Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ямбол 22.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14.06.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ:1.Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова гр. дело №190 по описа за 2013 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба вх.№6206/25.04.16г на ЕТ”П.Ж.”***, представлявано от Управител П.Ж.И. чрез пълном. адв.Д.Д.-*** против Решение №193/06.04.16г, пост. по гр д №2461/15г по описа на ЯРС.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован по отношение и на четирите предявени от ищеца иска— по чл 108 ЗС, по чл 73 ЗС, по чл 28 ЗАЗ и чл 26 ал 1 ЗЗД, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени, а ответникът осъден да заплати на ищеца, направените пред въззивната инстанция разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че безспорно е установено по иска с пр. осн. чл 108 ЗС, наличието на първите две от трите кумулативно изискуеми от закона предпоставки за уважаване на ревандикационния иск-ищецът да е собственик на вещта и ответникът да я владее или държи, като спорът се свежда до наличието на третата предпоставка-дали държането на имота от ответника е осъществено на годно правно основание. В тази връзка се сочи, че ищецът е предявил два инцидентни установителни иска- прогласяване недействителността на Договор за аренда, вписан от 18.05.15г в АВп и признаване за развален между страните на Договор за аренда, вписан от 13.05.15г, като обжалваното решение в частта му, касаеща двата установителни иска е с непълни мотиви и с противоречащи на закона правни изводи.Според страната, Р.Г. Р.и И.Г.П. са сключили втория Договор за аренда по отношение на процесния имот на 18.05.15г, без да прекратят сключения първи договор от 13.05.15г, със срок -6 години и начало на действие-01.10.14г. В жалбата се навеждат аргументи, че РС погрешно е приел, че в уредбата на ЗАЗ, не съществува хипотеза за прекратяване на първия аренден договор чрез едностранно предизвестие, поради което договора е действителен и действието му не е прекратено, докато въззивникът счита, че прекратяването на договора за аренда може да стане не само изрично, но и с конклудентни действия.В жалбата се сочи, че ищецът е поискал признаване на първия аренден договор за недействителен, на две основания: липса на съгласие от страна на арендодателя и колизия между двата арендни договора, а изводите на съда, обусловили неоснователността на този иск, страната намира за противоречащи на закона , т к вторият вписан договор за аренда е антидатиран и не е изповядан по надлежния ред, а поредността на вписванията на договорите за аренда прави непротивопоставими на третите лица по-късно вписаните договори. В тази вр. се твърди, че П.И.-ІІІ-то лице за арендните договори, макар и да встъпва в тях по силата на закона, то с придобИ.е на собствеността върху имота, същият има право на преценка, кой от двата договора да изпълнява и това е вписаният аренден договор от 13.05.15г.. В жалбата се излагат доводи, че съществуването на двата арендни договора е невъзможно,т.к не е ясно, каква ще бъде общата продължителност на облигационната връзка между страните, при редовност на двата договора и атакуваното решение е неправилно,както в частта му относно отхвърления главен иск, така и в частта, с която са отхвърлени двата инцидентни установителни иска. Относно иска по чл 73,вр с чл.93 ЗС се твърди, че той е доказан по основание и частично доказан по размер.Според въззивника, ЕТ „П.Ж.” е имал правната и фактическа възможност да получи добивите от процесния имот и има правен интерес да дири обезщетение за ползите, от които е бил лишен, а по отношение размера на обезщетението, страната сочи сумата 9 811.61лв, предвид заключението на последната извършена експертиза- по средни за ямболския регион показатели за доходност на културата-полски домати. Според въззивника, съгл. данните от технологични дневници на земеделския производител, тази култура е била засята с нормална плътност,агромероприятията са извършени в пълнота като вид, време на извършване и начин, спазен е технологичния процес на отглеждане на полски домати, липсват данни за увреждане на продукцията от климатични влияния или биологични вредители, няма данни за бракувана продукция и при тези обстоятелства, ответникът е посочил добиви три пъти по-ниски от средните за региона.Въззивникът твърди, че стопанския резултат на ответника, следва да се цени по средни показатели за региона и това съответства на нормата на чл 73 ЗС, а собственикът има право да получи добивите от вещта, които недобросъвестния държател е получил или е би могъл да получи.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от И.*** чрез пълном. адв.М.Г., в който се изразява становище за допустимост на жалбата, но по същество страната я счита за неоснователна и претендира същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, със съответните законови последици. Въззиваемият претендира и направените по делото разноски в тази инстанция-за адв. възнаграждение по представения договор за правна защита.

В отговора се излагат аргументи за липса на предвидените в закона основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, т к по делото е безспорно установено, че ответникът държи на годно правно основание процесния имот и е добросъвестна страна с всички произтичащи от това права. В тази връзка се сочи, че съдът подробно и обосновано е обсъдил събраните по делото доказателства, като направените правни изводи са съобразно доказателствения материал по делото и правилно е приета от съда правната квалификация на отношенията между страните, като липсва и противоречие в приетите за безспорно установени факти. Страната намира за неоснователни и недоказани, претенциите на ищеца за обезщетение, т к същият не е лишен от ползи.

В с.з. жалбата се поддържа от проц. представител на въззивника, като се твърди, че в случая наличието на два договора за аренда създава несигурност в облигационните отношения, както досежно тяхното начало и край, така и относно тяхната обща продължителност, а РС не е преценил възможността, развалянето на един от арендните договори да бъде извършено и с конклудентни действия.

Въззиваемата страна, чрез проц. си представител поддържа отговора и моли наст. инстанция, да остави жалбата без уважение като неоснователна и на страната да се присъдят направените по делото разнвоски. Страната е депозирала и писмени бележки, в които твърди, че в арендните договори има изрично посочване на срокове и е невъзможно да не се разбере от кога и до кога важат договорните отношения между страните.Относно наведените от насрещната страна аргументи за конклудентни действия на страните по прекратяване на един от арендните договори се сочи, че по делото няма доказателства за такива действия, а и те не са били предмет на обсъждане от съда,т к ищецът не се е позовал на такива.

ЯОС приема следното по фактите:

Според представеният от ищеца Договор за наем на земеделска земя от 17.06.14г е видно, че между наемодателя Р. Г. Р. от една страна и от друга наемателя „ЕТ”П.Ж.”*** , представляван от Управителя П.Ж.И. е сключен договор за отдаване под наем на зем. земя от 10 дка, за стопанската 2014-2015г, находяща се в землището на с.Зимница,общ.Стралджа, която е собственост на наемодателя, срещу наем от 100кг зърно в натура или 35 лв по споразумение.Страните са приели, че договорът се прекратява с изтичане на срока, но може да се удължи по взаимно съгласие на същите.

На 12.05.15г, Р. Г. Р., в качеството на арендодател и отв.И.Г.П.-в качеството но арендатор, са сключили аренден договор за същия зем. имот за срок от 6 стопански години, считано от стопанската 2015-2016г, като дотговорът е с нот. заверка на подписите от 12.05.15г и е вписан на 13.05.15г в СлВп-Ямбол.

На 18.05.15г арендодателят Р. Г. Р. и отв.И.Г.П.-в качеството на арендатор, са извършили нот. заверка на подписите си, във вр. със сключен предходен аренден договор между тях от 01.10.14г, по отношение на същия зем. имот,като срока в договора е определен от страните на 6 год.,считано от стопанската 2014г-15г.Този аренден договор е вписан в СлВп от дата 18.05.15г

След сключване на цитираните договори,Р. Г. Р. е продал на П.Ж.И., с нот. акт №38 от 07.05.15г на Нотариус с рег.№454 и район на д-е ЯРС /респ.Акт №23/15г на Сл.Вп.при ЯРС/, проц.нива от 10 дка, находяща се в землището на с.Зимница,общ.Стралджа, в м.”Бозалък”, представляваща имот № 027105, при подробно описани гтраници на имота в акта.

Страните по делото не спорят, че имота предмет на нот. акт №38/15г е идентичен с този ,предмет на арендните договори и на договора за наем.

След закупуване на имота, ищецът П.Ж. в качеството си на собственик, е отправил до отв. П., нот.покана от 06.07.15г,получена от адресата на 13.07.15г, с която го известява за закупуване на зем. имот и за настъпилото правоприемство, както и че счита за недействащ по отношение на себе си, договора за аренда, сключен между П. и предишния собственик на зем. земя-Р., вписан от дата 18.05.15г,като отправя и покана до ответника за освобождаване на имота и да заплати на новия собственик-ищеца, наем в р-р на 20% от добива на засятата към него момент култура, но не по-малко от 8 000лв.

На 15.09.15г ищецът е изпратил на ответника втора нот. покана,връчена на адресата на 18.09.15г,с което го известява отново, че счита договора за аренда вписан от 13.05.15г за развален по отношение на себе си,т к този договор влиза в сила от 01.10.15г и към момента изпълнението му не е започнало и по договора няма осъществени права и задължения на страните.

В отговорите си до ищеца от 14.07.15г, отв.П. е изразил категорично становище, че е готов за преговори за уреждане на отношенията на страните, но т к И.Г.П. е закупил имот с тежест, той е длъжен да спазва всички задължения за арендодателя по договора за аренда, вписан от 18.05.15г, т к съгл. чл 17 ал 2 ЗА, приобритателят замества арендодателя като страна по арендния договор.

С Констативен протокол от 31.07.15г на Комисия от Община Стралджа, обл.Ямбол, назначена по повод жалбата на ищеца П.Ж., за отстраняване на ответника-арендатор от собственият му процесен имот е изразено становище, че нивата е засята с домати,извършено от И.П., но поради наличие на нот. акт за имота със собственик П.Ж. и договор за наем, както и още два договора за аренда с И.П., се препоръчва на П.Ж.И., да търси правата си по съдебен ред,относно правните основания за стопанисване на имота.

Страните са представили по делото регистрационни карти относно регистрацията си в ОД”Земеделие”-Ямбол като зем. производители,от които е видно, че ищецът е регистриран в качеството си на ЕТ „П.Ж.”, докато ответника е регистриран в качеството си на ФЛ.

Справка на ОД”Земеделие” сочи, че И. Г.П. е кандидатствал за кампания директни плащания за 2014г-2015г по две схеми: с култура –домати на открито в имот, който попада в двойно заявени площи, като доказва правото си на ползване на имота с Договор за аренда ,вписан на 18.05.15г.

Във вр. с твърденията на ответника, че е изправна страна по договора за аренда към правоприемника на първоначалния арендатор Р., по делото са представени доказателства сочещи, че на 30.09.15г до П.Ж. е изпратен пощенски запис за сумата 300лв-арендно плащане за 2014-15г, но върху записа е отразено, че ищецът е отказал да получи сумата.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати и гласни доказателства:Св.Р.Р. твърди, че през 2014г е подписал договор за обработване на процесната зем. земя с бащата на И.-Г.,без да си спомня дали е било договор за аренда или за наем и са ходили при Нотариус С., като свидетелят положил отпечатък от пръста си върху договора, пред нотариуса, а след ден-два, Г. отишъл при Р. за да удари „пръста му на хартия” и да не го кара до Ямбол, а са ходили и при кмета с Г. за някакви документи, които Р. не разбирал какви, но пак положил пръста си върху тях.Свидетелят заявява, че преди това е сключил договор с П.Ж., да обработва същата земя, но навсякъде, където е сложил пръста си, палеца е негов, но не знае какви документи е подписал и когато Ж. му купил нивата, св.Р. не му е казал, че има договор с Г.-бащата на И.П..Св. С.-Нотариус твърди, че след проверка в общия регистър установил, че има удостоверени 2 договора за аренда за проц. зем. земя-от 12.05.15г и от 18.05.15г, между страните: Р. Р.-арендодател и И.П.-арендатор и когато е заверявал договорите, двете страни са били при него, а арендодателят е положил палец, поради влошено здравословно състояние и палеца на Р. и в 2-та случая е положен пред него. Св. Т. –кмет на с.Зимница през 2014-15г заявява, че познава страните и помни, че Р. е ходил при него за заверка на документи, във вр. със земята и Р. е положил палец пред него.

По делото е извършена и очна ставка между Св.Р. и Нотариус С. и Р. заявява, че това е човека при когото е ходил да положи палец,но само веднъж, докато Нотариус С. твърди, че лицето се е явило лично при него и потвърждава положен палец на Р. и в 2-та случая.

По делото са назначени и изслушани аграрно –техническа и комбинирана счетоводно-аграрна експертизи.

Според закл. на АТЕ,в проц. имот са отглеждани домати на открито, като средния добив от дка за периода 2014-15г е 5 500кг/дка за този сорт, а по счетоводни данни на ответника е 1930 кг/дка.В.Л. сочи,че средната пазарна цена за сорта”Рио фуего”,за процесния период е 0.52кг/дка за региона, като общо разходите по създаване и отглеждане на домати на открито са 9 390.20лв и доходът, който би се получил от средния добив за региона е 5500/кг дка, или за 10 дка-28 600лв /55000кг по 0.52лв/, но получения доход от продажбата на тази култура по счетоводни данни на ответника е 10 036лв, като реализираният приход е печалба от 645.80лв. Според в.л., от у-е на ДФ”Земеделие”-РА, е видно, че И.П. не е получил финансиране за тази кулутура по Директни плащания на площ към този момент.

Съдът е назначил изслушал и Доп. комплексна САЕ,според която, общо разходите по създаването и отглеждането на домати на открито са 8 792.41лв, а полученият от ответника доход от продажбата на продукцията е 9074.98лв.В.Л. твърди, че счетоводния резултат е печалба в размер на 282.57лв, а за националните доплащания има у-ние на ДВ”Земеделие” –РА,което сочи, че И.П. не е получил финансиране за процесната култура по Директни плащани за площ.Експертите са категорични, че всички стопански операции са отразени последователно в счетоводните книжа на ответника и същите съответстват на касовата книга,като отв. не е регистриран по ЗДДС.

Съдът е назначил и изслушал и Доп. заключение на комплексната САЕ, според което, стопанскят резултат на база среден за региона добив от 5.5 т/дка, при нормативно определен режим на отчетност -след приспадане на 60% нормативно признати разходи за дейността, дължимите осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ, то финансовият резултат за ответника е 9 811.61лв.

Заключенията на експертизите не са оспорени от страните.

Предвид изложената фактическа обстановка ,ЯОС прави следните правни изводи:

Възз.жалба е проц. допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.По същество, жалбата се преценя за-частично основателна,по следните съображения:

Предявени са два обективно съединени иска, с пр. осн. чл.108 ЗС и 59 ЗЗД и инцидентни искове по чл.212 ГПК,вр. с чл.28 ЗАЗ по отношение Договор за аренда от 12.05.15г и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, по отношение Договор за аренда от 18.05.15г

Относно инцидентния иск по чл.212 ГПК,вр. с чл.26 ЗЗД, ЯОС приема следното:

Съгл. разп. на чл 3 ал 1 ЗАЗ, договорът за аренда се сключва в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва в нотариалните книги в съответната СлП към АВ-задължителни предпоставки от категорията на абсолютните, които са условие за валидност на отношенията между страните и действиетелността на договора за аренда, след което последният се регистрира и в съответната Общинска служба по земеделие и гори.

Вписването на договора за аренда е предвидено не само в чл 3 ал 1 ЗАЗ, но и в чл 4 б”е” от Правилника за вписванията, като в договора следва да са спазени и изискванията на чл 8 ал 2 и чл 3 ал 1 ЗАЗ-за форма на договора и необходимите документи за да се извърши вписването, като в чл 27 ал 2 ЗАЗ се сочат подлежащите на вписване обстоятелства по арендния договор- сключването на арендния договор-чл 3 ЗАЗ, неговото изменение досежно срока-чл 18 ЗАЗ и неговото прекратяване-чл 28 ал 2 ЗАЗ.

Вписването има не само оповестителен характер, но и защитна функция, като редът на вписване запазва права -когато с вписването са засегнати права на трети лица, същите могат по исков ред да установят несъществуване на вписано обстоятелство.

В случая, въз основа на Договор за аренда, отв.И.Г.П.-в качеството си на арендатор, държи и ползва процесния имот,собственост на ищеца.

В тази връзка съдът констатира, че са налице два договора за аренда, сключени от едни и същи страни и по отношение на един и същ имот, но с различен начален срок на стопанската година и с различно по време вписване в СлВп на всеки един от договорите.

Договор за аренда на зем. земя от 12.05.15г между арендодателя Р. Г. Р. и арендатора И.Г.П., по отношение на проц. зем. земя от 10 дка в землището на с.Зимница е скрепен с нот. подписи на страните от дата-12.05.15г, и е вписан в СлВп-Ямбол на 13.05.15г, с вх.№3607. Този договор е със срок на действие 6 стопански години, считано от стопанската 2015-2016г.

Договор за аренда от 01.10.14г е между същите арендодател и арендатор и по отношение на същата зем. земя от 10 дка, също за срок от 6 стопански години, но считано от стопанската 2014/2015г е с нот. заверка, извършена едва на следващата година- на 18.05.15г, като и вписването в СлВп–Ямбол е извършено на 18.05.15г, с рег №3751.

Ето защо, наст. инстанция приема, че Договор за аренда, сключен на 01.10.14г, за срок от 6 години, считано от стопанската 2014/15г ,вписан от 18.05.15г в СлВп е недействителен и като противоречащ на закона, следва да бъде обявен за нищожен по см. на чл. 26 ал 1 ЗЗД.

При сключване на този договор, не са изпълнени всички задължителни разп. на чл.3 ал 1 ЗАЗ, въведени като условие за валидност на арендните отношения и условия за действителност на сключените по ЗАЗ договори, т к нот. заверка и вписването на договора е извършено значително по-късно от сключването му и по време на действие на валиден Договор за аренда от 12.05.15г, вписан по-рано-на 13.05.15г.Специалният ред по чл. 3 от ЗАЗ, касаещ действителността на договора за аренда изисква вписване, като вписването на договора има не само оповестителен характер, но и защитна функция- договорът е противопоставим на трети лица, които претендират вещни или облигационни права от същия ред,

От друга страна, за стопанската 2014/15г е налице друг договор- за наем от 17.06.14г,сключен между същия наемодател Р. Г. Р. и наемател-П.Ж.И., за същата зем. земя, поради което по-късно сключен аренден договор от 01.10.14г е непротивопоставим на ищеца, т.к арендния договор е без предмет.

В тази връзка съдът приема, че Договор за аренда от 01.10.14г е с недостоверна дата, т к същият е сключен по време на действие на друг,предходен договор за наем за същия имот- от 17.06.14г, а и арендният договор, следва да прояви своето действие занапред, а не за минало време, като вписването му е извършено едва на 18.05.15г- при наличие на валиден, действащ, Договор за аренда от 12.05.15г, вписан на 13.05.15г.

По изложените съображения наст. инстанция счита, че Аренден договор от 01.10.14г е недействителен и като противоречащ на закона, следва да бъде обявен за нищожен по см. на чл 26 ал 1 ЗЗД, респ. предявеният инцидентен иск по чл 212 ГПК,вр.с чл 26 ал 1 ЗЗД, като основателен, следва да бъде уважен.

Относно инцидентния иск по чл.212 ГПК,вр. с чл.28 ЗАЗ,съдът приема, че Договорът за аренда от 12.05.15г вписан от 13.05.15г за срок от 6 години и с начало-стопанската 2015-16г е действителен и валиден, като изготвен в изискуемата от закона форма по см. на чл 3 ЗАЗ и съобразно разп.на чл.4 б”а” от Правилника за вписвания.

В тази връзка, предявения инцидентен иск с пр осн чл 28 ЗАЗ-да бъде признат за развален Договор за аренда от 12.05.15г вписан на 13.05.15г, се преценя от съда за неоснователен.

Предвид нотариален акт № 38 от 02.07.15г, който легитимира ищеца като собственик на проц. имот- отдаден под аренда, съдът приема, че на осн.чл 17 ал 2 ЗАЗ, ищецът като приобритател на арендувания обект по договора, замества арендодателя като страна в договора за аренда и заместването на арендодателя Русев в проц. аренден договор от ищеца е настъпило с факта на извършената покупко –продажба на проц имот и то по силата на закона и важи за целия оставащ период от договора, без да е необходимо, каквото и да е др. действие или акт от страна на приобритателя.

Независимо, че с разп. на чл 17 ал 3 ЗАЗ, на приобритателят е вменено задължение, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, което в случая е направено с нот. покана, отправеното от ищеца до ответника-арендатор едностранно изявление за прекратяване на договора за аренда, не е произвело действие, т к за ищеца не е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на договора.

В тази вр. разп. на чл 27 ал 1 т 4 ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда може да бъде еднокранно прекратен, с едностранно предизвестие, само в предвидените от закона случаи и това са две хипотези. Едната хипотеза е предвидена в разп. на чл 29 ал 1 ЗАЗ и според която, едностранно прекратяване на арендния договор се допуска само при безсрочни договори за аренда и то ако са изтекли минимум 4 години от сключването им, като предизвестието при липса на др. уговорка, следва да е със срок от две стопански години, преди датата на прекратяване. Втората хипотеза по чл 29 ал 3 ЗАЗ визира едностранно прекратяване на договора за аренда,чрез предизвестие и независимо от вида на договора-срочен или безсрочен, но само от страна на арендатора или неговите наследници/правоприемници.

Ето защо съдът счита, че процесният аренден договор не е прекратен с едностранното предизвестие на приобритателя ищец до арендатора –ответник, т к договорът за аренда е срочен –за 6 години и неговият срок не е изтекъл, а не са налице и условията на чл 29 ал 1 и ал. 3 от ЗАЗ, а и приобритателят е придобил имот с тежести и следва да се съобразява с тях. Договорът за аренда от 12.05.15г, вписан на 13.05.15г, не е прекратен и на осн. чл 28 ЗАЗ-няма забавяне на плащане, т к към момента не е изтекла стопансака 2015/16г.

По изложените съображения, искът по чл 212 ГПК,вр с чл.28 ЗАЗ,следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По главният иск с пр. осн. чл 108 ЗС

За да бъде уважен този ревандикационен иск, следва да са налице трите изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота, последният да се държи или владее от ответника и същият да държи или владее имота без правно основание. Не е ли налице една от изискуемите предпоставки, иска по чл 108 ЗС, не следва да бъде уважен.

В случая, ищецът П.Ж.И. се легитимира като собственик на процесния недв.имот: нива от 10дка, в м.”Бозалък”, в землището на с.Зимница, обл.Ямбол, въз основа на НА №38/15г, който сочи, че на 02.07.15г посредством покупко-продажба, Р. Г. Р. е продал на П.Ж.И. процесния имот, който е и предмет на аренден договор, като по силата на чл 17 ал 2 ЗАЗ, ищецът като приобритател на арендувания обект по договора, замества арендодателя като страна в договора за аренда, след като е закупил имот със тежест.

Предвид горното съдът намира, че е налице първата изискуема от закона предпоставка за уважаване на ревандикационния иск-ищецът да е собственик на проц. имот.

Налице е и втората изискуема от закона предпоставка- ответникът държи имота по силата на валиден арендния договор от 12.05.15г, вписан на 13.05.15г.

В настоящият казус съдът приема, че не е налице третата законова предпоставка за уважаването на ревандикационния иск-имотът да се държи от ответника без правно основание, т к процесната зем. земя се държи от ответника на правно основание-въз основа на валиден Договор за аренда от 12.05.15г, вписан в СлВп на 13.05.15г, със срок на действие на договора- 6 стопански години, считано от стопанската 2015-2016г.

С оглед изложеното съдът намира, че иска по чл 108 ЗС, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По иска с пр осн. чл. 73 ЗС.

РС е квалифицирал този иск като такъв по чл 73 ал 1 ЗС - недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски, но т к в ИМ не са заявени фактически твърдения за упражняване на фактическа власт от ответника върху проц. имот /за своене на имота/, а и ответникът не се е позовал на такова, то наст. инстанция приема, че дадената правна квалификация на иска от РС не е налице.

ЯОС намира, че искът е с пр. основание чл 59 ЗЗД и е насочен срещу държателя на имота, като трайната и непротиворечива съд. практика приема, че този,който държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл 59 ЗЗД, дължи на собственика обезщетение, за ползите от което го е лишил, като е правно ирелевантно обстоятелството, дали вещта реално е ползвана и получени ли са приходи от ползването й.

За успешното провеждане на този иск е необходимо ищецът да докаже: че неговото имущество се е намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило, както и че намаляваенто и увеличаването произтичат от общи факти.

Доказателствата сочат, че въпреки да е държал процесният имот без правно основание за стопанската 2014/15г / ищецът е имал договор за наем за същия период и по отношение на същата земя, а арендния договор от 01.10.14г е обявен за нищожен/, ответникът е засял и реализирал продукция върху зем. земя на ищеца и на осн чл 59 ал 1 ЗЗД, дължи на последния обезщетение.

В случая обаче, ищецът не е конкретизирал и не е доказал размера на иска по чл 59 ЗЗД, първо по отношение на периода, за който се претендират сумите,т.к стопанската 2014/15година предвид пар.2 ДР на ЗАЗ, включва периода от 01.10.14г до 01.10.15г, през което време е действал и Договора за наем,сключен между арендодателя Р. и ищеца ЕТ”П.Ж.” от дата 17.06.14г и едва с нот. акт №38/15г от дата 02.07.15г, ищецът е станал собственик на процесния имот и второ, по делото липсват данни, какъв е средният наем върху дка зем. земя, в този регион за стопанската 2015/16г, за да се прецени за съответния „претендиран и конкретизиран период”, какви суми са дължими от ответника на ищеца.

В тази връзка съдът намира иска за недоказан по размер, поради което се налага извода,че същият следва да бъде отхвърлен.

В останалата обжалвана част,първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направените по делото разноски пред въззивната инстанция, следва да се понесат от страните така, както са направени.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №193/06.04.16г, пост. по гр д №2461/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която иска с пр. осн чл 26 ал 1 ЗЗД-да бъде прогласена недействителността на договор за аренда , сключен на 01.10.14г между Р. Г. Р. и И.Г.П. и вписан на 18.05.15г, поради противоречие с разп. на чл 16 ЗАЗ е отхвърлен и вместо това постановява:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на осн. 26 ал 1 ЗЗД, сключеният на 01.10.14г Договор за аренда между Р.Г. Р. и И.Г.П., вписан на 18.05.15г в СлВП-Ямбол, поради противоречието му със закона.

Потвърждава Решение №193/06.04.16г, пост. по гр д №2461/15г по описа на ЯРС,в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.