Р Е Ш
Е Н И
Е
№
15.03.2017г. гр.Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
на 07.03.2017година,
В закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 38 по описа за 2017 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Териториално поделение на НОИ - гр.
Ямбол, представлявано от директора Г.М., против Решение №3/03.01.2017г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2606/2016г. по описа на този съд, с
което е уважен предявеният от Д.Г.С. *** иск по чл.3, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР и е приет за установен по отношение на ТП на НОИ -
гр.Ямбол трудовия стаж на С. ***, на длъжност „техник по поддръжка“ в Оранжерия
за производство на зеленчуци, през периода 03.02.1977г.-30.12.1978г.
Оплакването в жалбата е, че
решението на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Според въззивника, в нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1 и ал.2 от
ЗУТОССР, установяваща изискването за наличие на „начало на писмено доказателство“,
районният съд допуснал свидетелски показания. Сочи, че представената пред
първоинстанционния съд Книга за имуществата не представлява „начало на писмено
доказателство“ по смисъла на закона, тъй като не съдържа достатъчно информация
относно суми и години, за които се отнася, липсват подписи и печати, т.е. не е
писмено доказателство, което да е издадено от предполагаемия работодател АПК
„В.Коларов“ гр.Стралджа и то по време на полагане на стажа, който ищецът иска
да установи. При тази липса на документи от категорията на тези по чл.6, ал.2
от ЗУТОССР, въззивникът счита, че няма основание по делото да се ценят
свидетелските показания, като в тази връзка се позовава и на ТР № 59/1962г. на
ВС, ОСГК, за което сочи, че не е изгубило сила предвид това, че новата правна
уредба по ЗУТОССР е аналогична на тази по УУТССР (отм.). В обобщение
териториалното поделение на НОИ изтъква, че приложената по делото като писмено
доказателство Книга за имуществата не е издадена от предполагаемия работодател
и то по време на полагане на стажа, че това доказателство не представлява и
друг документ по смисъла на чл.6, ал.2, т.9 от ЗУТОССР, издаден от работодателя
по време на полагане на стажа, поради което свидетелските показания са
недопустими; че по делото не са представени и други допустими доказателства, от
които да се установи положен трудов стаж от ищеца и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. По тези съображения моли за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд за отхвърляне на
ищцовата претенция.
В о.с.з. въззивната
страна се представлява от юр.к.С., която пледира за уважаване на
жалбата.
Въззиваемият Д.С. не се явява и
не се представлява в с.з., същият не е депозирал и писмен отговор на жалбата и
не е изразил становище относно нейната допустимост и основателност.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирана
страна, в преклузивния срок по чл.268, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съображенията за този извод са следните:
Пред ЯРС ищецът Д.Г.С.
*** е предявил иск по чл.1, ал.1, т.3, във вр. с чл.3 от ЗУТОССР за
установяване на трудов стаж за периода от 03.02.1977г. до 30.12.1978г., през
което време е работил в АПК „В.Коларов“ гр. Стралджа като „техник по поддръжка“
в Оранжерия за производство на зеленчуци.
Ищецът е поддържал,
че работодателят АПК „В.Коларов“ гр.Стралджа е без правоприемник, разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на АПК не са били предадени и приети в
сектор „Осигурителен архив“, нито се намират в бившите канцеларии на АПК, които
понастоящем са собственост на други кооперации. В тези канцеларии ищецът издирил
т.н. „Книга за имущество“, С/ка 68 с надпис „Оранжерия“, на стр.118 от която
фигурирало името му. Според ищеца, тази книга е писмено доказателство по
смисъла на чл.6, ал.2, т.9 ЗУТОССР и установява вероятността на
трудовия/осигурителния му стаж, поради което е поискал разпит на двама
свидетели, които според записванията в трудовите им книжки са работили при
същия работодател.
С декларация по
чл.8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са
истина, като е декларирал още, че издателят на „Книгата за имущество“ е АПК „В.Коларов“
- гр.Стралджа.
От приложения по
делото заверен препис от Удостоверение №5511-28-3/14.07.2016г., издадено от ТП
на НОИ - гр.Ямбол, в качеството му на орган, който приема и съхранява
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, и издава документи за осигурителен стаж и доход, се
установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК „В.Коларов“
- Оранжерии гр.Стралджа не са приели в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив“
гр.Ямбол.
По делото е
представена „Книга за имуществата и др.“, с вписана година „1978“, „С/ка 68“, „Оранжерия“,
на л.118 от която е записано името на ищеца Д.Г.С., като са налице и други
отбелязвания.
По делото са
представени в преписи трудовите книжки на Г. Р. П. и К. С. С., от които е установено, че
същите лица са работили в АПК „В.Коларов“ гр.Стралджа в периода 1975г.-1979г.,
включително.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения иск и е приел за установен
трудовия стаж на ищеца в АПК „В.Коларов“ гр.Стралджа в периода
03.02.1977г.-30.12.1978г. За да постанови този резултат, съдът е ценил
представената „Книга за имуществата и др.“ като начало на писмено
доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж съгласно чл.6, ал.2 ЗУТОССР, обосноваваща и допустимостта на
свидетелските показания за установяване на трудовия стаж. Съдът е изложил
мотиви, според които самата книга съдържа годината, за която се отнася - 1978г.
и мястото - оранжерия, за която се отнася, съдържа и имената на лицата,
работили в оранжерията, в т.ч. и имената на двамата разпитани свидетели. Съдът
е приел въз основа на свидетелските показания, че книгата е издадена именно при
АПК по нареждане на ръководителя на оранжерията и е водена от счетоводителя,
който е отбелязал на корицата и счетоводната сметка. Посочил е още, че
издаването на книгата е потвърдено с декларацията по чл.8 от ЗУТОССР и е намерил
е, че книгата е редовно доказателство, въпреки липсата на подписи за издател,
мотивирайки се с отсъствието на законово изискване за изследване на подписи
като реквизити на доказателството. Съобразно показанията на разпитаните
свидетели П. и С., които са работили с ищеца,
съдът е приел за установено претендирания от ищеца стаж в исковия период.
Решението на ЯРС е
валидно допустимо, но неправилно като резултат.
Съгласно чл.6, ал.1
от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се
допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време
на полагане на стажа.
С Решение №401/22.02.2016г.
на ВКС по гр.д. №228/2015г., IV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, е прието, че с новата уредба по чл.6, ал.1 ЗУТОССР, която уредба е аналогична на чл.4,
ал.1 и ал.2 от УУТССР (отм.), законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелските показания по делата за установяване на
трудов/осигурителен стаж, само при наличие на писмени доказателства, които
установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства, които са
посочени в ал.2 на чл.6 ЗУТОССР, ВКС е приел, че изброяването им е примерно, а
не изчерпателно, но е разяснил, че за същите съгласно ал.1 на чл.6 от ЗУТОССР е
предвидено кумулативното наличие на следните две предпоставки - 1. да са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и 2. да са
издадени по време на полагане на стажа.
С оглед горните
разяснения на закона и задължителната практика на ВКС по приложението му,
въззивната инстанция намира, че в разглеждания случай не са представени
доказателства по смисъла на чл.6 ЗУТОССР, които установяват вероятността на
трудовия стаж на ищеца и са основание за допустимост на гласните доказателства.
Единственото представено писмено доказателство в тази насока е „Книгата за
имуществата и др.“, за която не е установено кой е нейният издател. Липсват каквито
и да е данни за наименованието на организацията, при която е водена книгата,
липсват подписи на длъжностни лица, както и положен печат. При тези данни, не
би могло да се приеме, че въпросната книга е издадена именно от работодателя
АПК„В.Коларов“, при който ищецът твърди да е придобит стажа му, т.е. липсва
първото кумулативно изискване по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР. Това изискване - че Книгата
за имуществата като документ е издадена от работодателя, не може да бъде
установено нито с декларацията по чл.8 от ЗУТОССР, нито посредством събраните
гласни доказателства, нито по косвени данни - записванията в книгата на имената
на разпитаните свидетели, за които е установено, че са работили в
АПК„В.Коларов“-Стралджа, както неправилно, в нарушение на нормата на чл.6,
ал.1 ЗУТОССР е приел районният съд.
Копията на
трудовите книжки на Г.П. и К.С. също не отговарят на
изискванията на чл.6, ал.1 ЗУТОССР да установят вероятността на трудовия стаж
на ищеца, тъй като тези доказателства се явяват такива по смисъла на чл.6, ал.4
от ЗУТОССР, т.е. те удостоверяват, че поисканите от ищеца свидетели са работили
при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.
С оглед горното,
при липсата на писмени доказателства по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, гласните
доказателства за установяване на стажа, са недопустими. Показанията на
разпитаните пред районния съд свидетели не следва да се обсъждат, поради което
ищцовата претенция се прецени от въззивния съд за изцяло недоказана.
Като е формирал
различни правни изводи от тези на въззивната инстанция и е уважил иска за
установяване на трудов стаж, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по
същество, с което искът се отхвърли като неоснователен.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №3/03.01.2017г. на Ямболски районен съд по гр.д.
№2606/2016г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Г.С. ***, с ЕГН **********, със
съдебен адресат адвокат В.С. ***, иск по
чл.1, ал.1, т.3, във връзка с чл.3 от ЗУТОССР за признаване за установено
по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр.Ямбол,
че в периода от 03.02.1977г. до 30.12.1978г. Д.Г.С. е полагал труд в АПК „В.Коларов“
гр.Стралджа на длъжност „техник по поддръжка“ в Оранжерия за производство на
зеленчуци.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.