гр.Ямбол........2.05........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................осемнадесети...април………...................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на „Европа Инвест ДМ“ ООД гр. Ямбол против Решение №
Р-9/06.01.2017 г. по гр.д. № 2146/2016 г., с което ЯРС е приел за установено по
отношение на „Европа Инвест ДМ“ ООД, че дължи на Ж.А.К. сумата 500 лв. –
главница по договор за депозит от 03.06.2016 г., ведно с лихва считано от
12.07.2016 г. до изплащане на задължението. С това решение е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя насрещен иск за сумата от 960 лв. и дължимата
лихва за забава. Атакуваното решение се счита за незаконосъобразно,
недопустимо, необосновано и неправилно, поради което се обжалва изцяло. Счита
се, че въпреки събраните доказателства – графологична експертиза за това, че
оспорените по реда на чл. 193 ГПК подписи под документите договор за
посредничество и регистър, са положение от Ж.А.К., в мотивите си съдът приема,
че е налице валиден договор, но не коментира регистъра като годно доказателство
за извършената дейност по договора. От там идват противоречията с показанията
на свидетеля К. – съпруг на ищцата в момента на извършване на огледите. Неправилно ЯРС
твърди, че писмото на М.П. не е доказателство, тъй като няма достоверна дата,
въпреки че с определението за откриване на производството по оспорване няма
открито такова относно антидатирането на писмото, няма такава задача към
експертизата и не са събирани доказателства в тази насока. Счита се, че съдът
неправилно е интерпретирал и ценил представените по делото доказателства, въз
основа на което е стигнал до своя неправилен извод. В нарушение на
процесуалните и материални норми, съдът не е приел показанията на свидетелките
на ответника Ч. и Н.,
като ги счита за безспорно заинтересовани от изхода на делото. Съдът неправилно
приема, че писмените доказателства, произхождащи от М.П. са негодни и не следва
да се ценят, въпреки установяването чрез неговите собствени обяснения, че в
действителност писмото произхожда от него и е подписано от него. Не става ясно
защо съдът приема, че с твърдението с това изявление се признават изгодни за
лицето факти. По тези изложени съображения се желае решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и се постанови съдебен акт по
същество, с който да бъде отхвърлен изцяло предявеният от Ж.А. иск и да бъде
уважен предявеният насрещен иск от „Европа Инвест ДМ“ ООД.
По жалбата е постъпил отговор от
ищцата в първоинстанционното производство Ж.А.К., която счита въззивната жалба
за неоснователна, тъй като съдебният акт не страда от посочените в същата
пороци и желае да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от жалбоподателя, а въззиваемата страна, редовно призована чрез своя
пълномощник, поддържа своя отговор по жалбата.
Третото лице помагач М.П., също
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и счита решението на
районния съд за неправилно.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Първоинстанционното производство е
образувано като установително по реда на чл. 422 ГПК след издаване на заповед №
1092/14.07.2016 г., с която на основание чл. 410 ГПК ЯРС е разпоредил длъжникът
„Европа Инвест ДМ“ гр. Ямбол да заплати на кредитора Ж.А.К. *** сумата 500 лв.
– главница по договор за депозит, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски общо в размер на 325 лв. В
законоустановения срок по чл. 415 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не
дължи по реда на чл. 414 ГПК. За да предяви претенцията си Ж.К. твърди, че
сумата от 500 лв., дадена от нея по договор за депозит, следва да й бъде
върната от ответното дружество, тъй като последното не е изпълнило своите
задължения по договора да проведе успешно преговори с продавача за 48 000
лв., а е продължил продавачът да държи на първоначалната цена от 51 000
лв., както и че всъщност К. е била уведомена от ответника, че преговорите не са
успешни, поради което се е отказала от сделката. Т.е. дружеството посредник не
е изпълнило своите задължения по договора за депозит, поради което дължи
връщане на дадения такъв от 500 лв. Още в исковата молба К. твърди, че между
страните не е сключван договор за поръчка, а отношенията им се уреждат за първи
път със сключения договор за депозит.
Предявени са и приети за разглеждане
евентуални насрещни искове с оглед изхода на спора по основния иск, от
ответника жалбоподател като се претендира при уважаване на иска на К.,
последната да бъде осъдена да заплати на дружеството в хипотезата на чл.5 от
договора за депозит да заплати договореното възнаграждение в раздел 3, чл.1 от
договора за посредничество от 12.05.2016 г., което става изискуемо. Счита се,
че това възнаграждение в размер на 2 % от 48 000 лв. е 960 лв. с лихва за
забава 21 лв., считано от 30.06.2016 г. до 16.09.2016 г.
В установителното производство,
заведено от Ж.А.К., същата е представила договор за депозит от 03.06.2016 г.,
сключен между нея като клиент и дружеството като изпълнител за това, че К.
предава на дружеството 500 лв. като депозит за закупуването на недвижим имот,
находящ се в гр.Ямбол, ул. „Димитър Благоев“ бл. 2, вх. Б, ет. 2, след като
изрично заявява, че желае да закупи имота на продажна цена 48 000 лв.
Договорено е, че при постигане на параметрите по сделката, клиентът се задължава
в срок до 30.06.2016 г. да сключи предварителен договор или окончателен с
нотариална форма и да заплати възнаграждението в договора, предвидено за
поръчка, като сумата на платения депозит се прихваща срещу задължението за
възнаграждение. Съгласно чл. 5 от договора, в случай, че клиентът не изпълни
задължението си за сключване на договор, възнаграждението на изпълнителя,
предвидено в договора за поръчка, става изискуемо, като отново се прихваща
сумата на предоставения депозит срещу дължимото възнаграждение. Съгласно чл. 6
от договора, при непостигане на посочените в т. 2 параметри на сделката в срок
до 30.06.2016 г., изпълнителят се задължава да върне на клиента сумата,
предадена като депозит в 3-дневен срок и този договор се прекратява.
В подкрепа на своите възражения и
насрещен иск ответникът е представил сключеният преди договор за депозит от
03.06.2016 г. договор за посредничество от 12.05.2016 г., сключен между същите
страни, по който Ж.К. в качеството на купувач, а изпълнителят – ответното дружество
е приел да посредничи при закупуване на недвижим имот с ориентировъчни
характеристики с продажна цена до 50 000 лв. Съгласно Раздел III, т. 1, при закупуване
на имота съгласно условията на настоящия договор, клиентът се задължава да
заплати на изпълнителя еднократно възнаграждение в размер на 2 % от продажната
цена на имота и не по-малко от 600 лв. В т. 2 е договорено, че при
осъществяване на оглед на имота, клиентът се подписва в регистър на
предложените имоти за осъществени огледи на недвижим имот, който е неразделна
част от настоящия договор. Действително на гърба на този договор се съдържа
регистър на предложените имоти, видно от който са били посетени шест имота в
периода 12.05.-24.05.2016 г., а процесният имот на ул. „Димитър Благоев“ е бил
посетен на 13.05.2016 г. при цена 51 000 лв. При всяко от посещенията на
имотите по регистъра са полагани подписи от купувача и от консултанта, работещ
с ответното дружество. Отново в подкрепа на твърденията си, че дружеството е
осъществило успешно преговорите за закупуване на харесания имот, предмет на договора
за депозит и е договорило желаната от клиента цена 48 000 лв., същото е
представило писмо за потвърждение от М.К.П. като продавач, с което заявява и
потвърждава, че е съгласен да продаде на Ж.А.К. свой собствен недвижим имот в
гр. Ямбол на ул. „Димитър Благоев“, заедно с таванско помещение, при продажна
цена от 48 000 лв.
При представянето на тези три
писмени доказателства Ж.К. е оспорила същите и съдът е открил нарочно
производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на договор за
посредничество от 12.05.2016 г., на
регистър на предложените имоти към него, както и на писмо за потвърждение от
06.06.2016 г. Това производство е било открито от съда, тъй като след
представяне на тези доказателства и предявен насрещен иск, К. е оспорила същите
като неистински, а в случай, че се установи, че договорът за посредничество и
регистърът към него са действителни, тези две доказателства са оспорени като
антидатирани.
Във връзка с указаната
доказателствена тежест, по делото е била назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
подписът, стоящ след „клиент“ от договор за посредничество от 12.05.2016 г.,
сключен между Ж.А.К. като купувач и „Европа Инвест ДМ“ ООД като изпълнител,
принадлежи и е положен от лицето Ж.А.К..
Подписите след „купувач“ в регистър на предложените имоти на купувача Ж.А.К.,
принадлежат и са положени от нея. Вещото лице не може да отговори дали
изписаният под „продавач“ ръкописен текст и положеният подпис след него в писмо
за потвърждение от 06.06.2016 г. принадлежат на лицето М.К.П. поради липса на
сравнителен материал, с който да се извърши сравнително идентификационно
графическо изследване.
Тъй като в производството по искане
на ищцата Ж.К. е бил надлежно конституиран като трето лице помагач на нейна
страна М.К.П., същата е поискала и съдът е уважил това искане да му бъдат
зададени въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Третото лице помагач не се явява лично
в съдебно заседание, за да отговори на поставените въпроси, но е предоставена
молба с нотариална заверка на подписа на М.К.П., в която същият дава отговор на
поставените му от ищцата въпроси, а именно, че на предоставения от него на
агенцията за недвижими имоти за продажба негов имот в гр. Ямбол ул. „Димитър
Благоев“ 2, вх. Б, ап. 32 е имало оглед и е бил уведомен, че агенцията има
потенциален купувач. Първоначално е обявил цена от 50 000 лв., но след
разговори с брокерите, се съгласил на цена от 48 000 лв., като дори издал
за това писмено съгласие, подписано от него. Т.е. отговаря, че чрез посредника
има постигнато съгласие за цена от 48 000 лв. П. отговаря също, че е
подписал и е предал на посредника писмо за потвърждение от 06.06.2016 г., с
което е потвърдил, че е съгласен да продаде за цена от 48 000 лв., както и
че не се е срещал с лицето Ж.К..
В съдебно заседание при разглеждане
на въззивното дело третото лице М.П. се яви лично в с.з. и отново заяви, че не
познава въпросната госпожа Ж.К. и не се е срещал с нея. Поддържа представените
пред районния съд нотариално-заверени отговори на въпроси. Бил е готов на цена
от 48 000 лв., но К. се отказала по неясни за него причини. П. е бил готов
за изповядване на сделката да дойде в гр. Ямбол, тъй като живее в гр. София и
да я сключи без подписване на предварителен договор, но няколко дни преди
уговорената дата му се обадили от „Европа“, че Ж.А.К. се е отказала от
сделката.
Пред районния съд е бил проведен
разпит на доведени и от двете страни свидетели – И. Г. К. – съпруг на ищцата К., Д. Н. и С. Ч. – служителки в ответното дружество. Свидетелят К.заявява, че в края на
м.май съпругата му потърсила съдействие от брокерска фирма „Европа“ с цел да
закупи жилище за дъщеря им. Направили няколко посещения на жилища в началото на
м.юни, в които участвал и свидетелят и изброява посетени три имота, които са
посетили със съпругата си за един ден. Харесали апартамента на ул. „Димитър
Благоев“ № 2 и след това свидетелят повече не се занимавал. Преди да направят
огледи не са имали никакви подписани документи или договори с „Европа“. След
като харесали апартамента съпругата на свидетеля отишла до офиса и платила 500
лв., които те искали като капаро за това, че са сериозни клиенти и тогава
подписала договор, но нямала касов бон за платената сума. Харесаният апартамент се продавал за цена
малко над 48 000 лв. и не познавали лицето М.П., който е собственикът.
Поискали неговото ЕГН от агенцията, за да проверят за тежести за имота, но те
им отказали, защото те ще направят тази справка. Свидетелят заявява, че в крайна
сметка сделката не се състояла и не купили апартамента, защото не могли да си
позволят повече от 48 000 лв. От фирмата ги убеждавали, че ще склонят
продавача, но след като съпругата му ходила няколко пъти са й казвали, че няма
резултат. Според свидетеля ги смущавали и други неща, като например, че така и
не разбрали дали жилището има мазе. Не са получавали подготвени от брокера
документи за сделката или уговорена среща при нотариус. Свидетелят К.заявява, че са се
отказали да купят имота може би две-три седмици от датата на огледа.
Свидетелката С. Ч. е брокер в ответното
дружество, а Ж. им била клиент, търсили апартамент. Първо са подписали договор
за посредничество за намиране на имот, което е станало още при огледа на първия
апартамент, до който ги е завела. Общо разгледали пет или шест апартамента,
всеки от които описан в регистъра за оглед с продажната цена. Когато Ж.
харесала апартамента за закупуване, вече имали подписан договор за
посредничество. Този апартамент бил обявен от продавача за 51 000 лв. и
тогава Ж. оставила 500 лв. като гаранция, че ще закупи този апартамент на цена
от 48 000 лв., с уговорката, че от фирмата ще се опитат да договорят
такава цена, но не са й давали гаранция, че това ще стане със сигурност. Друга
брокерка е провела преговорите и станало ясно, че продавачът е съгласен на цена
от 48 000 лв., за което получили и писмо-потвърждение. Уведомили Ж. за
тази цена, а тя няколко пъти се обаждала да уговаря дати, когато могат да
дойдат за сделката. Искали няколко седмици, за да съберат пари. Не са
съобщавали на клиентката си цена, която не подлежи на договаряне, а два-три дни
преди сделката Ж. отишла и казала, че се отказва, като така и не дала отговор
защо. След това няколко пъти е ходила до офиса, за да си иска сумата от 500
лв., но те й отказвали, тъй като това е депозит. Според свидетелката, Ж. през
цялото време е била наясно, че 48 000 лв. е цената, на която й се предлага
да купи апартамента. Срещи при нотариус за сделката са уговаряли за ден, но не
и за час и се били разбрали, тъй като директно се сключва сделката без
предварителен договор, комисионната да им се изплати при изповядване на
сделката.
Другата, разпитана за ответното
дружество свидетелка е Д.Н., която
също работи в агенцията за недвижими имоти „Европа“ и е имала отношения с К.
дотолкова, доколкото работи там, както и със собственика на имота. Доколкото
знае Н., има
извършени два огледа на имота и има сключен договор за депозит, както и за
посредничество, който съпътства огледите. Свидетелката Н. е предала на продавача
условията на купувача за това, че желае да закупи жилището му за сумата
48 000 лв., а той отговорил, че е съгласен на тази цена, казал да действат
и им изпратил писмено потвърждение за тази цена. След това постигнато съгласие
свидетелката Накова подала заявление за изготвяне на скица, но справка за
тежести не са правили. Имали разговори с продавача за кой ден може да дойде в
града за сделката и това било в рамките на месеца. Имало определена дата за
двете страни, на която да се явят пред нотариуса за изповядване на сделката. Не
е имало цена, обявена от продавача, която не е подлежала на преговаряне.
Свидетелката заявява, че няма представа защо не се случила сделката и доколкото
разбрала от колегите си, от страна на купувача просто са се отказали от
закупуване на имота. Ако купувачът се отказва по неоснователни причини от
сделката, депозитът остава в агенцията, а сумата, която се заплаща от клиента
по договора за депозит, впоследствие се приспада от крайната цена на имота. Ако
сделката не се изповяда по вина на продавача, депозитът се връща в пълен размер
на купувача.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
ЯОС намира, че жалбата е
процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.259
ал.1 от ГПК. При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Предвид обстоятелствата наведени в
исковата молба и заявен петитум искът правилно е квалифициран с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, а приетите за
разглеждане при условие на евентуалност насрещни искове с правно основание
чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3 от
ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на отпаднало или
неосъществено основание, е длъжен да го върне, като настоящия случай касае
последната хипотеза – неосъществено основание. Не е спорен въпросът за това, че
първоинстанционното производство е установително по чл.422 от ГПК за сумата 500
лв. дадена по договор за депозит от 3.06.2016 г. от Ж.К. на „Европа Инвест ДМ“
ООД за закупуване на избран и индивидуализиран недвижим в гр.Ямбол за сумата
48 000 лв. Настоящият състав счита, че районният съд неправилно е преценил
събраните по делото доказателства, приемайки, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си да осъществи успешни преговори за цената на
закупувания имот и като следствие на това свое неизпълнение трябва да върне
сумата дадена по договора за депозит. Точно обратното второинстанционният съд
приема за доказано, че „Европа Инвест ДМ“ ООД е провело успешни преговори с
лицето продавач и последният се е съгласил да продаде имота си за 48 000
лв. и това се установява от представеното писмо-съгласие от 6.06.2016 г.,
изходящо от М.П.. Това доказателство е било оспорено по реда на чл.193 от ГПК
от страна на Ж.К. и действително по отношение на него съдебно-почерковата експертиза
не може да даде отговор за това кое е лицето положило подпис поради липса на
сравнителен материал. Начина на установяване действителността на документ не е
единствено съдебна експертиза, а това обстоятелство би могло да се установи и с
други средства. Съдът приема, че истинността на оспореното писмо-потвърждение
се установява от изявленията на третото лице помагач П., съдържащи се както в
представената от него молба с нотариална заверка на подписа, така и направени в
съдебно заседание пред въззивната инстанция. Молбата представена пред районния
съд като отговори на въпросите поставени от Ж.К., настоящият съд цени като
взето писмено становище по делото от страна в производството, какъвто е третото
лице помагач П., а не като отговори по реда на чл.176 от ГПК, за което
преценката на районния съд е правилна, че следва да бъдат дадени лично в
съдебно заседание. Липсват пречки обаче така дадените отговори да бъдат
възприети като становище по иска, а с това становище П. потвърждава, че е дал
писмено съгласието си на 6.06.2016 г. за продажба на апартамента му за сумата
48 000 лв. Тези обстоятелства П. потвърди и лично като отново изрази
своето становище по иска в съдебното заседание, проведено пред настоящата
инстанция. ЯОС не споделя изводите на районния съд за това, че доказателството
писмо-потвърждение не следва да се цени като антидатирано и не се ползва с
достоверна дата. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че всъщност това
доказателство не е било оспорвано като антидатирано от К. и респ. доказателства
в тази насока не са събирани и не са били указани за събиране от съда, поради
което липсват пречки същото да бъде ценено от съда. Като антидатирани Ж.К. е
оспорила договора за посредничество от 12.05.2016 г. и регистър за оглед на
имоти към него, но същите са приети от районния съда като действителни, в
правните си изводи съдът се позовава на тях, а и не са предмет на обжалване.
Относно събраните пред районния съд
гласни доказателства, ЯОС счита, че липсват пречки същите да бъдат ценени
въпреки явната им заинтересованост /свидетеля на ищцата е нейният съпруг, а
свидетелите на ответника са негови служителки/, тъй като според чл.172 от
ГПК показанията на свидетели, които са
заинтересовани се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В този контекст и
разглеждайки показанията на свидетеля К., настоящият състав приема, че посредством същите
ищцата не установява основното си твърдение за неуспешно проведени преговори по
сделката от ответника. Свидетелят К. заявява, че харесали апартамента на ул. „Димитър
Благоев“ № 2 и след това свидетелят повече не се занимавал, а споделя това,
което е вършила съпругата му - да даде
капаро 500 лв., че се водили преговори с купувача за 48 000 лв., но той не
се съгласил и се отказали от купуването на имота. Свидетелят К. твърди, че се усъмнили в
сделката, тъй като посредника не дал на съпругата му ЕГН-то на продавача
/такова задължение по договор няма/ и така и не разбрал дали апартамента има
мазе, които са обстоятелства извън договореното за провеждане на успешни
преговори за цената, съгласно договора за депозит. В тази част свидетелските
показания освен, че не са по непосредствени впечатления са и в противоречие с
приетия като достоверен и действителен писмен документ писмо-потвърждение.
Следва да се ценят и свидетелите на
ответното дружество Н. и Ч.,
които въпреки, че са служители в същото, техните показания потвърждават
установеното с писмените доказателства – сключени договор за посредничество от
12.05.2016 г. и регистър за оглед на имоти към него, както и писмо-потвърждение
от 6.06.2016 г. Двете свидетелки са работили по процесното взаимоотношение като
едната е водила на огледи К., а другата е провела преките и успешни преговори
за продажбата на имота с лицето П..
С оглед изложеното ЯОС приема, че
по безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата и фактите за
това, че между страните е бил сключен договор за посредничество от 12.05.2016
г. с регистър за оглед на имоти към него и такива са били направени. Вследствие
извършените огледи Ж.К. е пожелала да закупи недвижим имот на ул.“Димитър
Благоев“ № 2 при условие, че продавачът се съгласи на сумата 48 000 лв. и
платила депозит за това в размер 500 лв. Сделката не се състояла, но за да бъде
върнат депозита на К., същата не установи дружеството да не е провело успешни
преговори за сделката, което води до неснователно и безпричинно отказване от
нейна страна. Неуспешното провеждане на преговори е единственото условие
съгласно чл.6 от договора за депозит посредникът да върне сумата дадена като
депозит, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а
искът на К. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния иск не следва
да бъдат разглеждани предявените от ответното дружество в условията на
евентуалност насрещни искове, които районният съд правилно е квалифицирал с
правно основание чл.286 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД. Предявяването на
насрещния иск е при условие на евентуалност, уточнена от ответника по делото в
съдебно заседание от 7.12.2016 г., а именно, че се желае разглеждането му и
произнасяне на съда, само ако главният иск на К. бъде уважен като основателен.
Както вече настоящият състав изложи, искът на К. за връщане на сумата дадена от
нея на дружеството като депозит е неоснователен и следва да се отхвърли, поради
което насрещният иск не следва да бъде разглеждан.
При този изход на делото, въпреки
че и двете страни са направили искания за разноски, такива следва да се
присъдят единствено на ответника «Европа Инвест ДМ» ООД с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 400 лв. направени пред двете
инстанции.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
Р-9/06.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2146/2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Ж.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант.* –
адв. Г. против «Европа Инвест ДМ» ООД – гр. Ямбол с ЕИК
203255410, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. «Златен рог»
бл.30, вх.Д, ет.3, ап.94, представлявано от управителя Д.М.Ч. иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД
да бъде прието за установено, че «Европа Инвест ДМ» ООД – гр. Ямбол дължи на Ж.А.К. сумата 500 лв., представляваща главница по договор
за депозит от 03.06.2016 г., ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 1092 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 14.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1905/2016 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ж.А.К. с
посочени данни да заплати на «Европа Инвест ДМ» ООД – гр. Ямбол направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на
400 лв.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач М.К.
П. с адрес ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.