Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.ЯМБОЛ 16.03.2017 г.
Ямболският окръжен съд,Гражданска
колегия,в закрито съдебно заседание на 14.03.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
1Ж.Бозукова
2.Н.Иванов
При секртаря...............
и в присъствие на
прокурора..........................................като разгледа
докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №16 по описа за 2017г.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по въззивна жалба на ЕРП, чрез Прокурор- А. Г. С. против Решение №99/21.11.16г,пост.
по гр д №164/16г на ЕРС в частта му, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати
на ищеца А.Г.А., обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1000лв, ведно със зак.
лихва върху сумата,считано от
04.04.14г-датата на влизане в сила на оправдателната присъда по ВНОХД №56/14г
на ЯОС до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 25 лв,от които 10 лв ДТ и 15лв-адв. възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
В жалбата се твърди, че решението
на РС в атакуваната му част е неправилно
и незаконосъобразно, поради което се
иска неговата отмяна и постановяване от наст.
инстанция на ново решение в тази част, с
което се отхвърли предявеният иск за сумата 1000лв като неоснователен и
недоказан. Алтернативно с това се прави искане в случай, че съдът не отхвърли изцяло иска-
да намали неговия размер.
В тази връзка се излагат
доводи,че в тежест на ищеца е да докаже, не само наличието на незаконосъобразен
акт, но и настъпили вреди за него, в
резултат на конкретния незаконосъобразен акт, като се установи и причинна
връзка между вредите и акта. Според въззивната страна,
в случая доказателствата по делото не
установяват вреди за ищеца, причинени
вследствие на повдигнатото му незаконосъобразно и необосновано обвинение и
действията на Прокуратурата не се намират в причинно- следствена връзка с твърдяните вреди, като последните не са установени по вид и
размер, а от показанията на свидетелите не се установява по безспорен и
категоричен начин, от повдигнатото незаконно обвинение, ищецът да е претърпял
неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт,стрес
и нервно напрежение.
В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, е постъпила Насрещна
въззивна жалба
от отв. А.Г.А. *** срещу Решение №99/21.11.16г,пост. по гр д №164/16г на
ЯРС, в частта му, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 1000лв до размер на 20 000лв и за
законна лихва върху сумата от 20 000лв е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В тази връзка страната излага аргументи,
че решението в обжалваната му част е неправилно, заради нарушение на
материалния закон и необоснованост, поради което се иска от ЯОС, да го отмени в
обжалваната му част и постанови друго решение в тази част, с което уважи предявения иск с пр. осн. чл 2 ал 1 т 3,вр
с чл 4 ЗОДОВ
до претендирания пълен размер от 20 000лв, ведно със зак. лихва върху сумата, считано
от 04.04.14г до окончателното изплащане
на същата,като се претендират и направените по делото разноски пред двете
инстанции,вкл и адв. хонорар.
В с.з представителят на ЯОП поддържа въззивната
жалба на Прокуратурата и моли за нейното уважаване, като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.Алтернативно с това се прави искане за намаляване размера на
присъденото обезщетение. По отношение на
насрещната въззивна жалба на А.Г.А. се твърди, че същата е неоснователна и се иска нейното отхвърляне.
В с.з. въззивникът А.,чрез проц. си
представител адв.М.-ЯАК, претендира уважаване на насрещната възз.
жалба и отмяна на атакуваното решение в частта му, касаеща размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като предявеният иск бъде
изцяло уважен до предявения размер.Страната
претендира отхвърляне на жалбата на Прокуратурата като неоснователна.
ЯОС установи следното по фактите:
С Постановление на ЕРП от 19.07.12
г. е образувано ДП № 256/2012 г. на РУ-
Полиция Елхово срещу лицето А.Г.А. за това, че на 6.7.2012г. се е заканил да
извърши престъпление по чл.330 НК – палеж на имот, като подал заявление до Председателя
на ЕРС, в което заявява, че ще запали сградата на РС и тази закана би могло да
предизвика основателно опасение за осъществяването на престъпление по чл.320 а
от НК.
С Постановление от 26.07.2012 г.
на разследващия полицай при РУ „Полиция”- Елхово, А.Г.А. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.320 а НК.
С друго Постановление от
12.3.2012г, А. отново е бил привлечен като обвиняем с участие на назначения му
служебен защитник- адвокат и на два пъти е бил разпитван в качеството му на
обвиняем, като в хода на досъдебното производство, на А. е била извършена комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертизи.
На 3.9.2012г. на ищеца е било
предявено разследването, а на 14.9.2012г. разследването е изпратено от
разследващия полицай на прокурора, с мнение за предаване на А. на съд и на
5.10.2012г, делото е внесено от ЕРП в ЕРС, с предложение за освобождаване на А.Г.А.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание като е
образувано по този повод НАХД № 509/12г. на ЕРС. Поради отвод на съдиите от ЕРС,
производството по делото е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг
еднакъв по степен съд и с Определение № 174 от 13.11.2012г. на ВКС, пост. по
ч.н.д. № 2034/13 г., НАХД № 509/12г. е изпратено за разглеждане на ЯРС. В тази
връзка е образувано НОХД № 1398/2012гпо описа на ЯРС и с Решение № 518/10.12.12г, А.Г.А. е
признат за виновен в престъпление по чл.320 а НК и на осн.
чл.78 НК е освободен от нак.отговорност, с налагане на адм.
наказание в размер на 1000 лв.
В тази връзка, с Решение № 31 от 12.2.2013 г. по внохд
№ 7/2013 г. на ЯОС е отменено решението на първата инстанция поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото върнато на ЕРП за ново разглеждане.
На 1.3.2013г е внесен в съда обвинителен
акт от ЕРП срещу А.Г.А. за извършено
от него престъпление по чл.320а НК, като
по този повод е образувано нохд № 124/13 г. на
ЕРС, но поради отвод на съдиите, производството по делото е прекратено и
делото изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд. С
определение № 93/21.05.13г. по чнд № 717/13г. на ВКС,
прекратеното нохд №124/13 г. на ЕРС е изпратено за
разглеждане от ЯРС и е образувано нохд №682/13 г. С Присъда
№ 149/23.9.2013г. по цитираното нохд на ЯРС, А.Г.А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.320 НК и осъден на 3
месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66 ал.1
НК, изпълнението е отложено за срок от 3 години.
С Решение 161/7.11.2013г, пост. по внохд № 332/13
г. на ЯОС е отменена присъдата на РС, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като е образувано нохд
№ 1387/13г по описа на ЯРС, по което с присъда № 39 от 10.2.2014г, А.Г.А. е бил
признат за виновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение по
чл.320 а НК и осъден на 3 месеца лиш. от свобода,
като на осн. чл.66 ал.1 НК, изпълнението е отложено
за срок от 3 години.
С присъда № 50/19.03.2014 г, пост. по внохд №
56/2014 г. на ЯОС е отмена
изцяло присъда № 39/14 г. по нохд 1387/2013 г. на ЯРС
и вместо това е постановена нова присъда, с която А.Г.А. е
признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение в пристъпление по чл.320 а НК
и на осн. чл.304 вр.
с чл.9 ал.2 НК, същият е оправдан с мотиви, че деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна.
В хода на ДП А. се е признал за виновен,
а по време на съдебна фаза е твърдял, че
не е виновен в извършване на престъпление по чл.320 а НК.
Във връзка с твърдените
от ищеца неимуществени вреди,предмет на гр.д №164/16г на ЕРС, са допуснати гласни доказателства, като
св. М. твърди, че с ищеца се познават
отдавна и му е известно, че срещу него няколко години са водени дела, но ищецът не му е казвал нищо във връзка
с делата, а е споделял, че се притеснява, т.к се счита за невинен и воденето на
делата срещу него се отразило на цялото му семейство. Св. И. твърди, че е съсед на А. от 2013г- живеят в един вход на
жилищен блок и от както се познават, ищецът му споделял, че се водят дела срещу
него за това, че е заявил, че ще запали прокуратурата и по повод на това
многократно е викан. Свидетелят твърди, че от ищецът знае за водените срещу
него 5 дела, т.к А. му се е оплакал, че е възрастен човек и му е писнало от
делата, че се чувства зле, че му е лошо и вдига високо кръвно налягане и не е
спокоен.
Предвид изложената фактическа обстановка,ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са
процесуално допустими, като подадени в срок и от правно легитимирани страни.
По същество, жалбата на А.Г.А. се преценя от настоящата инстанция за
частично основателна, по следните съображения:
Предявеният иск е с пр. осн. чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ- за неимуществени вреди:
Съгл. разп. на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуването на наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление или
наказателното производство е образувано след като наказателното престъпление е
погасено по давност или когато деянието е амнистирано.
В тази връзка,според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, незасимо
дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съдът определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съобразно принципа на справедливост,
установен в нормата на чл 52 ЗЗД, като преценя видът
на престъплението, в извършване на което ищецът е бил обвинен,
продължителността на наказателното производство, видът на извършените
следствени действия и начинът, по който те са станали известни на близките и
приятелите на потърпевшия, както и какво отражение е произвело това върху
отношенията на лицето, търсещо обезщетение и неговите близки. Съдът следва да
отчете и фактите, касаещи периода, през който е продължило
наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по
отношение на обвиняемия мерки за неотклонение, публичното разгласяване на
обвинението .
В
случая, фактическия състав на гаранционно обепечителната
отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е безспорно установена, т к срещу ищеца е водено наказателно производство по
повдигнато от органите на Прокуратурата незаконно обвинение срещу ищеца, като с
Присъда №39/14г по НОХД №1387/13г на ЯРС, А.Г.А. е бил признат за виновен в
престъпление по чл.320 а НК и осъден на 3 месеца лиш.
от свобода и на осн. чл.66 ал.1 НК, изпълнението е
отложено за срок от 3 години.
В последствие, с Присъда № 50/19.03.2014 г, пост. по внохд № 56/2014 г. на ЯОС
е отмена изцяло присъда № 39/14 г. по нохд 1387/2013 г. на ЯРС и А.Г.А. е признат за
НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение в
пристъпление по чл.320а НК и на осн. чл.304 вр. с чл.9 ал.2 НК, същият е оправдан с мотиви, че деянието е несъставомерно
от обективна и субективна страна.
Предвид изложеното, безспорно се
налага извода, че е налице незаконно
повдигнато обвинение от органите на Прокуратурата
срещу ищеца, по което обвинение е
постановена оправдателна присъда за А..
Досежно твърдените неимуществени вреди, доказателствата сочат, че заради повдигнатото незаконно обвинение от Прокуратурата, ищецът
е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обичайния дискомфорт, който личността чувства при такава ситуация- притеснение и безпокойство, след като А.
се е считал за невиновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем и поради
многократното му призоваване от разследващите органи по образуваните срещу него
дела, в продължение на близо 3 години, което се е отразило безпорно
и на семейството му /св.Митков, св Илиев/.От друга страна, предвид високата възраст на
ищеца-над 80 години, се влошило и неговото здравословното състояние-вдигал високо кръвно налягане,
чувствал се зле, бил неспокоен и се оплаквал за това на своя съсед- св.Илиев.
Съдът приема, че тези претърпени от ищеца неимуществени вреди са в причинна връзка с насоченото
срещу него незаконно обвинение.
Съдът приема, че безспорно А. е
претърпял емоционален стрес през
известен период от време, поради
негативните изживявания от незаконното обвинение, но вредите не са нанесли сериозни
здравословни увреждания на потърпевшия-няма данни да е влизал в клинично
заведение заради влошено здравословно състояние или да се е наложило
продължителното му лечение в периода
докато е траело наказателното преследване, а и ищецът не е задържан под стража и се е движел свободно, като липсват
и доказателства, а и не се твърди за уронване авторитета на А. сред обществото или
в кръга на неговите роднини и приятели.
Преценяйки всички изложени факти съдът
намира, че ищецът следва да бъде овъзмезден за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
незаконното обвинение в извършване на престъпление, съгл. нормата на чл 52 ЗЗД- по справедливост до размер на сумата 2000лв.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата
на забавата- от
деня на влизане в сила на окончателно
оправдателния съдебен акт-от влизане в сила на присъдата ВНОХД №56/14г на ЯОС-04.04.14г до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата над 2000лв
до размер на 20 000лв, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че атакуваното решение на ЕРС, в
обжалваната му част по жалбата на въззивника А.А. като
неправилно, следва да бъде отменено, досежно отхвърлената част на иска по чл.2 ал.1 т.3, вр.
с чл.4 ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, за разликата над 1000лв до размер на 2000лв, както и в частта на
присъдените разноски от 25лв, като
вместо това, бъде постановено от настоящата инстанция ново решение, с което иска за неимуществени вреди бъде уважен за
разликата над 1000лв до размер на 2000лв, като основателен, ведно със
законната лихва, , читано от 04.04.14г-датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата и
в тази връзка, Прокуратурата бъде осъдена на осн. чл 78 ГПК да заплати на ищеца, направените по делото разноски пред двете инстанции,съобразно уважената
част от иска, в размер на 31 лв.
Първоинстанционното решение в останалата му
обжалвана част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Жалбата на ЕРП се преценя от наст. инстанция за неоснователна, предвид изложените мотиви
по-горе, за наличието на причинна връзка
между незаконното обвинение на ищеца в престъпление по чл.320а НК, като
наказателното преследване е продължило 3 години и претърпените от А. неимуществени вреди-емоционален стрес и
влошаване на здравословното му състояние,предвид напредналата му възраст /над
80 години/, до постановяване на оправдателна присъда по ВНОХД №56/14г на ЯОС, влязла
в сила на 04.04.14г.
Водим от горното,ЯОС
Р Е
Ш И :
Отменя Решение
№99/21.11.16г,пост. по гр д №164/16г на ЕРС, в частта
му, с която иска по чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ- за неимуществени вреди, за разликата над
1000лв до размер на 2000лв, като неоснователен е отхвърлен, както и в частта за
разноските и вместо това постановява:
Осъжда Прокуратурата на РБ, представлявана
от Главния Прокурор на РБ, с адрес: гр.София, бул.”Витоша”№2, да заплати на осн.чл.2 ал.1 т.3, вр. с чл.4
ЗОДОВ, на А. Г.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, обезщетение за разликата над 1000лв до размер на 2000лв,
заради претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
престъпление по чл 320а НК,приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по ВНОХД №56/14г на ЯОС, ведно със законната лихва,считано
от 04.04.14г до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Прокуратурата на РБ, представлявана
от Главния Прокурор на РБ, с адрес: гр.София, бул.”Витоша”№2, да заплати
на А.
Г.А., с ЕГН ********** ***,
направените пред двете съдебни инстанции разноски,съобразно уважената част от
иска, в размер на 31 лв.
Потвърждава Решение
№99/21.11.16г,пост. по гр д №164/16г на ЕРС, в
останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.