Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.06.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 17.05.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 74 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от "Язаки България" ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, бул. "Европа" № 43, представлявано от управителя Р. Б., депозирА.чрез пълномощника адв.С.Н. от САК, срещу Решение № 681 от 10.12.2015г. по гр.д.№ 1476/2015г. по описа на ЯРС, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на К.К.Ч. ***, ЕГН **********, извършено със Заповед № 662/25.05.2015г. на Управителя на "Язаки България"ЕООД и К.Ч. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност в "Язаки България"ЕООД, а именно "машинен оператор". Със същото решение на основание чл. 194, ал. 2 ГПК е признато за недоказано оспорването от страна на "Язаки България"ЕООД на удостоверение изх.№ 70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС"Подкрепа" - гр.Ямбол и на заявление на К.К.Ч. до Председател на СС Подкрепа гр.Ямбол от 22.04.2013г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК, ответникът "Язаки България" ЕООД е осъден да заплати на К.Ч. направените по делото разноски в размер на 360 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 100 лв. и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 80 лв.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага, че основанието - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, на което е прекратен трудовият договор на ищеца, изисква да е налице промяна единствено на образованието, изискуемо за длъжността, като тази промяна се осъществява по преценка на работодателя и не подлежи на съдебен контрол и е законосъобразно. Възразява срещу изводите на съда за наличие на злоупотреба с права от страна на работодателя и за проявена дискриминация по отношение на ищеца Ч. по признак синдикално членство и участие в колективен трудов спор. Оспорва се извода на ЯРС, че промяната в изискването за образование за длъжността, заемана от ищеца, е била извършена с цел да бъде прекратен само неговият трудов договор. Твърди се, че мотивирайки злоупотреба с право на работодателя, ЯРС се е произнесъл по целесъобразността на уволнението, което е недопустимо. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на приетото от съда, че е налице дискриминация по отношение на ищеца по признак синдикално членство, тъй като липсват доказателства същият да е бил синдикален член, нито пък да е бил избран за синдикален председател по време на действие на трудовия му договор. Съображения за неправилност на обжалваното решение се изтъкват и по отношение на частта му, с която е прието за недоказано от страна на "Язаки България" ЕООД оспорването на документи по чл. 194 ГПК, тъй като доказателствената тежест да установи истинността им е била на ищеца, а същият не е установил факта на синдикалното си членство по безспорен начин чрез представените доказателства. Оспорват се и развитите съображения в атакуваното решение, че е бил упражнен натиск върху служителите на "Язаки България" ЕООД, взели участие в стачка, поради което и всички те са били уволнени, тъй като въпросната стачка е била обявена за незаконна с влязло в сила съдебно решение и работодателят е разполагал със законно основание да прекрати трудовите договори на участниците в незаконната стачка. На тези основания се настоява обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и предявените от ищеца Ч. искове да бъдат отхвърлени, като се претендира и присъждането на направените по делото разноски.

В писмения отговор на въззиваемия К.К.Ч., депозиран чрез пълномощника адв. А. С., се твърди неоснователност на жалбата. Изтъква се, че в исковата молба са направени оплаквания за злоупотреба с право и дискриминационно третиране на ищеца от страна на работодателя, поради което възражението в жалбата за недопустимо произнасяне на съда по тези твърдения е неоснователно. Макар да се споделя, че преценката за изменението на изискванията за заемане на дадена длъжност от работодателя е по целесъобразност, се допълва, че в случай на данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход, тази преценка, съгласно константната съдебна практика, подлежи на съдебен контрол. Акцентира се върху обстоятелствата, че при съпоставка на двете длъжностни характеристики за длъжността "машинен оператор" - тази от 08.05.2013 г. и новата от 16.02.2015 г., се установява, че естеството на работата не е променено така, че да налага образование по конкретно поставените специалности, а видно от заключението на съдебната експертиза се установява, че от всички 287 служители, заемащи същата длъжност, само четирима отговарят на изискването за завишено образование. Твърди се, че работодателят не е действал добросъвестно и е злоупотребил с правото си да промени изискванията за образование за заемане на длъжността "машинен оператор" единствено с цел уволнението на ищеца, като е приложил спрямо него дискриминационен подход по признак синдикално членство, което е безспорно доказано по делото. Излагат се и съображения за правилност на решението в частта му, с която на основание чл. 194 ГПК е признато за недоказано оспорването на документи от страна на ответника. Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, за него се явява юриск.Н. и поддържа въззивната жалба, представя списък на разноските.

Въззиваемата страна, също редовно призована, се явява лично и с упълномощения адв.С., оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, представя списък на разноските.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения трудов договор № 2108/16.05.2008г., въззиваемият е бил в трудово правоотношение с въззивника като назначен считано от 19.05.2008г. на длъжността „машинен оператор" в Отдел „Производство - машинни оператори" на пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 390 лв. От копие на трудовата книжка е видно, че в нея са нанесени договорите му с „Язаки България"ЕООД.

Със заповед № 662/25.05.2015г. на управителя на "Язаки България" ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от КТ и във връзка с това, че работникът не притежава необходимото образование за заемане на длъжността „машинен оператор" в отдел “Производство 1" при “Язаки България”ЕООД, а именно: завършено средно-специално образование /технически профил - машиностроене, машини и системи с ЦПУ, металорежещи машини/, утвърдено, като задължително изискване за длъжността със заповед №12/16.02.2015г.

От представената от ответника Заповед №12/16.02.2015г. и съдържащите се в ЛТД на ищеца длъжностни характеристики се установява, че с посочената заповед е било завишено изискването за необходимото образование за работещите на длъжността като видно от длъжностната характеристика, връчена му на 04.06.2013г. за длъжността “машинен оператор” е била необходима диплома за средно образование. Новата длъжностна характеристика, утвърдена със заповед №12/16.02.2015г., е връчена на 29.04.2015г. на ищеца при условията на отказ.

Видно от представено от ищеца-въззиваем копие от сайта Jobs.bg от 05.06.2015г., „Язаки България"ЕООД е публикувала обява за това, че търси да назначи оператори на поточна линия със завършено средно образование.

Фактът, че К.Ч. е член на СС на КТ„Подкрепа", избран е за делегат на делегатско събрание на СС на КТ”Подкрепа” в “Язаки България”ЕООД, член е на стачен комитет и на преговорния екип на стачката и тези обстоятелства са известни на работодателя, както и връзката на синдикалната секция с колективния трудов спор, възникнал през м.01.2015г., се установява с: електронно писмо от М. П. до управителя на „Язаки България" от 11.02.2015г., в което е записано, че ищецът е посочен като член на преговорния екип; протокол от 09.11.2014г. от събрание на СС на КТ„Подкрепа", от който е видно, че К.Ч. е избран за делегат на смяна В от „Производство 1" за делегатско събрание на СС на КТ„Подкрепа" в „Язаки България"ЕООД; протокол от 13.02.2015г. от 13.00ч. за среща между стачния комитет и представители на ръководството на предприятието; протокол от 13.02.2015г. от 15.20ч. за среща между преговорния екип и работодателя; уведомление с вх.№023/20.02.2015г. до ответника от синдикални членове и работници за пристъпване към ефективни стачни действия.

С удостоверение изх.№70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС Подкрепа - гр. Ямбол се установява, че К.Ч. е член на СС към КТ “Подкрепа” при въззивното дружество от 20.04.2013г. и до момена на издаване на удостоверението (30.09.2015г.) не е прекъсвал членството си.

Видно от писмо изх.№ 45/05.06.2015г. на СРС„Подкрепа" Ямбол, синдикалната организация уведомява „Язаки България" ЕООД, че новият председател на СС на КТ„Подкрепа" в предприятието е К.Ч.. С писмо вх.№125/12.05.2015г. (получено в Язаки на тази дата) К.Ч. е декларирал, че преустановяват стачните действия на територията на „Язаки България"ЕООД гр.Ямбол.

Представено е личното трудово досие на ищеца.

По делото за установяване твърденията на ищеца-въззиваем за злоупотреба с права и заобикаляне на закона от страна на работодателя при уволнението, е назначена съдебна експертиза за изследване на въпроса към 25.05.2015г. кои лица работят на длъжност „машинен оператор" в Отдел „Производствен 1" с НКПД в ответното дружество и каква степен на образование и специалност имат тези лица и след уволнението на ищеца какви лица са назначавани на тази длъжност до 25.08.2015г. Според заключение вх.№ 12312/23.09.2015г. на в.л. В. П., което е изготвило Приложение № 1 към заключението си, са описани, че работят 253 лица на длъжността „машинен оператор” в „Производство № 1", от които с основно образование - 32 лица, със средно образование - 151 лица, средно-специално образование - 52 лица, специалист - 1 лице, полувисше образование - 2 лица, бакалавър - 5 лица, магистър - 1 лице и висше образование - 9 лица. След уволнението на ищеца на периода 25.05.2015г. до 25.08.2015г. в „Язаки България”ЕООД няма новоназначени лица на длъжност „машинен оператор" с код НКПД 81892022. Вътрешно преназначени са 64 лица, подробно описани в констативно-съобразителната част по образование и специалност, съответно с основно образование - 24 лица, с средно образование - 32 лица, със средно-специално образование - 7 лица и висше образование - 1 лице. Съдът изцяло възприема заключението на в.л. като компетентно и неоспорено от страните.

Във връзка с твърдението на ищеца, че е активен член на Синдикалната секция и че това обстоятелство е свързано с колективния трудов спор прераснал в стачка, което е причина за уволнението му, по делото пред ЯРС са разпитани като свидетели К. П. И. и М. Н. Д..

Свидетелят К. И. сочи, че са били колеги с ищеца в „Язаки България"ЕООД, ищецът е бил синдикален член от 2010г. Участвал е в делегатски събрания. Ищецът също проявявал синдикална дейност като е участвал в делегатски събрания. Доколкото знае ищецът бил уволнен, защото участвал в стачката и бил активно действащ по стачните действия. Почти всички от стачкуващите били или уволнени, или напуснали, тъй като натискът бил огромен. Имало заплахи за уволнение ако продължавали със стачките и заплахи със съд от ръководството. Свидетелят напуснал, защото не издържал. Имало делегатски събрания, на които се обсъждали кога ще бъде стачката, като се съставяли протоколи в които всичко се записвало.

Свидетелят М.Д. сочи, че също са били колеги с ищеца в „Язаки", като той бил синдикален член на КТ „Подкрепа". Знае, че ищецът е бил избран за делегат на делегатското събрание и участвал в стачката. Сочи, че повечето от стачкуващите били или съкратени, или уволнени. Ищецът го уволнили заради участието му в стачните действия, като според свидетеля това е причината да го уволнят. В „Първо Производство" от тези, които са работили там като оператори на машини повечето били със средно общо образование. Със специалност техническо образование били около 2-3%, които ще отговарят на новите изисквания за тази длъжност. След стачката свидетелят казва, че е напуснал по лични причини.

От удостоверение изх.№70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС Подкрепа" - гр. Ямбол, се установява, че К.К.Ч. е член на СС в „Язаки" ЕООД - гр.Ямбол към КТ „Подкрепа" и от 20.04.2013г. до момента на издаването му не е прекъсвал членството си и се ползва с всички синдикални права. Представено е и заявлението на К.К.Ч. до Председателя на СС Подкрепа гр.Ямбол за това, че желае да членува в СС на КТ„Подкрепа" от 20.04.2013г. Същите са оспорени от ответника относно тяхното съдържание, като е открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК.

За установяване на членството на ищеца-въззиваем в КТ„Подкрепа" са представени протокол за извършена проверка от ИА на „Главна Инспекция по труда" Дирекция „Инспекция по труд" гр.Ямбол изх. № 028886/10.07.2015г., ежедневни посещения в „Язаки България"ЕООД №322 и 323, приемно-предавател протокол за помещение от 10.07.2015 г. с приложение към него, от които е видно, че ищецът е Председател на синдикалната секция на КТ”Подкрепа” в “Язаки България”ЕООД и това обстоятелство е ясно известно на работодателя.

Във връзка с оспорените писмени доказателства по делото е разпитана като свидетел М. Д. М.. Същата сочи, че действително тя е подписала удостоверение изх. № 70/30.09.2015г. на СРС „Подкрепа" Ямбол. Същата установява, че удостоверението е издадено въз основа на това, че има секция в „Язаки" и Ч. е един от председателите на синдикална секция “Подкрепа” в „Язаки". Секцията била създадена през 2011г. въз основа на списък и платен членски внос. Ищецът е станал член по-късно въз основа на заявление, а председател е станал въз основа на избора. Архивът на СС се съхранявал при тях, като тя го съхранява като Председател на СС. Специално архива на „Язаки” го съхранявали, защото не било сигурно този архив да се съхранява там, тъй като са водили борба за помещение, като в крайна сметка им дали едно помещение, което не било на секцията и ключовете от него били у работодателя. Свидетелката е Председател на региона трети мандат преди повече от 8 години, като секцията е създадена 2011г. и тъй като „Язаки" не признавала секцията, архива се съхранявал при тях. Той бил предаден от М. П.преди около 3 години. Книгата за членски внос също се съхранява в този архив и там се внасят всички постъпили документи. Въпросът кой в момента е секретар на синдикалната секция е извън предмета на делото. Свидетелката не сочи кой в момента е секретар на Синдикалната секция, тъй като според нея той ще бъде уволнен. Същата е обяснила как се учредява секция и как става избор на Председател и на секретар в съответствие с Устава на КТ" Подкрепа".

Съдържанието на оспорените писмени доказателства е потвърдено от показанията на свидетелите М. Д. М., която е подписала удостоверението, и показанията на свид.К. П. И. и М. Н. Д., които сочат, че ищецът-въззиваем е бил активен синдикален член, активен участник в стачните действия на състоялата се в началото на 2015г. ефективна стачка.

ЯОС намира свидетелските показания за последователни, ясни, преки и същите кореспондират с писмените доказателства, поради което ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

По същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявени са обективно съединени искове: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и иск по чл.344, ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа, каквато е правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд.

Въззивният съд преценя исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за основателни и доказани. От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият-ищец е бил в трудовоправни отношения с въззивното дружество като е работил на длъжност “машинен оператор” в Отдел „Производство - машинни оператори" от 19.05.2008г. Трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната заповед № 662/25.05.2015г. на управителя на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от КТ, тъй като ищецът-въззиваем не притежавал изискваното образование за заемане на длъжността „машинен оператор", а именно: завършено средно-специално образование (технически профил-машиностроене, машини и системи с ЦПУ, металорежещи машини). Тази промяна в изискванията за заемане на длъжността „машинен оператор" е настъпила след сключване на трудовия договор, с издаването на заповед № 12/06.02.2015г., с която работодателят е въвел нови изисквания за образование и квалификация.

С оглед практиката на ВКС на РБ преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите заемани от работниците и служителите е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол (решение №3/20.01.2011г. по гр.д.621/2010 на ВКС, 3-то г.о.). Право на работодателя е да определи квалификацията и образованието за определени трудови функции и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Това право на работодателя обаче не е безусловно, т.к. той от своя страна е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на права, въведен в чл.8 от КТ. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник (Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 284/2012г., IV г. о. по чл.290 от ГПК).

Съдебният контрол при уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право, провъзгласена в чл.8 от КТ., т.е. контролът за законност включва преценка дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания (в този смисъл решение № 507 от 08.07.2010г. по гр.д.№ 978/2009г. на ВКС на РБ, ГК, IV г.о.

Въззивният съд констатира от двете длъжностни характеристики - тази от 04.06.2013г. и тази от 29.042015г. за длъжността „машинен оператор" в отдел „Производство 1", че няма промяна в описанието на задачите, нито в общата цел на длъжността - „рязане и кримпиране на кабели за изработване на ел.инсталации за автомобили", дори няма промяна в изискванията за професионални знания и умения и поведенченски компетенции. Единствената промяна е в изискването за образование и квалификации, като с първата длъжностна характеристика се изисква диплома за средно образование, а във втората се иска средно специално образование /технически профил -машиностроене, машини и системи с ЦПУ, металорежещи машини/. От заключението на изслушаната съдебна експертиза е установено, че към датата на уволнение на въззиваемия-ищец (25.05.2015г.) на тази длъжност „машинен оператор" в „Производство 1" са работили общо 253 лица, от които с основно образование - 32 лица, със средно образование - 151 лица, средно-специално образование - 52 лица, специалист - 1 лице, полувисше образование - 2 лица, бакалавър - 5 лица, магистър - 1 лице и висше образование - 9 лица. От тях само двама изпълняват завишените изисквания за степен на образование. След уволнението на ищеца за периода 25.05.2015г. до 25.08.2015г. в „Язаки България”ЕООД няма новоназначени лица на длъжност „машинен оператор" с код НКПД 81892022, но има вътрешно преназначени 64 лица, подробно описани в констативно-съобразителната част на заключението на в.л. по образование и специалност: с основно образование - 24 лица, със средно образование - 32 лица, със средно-специално образование - 7 лица и висше образование - 1 лице. От тях само двама отговарят на завишените изисквания за средно специално образование от всички 187 лица работещи на длъжността „машинен оператор" в „Производство 1" и само 4 притежават образованието, въведено със Заповед №12/16.02.2015г. на управителя на „Язаки България" ЕООД. Уволнен е само ищецът, въпреки че останалите работници на същата длъжност имат равно или по-ниско по степен образование. Това води до извода, че промяната на изискванията за заемане на тази длъжност не е продиктувана от необходимостта за по-ефективна дейност и по-високо качество на работата, свързана с рязане и кримпиране на кабели за изработване на ел.инсталации за автомобили, а е предприета с единствената цел прекратяване на трудовия договор с конкретен работник - ищеца.

Въззивният съд намира, че предвид извършените вътрешни преназначения в същия отдел на работници, чието образование и квалификация не отговарят на това по длъжностната характеристика, изменена със Заповед №12/16.02.2015г,. се налага изводът, че работодателят сам е пренебрегнал определените от него завишени изисквания без за това да има причина, което означава, че промяната на изискванията за тази длъжност няма никакво значение за изпълнението на трудовите задължения на тази длъжност и по никакъв начин не е било необходимо за нуждите на работата.

Установено е, че работодателят превратно е упражнил свои права и е злоупотребил с потестативните си субективни права едностранно да измени изискванията за образование и квалификация и да уволни работника. Ето защо, при извършеното от страна на въззивника-работодател уволнение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 от КТ. С оглед изложеното, възражението на въззивника, че не е злоупотребил с права е неоснователно.

Въззивният съд намира за доказани твърденията на ищеца-въззиваем за наличие на дискриминационен подход при уволнението му по признака членство в синдикална организация и участие в колективен трудов спор. Възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни. За установяване на факта на наличие на дискриминационен подход при уволнението на ищеца по признака членство в синдикална организация и участие в колективен трудов спор има многобройни писмени и гласни доказателства: Протокол от 13.02.2015г. от 13.00ч. за среща между стачния комитет и представители на ръководството на предприятието, Протокол от 13.02.2015г. от 15.20ч. за среща между преговорния екип и работодателя, удостоверение изх.№70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС Подкрепа - гр. Ямбол, заявлението на К.К.Ч. до Председател на СС Подкрепа гр.Ямбол за това, че желае да членува в СС на КТ „Подкрепа" от 20.04.2013г., електронно писмо от М. П. до управителя на „Язаки България"ЕООД от 11.02.2015г., затова че Ч. е член на стачния комитет и участник в преговорния екип. Така също в протокол за извършена проверка на въззивника от Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Ямбол изх.№028886/10.07.2015г., е записано, че по време на проверката е присъствал ищеца К.Ч. в качеството му на председател на синдикалната секция на КТ"Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД.

Съдържанието на оспорените от ответника пред ЯРС писмени доказателства (удостоверение изх.№70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС Подкрепа - гр. Ямбол, заявлението на К.К.Ч. до Председател на СС Подкрепа гр.Ямбол за това, че желае да членува в СС на КТ „Подкрепа" от 20.04.2013г.) е потвърдено от показанията на свидетелите М. Д.М., подписала удостоверението, и К. П. И. и М. Н.Д., които сочат, че ищецът-въззиваем е бил активен синдикален член, активен участник в стачните действия на състоялата се в началото на 2015г. ефективна стачка. ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че ЯРС неправилно е приел за недоказано оспорването на тези документи. Освен това, съгласно задължителната практика на ВКС - Р.№194/18.06.2013 г. по гр.д.№1100/2012 г. на IV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, издадените от горестоящия синдикален орган удостоверения (относно факта на учредяването и съществуването на СО в предприятието, като поделение на съответна отраслова, териториална или национална СО и членуването в нея на съответния работник), представляват официални удостоверителни документи и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. От свидетелските показания се установява, че спрямо всички участници в стачката бил упражнен натиск от страна на работодателя със заплахи за уволнение и всички стачкуващи били или уволнени или напуснали. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, същите са последователни, преки, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото. При тези доказателства ЯОС намира, че направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК на удостоверение изх.№ 70/30.09.2015г., издадено от Председателя на СРС “Подкрепа” - гр. Ямбол, и заявление на К.К.Ч. до Председател на СС Подкрепа гр.Ямбол от 20.04.2013г., не е доказано.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че извършеното от въззивника със заповед № 662/25.05.2015г. уволнение на ищеца-въззиваем е незаконно, искът за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи, както правилно е решил и първоинстанционният съд като изводите му са обосновани и се подкрепят от събраните доказателства като в този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника.

С оглед незаконосъобразността на уволнението, основателни са обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, като работникът следва да бъде възстановен на предишната работа.

На основание горното, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на делото, въззивникът няма право на разноски. Въззиваемата страна има право на разноски, и такива следва да се присъдят в размер 360лв., съобразно представен договор за правна помощ, от който е видно, че адвокатското възнаграждение е платено.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 681 от 10.12.2015г. по гр.д.№ 1476/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Язаки България" ЕООД, ЕИК 128617161 да заплати на на К.К.Ч. ***, ЕГН **********, сумата от 360 лв. - съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.