Р Е Ш Е Н И Е
№25 07.03.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри
въззивен наказателен състав на 22 февруари 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Т.С
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 51 по описа на съда за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №
11/23.01.2017 г., постановена по НОХД № 1556 по описа на Районен съд – гр.Ямбол
за 2016 г., подсъдимите Р.С.В. ЕГН ********** и Р.Н.Н. ЕГН ********** са
признати за виновни в това, че на неустановен ден в периода от 20.05.2010 г. до
19.06.2010 г. в с.Недялско, обл.Ямбол, от къща, находяща се на ул.Белия камък № 18, действайки като съизвършители след предварителен сговор помежду си и с
непълнолетният А.Ц.Й. ЕГН ********** /спрямо когото наказателното производство
е частично прекратено/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот /счупване стъкло на прозорец, разбиване входна врата на стая/, чрез
използване на МПС – лек автомобил „****“ с регистрационен ****, собственост на Р.Н.Н.,
са отнели чужди движими вещи на обща стойност 661 лева от владението на
собственика им Ц.Д. В. от гр.Сливен, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай,
а подс.Р.В. е действала в условията на повторност, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3,
т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.58а, ал.4, вр.55, ал.1 т.1 от НК подс.Р.Н. е
осъден на три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години, а на
основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.58а, ал.4, вр.55, ал.1 т.1 от НК подс.Р.В. е
осъдена на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата, на
основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК на подс.Р.Н.
е определено общо наказание по НОХД № 273/2012 г. на РС-Ямбол и по настоящото
НОХД в размер на най-тежкото, а именно осем месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.25, ал.4 вр.чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
С присъдата - предмет
на въззивна проверка, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъдата
по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол и е постановено подс.
Р.В. да изтърпи приетото от районният съд за наложено с тази присъда наказание лишаване
от свобода в размер на три години при строг режим в затвор или в затворническо
общежитие. Неправилно е посочена дата на постановяване на присъдата -
16.11.2008 г. вместо действителната такава - 06.11.2008 г.
Подсъдимите
Р.В. и Р.Н. са осъдени да заплатят направените
по делото разноски в размер на по 32.50 лв., вносими
в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.
Подсъдимият Р.Н. и неговият защитник не обжалват така постановената
присъда.
Недоволна от присъдата, подс. Р.В. я обжалва чрез упълномощения си защитник
- адвокат от АК-Ямбол.
Във въззивната
жалба на подс.В. се изразява недоволство от размера на наложеното й с присъдата
наказание. Посочва се, че така наложеното наказание е явно несправедливо и не
отговоря на обществената опасност на деянието и дееца. С жалбата се иска
изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване в по-голяма степен размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, като бъде взето предвид и това, че подсъдимата
има две малолетни деца, за които при изпълнение на присъдата няма да има кой да
полага грижи. Иска се приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като
наложеното наказание да бъде отложено за изтърпяване, а на основание чл.25,
ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК да бъде определено на В. едно общо наказание по
настоящата присъда и по присъдата, постановена по НОХД № 1614/2008 г. на
РС-Ямбол.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована
изпраща представител. Последният счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Посочва, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, а
наложеното с нея наказание - явно справедливо. Поради всичко това моли съда да
я потвърди.
В съдебно заседание
въззиваемият-подс.Р.Н. се явява лично и с упълномощен от него защитник -
адвокат от АК-Ямбол. Заявяват, че са доволни от така постановената присъда на
РС-Ямбол.
В съдебно
заседание въззивницата-подс.В. се явява лично и с упълномощен от нея защитник-адвокат
от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в
нея съображения. В допълнение към последните се навеждат от защитника доводи за
неправилност на присъдата като постановена в нарушение на материалния и
процесуалния наказателен закон. Като аргументи за това се сочи, че подсъдимата
е привлечена в качеството на обвиняема шест години след извършване на деянието;
че към датата на постановяване на настоящата присъда подсъдимата била
реабилитирана по право по смисъла на чл.86, ал.1 от НК; че давността по чл.73,
ал.1, т.1 от НК както и срокът по чл.30, ал.1 от НК били изтекли; че постановлението
за привличане на Р.В. в качеството на обвиняемо лице е порочно изготвен, т.к.
същата е отказала да го подпише и отказът й е удостоверен с подписите на двама
свидетели, което според защитата е недопустимо в наказателния процес. В този
ред на мисли, защитникът стига до извод, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.304 от НПК и подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от
НПК, а разгледана по същество се преценя като частично основателна, но не по
изложените в нея съображения.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Приетата за
несъмнена фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои
доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция
приема и кредитира както признанията, направени от страна на подсъдимите по
реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства-показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц. В. и А.Й., заключенията по назначените по делото
дактилоскопна и стоково-оценъчна експертизи, писмените доказателства–Протоколи
за оглед на местопроизшествие, Протокол за доброволно предаване и разписка, които ги подкрепят.
Кредитираните от съдилищата доказателства дават
основание да се приеме безпротиворечиво следната фактическа обстановка,
правилно установена и от районният съд:
В
неустановен по делото ден през периода 20.05.2010 г. - 19.06.2010 г. в центъра
на с.Недялско, обл.Ямбол подсъдимите Р.Н. и Р.В., както и непълнолетния А.Ц.Й.,
ЕГН ********** /спрямо когото наказателното производство е частично прекратено/
се видяли и се уговорили да извършат кражба на вещи от къща, находяща се в края
на същото село - на ул.Б. к. № 18, собственост на свидетелката Ц.Д. В. от
гр.Сливен, т.к. знаели, че в къщата не живее никой. В изпълнение на взетото
решение отишли до посочената къща с автомобил „****" с регистрационен ****,
собственост на подс.Р.Н.Н.. Влезли в двора на къщата като преминали през телена
оградна мрежа, която била скъсана на няколко места. След това се насочили към
първия етаж и като разбрали, че вратата е заключена, подс.Н. я ритнал с крак и
по този начин я разбил. Влезли в една от стаите на етажа и оттам взели чугунена
печка за твърдо гориво, изнесли я в двора и оттам през същата дупка на оградата
я отнесли до автомобила, като я качили в багажника му. След това отново се върнали
в същата стая, откъдето изнесли готварска печка „Раховец". По същият начин
я качали в багажника на автомобила. Върнали се отново в същата стая и взели
следните вещи: 1 бр. плоча чугунена на печка за твърдо гориво, 1 бр. метален
казан за варене на буркани-50л., 2 бр. метални корита, 1 бр. метален леген /15
л.-употребяван/, 5 бр. метални тенджери от 3 л. до 5 л. /употребявани/, 1 бр.
тава алпака с диаметър 35 см, 1 бр. тава алпака с диаметър 40/60 см, 1 бр.
алуминиева тава от ел.тенджера, 1 бр. медна лозопръскачка, 1 бр. медна тава с
диаметър 40 см, 1 бр. медна тава с диаметър 20 см, 1 бр. печка чудо на твърдо
гориво, 8 метра кабел гумиран /двужилен, стар/, 1 бр. стабилизатор за
телевизор, 2 бр. метални закачалки /употребявани/, 2 бр. батерии за чешма
/употребявани/, 1 бр. детска кошара стара/метална/, 1 бр. детско колело
пластмасово/употребявано/, 1 бр. меден казан-30л./употребяван/, 40 кг. тел за
плетене на мрежа, 1 бр. метална скоба за сонда F10 см. и 1 бр. метален прът /50
мм, с дължина 4м/. Всички тези вещи изнесли от къщата по същият начин и ги
натоварили в автомобила. След това, подсъдимите Р.Н. и Р.В., заедно с А.Й., се
качили на втория етаж на къщата по стълбите, като във вътрешността проникват
като счупили стъклото на прозорец. През така получилия се отвор влезли във
вътрешността на стая от втория етаж и оттам взели следните вещи: 2 бр. одеяла
жакардови /вълнени, употребявани/, 1 бр. килим вълнен жакардов /употребяван/, 1
бр. килим персийски размери 1,4/2м /стар/ и 1 бр. възглавница. Отнесли вещите
до автомобила, натоварили ги в него, след което потеглили от мястото на
извършване на деянието.
Подсъдимите Р.В. и Р.Н., заедно с А.Й. отишли до
пункт за вторични суровини, находящ се в гр.Ямбол, по пътя за гр.Сливен, където
предали всички метални вещи, а именно: 1 бр. плоча чугунена на печка за твърдо
гориво, 1 бр. метален казан за варене на буркани /50л./, 2 бр. метални корита,
1 бр. метален леген /15л., употребяван/, 5 бр. метални тенджери от 3 л. до 5 л.
/употребявани/, 1 бр. тава алпака с диаметър 35 см., 1 бр. тава алпака с
диаметър 40/60 см., 1 бр. алуминиева тава от ел.тенджера, 1 бр. медна
лозопръскачка, 1 бр. медна тава с диаметър 40 см., 1 бр. медна тава с диаметър
20 см., 1 бр. печка чудо на твърдо гориво, 8 метра кабел гумиран /двужилен,
стар/, 1 бр. стабилизатор за телевизор, 2 бр. метални закачалки /употребявани/,
2 бр. батерии за чешма /употребявани/, 1 бр. меден казан-30л. /употребяван/, 40
кг. тел за плетене на мрежа, 1 бр. метална скоба за сонда F10 см., 1 бр. детска
кошара стара /метална/ и 1 бр. метален прът /50 мм., с дължина 4м./. Изброените
вещи били предадени на пункта с личната карта на подс.Р.Н.. Получената сума в
неустановен по делото размер, подсъдимите поделили помежду си и похарчили за
лични нужди.
Вещите, които не са метални - 1 бр. детско колело
пластмасово /употребявано/, 2 бр. одеяла жакардови/вълнени, употребявани/, 1
бр. килим вълнен жакардов /употребяван/, 1 бр. килим персийски размери 1.4/ 2м.
/стар/, 1 бр. възглавница, отнесли в дома на подс.Р.В.,***.
Всички отнети от подсъдимите вещи са собственост на
свидетелката Ц.Д. В. от гр.Сливен.
С протокол за доброволно предаване от 21.06.2010 г.,
подс.Р.В. предала на органите на РУ на МВР - Стралджа следните вещи: 2 бр.
одеяла, 1 бр. възглавница, 1 бр. килим, 1 бр. детски велосипед с 3 бр. гуми.
По-късно вещите били върнати на собственика-св.Ц. В. от служителите на РУ на
МВР-Стралджа.
Видно от заключението на назначената по делото
оценъчна експертиза, стойността на вещите - предмет на кражбата, собственост на
Ц.Д. В. от гр.Сливен е както следва: 1 бр. плоча чугунена на печка за твърдо
гориво на стойност 24 лв.; 1 бр. ел.готварска печка „Раховец" на стойност
85 лв.; 1 бр. метален казан за варене на буркани /50л./ на стойност 20 лв.; 2
бр. метални корита /употребявани/ с единична цена 5 лв./бр., на обща стойност
10 лв.; 1 бр. метален леген /15 л., употребяван/ на стойност 5 лв.; 5 бр.
метални тенджери от 3 л. до 5 л. /употребявани/ с единична цена 4 лв./бр., на
обща стойност 20 лв.; 1 бр. тава алпака с диаметър 35 см. на стойност 10 лв.; 1
бр. тава алпака с диаметър 40/60 см. на стойност 20 лв.; 1 бр. алуминиева тава
от ел.тенджера на стойност 2 лв.; 1 бр. медна лозопръскачка на стойност 94 лв.;
1 бр. медна тава с диаметър 40 см. на стойност 18 лв.; 1 бр. медна тава с
диаметър 20 см на стойност 9 лв.; 1 бр. печка чудо на твърдо гориво на стойност
65 лв.; 2 бр. одеяла жакардови/вълнени, употребявани/ с единична цена 7
лв./бр., на обща стойност 14 лв.; 1 бр. килим вълнен жакардов /употребяван/ на
стойност 10 лв.; 1 бр. килим персийски размери 1.4/ 2м /стар/ на стойност 10
лв.; 1 бр. възглавница на стойност 2 лв.; 8 метра кабел гумиран /двужилен,
стар/ с цена на метър 2лв., на обща стойност 16 лв.; 1 бр. стабилизатор за
телевизор на стойност 15 лв.; 2 бр. метални закачалки с дължина 2 м.
/употребявани/ с единична цена 12 лв./ бр. на обща стойност 24 лв.; 2 бр.
батерии за чешма /употребявани/ с единична цена 15 лв./бр., на обща стойност 30
лв.; 1 бр. детска кошара стара/метална на стойност 10 лв.; 1 бр. детско колело
пластмасово/употребявано/ на стойност 15 лв.; 1 бр. меден казан-30л.
/употребяван/ на стойност 60 лв.; 40 кг. тел за плетене на мрежа с единична
цена 1 лв./кг., на обща стойност 40 лв.; 1 бр. метална скоба за сонда F10 см.
на стойност 25 лв. и 1 бр. метален прът /50 мм., с дължина 4 м/ на стойност 8
лв., всичко на обща стойност 661 лева.
От заключението на назначената по делото дактилоскопна
експертиза се установява, че дактилоскопната следа, намерена на счупено стъкло
от прозореца на дома на свидетелката Ц. В., е оставена от част от десен палец
на подс.Р.Н..
В приложената по делото Справка за съдимост рег.№
1781/13.12.2016 г. на БС при РС-Ямбол, направена в БС при РС-Бургас, е вписано,
че подс. Р.В. е осъдена с Присъда № 1060/2008 г. по НОХД № 1614/2008 г. по
описа на РС-Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, т.5, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК като във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Видно от приложената по делото Справка за
съдимост рег.№ 1777/13.12.2016 г. на БС
при РС-Ямбол, направена в БС при РС-Несебър, подс.Р.Н. е неосъждан към момента
на извършване на престъплението. В последствие, с присъдата, постановена по НОХД № 273/2012 г. на
РС-Ямбол, влязла в сила на 03.07.2012 г., е осъден за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което
на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три
години.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подс.Р.В. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК, а подс.Р.Н. този по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, т.к. на неустановен ден в периода от 20.05.2010 г. до
19.06.2010 г. в с.Недялско, обл.Ямбол, от къща, находяща се на ул.Белия камък № 18, действайки като съизвършители след предварителен сговор помежду си и с
непълнолетния А.Ц.Й. ЕГН **********/спрямо когото наказателното производство е
частично прекратено/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот /счупване стъкло на прозорец, разбиване входна врата на стая/, чрез
използване на МПС – лек автомобил „****“ с регистрационен ****, собственост на Р.Н.Н.,
са отнели чужди движими вещи на обща стойност 661 лева, от владението на
собственика им Ц.Д. В. от гр.Сливен, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай,
а подс.Р. В. е действала в условията на повторност.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява
безспорно от признанията на подсъдимите, дадени от тях по реда на чл.371, т.2
от НПК, от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. В. и А.Й., от
заключението по назначената по делото дактилоскопна експертиза, както и от
писмените доказателства, които подкрепят признанията – Протоколи за оглед на
местопроизшествие, Протокол за доброволно предаване и разписка.
От обективна страна, предмета на престъплението – предмет на обвинителния
акт, са чужди движими вещи, изчерпателно изброени в обвинителния акт. Същите са
годен предмет на престъплението, като са на обща стойност 661лв.
Както
вече бе посочено, вещите предмет на престъплението са били чужда собственост,
което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимите. При извършване на престъплението
е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл.
194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго.
Същото е осъществено чрез изнасянето на вещите от подсъдимите от къщата,
собственост на св.Ц. В. и отнасянето им от мястото на извършване на деянието.
По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите,
която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от друга страна
- подсъдимите са установили трайно своя
фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на
фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на
осъществяването му, с което и същото се счита за довършено.
Елемент от обективната страна на престъплението “кражба” е и липсата на
съгласие от страна на собственика на вещите, респективно на техен законен
представител, за отнемането им.
Въззивната
инстанция напълно споделя изводите, направени от първоинстанционния съд в
посока, че деянието не представлява маловажен случай, извършено е след
предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на МПС, а за подсъдимата Р.В. и в условията на повторност по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК, с оглед осъждането й за престъпление по чл.195, ал.1 от НК с
присъдата, постановена по НОХД № 1614/2008г. по описа на ЯРС, влязла в сила на 22.11.2008
г., по изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Проверяващата
инстанция споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите ясно са съзнавали, че чрез действията си
лишават от фактическа власт върху вещите–предмет на престъплението собственика
им и са искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт.
Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършеното, както и
общественоопасните му последици, но въпреки това са искали настъпването им.
Относно
наложеното на въззивницата-подсъдима Р.В. наказание:
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата В. районният съд е отчел всички
налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до
извода, че същото следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55,
ал.1, т.1 от НК и в размер на 3 месеца лишаване от свобода, т.к. са налични
многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко спрямо
извършеното. Така наложеното наказание е справедливо и напълно съответства на
степента на обществената опасност на деянието и на личността на дееца, поради
което не са налице основания за неговото намаляване.
Правилно и обосновано, с оглед предходното осъждане
на подс.В. за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода по
НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол, районният съд е направил извод за наличие на
пречка за приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. В
тази връзка искането на защитата за приложение на чл.66, ал.1 от НК се явява
неоснователно. Настоящият въззивен състав счита, че така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно,
ще реализира целите на наказанието по чл.36 от НК и ще спомогне за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимата.
Правилно районният съд е счел, че са налице
и предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, наложено на подс.В. с влязлата в сила на 22.11.2008 г. Присъда
№1060/06.11.2008 г. по НОХД №1614/2008 г. на РС-Ямбол, чието изтърпяване е било
отложено за срок от три години. Настоящото престъпление е извършено през
периода от 25.05.2010 г. до 19.06.2010 г., т. е. в рамките на изпитателния срок
по НОХД №1614/2008 г. на РС-Ямбол.
След като се запозна със Справка за съдимост рег.№ 1718/13.12.2016
г. на БС при РС-Ямбол, направена в БС при РС-Бургас, въззивният съд установи,
че вписването в нея по отношение на НОХД №1614/2008 г. на РС-Ямбол е
некоректно, предвид отразеното, че на подсъдимата В. по посоченото дело е
наложено на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години за престъпление по чл.195, ал.1 от НК. В тази връзка ОС-Ямбол
изиска заверен по надлежният ред препис от Присъда №1060/06.11.2008 г. по НОХД
№1614/2008 г. на РС-Ямбол и установи, че наказанието, което е наложено на подс.В.
по това дело е лишаване от свобода за срок от три месеца, а не както е посочено
в Справката за съдимост - три години. Следователно, районният съд неправилно е
привел в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три години вместо
за срок от три месеца, наложено на подс.В. по горното НОХД, поради което обжалваната
присъда в тази й част следва да бъде изменена.
В
разглеждания случай при определяне на първоначалния режим и типа затворническо
заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три
месеца, наложено по настоящото дело, както и на подлежащото на привеждане в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол, първоинстанционният съд е
съобразил разпоредбите на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС в редакцията им
към момента на постановяване на присъдата - 23.01.2017 г., съгласно която
наказанията лишаване от свобода е следвало да се изтърпят при първоначален
"строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. След
постановяване на акта на районния съд със Закон за изменение и
допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) са променени условията за
определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Така също, с ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., е
изменена и разпоредбата на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съгласно която в новата й
редакция при постановяване на присъдата съдът решава какъв първоначален режим
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи, като отпада
правомощието на съда да постанови в какъв тип затворническо заведение да бъде
настанен осъденият.
Настоящият състав, като взе предвид
последващите изменения в нормативната уредба счете, че определеният от районния
съд първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода
по настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол е
неправилно определен. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б."в" от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 г.) съдът определя първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години, а съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС - за
всички останали случаи се определя общ режим. В случая, сборът от наложеното по
настоящото дело наказание лишаване от свобода от три месеца и това по
приведеното в изпълнение по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол - три месеца, не надвишава две години. Ето защо,
на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС двете наказания следва се изтърпят при първоначален
общ режим, като първоинстанционният акт следва да се измени и в тази част.
С оглед действащата към момента редакция на разпоредбата
на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, присъдата следва да се отмени в частта, с която е
постановено наказанията лишаване от свобода да бъдат изтърпени в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип.
Районният съд правилно е осъдил двамата
подсъдими да заплатят направените разноски по делото, поради което в тази част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Правилно и
обосновано първоинстанционният съд не е приложил чл.53, ал.1, б"а" от
НК, като изложените в присъдата аргументи в тази посока се споделят от
въззивния състав.
Въззивният
съд намери всички наведени от защитата в жалбата и в съдебно заседание доводи
за неправилност, необоснованост и несправедливост на обжалваната присъда, за
неоснователни. Искането на защитата за приложение на разпоредбата на чл.58а,
ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване в по-голяма степен размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, говори за непознаване на материалите
по делото, т.к. от една страна районният съд е индивидуализирал наложеното
наказание именно на основание чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, а от
друга - е наложил наказание лишаване от свобода във възможно най-ниския
предвиден в закона размер, а именно - три месеца. Приложението на разпоредбата
на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК и определяне на едно общо наказание на
подс.В. по настоящата присъда и по присъдата, постановена по НОХД № 1614/2008
г. на РС-Ямбол, също не би могло да бъде изпълнено, т.к. са налице основанията
за приложение на чл.68, ал.1 от НК. Доводите на защитника, че към датата на
постановяване на настоящата присъда подсъдимата била реабилитирана по право по
см.на чл.86, ал.1 от НК; че давността по чл.73, ал.1, т.1 от НК и срокът по
чл.30, ал.1 от НК били изтекли, не намират опора в закона. Извършване на
процесното престъпно деяние в изпитателния срок определен по предходна присъда,
съставлява пречка за настъпване на реабилитация по право по смисъла на чл.86,
ал.1, т.1 от НК. На следващо място следва да се посочи, че разпоредба по
визираният от защитника текст по чл.73, ал.1, т.1 от НК не съществува в
системата от норми в Наказателния кодекс, т.к. чл.73 от НК съдържа четири
алинеи, като първата от тях не съдържа съответни към нея точки. В случай, че
адвокатът е имал предвид изтекла т.нар. преследвателска давност по чл.80 от НК,
то това не отговаря на обективните данни по делото. Деянието е довършено през
месец юни 2010 г. и приложимият в случая давностен срок по чл.80, ал.1, т.3 от
НК за наказателно преследване, към момента не е изтекъл. Отделно, следва да се
посочи, че за четенето на срока по чл.30 от НК /както впрочем и този по чл.86
от НК/ има значение не момента на постановяване на проверяваната присъда, а
датата на извършване на деянието. В случая, последното е извършено в
изпитателния срок по предходната присъда, поради което и срокът по чл.30 от НК
не е изтекъл и деянието е извършено от подс.В. при условията на повторност.
Твърдението на
защитника на подсъдимата Р.В. за допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения, предвид това, че е привлечена в качеството на обвиняема
шест години след извършване на деянието, както и че В. е отказала да подпише постановлението
за привличането й в качеството на обвиняема и отказът й е удостоверен с
подписите на двама свидетели, е неоснователно. Привличането на лице в
качеството на обвиняем не е ограничено от закона в определен срок, като точният
момент на извършването на това процесуално действие е без особено правно
значение, след като коментираните по-горе срокове не са изтекли и липсват други
основания за прекратяване на наказателното производство /вж. чл.219, ал.1 от
НПК/. Не е допуснато и второто посочено от защитника като такова съществено
процесуално нарушение. Съгласно чл.236, ал.3 от НПК когато някое от лицата,
участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише
протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и
причините. В този смисъл, обстоятелството, че В. е отказала да подпише
постановлението за привличането й в качеството на обвиняема и отказът й е
удостоверен с подписите на двама свидетели, не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Още повече, че същата не е посочила конкретна причина
за отказа си и е заявила изрично, че не желае да бъде защитавана от адвокат при
липса на законовите основания за задължителна защита.
Във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК
въззивният съд провери присъдата и в необжалваната й част, а също и по
отношение на страната, която не я е атакувала и не намери основания за отмяна
или изменението й.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.334 т.3 и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 11/23.01.2017 г.,
постановена по НОХД № 1556 по описа на Районен съд – гр.Ямбол за 2016 г., като
намалява размера на приведеното в изпълнение на осн.чл.68, ал.1 от НК наказание
лишаване от свобода, наложено на подс.Р.В. с Присъда №1060/06.11.2008 г. по
НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол, от 3 /три/ години на 3 /три/ месеца.
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 11/23.01.2017 г., постановена по НОХД № 1556 по описа на Районен съд – гр.Ямбол
за 2016 г., в частта, с която е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, както
и на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, наложено на подс.Р.В. по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на
подс.Р.В. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, както и за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца,
наложено й с присъдата по НОХД № 1614/2008 г. на РС-Ямбол.
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 11/23.01.2017 г., постановена по НОХД № 1556 по описа на Районен съд –
гр.Ямбол за 2016 г., като я ОТМЕНЯ в
частта, с която е постановен затвор или
затворническо общежитие от закрит тип като тип затворническо заведение за
изтърпяване на наложеното на подсъдимата Р.В. наказание лишаване от свобода за
срок 3 /три/ месеца, както и за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за срок от 3 /три/ месеца, наложено й с присъдата по НОХД № 1614/2008 г. на
РС-Ямбол.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.