РЕШЕНИЕ

№ 05.08.2016г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 06.07.2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина.Пейчева

Секретар: Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева гражданско дело №77 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: по чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД за сумата 54713 лв. и по чл.92 от ЗЗД за 10000 лв. неустойка по договор.

Производството е образувано по искова на молба Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Д.П., ЯАК, съдебен адрес:***, кант.*** против О.М.Ю. с ЕГН **********,***, като са предявени обективно съединени искове за сумите 54713.00 лв. и неустойка 10000 лв.

Ищецът твърди, че на 28.10.2013г. между него в качеството на заемодател и ответника - в качеството на заемател е подписан договор за паричен заем с предмет на договора - предоставяне на заемателя сумата от 76000 лв., от които 36000 евро и 4000 лв. За получените в заем суми ответникът е подписал договор за паричен заем от 28.10.2013г. и обезпечил договора с издаване на запис на заповед за сумата 76000 лв. с падеж -20.12.2014г. В изпълнение на договора ищецът по банков път е извършил преводи по банковата сметка на ответника в размер на 15000 евро и 41218 лв., а сумата от 4000 лв. предал в брой. Ищецът е конкретизирал и датите на които са извършени банковите преводи, както и размерът на всяка от преведените суми в ЦКБ АД, клон Ямбол.

Ищецът твърди още, че ответникът е следвало да върне заетите суми съгласно погасителен план (аргумент от чл.4 от договора между страните). Ответникът не само не е спазил срока на договорените падежи, но не е изплатил цялото задължение по договора. Според ищеца ответникът е изплатил общо сумата 19800 лв., като дължимото неплатено задължение по договора за заем е 54713 лв.

Иска се постановяване на решение, с което ответника О.М.Ю. да бъде осъден да заплати на ищеца Д.И.Д. сумата 54713 лв., ведно с неустойка за пълно неизпълнение на задължението в размер на 10000 лв. Заявена е и претенция за разноски.

Ответникът е депозирал отговор вх.№1621/11.03.2016г., в който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните има договорка за предоставяне в заем на сумата 70000 лв., за което е сключен договор от 28.10.2013г. с краен срок на погасяване до 20.12.2014г. Оспорва, че вписаната сума от 4000 лв. е получена от него. Всички документи са били изготвени в един екземпляр и са останали при ищеца. Признава, че е получил от ищеца сумата общо 70513 лв. Ответникът оспорва съдържанието на договора за заем, защото в него е записано безлихвен заем, а са уговорени лихви. Според ответника, първата сума, която е върнал на ищеца през м.ноември 2013г. е в размер на 19800 лв., за която ищецът въпреки настояванията му е отказал да издаде разписка. Поради тази причина при понататъшното изплащане на сумите е викал вписания по договора Г.Д.Х. и в негово присъствие е правил всяко плащане като се е изготвяла разписка на лист от тетрадка, подписана от тримата. Преди предаване на последната вноска ищецът е направил изчисления и му е заявил, че му дължи 32680 лв. и неустойка в размер на 10000 лв., която всъщност е лихва. Ответникът твърди, че на 28.02.2014г. е предал на ищеца сумата от 32680 лв. в присъствието на посочения свидетел Х. и изплатил заема. Или общо според ответника е предал на ищеца сумата 106480 лв. Ищецът лично му е предал оригиналите на документите, но пак не му е издал разписка. Иска се постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Заявена е и претенция за разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявената искова молба и моли съдът да я уважи изцяло. Претендира направените разноски по делото.

В с.з. процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор за паричен заем от 28.10.2013г., представен от ответника в оригинал - стр.86, 87 от делото, между ищеца в качеството на заемодател и ответника - в качеството на заемател е подписан договор за паричен заем. Договорът се оспорва от ответника като във връзка със заявеното оспорване съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да докаже твърденията си. Въпреки дадените от съда указания, от страна на ответника не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното оспорване. Съдът намира, че ответникът не е провел

успешно оспорване автентичността на договора за заем и същият установява, че между страните е сключен процесният писмен договор за паричен заем от 28.10.2013г., по който заемодателят-ищец се задължава да предостави на заемателя сумата от 76000 лв., от които 36000 евро и 4000 лв., представляваща паричен заем, който заемателят се задължава да върне в срок до 20.12.2014г. В договора не са уговорени лихви. Следва да се отбележи, че оригиналът на договора не се представи по делото от ищеца, а от ответника.

В договора за заем е записано в чл.7, че заемателят се задължава да върне заемната сума в уговорените срокове по банков път като я внесе в банковата сметка на заемодателя в ЦКБ АД, а именно: IBAN-***. '

Представени са от ищеца платежни нареждания за вътрешно банков превод от 24.10.2013г. - 6000 евро (11718лв.), 28.10.2013г.- 15000евро, 09.01.2014г. - 29500лв., които установяват предоставяне на общо 21000евро и 29500лв. от ищеца на ответника в изпълнение на процесния договор за заем.

Представена е от ищеца разписка за 2000лв.(стр.84 от делото), която е оспорена от ответника. Съдът като прецени разписката, представена от ищеца, приема, че не е относима по делото. С този частен свидетелстващ документ не се установява получаване на сума по процесния договор, тъй като в датата на издаване на разписката има поправка на годината, а освен това е записано, че парите ще се връщат на 20.11.201 Зг.(като и в тази дата има поправка - на месеца), която дата е различна от датата за връщане на заема по процесния договор - 20.12.2014г.

Видно от декларация от 28.10.2013г. (на стр.89, представена от ответника, имаща характер на разписка), към дата 28.10.2013г. ответникът е получил в заем от ищеца следните суми: 6ОООевро, два пъти по 15000 евро и 4000лв., или общо З6ОООевро и 4000лв. - сумите по процения договор. В този смисъл неоснователно е оспорването на ответника, че не бил получил 4000лв. от заетата сума.

Представеният от ищеца запис на заповед от 28.10.2013г. за сумата 76000 лв. с падеж - 20.12.2014г. е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК, с оглед обстоятелството, че ищецът не представи оригинала на този документ, а представеният за такъв не е оригинал, не е изпълнен с химикална паста, а е копие на мастилено-струен принтер, според неоспореното заключение на в.л.Д.П. вх. № 4011/24.6.2016г., което съдът приема като компетентно, обективно, пълно и точно.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представеното удостоверение от ЦКБ от 07.04.2016г. за разкритите банкови сметки на ищеца Д.И.Д., същият е разкрил 6 банкови сметки в ЦКБ като нито една от тях не е с посочения в договора IBAN-***. Вещото лице е посочило, че по сметките на

ищеца в ЦКБ не са постъпвали каквито и да е било суми от ответника.

За да докаже, че е изпълнил задължението си да върне паричния заем ответникът представи по делото разписки от 28.10.2013г., 23.12.2013г., 31.01.2014г. и 28.02.2014г. в кафявата тетрадка, които бяха оспорени от ищеца и във връзка с това бе назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори има ли добавки и преправки по сумите, вписани в разписките; какво е било първоначалното съдържание на преправените цифри; по едно и също или по различно време са направени добавките или преправките. В заключението на вещото лице е посочено, че има добавени цифри в обозначенията за суми. В обозначението за сумата в разписката от 28.10.2013г. е добавена цифра „1", която е сложена пред числото „1000", което е било първоначално написаното число. В разписката от 23.12.2013г. е добавена цифрата „2" най-отпред и цифрата „0" от първото число и третата „0" от второто число след плюса. Първоначално е било записано 700 + 100. В обозначението в разписката от 31.1.2014г. е добавена последната цифра „0", както и цифрата „5", с която е преправена втората цифра от числото като първоначално изписаното е било „1800". В сумата записана в скоби няма промяна. В разписка от 28.02.2014г. е добавена цифрата „3" отпред и първоначално изписаното число е „2680". Вещото лице установява, че не е възможно да се установи какъв е периодът от време между вписванията, тъй като няма достоверна методика за определяне на времето за полагане на щрихи. Съдът намира, че представените разписки като частни документи, са изписани с прибавки и поправки на цифрите от числата, означаващи парични суми, поради което с тях не се установява плащане на твърдяната от ответника като платена от него сума от 106480лв. С тези разписки съдът приема, че се доказва плащането на 1000лв. с разписката от 28.10.2013г., 800лв. с разписката от 23.12.2013г., 1800лв. с разписката от 31.01.2014г. и 2680лв. с разписката от 28.02.2014г.

По делото са представени от ответника оригинал на договора за заем и декларация (разписка), подписана от заемателя.

Видно от приложеното ч.гр.д. 962/2015г. по описа на ЯРС, ищецът като заявител е подал заявление по чл.410 от ГПК за 86000лв. - 76000лв. цялата сума по процесния договор за заем и 10000лв. неустойка по същия. След възражение от длъжника заявителят не е предявил иска по чл.422 от ГПК да установи вземането и ЯРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Въз основа на приетата фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД за сумата 54713 лв. и по чл.92 от ЗЗД за 10000 лв. неустойка по договора за заем.

Съгласно чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. По делото се установи, че между страните е сключен процесният писмен договор за паричен заем от 28.10.2013г., по който заемодателят-ищец се задължава да предостави на заемателя сумата от 76000 лв., от които 36000 евро и 4000 лв., представляваща паричен заем, който заемателят се задължава да върне в срок до 20.12.2014г. В него не са уговорени лихви и заемателят не дължи такива.

Договорът за заем е реален, той се счита за сключен когато заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума. По отношение на предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ЯОС приема, че ответникът е получил сумите по договора за заем, тъй като е подписал същия, а съгласно чл.2 от договора, подписването на договора за заем от страните доказва предаването на сумите. Освен това ответникът е подписал и декларация от 28.10.2013г. (на стр.89, представена от ответника), видно от която към дата 28.10.2013г. ответникът е получил в заем от ищеца следните суми: 6ОООевро, два пъти по 15000 евро и 4000лв., или общо 36ОООевро и 4000лв. - сумите по процения договор. В този смисъл неоснователно е оспорването на ответника, че не бил получил 4000лв. от заетата сума.

В договора за заем е записано в чл.7, че заемателят се задължава да върне заемната сума в уговорените срокове по банков път като я внесе в банковата сметка на заемодателя в ЦКБ АД, а именно: IBAN-***. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представеното удостоверение от ЦКБ от 07.04.2016г. за разкритите банкови сметки на ищеца Д.И.Д., съшият е разкрил 6 банкови сметки в ЦКБ като нито една от тях не е с посочения в договора D3AN-BG33 СЕСВ 9790 2443 6297 00. Като съобрази нормата на чл.63 от ЗЗД, съгласно която всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин, съдът намира, че ищецът не е дал необходимото съдействие на длъжника да изпълни в срок задължението си за връщане на заетата сума, с оглед установеното обстоятелство, че посочената в договора сметка не е от разкритите в ЦКБ сметки на ищеца. Ето защо позоваването на ищеца на чл.7 от договора, което е направено едва в съдебните прения, не е основателно.

По отношение на спорното между страните погасяване на задължението на ответника да върне заетата сума по договора, съдът приема следното: Според чл.109 от ЗЗД, задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. В случая ответникът твърди, че след като изплатил напълно задължението си, ищецът лично му е предал оригиналите на договора за заем и декларацията, подписана от него, представляваща разписка за получените суми. Твърдението на ответника се доказва с факта, че той държи оригиналните договор и декларация и неговият процесуален представител ги представи по делото (стр.86, 87, 89). В същото време следва да се отбележи: ищецът не твърди, че документите не са върнати доброволно на длъжника, както и не оспорва твърдението на ответника, че не му е издал разписка за платената сума от 19800 лв. по чл.77 от ЗЗД, което плащане ищецът признава. Ето защо, съдът намира, че с оглед обстоятелството, че оригиналите на договора за заем и декларация (разписка) се намират в ответника-заемател, същият доказа, че задължението му е погасено.

Предвид изложеното, ЯОС смята, че предявеният иск по чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД за сумата 54713 лв. е неоснователен и недоказан.

По иска за неустойка в размер на 10000лв. съдът намира следното: По договора в чл.13 е уговорено, че в случай на пълно неизпълнение на задължението (забава на заемателя повече от три месеца) същият дължи на заемодателя освен дължимата сума и неустойка за пълно неизпълнение в размер на 10000лв. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.92, ал. 1 от ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора само в случаите, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена (решение №111 от 28.07.2009г. на ВКС по т.д.№714/2008г. II т.о., решение №240 от 15.01.2014г. на ВКС по т.д.№959/2012г. II т.о.). По делото съдът прие за установено плащането на 1000лв. с разписката от 28.10.2013г., 800лв. с разписката от 23.12.2013г., 1800лв. с разписката от 31.01.2014г. и 2680лв. с разписката от 28.02.2014г., които плащания са станали в срока по чл.4 от договора за заем - до 28.02.2014г. Останалата сума е върната на ищеца, заемът е погасен. Твърдението на ответника, че това е станало на дата 28.02.2014г. не е оспорено от ищеца, а и ответникът представи разписка от същата дата, като нейната автентичност по отношение подписа на заемодателя не е оспорена. Освен това, страните не са уговорили изрично неустойка за частично неизпълнение, в случай, че част от сумата е върната в срок. Следва да се отбележи и липсата на необходимото съдействие от страна на заемодателя та длъжникът да изпълни в срок задължението си за връщане на заетата сума, с оглед установеното обстоятелство, че посочената в договора сметка на заемодателя не е нито една от разкритите в ЦКБ негови сметки. Поради това не са налице елементите на фактическия състав на чл.92, ал.1 от ЗЗД за присъждане на претендираната неустойка по чл.13 от договора за заем и този иск също е неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, претенцията за разноски на ищеца е неоснователна. ЯОС следва да присъди, на основание чл.78, ал.З от ГПК, направените разноски от страна на ответника в размер 2625лв., от които 2500лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и

съдействие по делото от 08.03.2016г., 125лв. разноски за призоваване и СТЕ. На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

Отхвърля предявения от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Д.П., ЯАК, съдебен адрес:***, кант.***, против О.М.Ю. с ЕГН **********,***, иск по чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД за сумата 54713 лв. по договор за заем от 28.10.2013г. като неоснователен и недоказан.

Отхвърля предявения от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Д.П., ЯАК, съдебен адрес:***, кант.***, против О.М.Ю. с ЕГН **********,***, иск по чл.92 от ЗЗД за сумата 10000 лв. неустойка по договор за заем от 28.10.2013г. като неоснователен и недоказан.

Осъжда Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Д.П., ЯАК, съдебен адрес:***, кант.***, на основание чл.78, ал.З от ГПК, да заплати на О.М.Ю. с ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер 2625лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - гр.Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: