права и разногласие относно методите им за възпитание на детето. Според оценката, в създадената ситуация детето се чувства раздвоено в обичта си към двамата родители и не иска да прави избор при кого от двамата да живее. Към момента на изготвяне на оценката за детето не съществуват преки рискове, касаещи живота и здравето му.

От представения по делото социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол се установява, че бащата предоставя добри условия за живот и развитие на детето и има желание да го отглежда и и възпитава. Между двамата има силна емоционална връзка.

От представения по делото социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен се установява , че семейната среда , осигурявана от майката, в която се отглежда към момента детето, задаволява основните му жизнени потребности, гарантира неговата сигурност и безопастност. Не се констатират рискови фактори в семейната среда, които биха се отразили неблагоприятно на физическото, психическото,нравствено и социално развитие на дегтето.

От разпитания по делото свидетел Н. З. се устновява,че ищецът споделял с него, че детето не се разбира много добре с майката и понякога го тормозят. След завеждане на делото майката е ограничила контактите на детето с бащата.

От разпитания по делото свидетел Д. И. се установява, че майката се грижи за детето. Внимателна и взискателна към детето. Не го тормози. Осигурила му е добри условия за живот. Не ограничава детето в контактите му с бащата.

От разпитания по делото свидетел М. Д.се установяваме майката е осигурила много добри условия на живот на детето. Детето е нахранено и добре облечено. Не е тормозено от майката и новия и съпруг. Майката е много взискателна към възпитанието на детето. Интересува се и и помага в училище. Съществува близост в отношенията между майката и детето.

Свидетелят Е. М. - съпруг на майката свидетелства за наличие на нормални отношения между майката и детето. Имало е случаи майката и детето да се карат, но това се е случвало непосредствено след като детето се е виждало с бащата. Според свидетеля след свиждане с бащата детето се връща по агресивно настроено срещу майката, като това се дължи на бащата.

Изслушано в съдебно заседание по делото детето заявява желанието си да живее с бащата.

От заключението на назначената по делото психологическа експертиза се установява, че у детето липсва синдрум на родителско отчуждание по отношение на майката. Детето има устойчива връзка с и с двамата родители. Майката не ограничава детето в контактите му с бащата. Детето е манипулирано и от двамата родители. Техните манипулации не са осъзнати, но карат детето да изпитва чувство на вина, че трябва да предпочете единия от родителите.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал, поради което изцяло я споделя и препраща към нея по реда на чл.272 ГПК. Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд споделя и крайния извод на първоинстанционния съд , че мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните към настоящия момент не следва да бъдат променяни. Този извод е правилен и законосъобразен.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни по следните съображения :

Районният съд е провел задълбочено и подробно изследване на всички правнорелевантни факти, имащи значение за правилното решаване не въпроса налице ли е промяна на обстоятелствата, налагащи промяна в първоначално определените мерки относно упражняването на родителските права, при което е стигнал до обоснования извод, че на този етап мерките не следва да бъдат изменяни.

Съгласно ППВС № 1/74 г., актуално и при действието на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в случаите, когато са изменени обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалните мерки, или когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

Във всички случаи при преценката кой е по подходящият родител, който да отглежда и възпитава детето, съдът следва да се съобрази с критериите от значение за решаването му, наложени с практиката на Върховния съд в тази насока - ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. на ВС. Това са всички обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност, обозначени като „интерес на детето" -възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на тези обстоятелства в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен.

В процесния случай след преценка на събраните по делото доказателства и при преценка интереса на децата, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение упражняването на родителските права.

Тежестта на доказване на претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК е на ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с предходното определяне упражняването на родителските права са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят определяне на нов режим на мерки. В настоящия случай обаче ищцовата страна не представя категорични доказателства за такива съществени и значими промени. Няма данни за обстоятелства, които влошават положението на децата при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, нито пък са налице обстоятелства, които да доведат до подобряване положението на децата при другия родител.

Основното оплакване на жалбоподателя срещу решението на пъровинстанционния съд е, че последният не се е съобразил с обстоятелството, че детето се нуждае от стабилност и сигурност, която отглеждащия родител не е успял да му осигури. Според жалбоподателя факта, че отглеждащият родител е потърсил професионална помощ за да се справи с прояви на на детето и да да подобри отношенията си с него е доказателство за наличие на данни, сочещи на необходимостта от промяна на постановените по рано мерки. Неефективността на последните, според жалбоподателя е доказана и от признатия и от майката факт на чести срещи между бащата и детето по желание на последното, извън определения режим на свиждане, и е свидетелство за отчуждението между майка и дъщеря. Тези факти, според жалбоподателя, свидетелстват за липсата на стабилна и трайна емоционална връзка между майката и детето, липса на родителски авторитет у майката, невъзможност да се изпълни решението, поради поведение на самото дете, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител и невъзможност на последния да се справи в пълна степен с отглеждане и възпитание на детето.

Въззивният съд приема, че в интерес на децата е да подържат близка връзка с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая обаче, при претенциията по чл.59 ал.9 СК този родител следва да докаже, че е налице отчуждение между майката и детето и прекъсване на връзката помежду и и причината за това да е по "вина" на майката, т.е. да бъде установено, че поведението на майката е във вреда на интереса на детето. Както вече бе отбелязано по горе в изложението, тежестта на доказване при претенцията по чл. 59, ал. 9 от СК е на ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, вкл. отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, поведението на майката да представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително всичко което налага ограничаване на родителските и права и възлагане упражняването им на бащата.

По делото не се установява майката умишлено да пречи на другия родител да осъществява контактите си с денето или умишлено да го отчуждава от него. Не се установи и твърдяното отчуждаване между майката и детето. Напротив. Доказателствата по делото сочат за това, че съществува близост в отношенията между майката и детето. Не се доказа и твърдението на ищеца, че майката не е осигурила стабилността и сигурността, от която детето се нуждае. Тъкмо обратното. Майката е осигурила много добри условия на живот на детето. Много е взискателна и в усилията по възпитанието на детето. Не се доказа изпадане в невъзможност на майката да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност да се справи с лоши прояви на детето. Това, че е потърсила специализирана помощ за справяне с лошите прояви на детето и се е справила с проблема, е само свидетелство за грижите, които полага за възпитанието на детето.

Ищъцът не доказва и твърдението си, че поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата. По делото липсват доказателства, които да обосноват настъпило влошаване в условията за отглеждане и възпитание на детето при майката, влошаване на условията при които живеят или влошаване на здравословното им състояние след постановяне на бракоразводното решение, с което са определени първоначалните мерки относно упражняването на родителските права.

Безспорно, изготвеният по делото социален доклад сочи, че бащата също е в състояние да предостави подходящи условия и притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът не отрича качествата на бащата, възможностите му да отглежда детето, желанието му да поддържа връзка с него. Но за да бъде постановена промяна в мерките относно упражняването на родителските права фактическото положение, установено с влязлото в сила бракоразводно решение на ЯРС, следва съществено да се променени, за да се промени и правното положение, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е интересът на детето. Такава съществена промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, налагаща съответната правна промяна, не се установи по делото.

Въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, свързани със задължението за изслушване на детето. Пропускът двамата родители да бъдат изслушани от първоинстанционния съд е отстранен с изслушване на родителите от въззивния съд.

От изложеното до тук въззивния съд намира, че решението на Ямболския районен съд, с което е отхвърлена ищцовата претенция по чл.59 ал.9 СК, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 92/20.02.2017 г. по гр.д. № 1823/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Решението не подлежи на касационно обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.