РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 11.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети юни хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от председателя Д.Кючуков в.гр.д.№ 185 за 2016 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от М.Л.Х. *** срещу решение № 159/17.03.2016 г. ло гр.д. № 1304/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ответницата е осъдена да заплати на Л.Ж.Л. *** сумата 16 128 лв, ведно със законната лихва върху тази сума. Според жалбоподателката решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Едва с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като я е лишил от възможността да организира правилно защитата си и ангажира всички доказателства, относими към спора. Съдът е допуснал и други съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на праватата на ответницата и нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Така ищецът е направил, а съдът е приел, недопустимо и извън сроковете по чл.214 ал.1 ГПК изменение на иска - от непозволено увреждане в неоснователно обогатяване. Съдът е възприел и фактическа обстановка, различна от твърдяната от ищеца, върху която е изградил и мотивите към решението си, приемайки наличие на правно основание по чл. 55 ал.1 т.1 ЗЗД за уважаване на иска. Съдът неправилно е ценил и представените по делото писмени доказателства, като правните му изводи не кореспондират с тези доказателства. Допуснатите съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд не могат да се отстранят във въззивното производство. Иска се отмяна на решението на съда, като неправилно или обезсилване на съдебния акт и връщане делото на районния съд за ново разглеждане.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК постъпил е отговор по жалбата от Л.Ж.Л., според който първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Решението е съобразено с разпоредбите на материалния и процесуален закони. Напълно обоснован е извода на районния съд,че с извършване на превода на процесната сума е намаляло имуществото на ищеца за сметка на

обогатяването на ответницата, поради което получената сума подлежи на връщане. Правилно съдът, разпределяйки доказателствената тежест между страните, е приел за недоказано твърдението на ответницата, че получената сума е дарена от ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като решението на ЯРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд , за да се произнесе, установи следното:

Страните по делото са баща и дъщеря. С платежно нареждане от 23.10.2013 г. на Банка „ДСК" ищецът Л.Л. превежда по сметка на ответницата М.Х. в „Алфа банк- клон България сумата 16 128 лв.

Това обстоятелство е безспорно. Спори се дали сумата е дадена без основание или основанието е дарствено разпореждане.

Правната квалификация на иска е с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. Иска се осъждането на ответницата да възстанови на ищеца сумата от 16 128 лв. , получена от нея без правно основание. Според текста на разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД , който е получил нещо без основание, с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание, е длъжен да го върне

Приемайки за безспорно доказано,че ищецът е дал сумата от 16 128 лв. на ответницата при начална липса на основание, районният съд е уважил исковата претенция за връщането и . Този извод е законосъобразен и почива на събрания по делото доказателствен материал.

Как се разпределя доказателствената тежест между страните?

В тежест на ищеца е да докаже правопораждащите правото му да иска връщане на дадено без основанание, включително и размера на даденото. А в тежест на ответницата е да докаже наличие на основание за получаване на сумата. Същата,както правилно е приел и районния съд, не е провела успешно доказване на този факт-наличие на основание за получаване на сумата. Представените от нея доказателства - квитанции за платени за сметка на ищеца от местни данъци и такси за 2013 г. не доказват твърдяното от ответницата основание за получаване на сумата - дарение.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че спорът е бил решен при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на праватата на ответницата и нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса .

Така, според жалбата ищецът е направил, а съдът е приел, недопустимо и извън сроковете по чл.214 ал.1 ГПК изменение на иска -от непозволено увреждане в неоснователно обогатяване.

Твърдението е лишено от основание. Още с исковата си молба ищецът е посочил, като правно основание на иска неоснователно обогатяване. Това основание може да се извлече и от съдържанито на исковата молба, с която ищецът претендира „възстановяване на посочената сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила". От съдържанието на исковата молба, както правилно е преценил и районния съд, се извлича основанието на иска, а именно такъв по чл. 55 ал.1 ЗЗД. Ищецът не е длъжен в исковата молба изрично да посочи правното основание на претенцията си . Това е задължение на съда.

Като неоснователно въззивният съд преценява и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение за това, изразяващо се в обстоятелството,че едва с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като по този начин лишил ответницата от възможността да организира правилно защитата си и ангажира всички свои искания и възражения и да представи доказателства, относими към спора.

В откритото заседание по делото, проведено на 21.01.2016 г. , съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 143- 145 ГПК. Ответницата е имал възможност в това заседание да направи и обоснове всички свои искания и възражения, да направи доказателствени искания, както и да поиска допълнителен срок за това. С изготвения в същото съдебно засадание доклад по делото съдът, в изпълнение на задълженията си по чл.145 ГПК, е посочил правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, като изрично е указал на ответницата, че следва да докаже възраженията си по иска, в частност,че получената от нея сума е на правно основание - дарение. С оглед доклада ответницата, съобразно на процесуалните си права, дадени и с разпоредбата на чл.145 ал.З ГПК, е имала нова възможност да изложи становището си по доклада и даданите и с него указания, . както и да предприеме съответните процесуални действия по доказване на твърденията си.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/17.03.2016 г. по гр.д^ № 1304/2015 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда М.Л.Х. *** ЕГН ********** да заплати на Л.Ж.Л. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ: