Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.05.2017 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 18
април 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско дело № 69 по
описа на 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ГМВ ГРУП - ФУУД
ЕНД ПОЛИМЕРС ИНДЪСТРИ” ЕООД – гр.Ямбол, ЕИК 201917139, представлявано от
управителя Г.В.Г. против Решение №636/13.12.2016 г., постановено по гр.д.№2064/2016
г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на "ГМВ ГРУП – ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС
ИНДЪСТРИ“ЕООД, ЕИК 201917139, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, че
дължи на «СЛАВ – ВЕРИГИ»ООД, ЕИК 123545943, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1334/2016 г. по описа на ЯРС, а именно: 7182 лв. – главница, незаплатено задължение по договор за поръча от 25.09.2015
год., обективирано във фактура от 14.10.2015 год.;
лихва в размер на 437,50 лв. за периода 15.10.2015 – 20.05.2016 г. , ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението 25.05.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГМВ ГРУП – ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС
ИНДЪСТРИ“ЕООД, ЕИК 201917139, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол да
заплати на «СЛАВ – ВЕРИГИ»ООД, ЕИК 123545943, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора сумата от
152,40 лв.– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ГМВ ГРУП – ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС
ИНДЪСТРИ“ЕООД, ЕИК 201917139, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол да
заплати на «СЛАВ – ВЕРИГИ»ООД, ЕИК 123545943, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора сумата от 1258,88 лв. - разноски за настоящото
производство.
С
въззивната жалба решението
на ЯРС се обжалва изцяло, с
твърдения за неправилност на същото. Конкретни съображения по същество на
направеното оплакване не са изложени.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените в производството
искове. Претенция за присъждане на разноските не е заявена.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от "СЛАВ – ВЕРИГИ" ООД, ЕИК
123545943, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, чрез
пълномощника му адв.И.Т. ***, е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са
изложени съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. Иска
се потвърждаване на атакуваното решение. Претенция за присъждане на разноски за
въззивната инстанция не е заявена.
В о.с.з.
страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че по заявление по
чл.410 ГПК, подадено от ищеца /сега въззиваема
страна/ е образувано ч.гр.д.№1334/2016 г. на ЯРС, по което съдът е издал
заповед за изпълнение №762/26.05.2016 г., с която е разпоредено длъжникът „ГМВ
ГРУП – ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС ИНДЪСТРИ“ ЕООД да заплати на
заявителя сумите от 7182 лв. – главница, лихва за забава – 437,78 лв. за
периода 15.10.2015 – 20.05.2016 г. , ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението - 25.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и
разноски в заповедното производство в размер на 152,40 лв. В предвидения в чл.414
ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение,
поради което и в едномесечния срок от уведомяването за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
По делото е
представено копие от договор за поръчка от 25.09.2015 год., сключен между
страните, по силата на който, ответникът е възложил на ищеца да извърши
изработка на транспортни съоръжения за насипни свободно течащи продукти за база
на възложителя в гр.Ямбол, чиято обща стойност с включен ДДС е определена на
14 364 лв. Уговорен е начин на плащане по банков път, по посочена сметка: авансово до 28.09.2015 год. - сума в
размер на 7182 лв. и втори превод при
готовност за експедиция – 7182 лв. Уговорен е още срок за изпълнение по
договора до 22.10.2015 г. при получено авансово плащане, както и срок за
извършване на плащанията в раздел 4, т. 1. Представени са и оферта на ищеца от
24.09.2015 г., както и приемо – предавателен протокол
от 14.10.2015 год., подписан от представител на ответника.
Ищецът е приложил
три броя фактури, с получател ответника, една от които е процесната
№0000300478/14.10.2015 год. със стойност 7182 лв. с ДДС, определена след
приспадане на извършени авансови плащания по останалите две фактури от
13.10.2015 г. и 28.09.2015 г. Видно от представените извлечения от
разплащателна сметка от 05.10.2015 год. и от 19.10.2015 г., по посочената
сметка на ищеца са постъпили плащания от по 3591 лв. , с наредител ответника и
посочено основание за плащане – договор за поръчка от 25.09.2015 год.
С писмо от
18.02.2016 год., ответникът писмено е потвърдил
задължението си в размер на 7182 лв. по процесната фактура към ищеца. С писмо
от 04.01.2016 год. ищецът е уведомил ответника за неизпълнение на задължение за
заплащане на дължими суми по договор за поръчка от 25.09.2015 год., като го
поканил да изпълни в едноседмичен срок доброволно задължението си. Пратката е
получена лично от управителя на дружеството - ответник на 05.01.2016 год.
По делото, пред
ЯРС, е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след
като е извършило справки в счетоводствата и на двете страни посочва, че
представените по делото три фактури са осчетоводени в счетоводствата ищеца и на
ответника, въведени са в законоустановените срокове в дневника за покупки на
ответника и ползването на данъчен кредит е упражнено. Във връзка с процесния
договор за поръчка от 25.09.2015 год., ищецът е получил от ответника две
плащания, като не са се установили плащания по фактурата от 14.10.2015 год. За
претендирания период размера на законната лихва е 437,50 лв.Счетоводството на
ищеца е редовно водено.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си
по чл.269 ГПК, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество -
решението се прецени за ПРАВИЛНО.
Изложените от ЯРС мотиви се споделят и на осн. чл.272
ГПК, настоящия съд препраща към тях.
С депозираната пред
ЯРС искова молба ищецът е
претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищеца следните суми: 7182 лв. – главница, незаплатено задължение
по договор за поръча от 25.09.2015 год., обективирано
във фактура от 14.10.2015 год.; лихва в размер на 437,50 лв. за периода
15.10.2015 – 20.05.2016 г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
25.05.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1334/2016 г. по описа на ЯРС.
Така предявеният иск, съобразно
обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум и развилото се предходно заповедно производство,
правилно е квалифициран от районния съд в доклада по чл.146 ГПК като такъв с
пр. осн. чл.422 ГПК.
За да се прецени допустимостта на
процесния положителен установителен иск, следва да бъдат съобразени нормите на
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№1334/2016 г. по описа на ЯРС, на 25.05.2016 г. «СЛАВ – ВЕРИГИ»ООД депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против "ГМВ
ГРУП – ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС ИНДЪСТРИ“ЕООД. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника
депозирал възражение против нея, за което заявителя е надлежно уведомен на 07.07.2016
г., видно от приложена по делото разписка и в законовия 1-месечен срок /на 29.07.2016
г./ депозирал пред ЯРС процесната искова молба. При така изложените факти,
следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на
ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е изцяло основателен.
От събраните по
делото доказателства, съдът в настоящия състав приема, така като е приел и ЯРС,
че страните по делото в качеството си на търговци са сключили процесната
сделка, по силата на която ответникът е възложил на ищеца да извърши изработка
на транспортни съоръжения за насипни свободно течащи продукти за база на
възложителя в гр.Ямбол, чиято обща стойност с включен ДДС е определена на
14 364 лв. Уговорен е начин на плащане по банков път, по посочена
сметка: авансово до 28.09.2015 год. -
сума в размер на 7182 лв. и втори превод
при готовност за експедиция – 7182 лв. Уговорен е още срок за изпълнение по
договора до 22.10.2015 г. при получено авансово плащане, както и срок за
извършване на плащанията.
Не е спорно по
делото, че ищеца в уговорения срок изработил съоръженията по процесния договор,
които са предадени и приети от ответника, видно от съставения приемо–предавателен протокол от 14.10.2015 год., подписан
от представител на ответника
За извършените
плащания ищеца издал три броя фактури, с получател ответника, една от които е
процесната №0000300478/14.10.2015 год. със стойност 7182 лв. с ДДС, в която е
извършено приспадане на извършени авансови плащания по останалите две фактури
от 13.10.2015 г. и 28.09.2015 г. От заключението на вещото лице по ССчЕ е установено, че представените по делото три фактури
са осчетоводени в счетоводствата ищеца и на ответника, въведени са в
законоустановените срокове в дневника за покупки на ответника и ползването на
данъчен кредит е упражнено.
Съобразно
задължителната практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването и в дневника на продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. /в т.см. Р.№23/07.02.2011 г., по т.д.№588/2010 на ВКС,
ІІ т.о.; Р.№42/19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г., ІІ т.о.; Р.№46/27.03.2009 г.
по т.д.№454/2008 г., ІІ т.о./
При тези фактически
данни съдът приема за безспорно доказан факта /по делото липсва и спор/, че
страните са обвързани от посоченото договорно правоотношение с посочения
предмет и цена, както и че ищецът е изпълнил задължението си за изработване и
предаване на съоръженията, а ответникът, след като е приел изработеното, е
останал задължен за част от цената, т.е. не е изпълнил задължението си по чл.266,
ал.1 ЗЗД, поради което и иска на ищцовото дружество
за главницата от 7182 лв., като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
Конкретни доводи за
недължимост на процесната сума ответника не е заявил
в първоинстанционното производство, като не е депозирал отговор на ИМ. В
единственото проведено по делото о.с.з. пред ЯРС управителя на ответното
дружество е заявил единствено, че не е изчерпана възможността за постигане на
спогодба с ищеца и е предложил делото да бъде спряно за постигане на такава, но
предложението му било отклонено от процесуалния представител на ищеца.
Във въззивната
жалба е посочено, че решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност на същото, без да са заявени конкретни съображения по същество на
направеното оплакване. Въззивната жалба е бланкетна,
а единственото по-конкретно оплакване е, че не са обсъдени възраженията на
ответното дружество.
При това положение
и в съответствие с чл.269 ГПК, въззивния съд като обсъди посоченото оплакване,
го прецени за неоснователно. Както вече се посочи, ответника /сега въззивник/ не се е възползвал от възможността да подаде
отговор на ИМ, а при явяването си в о.с.з. пред ЯРС не е заявил становище по
иска, а само е предложил спиране на делото за постигане на спогодба, което
предложение е било отклонено от другата страна.
При изложеното до
тук, въззивния съд приема, че предявеният в производството иск е основателен и
доказан и като такъв правилно е бил уважен изцяло от първостепенния съд. Като е
стигнал до същите правни изводи, ЯРС е постановил правилно съдебно решение,
което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноските за
въззивната инстанция, но въззивния съд не присъжда такива поради липсата на надлежно
искане в тази насока.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №636/13.12.2016 г., постановено по гр.д.№2064/2016 г. по описа на ЯРС.
Решението,
на осн. чл.280, ал.2, т.1, предл.2
ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.