Мотиви по Наказателно дело 79/2017г.

М О Т И В И по Присъда № 26 от 14.03.2017 г., постановена по НОХД № 79/2017 г. по описа на ОС-Ямбол:

Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимата Т.К.С., ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че на 25.04.2016 г. при условията на продължавано престъпление в гр. Ямбол, ж.к. Златен рог № 2 на банкомат на банка ДСК № ******* е използвала платежен инструмент - дебитна карта на **** с № **** без съгласието на титуляра И.П.И. ***, като е изтеглила общо сумата от 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

- на 25.04.2016 г. в гр. Ямбол, ж.к. Златен рог № 2 на банкомат на банка ДСК № ******* е използвала платежен инструмент - дебитна карта на **** с № **** без съгласието на титуляра И.П.И. ***, като изтеглила сумата от 100 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните по делото на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимата следва да бъде призната за виновна по така предявеното й обвинение за извършено както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Представителят на ОП-Ямбол изразява становище, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер, което да бъде отложено за изтърпяване за определен от съда изпитателен срок. Прокурорът предлага спрямо подсъдимата да не бъде наложено кумулативно предвиденото в закона наказание глоба.

Подсъдимата Т.С. участва в съдебно заседание лично. Моли съда да й наложи по-леко наказание.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Е.И. и И.И. са съпрузи и живеят в гр. Ямбол, ж.к. **********. Свидетелят И.И. имал банкова сметка *** /СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК/, като за ползване на сметката за разплащане, банката издала на св.И. дебитна карта с № ****. Последната, заедно с ПИН кода за нея, който бил записан на картонче, се намирали в съпругата на свидетеля И.И.-св.Е.И..

На 25.04.2016 г. сутринта около 07.10 часа, св.Е.И. *** рог, като бързала да се качи на служебен автобус, с който обичайно отивала на работа. Под мишницата си притискала черно кожено портмоне, в което се намирали нейни лични вещи и документи, както и дебитната карта на съпруга й, заедно с картончето, на което бил записан ПИН кода за ползване на картата. Виждайки, че автобусът, на който следвало да се качи пристига на спирката, св.И. се забързала повече, като по време на придвижването портмонето, в което се намирали дебитната карта с № **** с титуляр св.И.И. и картончето, на което бил записан ПИН кода за ползване на картата паднало на земята, без св. И. да усети това.

В това време, в близост до мястото на падане на портмонето се намирала подсъдимата Т.С.. Последната намерила изгубеното портмоне с намиращите се в него вещи. Тя взела портмонето, отворила го и намерила вътре дебитната карта с № **** с титуляр И.И. и картончето с ПИН-кода за ползване на същата. Понеже била в затруднено материално положение и имала нужда от парични средства, подсъдимата взела решение да използва дебитната карта без съгласието на титуляра, като изтегли от сметката на И.И. пари, които да ползва за лични нужди. В изпълнение на това свое решение, подс. С. веднага отишла до магазин Вилтон, находящ се в к-с Златен рог 2, където имало инсталиран банкомат на Банка ДСК АД с № *******. Там, подс.С., без съгласието на титуляра на картата - св. И., поставила дебитна карта № ****, издадена от ****, в банкомат на Банка ДСК АД с № *******, набрала ПИН кода, записан на картончето и изтеглила сумата от 100 лева. Веднага след това, по описания начин отново използвала дебитната карта и изтеглила сумата от 100 лева. Непосредствено след това, по същият начин отново използвала дебитната карта и изтеглила сумата от 100 лева. Непосредствено след това, по същият начин отново използвала дебитната карта и изтеглила сумата от 100 лева. Общо от четирите използвания на картата подсъдимата изтеглила сумата от 400 лева.

Подсъдимата взела изтеглените пари, извадила картата от банкомата и от магазин Вилтон си купила кутия цигари, като след това отишла на работа. Портмонето с всички намиращи се в него вещи останало в нея.

По същото време свидетелката Е.И. установила, че е изгубила портмонето си и се върнала на мястото, където според нея е паднало, а именно - около автобусната спирка, от която се качила на автобуса, но не намерила картата. Обадила се по телефона до **** и ги уведомила, че е изгубила дебитната карта с титуляр И.П.И.. Картата била блокирана, като служител в банката съобщил на св.И., че с дебитната карта на съпругът й И.И. вече били изтеглени на четири пъти по 100 лева или общо била изтеглена сума от 400 лева от банкомат на Банка ДСК с № *******. Свидетелката Е.И. уведомила за станалото органите на МВР и след проведени издирвателни мероприятия, органите на реда установили, че изгубените вещи се намират в подсъдимата Т.С.. Последната признала, че е намерила портмонето и е използвала дебитната карта на св. И.И., като изтеглила сумата от 400 лева.

Всички намерени от подсъдимата вещи, както и сумата от 400 лева били върнати от нея на свидетелите Е.и И. Илиеви срещу разписка.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 619/03.05.2016 г. на БС при РС-Ямбол, подсъдимата Т.С. е с чисто съдебно минало.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.С., дадени от нея в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.279, ал.1, т.4 пр.1 от НПК, от показанията на разпитаните по делото свидетели Ели И. и И.И. и от приложените по делото писмени доказателства - Справка за съдимост рег.№619/03.05.2016 г. на БС при РС-Ямбол, протокол за доброволно предаване от 25.04.2016 г. /л.15/, 2 бр. разписки за връщане на вещи и пари /л. 16-17/, протокол за доброволно предаване /л.18/, разписка за връщане на пари /л.19/, писмо изх.№6629/07.12.2016 г. на БАНКА ДСК /л.21/, фотокопие на дебитна карта /л.22/, справка за движение по сметка с титуляр И.И. /л.23/, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК. Посочените доказателства съдът преценява като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След преценка на релевантните по делото доказателства съдът призна подс.С. за виновна в това, че е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 25.04.2016 г. при условията на продължавано престъпление в гр. Ямбол, ж.к. Златен рог № 2 на банкомат на банка ДСК № ******* е използвала платежен инструмент - дебитна карта на **** с № **** без съгласието на титуляра И.П.И. ***, като е изтеглила на четири пъти общо сумата от 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

От обективна страна изпълнителното деяние по чл.249, ал.1 от НК се състои в използването на платежен
инструмент или данни от платежен инструмент, без съгласието на титуляра. Дебитната карта представлява „платежен инструмент” по смисъла на чл.93, т.24 от НК, като в случая дебитната карта на **** с № **** е принадлежала на титуляра И.П.И. ***. Без съгласието на последния, на 25 април 2016 година подсъдимата използвала платежния инструмент, като от банкомат на банка ДСК № *******, находящ се в гр.Ямбол, ж.к.Златен рог №2 извършила четири транзакции „теглене на пари в брой” всяка от които за сумата от 100 лева, общо в размер на 400 лева. Подсъдимата е действала при условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл. Подсъдимата е имала ясни представи, че банковата карта принадлежи другиму и че я използва без съгласието на титуляра, тоест съзнавала е общественоопасния характер на деянията си и е предвиждала общественоопасните последици от тях, които е целяла и които се изразяват в снабдяване със средства чрез извършване на действия по използване на платежния инструмент, каквато е кредитната карта, по теглене на суми от АТМ устройство от банковата сметка на пострадалото лице.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимата действително е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което я призна за виновна по така повдигнатото й обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази направените от подсъдимата още в хода на досъдебното производство самопризнания, съдействието, което е оказала за разкриване на обективната истина, чистото й съдебно минало, липсата на данни за други противообществени деяния, младата й възраст, както и това, че е извършила престъплението поради липса на парични средства.

Съдът прие, че посочените смекчаващи обстоятелства са многобройни и при тяхното наличие и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Затова приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода под специалния минимум, а именно - за срок от четири месеца. Предвид наличието на всички предпоставки за приложението на института на условното осъждане, съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК съда не наложи на подс.Т.С. кумулативно предвиденото наказание глоба, т.к. за целите на индивидуалната превенция намери за ненужно да натоварва с материална санкция подсъдимата, която е безработна.

Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимата, така и върху останалите членове на обществото.

Причините за осъществяване на деянието са незачитане на установения в страната правов ред и стремежа на подс.С. за противоправно лично облагодетелстване.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: