Р
Е Ш Е Н И Е
№ 15 15.03.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 15 февруари 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Г.Кондова
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Е. Г.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНАХД
№31 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Решение №********** г. постановено по НАХД №****** г.
ЕРС е признал обвиняемия А.И.В. за виновен в това, че на 19.02.2016 г. в с.М., обл.Ямбол, проявил
жестокост към гръбначни животни - 3 бр. кози с поставени ушни марки
№03200029-9344, №03200029-9345 и №03200029-9349, собственост на Д.Ж.С., като причинил
противозаконно на животните смърт, като деянието е извършено със средство
опасно за живота на хора и животни, по особено мъчителен начин за животните и
с особена жестокост – престъпление по чл.325б ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК, поради
което и на осн. чл.78 А от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал
А.В. и го е обжалвал като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са
изложени съображения за постановяване на решението в нарушение на чл.303 НПК, а
именно по делото не е изготвен протокол
за оглед на местопроизшествие, не е ясно как съда е стигнал до извода какви и
от какъв характер са пораженията по
гръбначните животни, не е установен точния им брой и номерата на ушните
марки. Излагат се и съображения, че по делото не е назначена съдебноветиринарна експертиза, която да
установи причината за смъртта на
животните, дали е настъпила в резултат на ударите с меч и дали е налице особено
мъчителен начин и особена жестокост при
умъртвяването. Прави се искане за отмяна на постановеното решение и признаване
на обв.В. за невиновен по внесеното
обвинение.
В съдебно заседание въззивника
В. участва чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата на
основанията изложени в същата и с направеното искане.
Участващия по делото прокурор
излага съображения за законосъобразност
и обоснованост на обжалвания съдебен акт,
поради което намира и, че същия следва да бъде потвърден.
Съдът след цялостна проверка на
доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в
съответствие с правомощията си по чл.313
и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана
по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Въззивния съд счита,че ЕРС е постановил решението си , след анализ на събраните по
делото доказателства, като е
обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на
деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства
решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за
осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника В. на престъпния състав на чл.325 б ал.2 т.2 вр.
с ал.1 от НК, освободил го е от
наказателна отговорност на осн. чл.78 а от НК и му е
наложил справедливо по размер административно наказание, а именно глоба
в размер на 1000 лв.
Безспорно установено от доказателствата по делото е, че към 19.02.2016 г.
въззивника В. *** и притежавал дворно място на същата улица / през едно дворно
място от това в което се намирало
жилището му/ в което отглеждал овощни дървета-бадеми. В съседно на това дворно
място св.С. отглеждал животни, между които и кози. На 19.02.2016 г. около 16.00
часа през отвор в оградната мрежа намираща се между двата имота в дворното
място на въззивника В. засадено с бадемови дръвчета, от имота на свид.С. влезли
няколко кози собственост на св.С.. Намиращите се по същото време на улицата, на
която се намирало дворното място на въззивника В. св.П.К. и Ж.И. забелязали навлизането на
животните от дворното място на св.С. в това на
въззивника. Първоначално свид.Ж.И., а след него и свид.П.К. влезли през
отвора в оградата в двора на въззивника В., като се опитали да изведат от там козите. По същото време въззивника В.
видял навлезлите в дворното му място кози и тъй като в предходни периоди, въпреки, че поправял
и укрепвал оградата, животни собственост на св.С. влизали в имота
му и повреждали овошките се ядосал, взел от дома си притежавания от него меч, тип самурайски с
дължина около 73 см. и влязъл в дворното си място. Там Въззивника В. казал на свид. П.К. и Ж.И. да
излязат от двора му, подгонил останалите в двора му три кози и използвайки меча
си нанесъл един удар в гръбначния стълб на една от козите, с което и
причинил порезна рана в същата област.
Въззивника продължил да гони останалите две животни, като достигайки едното от
тях го пробол с меча в обсаттта на корема, като в следствие на нанесената
прободна рана червата на животното излезли
извън коремната му кухина. Непосредствено след това въззивника В. достигнал и последната намираща
се в двора му коза и и нанесъл удар в
областта между главата и ухото, с което и причинил прорезна рана в същата
област. След нанесените удари животните останали в безпомощно състояние на
местата на които получили нараняванията. В следствие на нанесените удари на трите гръбначни животни били
причинени телесни увреждания, придружени
с обилни кръвоизливи, като смъртта им не
е настъпила веднага. Свид.П.К. и Ж.И. информирали по телефона собственика на
животните - свид.С. за случилото се. Свид.С. уведомил за това РУ Елхово. Около 17.00 часа на място
пристигнал свид.К. - мл. инспектор в РУ Елхово, който констатирал, че трите
животни се намират в двора на въззивника В. и все още са живи. Пред св.К.
въззивника В. казал, че е намушкал и съсякъл животните с меча за да престанат
да влизат в двора му и да унищожават овошките му, като предал меча с който
причинил нараняванията на животните на свидетеля, за което бил съставен протокол
за доброволно предаване. В присъствието на свид.К. въззивника В. разрешил на
свид. К. и И. да влязат в двора и изнесат животните. При изнасянето им свид.К.
и И. констатирали, че животните са мъртви, изнесли труповете им на улицата и ги
оставили пред двора на въззивника.
Процесните три животни - кози били с поставени ушни марки №03200029-9344,
№03200029-9345 и №03200029-9349, които видно от представена справка от ДПЖ издадена от Областна дирекция безопасност
на храните - Ямбол са собственост на св.С.. На 23.02.2016 г. въззивника В.
заплатил на св.С. сумата от 300 лв. като
обезщетение за причинените му имуществени вреди - 3 бр. кози с ушни марки
№03200029-9344, №03200029-9345 и №03200029-9349, за което била съставена и
разписка.
Приетите за установени фактически обстоятелства както правилно е посочил и
решаващият съд се установяват по категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приобщени по съответния процесуален ред, а
именно писмени – протокол за доброволно предаване от 19.02.2016 г. разписка от
23.02.2016 г., справка за съдимост и гласни такива - показания на разпитаните
свидетели и обясненията на въззивника
дадени в качеството му на обвиняем в хода на ДП. Правилно и обосновано и
законосъобразно при анализа на гласните доказателствата по делото по отношение на авторството и начина на
осъществяване на деянието решаващия съд е
кредитирал показанията на свид.Ж.И. и П.К.,
преки очевидци на осъщественото, а и обясненията на въззивника В., които са
съответни на установеното от показанията на тези свидетели. Безспорно както
свидетелите Ж.И. и П.К., така и
въззивника В. сочат на времето и мястото на осъществяване на деянието,
обстоятелството на навлизане на кози в
дворното място на въззивника В. от това
на свид.Д.С., а и на обстоятелството на
нанасяне на удари на три от козите, собственост на свид.С. от въззивника В. с меч, обстоятелството, че животните са
останали на земята, на местата на които са били застигнати и им са били нанесени ударите с меча.
Показанията на тези свидетели и обясненията на
въззивника В. са съответни и на тези на свид.К. по отношение на авторството на деянието,
времето и мястото на осъществяването, а и начина на осъществяване, на когото
обстоятелствата са станали известни при изпълнение на служебните му
задължения като полицейски инспектор,
относно факта на установеното от него при пристигането на място, а и на споделеното му от въззивника В. и свидетелите. По отношение
на обстоятелствата на мястото на
нанасяне на удари по телата на процесните
животни, респективно нараняванията на всяко от тях и обстоятелството на времето на настъпване на
смъртта на същите предвид противоречията в показанията на свид.Ж.И., П.К., К.
и въззивника В. правилно и обосновано, в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК е извършил анализ на същите вътрешно и
съотносимо едни спрямо други, правилно е кредитирал тези на свид.К. и въззивника В. по отношение на обстоятелството
на времето на настъпване на смъртта на животните - след идването на мястото на свид.К., а по отношение на мястото
на нанесените удари, респективно уврежданията по животните тези на свид.Ж.И.,
П.К. и К.. За да кредитира показанията на свид.К. и въззивника В.
по отношение на обстоятелството, че смъртта на животните не е
настъпила към момента на нанасянето на
ударите, а в по-късен момент - след пристигането на свид.К. решаващия съд
правилно е взел предвид обстоятелството, че към момента на нанасяне на ударите
по животните свид.Ж.И. и П.К. не са се
намирали в близост до тях, а на улицата, извън дворното място в което са
осъществени тези действия от В. по
отношение на животните и не са имали достъп до тях и възможност за възприятия
по отношение на това дали животните са живи или не. Едва след пристигането на
място на свид.К. тези двама свидетели с
разпореждането му в качеството на полицейски инспектор са били допуснати до животните за да ги
изнесат извън дворното място на въззивника В. и към този момент са
установили, че същите са мъртви. Същевременно свид.К. при пристигането си на място е имал пряк достъп до животните, при
което е установил и обстоятелството, че към този момент същите са живи. Касае
се за свидетел, който е възприел фактите за които свидетелства при изпълнение
на служебни задължения, незаинтересован от изхода на делото. Съответни на
показанията на свид.К. в тази им част са и обясненията на въззивника В.. Правилно,
обосновано и законосъобразно решаващия
съд е кредитирал показанията на свид.Ж.И.,
П.К. и К. по отношение на обстоятелствата на
местата на които са били нанесени удари, респективно причинени
увреждания на процесните животни.
Свид.Ж.И. и П.К. с очевидци на нанасяне
на ударите от въззивника В. на животните, а и тримата свидетели са имали
възможност и са възприели пряко нараняванията на всяко едно от животните
предвид обстоятелството, че свид.К. при пристигането си на място е бил в непосредствена близост до същите, а свид.Ж.И.
и П.К. освен това са и изнесли труповете на животните извън дворното място на
въззивника.
Безспорно правилно от правна страна първоинстанционния съд е приел, че е
налице осъществяване от обективна страна на престъпния състав на чл.325б ал.2
т.2 вр. с ал.1 от НК. Действията на въззивника
В. са осъществени по отношение на животни - 3 бр. кози, които като
биологичен вид са гръбначни животни и са такива на проявена жестокост, като в
резултат на нанесените удари е настъпила
и смъртта на животните. Обстоятелството на
нанасяне на удари с меч, респективно причиняване на нараняванията в
резултат на които е настъпила и смъртта на животните, представлява и
квалифициращо обстоятелство по т.2 на
ал.2 на чл.325б от НК, тъй като
меча представлява средство опасно за живота на хора и животни. Правилно и
обосновано решаващия съд с оглед на
начина на осъществяване на деянието и настъпването на смъртта на животните е
квалифицирал осъщественото деяние и като такова осъществено с особена жестокост
и по особено мъчителен начин - ударите са били нанесени с оръжие с остра режеща
повърхност, довело е до причиняване на увреждания на животните със засягане на
анатомични части и органи, различни за
различните животни, съпроводени с кръвотечение, причинили болка и страдание на
същите за продължителен период от време
до настъпване на смъртта им. Правилно решаващият съд е приел, че въззивника е
осъществил деянието и от субективна
страна, тъй като е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на извършеното, а и настъпването на общественоопасните последици,
но въпреки това е искал настъпването им, като начина на осъществяване на
деянието сочи и на съзнанието по отношение на квалифициращите обстоятелства.
Настоящия състав на въззивния съд счита , че правилно и обосновано решаващият съд е установил , че
по отношение на въззивника В. са налице материално правните предпоставки
на чл.78 а от НК, освободил го е от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. Въззивника В. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК, за осъщественото от него деяние е
предвидено в закона наказание лишаване
от свобода в размер до три години и от
същото не са настъпили имуществени вреди,
които да не са възстановени .При определяне на размера на определеното административно наказание глоба безспорно
правилно решаващият съд е взел предвид обстоятелството, че въззивника е с данни за личността които не го
характеризират в негативен план,
обстоятелствата мотивирали и провокирали го към поведение на осъществяване на
деянието, процесуалното му поведение на пълно съдействие на органите на ДП, сам
доброволно е поел инициативата за
възстановяване на вредите от действията
си. За това и правилно и обосновано съда
е определил по размер наложеното
административно наказание глоба на
въззивника в размера му от 1 000
лв. , в какъвто размер същото се явява и
справедливо.
Настоящия състав на въззивния съд счита, че не могат да се споделят
доводите на въззивника, че обвинението
не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Безспорно установено е както
авторството на деянието, така и осъществяването му, при приетата от съда
правна квалификация. Фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието са
установени от гласните доказателства, включително и по отношение на вида,
характера, начина на причиняване на нараняванията на животните, броя на същите, собствеността им,
вида на нараняванията причинени на всяко едно от трите животни, факта, че се
касае за кози / с установени ушни марки/, които са гръбначни животни.
Несъстоятелно е и възражението, че не е ясна причината за настъпване на смъртта
на животните. От доказателствата по
делото се установява, че в резултат от
нараняванията на същите, придружено със силно кръвотечение е настъпила и
смъртта им, като от показанията на
свидетелите се установява и обстоятелството, че след причинените им наранявания
от въззивника В. трите животни са паднали на местата на които са им били причинени нараняванията, както и, че при
изнасянето им от там свидетелите са констатирали настъпването на смъртта им.
По изложените съображения ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №**********
г. постановена по НАХД №****** г. по описа на ЕРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.