Р Е Ш
Е Н И
Е
№
13.03.2017г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 07.03.2017година,
В закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 45 по описа за 2017 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кумазит
строй” АД гр.Ямбол – в несъстоятелност, представлявано от синдика В.С., срещу
Решение №475/28.09.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело
№415/2016 по описа на този съд, в частта, с която въззивното дружество е
осъдено да заплати на ищцата А.А. *** на основание чл.128 КТ брутно трудово
възнаграждение за периода 01.01.2013г.- 15.06.2014г. в размер на сумата
8 323лв. и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на сумата 475,60лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.02.2016г.
Оплакването в жалбата е за недопустимост на
пъроинстанционното решение в оспорените му части, поради това, че съдът се е
произнесъл по процесуално недопустими искове. Въззивникът твърди, че ищцата А.
е предявила същите свои вземания за трудово възнаграждение и за обезщетение по
чл.221 КТ в производството по несъстоятелност на дружеството-работодател, но
същите вземания са включени в списъка на неприетите от синдика вземания, който
е одобрен от съда по реда на чл.692, ал.1 от ТЗ. Позовавайки се на разпоредбата
на чл.739, ал.1 ТЗ и на съдебна практика на ВКС въззивното дружество сочи, че
неупражнените права в производството по несъстоятелност се погасяват и
предявяването на същите претенции по реда на общото исково производство извън
установените в ТЗ срокове представлява нарушение на императивни законови
разпоредби, поради което първоинстанционният съд е следвало да прекрати
производството по делото в частта на исковете за трудово възнаграждение и
обезщетение, поради процесуалната им недопустимост. По тези съображения
въззивникът моли за обезсилване на решението на ЯРС в обжалваните му части и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което производството по делото
да бъде частично прекратено, със законните последици.
В о.с.з. въззивното
дружество - в несъстоятелност не се
представлява.
Въззиваемата А.А.
не е депозирала писмен отговор на жалбата, а в с.з. пълномощникът й адв. С.
оспорва жалбата, моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението на
ЯРС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
ЯОС намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирана
страна, в преклузивния срок по чл.268, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:
Пред ЯРС ищцата А.Д.А.
*** е предявила против дружеството „Кумазит Строй“ АД гр.Ямбол - в
несъстоятелност няколко обективно съединени претенции - иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1,
т.1 КТ със заповед №2/16.12.2015г. на синдика на ответното дружество; иск по
чл.357 КТ за установяване несъществуване на трудовото правоотношение на ищцата
с ответното дружество към 01.09.2014г.; иск за присъждане на обезщетение по
чл.221 КТ в размер на 475.60 лв. и иск по чл.128 КТ за заплащане на неплатено
брутно трудово възнаграждение в размер на 9 512лв., дължимо за периода
01.01.2013г. - 01.09.2014г.
С постановеното по
спора решение ЯРС е уважил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и е отменил уволнението
на ищцата, извършено със заповед №/16.12.2015г. на синдика на „Кумазит Строй“
АД - в несъстоятелност; уважил е иска с правно основание чл.357 КТ и е признал
за установено в отношенията на страните, че трудовото правоотношение на ищцата
с дружеството не съществува към 01.09.2014г., тъй като е прекратено на
основание чл.327, т.2 КТ; уважил е иска по чл.221, ал.1 КТ в предявения размер
за сумата 475.60 лв.; уважил е частично и иска по чл.128 КТ за неплатено
трудово възнаграждение, като е присъдил сумата 8 323лв., а за разликата над
тази сума, до предявения размер от 9 512 лв. и за периода 16.06.2014г. - 01.09.2014г.
е отхвърлил претенцията. Върху присъдените суми съдът е присъдил и законната
лихва, считано от 17.02.2016г. до окончателното им изплащане.
В частта на уважените
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.357 КТ, както и в отхвърлителната част
на иска за трудово възнаграждение по чл.128 КТ, решението на първата инстанция
не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалата му
обжалвана част - относно уважените искове по чл.128 КТ и по чл.221 КТ,
решението е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа
страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение, като считано
от 01.07.2011г. ищцата А.А. е изпълнявала при ответника длъжността „технически
секретар“. Съгласно влязлото в сила решение на първата инстанция по иска с
правно основание чл.357 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.327, т.2 КТ, считано от 01.09.2014г.
По делото не е
спорно и се установява от направената служебна справка в Търговския регистър по
партидата на ответното дружество „Кумазит Строй“ АД гр. Ямбол, че по отношение
на същото е открито производство по несъстоятелност с Решение №87/14.12.2011г.
по т.д. №32/2011г. по описа на ЯОС, а с Решение №221/24.09.2012г. по същото
търговско дело, дружеството е обявено в несъстоятелност.
С молба от
08.09.2014г. ищцата А. е предявила в производството по несъстоятелност на
ответното дружество свои вземания в общ размер от 15 694.80лв., от които -
вземане за неплатено трудово възнаграждение за периода м.12.2011г. - м.08.2014г.
включително (с месечен размер на трудовото възнаграждение от 475.60лв.), както
и вземане за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 475.60лв., ведно със
законната лихва за забава върху вземанията, считано от датата на падежа до
окончателното издължаване.
Синдикът на
ответното дружество е изготвил допълнителен списък на кредиторите с неприети
вземания, който е обявен в Търговския регистър на 30.09.2014г., като в списъка
са включени вземанията на ищцата А.А.. Списъкът е одобрен от съда по
несъстоятелността с определение от 08.09.2014г., постановено на основание
чл.692, ал.1 ТЗ.
За да приеме за
разглеждане по същество предявените искове по чл.128 КТ и по чл.221 КТ, ЯРС е
изложил мотиви в обжалваното решение и в протоколно определение от
13.06.2016г., според които ищцата има правен интерес от предявяване от тези
претенции за парични вземания и същите са допустими. Съдът е направил анализ на
нормата на чл.637 ТЗ и е извел изводи, че с ал.1-4 на разпоредбата
законодателят е предвидил възможност започнатите дела по трудови спорове за
парични вземания да бъдат довършени при открито производство по
несъстоятелност, както и възможност да се образуват нови такива дела при
съществуващо вече производство по несъстоятелност, какъвто е разглежданият
случай. Съдът е посочил още, че за ищеца - работник или служител отпада правния
интерес от водене на съдебно производство за установяване на вземането си, само
при включването му в списъка на приетите вземания и липса на оспорване на това
вземане.
Въззивната
инстанция споделя тези изводи на районния съд и намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е допустимо.
Принципът, прокаран
в разпоредбата на чл.637 ТЗ е, че след откриване на производство по
несъстоятелност, е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и
арбитражни дела, с изключение на такива по трудови спорове, по които
образуването на производство и съответно неговото провеждане, е допустимо.
Безспорно в случая е налице трудов спор. В предмета му са вземания, които са
възникнали от трудов договор - спорът за вземания за трудово възнаграждение и
обезщетение представляват трудов спор. За този трудов спор, приложение намира
изричната норма на чл.637, ал.6, т.2 ТЗ, която поставя трудовите спорове сред
изключенията, при които същите подлежат на разглеждане и след откриване на
производство по несъстоятелност. По разпореждане на закона - чл.637, ал.1,
изр.1 ТЗ, започнатите дела по трудови спорове за парични вземания могат да се
довършат по общия ред и при открито производство по несъстоятелност, като законодателят изрично е разширил тази възможност с ал.6 на
чл.637 от ТЗ, допускайки да се образуват дори нови трудови дела и при
съществуващо вече производство по несъстоятелност, какъвто е разглежданият
случай.
С оглед горното,
неоснователна е тезата на въззивника, че се погасяват неупражнените от
работника или служителя права в производството по несъстоятелност относно
паричните вземания по трудово правоотношение. Вярно е, че в случая процесните
вземания на ищцата за трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221 КТ са
включени в списъка по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, вр. с чл.688, ал.3 ТЗ на неприетите
от синдика предявени вземания. Този списък на неприетите вземания обаче, както
и определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.1 ТЗ, с което
списъкът се одобрява, не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат за
последица погасяване на правото тези вземания да бъдат предявени по общия исков
ред, както неоснователно се твърди в жалбата, предвид именно на изричната
уредба по чл.637, ал.6 ТЗ. Според въззивния съд, в случая не намира приложение
разпоредбата на чл.739 от ТЗ, т.к. производството по несъстоятелност на
ответното дружество не е приключило. Според съда не съществува и опасност
изпълнението на осъдителното решение по настоящото дело да бъде извършено в
отделно производство по индивидуално принудително изпълнение, тъй като такова
принципно е недопустимо - изпълнението и на това съдебно решение може да бъде
извършено само в рамките на производството по несъстоятелност, което както се
посочи, не е приключило.
По горните
съображения, заявените от ищцата А. претенции по чл.128 КТ и чл.221 КТ са
допустими, предявени са при наличие на правен интерес и при липса на
отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което
постановеното от първата инстанция решение по тези искове е допустимо и не
подлежи на обезсилване.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. С оглед тези правомощия на въззивната инстанция,
същата е ограничена от оплакванията в жалбата при произнасяне по съществото на
спора. И тъй като в случая въззивникът изобщо не е заявил оплаквания срещу
решението на ЯРС в обжалваната му част по съществото на трудовия спор, същото
решение следва да бъде потвърдено в тази му част като правилно и
законосъобразно, с препращане към мотивите на районния съд, съобразно
разпоредбата на чл.272 ГПК.
Водим от
изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №475/28.09.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.дело №415/2016 по описа на този съд, в
частта, с която
дружеството „Кумазит строй“АД - в
несъстоятелност е осъдено да
заплати на ищцата А.Д.А. *** на основание
чл.128 КТ брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2013г.- 15.06.2014г. в
размер на сумата 8 323лв. и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на
сумата 475,60лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
17.02.2016г. до
окончателното плащане.
В останалата му част решението
на ЯРС, като необжалвано е влязло в
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.