Р Е Ш Е Н
И Е
№ 22.03.2017 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав
на 07
март 2017 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гр.дело № 39 по описа за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по образувано по въззивна жалба на Т.Ж.П., Р.И.П., В.И.Д. и С.И.Д. всички чрез пълномощника
адв.Х.П. от ЯАК против Решение №657/27.12.2016 г., постановено по гр.д.№2420/2016
г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени като неоснователни исковете им с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК да бъде прието за
установено по отношение на П.В.Д., Т.Д.И. и И.Д.С., в качеството им на
наследници на Д. И.Д., че Т.Ж.П. е собственик на 6/10 ид.ч., а Р.И.П., В.И.Д. и С.И.Д.
на по 1/10 ид.ч. от недвижим имот в с.Дряново: Дворно място, състоящо се от
2300 кв.м, съставляващо УПИ ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с
построените в това дворно място жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м,
при граници: улица, УПИ ІІ-59, УПИ V-56 и УПИ ІV-57 и да бъде отменен нот.акт №
15 том VІ дело № 697/2008 г. на Нотариус Т. Д. гр.Я.. Със същото решение ищците са
осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 1000 лв.
С въззивната жалба
първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения, че е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивниците правят собствен
анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който заявяват
твърдения за неправилност на решаващия извод на първостепенния съд за
неоснователност на исковете им. Предвид на тези и другите съображения, посочени
в жалбата, молят за отмяна на атакуваното решение, след което въззивния съд да
постанови друго, с което да уважи предявения иск с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски за двете
инстанции.
По повод жалбата и в предвидения
от закона срок от П.В.Д., Т.Д.И. и И.Д.С., чрез пълномощника им адв.С.В. от ЯАК
е постъпил писмен отговор, в който е
заявено становище за нейната неоснователност. Посочено е, че атакуваното
решение не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, постановено е в съответствие
със закона и събраните по делото доказателства. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърдението за правилно възприемане от страна на съда
на гласните доказателства и верността на направените въз основа на тях правни
изводи. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение -
потвърдено. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивниците, чрез пълномощника
им адв.Х.П. от ЯАК, подържат въззивната жалба, като молят за уважаването й.
Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски за двете
инстанции. Направено е и възражение, на осн. чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност
на адвокатското възражение, заплатено от насрещната страна за въззивната
инстанция, с искане "да бъде коригирано".
В о.с.з. въззиваемите, чрез пълномощника
им адв.С.В. от ЯАК, подържат съображенията, изложени в писмения отговор. Молят
за потвърждаване на атакуваното решение. Подържат и претенцията за присъждане
на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
След като направи преценка на
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение за
наследници №9/29.08.2016 г. общия на страните наследодател И. Д. П. е починал на 24.05.1982 г. в
с.Д., като е оставил за свои наследници преживяла съпруга Т.П. и четири
деца: Р.П., В.Д., С.Д. и наследодателя на ответниците Д. Д., който е починал на 29.06.2016
г. и се наследява от своите съпруга П.Д. и две дъщери - Т.И. и И.С.. Тъй като
смъртта на общия наследодател И. П. е настъпила по време на действие на СК от 1968
г., т.е. наследяването се извършва по реда на този закон, а именно без
преживелия съпруг да получава от частта на починалия, квотите на наследниците към 1982 г. са 4/8 ид.ч. за Т.П. и по 1/8
ид.ч. за четирите деца Р., В., С. и Д..
На 29.07.2008 г. Д. Д. се снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №15,
том VІ, дело №697/2008 г. Съгласно този НА, след извършена обстоятелствена
проверка, Д. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим
имот, находящ се в с.Д., а именно: Дворно място, състоящо се от 2300 кв.м,
съставляващо УПИ ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с построените в това
дворно място жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м, при граници: улица,
УПИ ІІ-59, УПИ V-56 и УПИ ІV-57.
По искане на ответниците, ЯРС
изискал от нотариуса изповядал сделката копие на нотариалното дело, но от последния
се получил отговор, че всички дела от 2008 г. са унищожени поради изтекъл срок
на съхранение.
Ответниците обаче са представили
копие на протокола от 29.07.2008 г., по който е извършена обстоятелствената
проверка от нотариус Д. и са снети показанията на свидетелите В. Д., Т.П. (двете ищци по делото) и
лицето С. Й. С.. В. Д.,
тогава в качеството на свидетел заявила, че молителят Д. й е брат, познава
имота и той се владее от него повече от десет години явно, спокойно и
безпрепятствено. Дворното място и сградите в него, молителят ги притежава по
наследство от баща им и тя няма претенции към това наследство. В. Д. не е чувала някой да е оспорвал
правото на собственост на молителя върху имота, той го владее като свой,
заплаща данъците и се грижи за него. Всички в селото знаят имота като негов и
другите наследници също нямат претенции към имота. Т.П., също в качеството на
свидетел пред нотариуса заявила, че молителят Д. е неин син, както и че владее
явно, спокойно и безпрепятствено имота повече от десет години и не е чувала
някой да е оспорвал правото му на собственост. Заплаща данъците на имота и го
има като свой, а тя и другите наследници нямат претенции към имота.
В подкрепа на своите твърдения, че
наследодателят им Д. е бил трайно установен в процесния имот, ответниците са
представили удостоверение №30967/27.05.2013 г. за това, че Д. е с постоянен
адрес ***.05.2013 г. Обстоятелството, че до този момент постоянният му адрес е
бил в с.Д. на ул.„*******“ №* е видно от ЕР №0749/11.03.2013 г., издадено на Д. ***.
Актът за смърт на Д. също е съставен в с.Д., където е починал, видно от
препис – извлечение от акт за смърт от 29.06.2016 г.
В производството пред ЯРС са събрани
и гласни доказателства. Свидетелката Н. П., посочена от ищците познава
страните по делото и техния имот, тъй като е роднина - Т.П. е нейна леля.
Свид.П. твърди, че Д. живее в с.Д. от десет години, откогато тя го е
виждала в имота. Тя самата също живее в селото от този момент, като преди това
живеела в гр.Х., но редовно посещавала селото. Когато тя преди десет години заживяла
в селото, заварила братовчед си Д. да живее там. Тези десет години свидетелката
уточнява, че има предвид назад считано от настоящия момент, т.е. през 2006 г. Д., след като си прехвърлил къщата в
гр.Я. на дъщеря си, го пратили да живее в с.Д., т.к. семейството му го изгонило.
Според свид.П. Д. не е отишъл в селото, за да гледа майка си, а обратното - тя гледала
него. Той не работел, всичко вършела леля й. Когато Т. се разболяла,
свидетелката знае от майка си, че В. я гледала за няколко дни. Откакто
знае свидетелката, леля й живее в този имот, който е бил първо на свекър й, а
после на мъжа й. През тези десет години лелята на свидетелката е била тормозена
извънредно много, братовчед й Д. се разболял, получил удар и починал, като изцяло
леля й била над него, не неговите жена и деца. Т. се оплаквала на свидетелката,
че жената на Д. я е ударила и блъснала, а свидетелката е виждала раните й, така се е
оплаквала Т.. Свид.П. чувала М. да казва, че плащал десет години данъка на къщата
на майка си, че има построена от него някаква пристройка и ще си направи баня и
тоалетна, защото живее там. Според свидетелката леля й цял живот плаща данъците
на имота си, а от година – две е давала на братовчед й пари, за да плати данъка
на къщата. Ако непознат отиде в селото и попита на кой е този двор и къща,
всеки ще отговори, че е на "П. И.". Т. не е излизала никога от
къщата, дори в Ямбол не е ходила.
Свидетелката В. Д. (също посочена от ищците),
която е от същото село Д., заявява, че познава страните по делото, не знае
как стоят точно нещата в семейството, виждала е Д., когато продавал земята на майка си,
пътувала с него преди той да почине. Според свидетелката дворът, където живее
баба Т. е на нейния съпруг и след като той починал в имота останала да живее
тя, а после свидетелката виждала М.да идва да работи и се връща,
ремонтирал нещо, правел ремонти. Свидетелката живее надалеч от тях и не знае
подробности. За последните 20 години минавала край имота, но не е ходила там.
Виждала М.и Т. като минавала, но не й се налагало да влиза вътре.
Свидетеля В. В. (посочен от ответниците) познава Т.
и нейните деца, тъй като са комшии. Сочи, че след смъртта на дядо И. през 1982 г., М. се върнал и заживял в имота в с.Д.. Започнал работа в с.Т. и дори по едно време работили
заедно със свидетеля. Свидетелят е ходил често в имота, тъй като са комшии и
приятели и заявява, че М. се върнал на село, за да гледа майка си. М. направил постройки, кухня, баня и
други допълнителни, които са му били нужни. Свидетелят знае, че имотът е на М., той си плаща данъците и всичко
за имота, той лично е казвал това на свидетеля. Сестрите и брата на М. свидетелят не знае да са имали
претенции за този имот. След смъртта на дядо И., Т. винаги е живяла в имота, а
когато е направила инсулт пак М. се грижел за нея, сестрите му ходили да я виждат
само.
Свидетелката М. И. (посочена от ответниците) е
кметския наместник на с.Д. и също познава страните. Към момента на смъртта на
дядо И. през 1982 г. свидетелката е била в Я., но през 1997 г. се прибрала със
семейството си на село и там заварила да живее М.. За имота, в който живеел М. се грижел той, както и за баба Т..
В имота има постройки, които Д. е строил, поддържал къщата, гледал животни,
работел като касапин, а после в с.Т. няколко години. В селото се знае,
че имотът е на Д., той си направил настоящ и постоянен адрес в кметството.
Свидетелката не е чувала брат му или сестрите на Д. да спорят за имота. Д. се грижел за своята майка и живял
до смъртта си в с.Д. в тази къща. Данъците за имота лично Д. ги плащал, а свидетелката знае
това, защото ги събира, но не помни най-ранната дата, от когато Д. плаща данъците. Баба Т. е ходила
в кметството да се оплаква от снаха си, но за Д. не е казвала нищо лошо.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на
закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
Първоинстанционното решение се прецени за неправилно.
Съображенията са следните:
В производството пред
първоинстанционния съд ищците, понастоящем въззивници, са поискали
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на: 6/10 ид.ч. за Т.Ж.П. и по 1/10 ид.ч.
за всеки от останалите трима - Р.И.П., В.И.Д. и С.И.Д. от процесния недвижим
имот, съставляващ дворно място, състоящо се от 2300 кв.м, съставляващо УПИ
ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с построените в това дворно място
жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м, при граници: улица, УПИ ІІ-59,
УПИ V-56 и УПИ ІV-57, както и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нот.акт
№15, том VІ, дело №697/2008 г. на Нотариус Т.Д. гр.Я..
Така
предявеният иск е положителен установителен по своя характер и намира правното
си основание в нормата на чл.124, ал.1
от ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието
на интерес от търсената защита. В конкретния случай въззивния съд намира, че за
ищците е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск и
той произтича от възникналия между тях и ответниците спор за правата на собственост на страните в
процесния имот. Прекия интерес от установяването произтича от извънсъдебното
оспорване на правата на ищците, което наследодателя на ответници е осъществил
приживе, снабдявайки се с констативен нотариален акт, съгласно който е признат
за собственик по наследство и давностно владение по отношение на процесния
имот. (в т.см. Р.№1942/2002 г. по гр.д.№298/2001 г. на ВКС, ІV-то г.о.). Мотивиран
от изложеното до тук, въззивния съд прецени предявения иск за допустим.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищците са посочили, че заедно с ответниците са съсобственици
/при различни квоти/ на процесния недвижим имот, придобит по наследство от
общия наследодател И. П., поч. на 24.05.1982 г. През м.август 2016 г., след смъртта на брат
им Д. /чиито наследници са ответниците/ решили да уредят имуществените си
отношения, но установили, че брат им Д. Д. през 2008 г. се снабдил с нотариален акт за
собственост върху целия имот, в т.ч. и за техните идеални част, като придобит
по давност. Тъй като считат, че по отношение на Д. Д. не са налице предпоставки да
придобие имота по давност, претендират да се приеме за установено, че
ответниците не са собственици на описания имот.
Защитавайки се против така
предявения иск, ответниците са противопоставили възражение за придобиване на
процесния недвижим имот по давност, основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗС.
За да отхвърли предявения иск като
неоснователен, ЯРС приел, че наследодателя на ответниците е владял процесния
имот непрекъснато, трайно, необезпокоявано от никого и безпрепятствено за
периода 1998 г.-2008 г., поради което го е придобил въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност. За да достигне до този извод ЯРС се е позовал
на свидетелските показания на ищците Т.П. и В.Д., дадени пред нотариуса при
извършване на обстоятелствената проверка и на показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Въззивния съд не споделя така
формираните изводи на ЯРС.
По принцип правото на собственост,
след като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от неговия титуляр,
освен ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен способ.
Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение
и определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява
упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да
произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като
своя собствена.
Когато един имот е съсобствен поради
придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената
част на другите сънаследници, не е достатъчно само
целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам
по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за
придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници.
Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху
целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението
на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да
доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че
отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си
субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността
следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението
му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в намерението следва
да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат
достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за
себе си. Действията, изразяващи се в обработване на имота, прибиране на плодове
от същия, грижа за поддържането му според трайната съдебна практика не са действие
на своене и манифестиране на отношение към имота като
свой, а са действия на обикновено управление.
В конкретния случай неправилно ЯРС
се е позовал на показанията, дадени от Т.П. и В.Д. в хода на нотариалното
производство по издаването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка. Както е изяснено в ТР №11/2012 г. на ОСГК нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при
оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът по чл.193
ГПК, т.е. не се извършва опровергаване съдържанието на официален документ по
см. на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, за да не са допустими свидетелски показания.
Недопустимо е обаче съдът да се позовава на свидетелски показания, събрани в
нотариалното производство. Това противоречи на принципа на непосредственост. В
случая дадените от Т.П. и В.Д. пред нотариуса показанията (с оглед настоящото
им качеството на страни в процеса) следва да бъдат приети като извънсъдебно
признание на неизгодни за тези страни факти, които в тази връзка съдът е длъжен
да цени с оглед на всички обстоятелства по делото и на всички събрани
доказателства. /в т.см. Р.№235/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№513/2010 г., IV
г.о./.
В случая процесуалното поведение
на Т.П. и В.Д. и твърденията им в ИМ коренно се различават от заявеното от тях
пред нотариуса твърдение, че нямат претенции по отношение на процесния имот. От
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява и безспорния
между страните факт, че Т.П. винаги е живяла в имота и никога не го е напускала.
Не е спорен и факта, че в един момент /неустановен по делото с категоричност/,
но след смъртта на общия наследодател И. П., в имота се установил да живее
и Д. Д.,
като е живял там до смъртта си. Свидетелите П., В. и И. обаче свидетелстват и
относно факта, че сестрите и брата на Д. също са посещавали имота, като
достъпа им по никакъв начин не е бил препятстван от Д..
В ТР №1/2012 г. по тълк.д. №1/2012
г. на ОСГК на ВКС се приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията
на чл.69 ЗС, а именно, че владелеца владее веща като своя, намира приложение на
общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът,
който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност
останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него
повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите
сънаследници, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. При сънаследствени
имоти, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот,
сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници. За да се приеме, че владее целият имот изключително за себе си е
необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение
за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с
действията си владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява
правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и
други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.
При анализ на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и дадените от Т.П. и В.Д. пред
нотариуса показанията, ЯОС приема, че съсобствеността върху процесния имот не е
погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответниците. В
конкретния случай не е доказано наследодателя на ответниците да е довел до
знанието на останалите сънаследници – ищците по иска, намерението си да свои
целия наследствен имот, както и да е отблъснал владението на невладеещите съсобственици.
Действията на наследодателя на ответниците по ползването на процесния имот не
демонстрират завладяване на чуждите идеални част. Напротив - както вече се посочи
установен и безспорен между страните по делото факт е, че ищцата Т.П. винаги е
живяла в процесния имот и никога не го е напускала, а в показанията си
разпитаните по делото свидетели не установяват наследодателя на ответниците Д. Д. да е препятствал достъпа до
имота на своите сестри и брат или по някакъв начин да им е противопоставил
намерението си да свои имота. Нещо повече - по делото липсват категорични
доказателства относно твърдяния от ответниците начален момент на давността.
На следващо място ограждането на
имота и извършването на подобрения в него от страна на наследодателя на
ответниците Д. Д.
също не се приема за акт на своене, след като той не е изрично ограничил
достъпа на ищците до него. По делото няма събрани доказателства за такова
ограничаване и отричане правата на ищците /вж. Решение №205/06.10.2014 г. на
ВКС по гр.д.№2399/2014 г., I г.о./. От друга страна самото неползване на имота
от всички съсобственици, доколкото по делото е установено и не се спори, че
ищците /с изключение на Т.П./ не са ползвали процесния имот постоянно, не е
отричане от права, както се приема в ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Снабдяването с нотариален акт за
собственост по давностно владение през 2008 г. действително обективира у
наследодателя на ответниците намерение за своене. В случая обаче от момента на
снабдяване на наследодателя на ответниците с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка до предявяването на исковата молба не е изтекла
предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност. И това е така, тъй като снабдяването
с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав
на чл.79, ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност
на вече настъпила правна последица и формално да легитимира собственика като
такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си.
При изложеното до тук, въззивния
съд приема за недоказано, твърдението на въззиваемите, че наследодателя им Д. Д. е променил субективното си
отношение към ид.ч. от дворното място и сградите, собственост на въззивниците,
т.е. от държател да се е превърнал във владелец. Както вече се посочи, само
необезпокояваното ползване на процесния имот, не е факт, който доказва
владелчески действия, а по делото няма данни въззивниците да не са допускани в
имота /Т.П. и понастоящем живее там/.
Ето защо и настоящия съд не
възприе тезата на въззиваемите - твърдението им, че фактическата им власт е
била непрекъсната и необезпокоявана няма отношение към нейната явност и
несъмненост. Както вече се посочи намерението за своене се предполага съгласно
чл.69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС е
нужно това владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива
ясно желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на
владелеца да е противопоставено на собственика. Точно тези признаци на
владението не са установени по делото. Напротив от съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства се прави обратния извод.
Въз основа на горните съображения,
решението на ЯРС следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, по
същество на правния спор, с което предявеният в производството иск бъде уважен,
като на осн. чл.124, ал.1 от ГПК се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици общо на 7/8 идеални части, разпределени
между тях, както следва: Т.Ж.П. - 4/8 ид.ч., а Р.И.П., В.И.Д. и С.И.Д. - по 1/8
ид.ч. за всеки от тях от недвижимия имот в с.Д.: Дворно място, състоящо се от
2300 кв.м, съставляващо УПИ ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с
построените в това дворно място жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м,
при граници: улица, УПИ ІІ-59, УПИ V-56 и УПИ ІV-57. При това и на основание
чл.537, ал.2 ГПК, следва да бъде отменен нот.акт №15, том VІ, дело №697/2008 г.
на Нотариус Т. Д.
гр.Я., в частта му досежно описаните идеални части. Квотите на страните в
наследствения имот се определиха по посочения начин, тъй като смъртта на общия
наследодател И. П.
е настъпила по време на действие на СК от 1968 г., т.е. наследяването се
извършва по реда на този закон, а именно без преживелия съпруг да получава дял от
частта на починалия от общото имущество /чл.14, ал.последна от СК от 1968 г.
отм./.
При този изход на делото, предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски, на
въззивниците следва да се присъдят направените по делото разноски за двете
инстанции в размер общо на 862,25 лв.
Настоящия съд констатира, че към
момента на образуване на делото е пропуснал да събере дължимата за въззивното
производство държавна такса в размер на 25 лв. /определена при съобразяване
нормите на чл.69, ал.1, т.2, вр. чл.71, ал.2 от ГПК/, поради което и с оглед
изхода на въззивното производство, въззиваемите следва да бъдат осъдени да я
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№657/27.12.2016 г., постановено по гр.д.№2420/2016 г. по описа на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА предявените от Т.Ж.П., ЕГН ********** ***, Р.И.П.,
ЕГН ********** ***, В.И.Д., ЕГН ********** *** и С.И.Д., ЕГН ********** ***
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК като приема за установено по
отношение на П.В.Д., ЕГН ********** ***, к-с „*********“ **-*-**, Т.Д.И., ЕГН ********** *** и И.Д.С.,
ЕГН ********** ***, к-с „*******“ **-*-** в качеството им на наследници на
Д. И.Д.,
поч. на 29.06.2016 г., че Т.Ж.П. е собственик на 4/8 ид.ч., а Р.И.П., В.И.Д. и С.И.Д. са собственици на по 1/8 ид.ч. за всеки, от
следния недвижим имот, находящ се в с.Д., а именно: дворно място, състоящо
се от 2300 кв.м, съставляващо УПИ ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с
построените в това дворно място жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м,
при граници: улица, УПИ ІІ-59, УПИ V-56 и УПИ ІV-57.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален
акт №015, том VІ, рег.№7412, дело №697/2008 г. на нотариус Т. Д., рег.№243 на Нотариална камара,
В ЧАСТТА му относно 7/8 идеални части от следния недвижим
имот, находящ се в с.Д., а именно: дворно място, състоящо се от 2 300
кв.м, съставляващо УПИ ІІІ-58 в кв.6 по плана на селото, заедно с построените в
това дворно място жилищна сграда от 48 кв.м и навес от 54 кв.м, при граници:
улица, УПИ ІІ-59, УПИ V-56 и УПИ ІV-57.
ОСЪЖДА П.В.Д.,
ЕГН ********** ***, к-с „*********“ **-*-**, Т.Д.И., ЕГН ********** *** и И.Д.С.,
ЕГН ********** ***, к-с „********“ **-*-** да заплатят
на Т.Ж.П., ЕГН ********** ***, Р.И.П., ЕГН ********** ***, В.И.Д., ЕГН **********
*** и С.И.Д., ЕГН ********** *** направените по делото, за двете съдебни
инстанции, разноски в размер на 862,25
лв.
ОСЪЖДА П.В.Д.,
ЕГН ********** ***, к-с „*********“ **-*-**, Т.Д.И., ЕГН ********** *** и И.Д.С.,
ЕГН ********** ***, к-с „*********“ **-*-** да заплатят
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС сумата 25 лв. - държавна такса за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.