РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 15.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

при секретаря. Л. Райкова, след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 12 за 2017 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Е.Х.М. срещу решение № 593/22.11.2016 г. по гр.д. № 3307/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу А.И.Д. за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение 'на малолетните деца Х.Е.М. и И.Е.М., родени на *** г., като упражняването им се предостави на ищеца. Като счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, жалбоподателят иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен.

Според жалбата бащата е лишен повече от две години от възможността да упражнява правото на лични отношения с децата, предоставено му с решението на бракоразводния съд. Няма яснота по отношение местонахождението на децата, условията при които живеят, здравословното им състояние и дали посещават училище. Децата са лишени от контакт с бащата и възможността да получат съответното възпитание от него. Поради това жалбоподателят счита, че поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, което налага ограничаване на родителските и права и възлагане упражняването им на бащата. Видно от приложения по делото социален доклад бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата, да гарантира тяхната сигурност, безопасност и да задоволява всичките им потребности - обстоятелства, които съдът не отчел при постановяване на решението си.

Въззиваемата страна А.Д., чрез особения си представител оспорва, основателността на жалбата. Като счита решението за правилно и законосъобразно иска неговото потвърждаване. Правилно съдът е приел, че връзката между децата и техния баща не е прекъсната по вина на майката. Не са налице обстоятелствата, обосноваващи приложението на чл.59 ал.9 СК за промяна на постановените по рано мерки относно упражняването на родителските права. Не е достатъчно само обстоятелството, че бащата има добри" доходи, за да се направи заключение за наличие на капацитет за отглеждането на двете малки деца. Бащата е напълно незрящ и поради тази причина не е в състояние да се грижи за децата си, обстоятелство , което е било обсъждано от бракоразводния съд.

Окръжният съд, при извършения въззивен. контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за правилно, а жалбата за неоснователна.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 59 ал.9 СК -за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права. Съществото на спора, пренесено пред въззивна инстанция, е именно тези въпрос, по които въззивният съд следва да се произнесе, обсъждайки оплакванията,направени с въззивната жалба.

От доказателствата по делото съдът установи следното:

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. 25331/2012 г. на СРС, като упражняването на родителските права спрямо родените от брака им деца- Х. и И., родени на ***г., е предоставено на майката. В мотивите към съдебното решение е прието, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет и материални условия да отгледат и възпитат децата си, но майката е по пригодна да стори това.

С нотариално заверена декларация от 08.11.2010 г. ищецът е дал съгласието си децата да напускат пределите на страната и пътуват многократно в чужбина, вкл. и в страните от ЕС, като временно или трайно пребивават в тези страни, придружавани от своята майка. Ползвайки даденото от бащата съгласие, след влизане в сила на бракоразводното решение, на 13.10.2014 г. майката и децата са напуснали страната с полет за Барселона, Испания и от тогава местоживеенето им е неизвестно за ищеца.

С нотариално заверена декларация от 13.11.2014 г. ищецът декларира, че не е съгласен децата да напускат пределите на страната и пътуват многократно в чужбина, вкл. и в страните от ЕС, като временно или трайно пребивават в тези страни, придружавани от своята майка. Тъй като майката не е намерена на адреса и в гр. Ямбол препис от декларацията с оттегляне на съгласието и е връчен по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището.

От представения по делото социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Сандански се установява, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава децата, да гарантира тяхната сигурност и безопастност и да задоволява всичките им потребности. Не се установява подобряване на условията на живот при този родител.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал, поради което изцяло споделя и препраща към нея по реда на чл.272 ГПК. Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд споделя и крайния извод на първоинстанционния съд , че мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на страните, определени с решението на СРС, не следва да бъдат променяни към настоящия момент. Този извод е правилен и законосъобразен.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни по следните съображения :

Районният съд е провел задълбочено и подробно изследване на всички правнорелевантни факти, имащи значение за правилното решаване не въпроса налице ли е промяна на обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки относно упражняването на родителските права, при което е стигнал до обоснования извод, че на този етап мерките не следва да бъдат изменяни.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал.9 СК при промяна на обстоятелствата, при които е решен въпроса за предоставяне упражняването на родителските права в бракоразводния процес, съдът по молба на единия родител може да измени постановените по рано мерки и да определи нови. Съгласно ППВС № 1/74 г., актуално и при действието на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в случаите, когато са изменени обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалните мерки, или когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

Във всички случаи при преценката кой е по_ч подходящият родител, който да отглежда и възпитава детето, съдът следва да се съобрази с критериите от значение за решаването му, наложени с практиката на Върховния съд в тази насока - ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. на ВС. Това са всички обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност, обозначени като „интерес на детето" -възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на тези обстоятелства в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен.

В процесния случай след преценка на събраните по делото доказателства и при преценка интереса на децата, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59 ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение родителските права.

Тежестта на доказване на претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК е на ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с предходното определяне упражняването на родителските права са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят определяне на нов режим на мерки. В настоящия случай обаче ищцовата страна не представя категорични доказателства за такива съществени и значими промени. Няма данни за обстоятелства, които влошават положението на децата при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, нито пък са налице обстоятелства, които да доведат до подобряване положението на децата при другия родител.

Основното оплакване на жалбоподателя срещу решението на пъровинстанционния съд е, че последният не се е съобразил с обстоятелството, че няма яснота по отношение местонахождението на децата, условията при които живеят, здравословното им състояние и дали посещават училище. Децата са лишени от контакт с бащата и възможността да получат съответното възпитание от него. Поради това се твърди, че поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, което налага ограничаване на родителските и права и възлагане упражняването им на бащата.

Въззивният съд, така както и районния съд, приема, че в интерес на децата е да подържат близка връзка с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая обаче, при претенциията по чл.59 ал.9 СК следва да бъде установено, че причината за прекъсване на връзката между децата и този родител е по "вина" на майката, респ. да бъде установено, че поведението на майката е във вреда на интереса на децата. Както вече бе отбелязано по горе в изложението, тежестта на доказване при претенцията по чл. 59, ал. 9 от СК е на ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, вкл. отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, поведението на майката да представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, всичко което налага ограничаване на родителските и права и възлагане упражняването им на бащата.

По делото не се установява майката умишлено да пречи на другия родител да осъществява контактите си с децата или умишлено да ги отчуждава от него, чрез отвеждането им извън страната. Безспорно е,че извеждането на децата извън страната и установяването им за местоживеене в чужбина е станало с изричното съгласие на бащата. Фактът, че бащата впоследствие е оттеглил чрез нотариално заверена декларация съгласието си децата да пребивават в чужбина, придружени от своята майка, не може да е обстоятелство,установяващо "виновно" поведение на майката, насочено против интересите на децата. На първо място оттеглянето на съгласието е направено по време, когато ответницата и децата са напуснали страната и са се установили трайно в друга страна. Освен това, оттеглянето на съгласието не стигнало до знанието на ответницата, за да се приеме, че тя умишлено възпрепятства контактите между другия родител и децата. Не може да се приеме, че връчването по реда на чл.47 ГПК е равнозначно на узнаване на оттеглянето. Съдебната практика определя узнаването като фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, осъществили се вече в действителността. Следователно моментът на узнаване от страна на ответницата на оттегляне на съгласието за пребиваване на децата в чужбина е момента, в който отказът фактически достигне до знанието на ответницата, а не момента на връчването му по реда на чл.47 ГПК. Практиката изрично приема, е съществуващата възможност за узнаване не е равнозначна на самото узнаване.

Ищъцът не доказва и твърдението си, че поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата. По делото липсват доказателства, които да обосноват настъпило влошаване в условията за отглеждане и възпитание на децата при майката, влошаване на условията при които живеят или влошаване на здравословното им състояние след постановяне на бракоразводното решение, с което са определени първоначалните мерки относно упражняването на родителските права.

Безспорно, изготвеният по делото социален доклад сочи, че бащата също е в състояние да предостави подходящи условия и притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Притежава нужните възпитателски качества. Съдът не отрича качествата на бащата, възможностите му да отглежда децата, желанието му да поддържа връзка с тях. Но за да бъде постановена промяна в мерките относно упражняването на родителските права настоящото фактическо положение, установено с влязлото в сила бракоразводно решение на СРС, следва съществено да се промени, за да се промени и правното положение, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е интересът на детето. Такава съществена промяна на установеното с решението на СРС фактическо положение, налагаща съответната правна промяна, не се установи по делото.

От изложеното до тук въззивния съд намира, че решението на Ямболския районен съд, с което е отхвърлена исковата претенция по чл.59 ал.9 СК, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 593/22.11.2016 г. по гр.д. № 3307/2015 г. по описа на Ямболския районен съд

Решението не подлежи на касационно обжалване .