В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 март 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №31 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.П.С., чрез пълномощник адв.Е.П. от САК против Решение №16/05.04.2016г., постановено по гр. дело №443/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е осъдил К.П.С. на осн. чл.108 ЗС, да предаде В.В.К., владението на следните собствени на ищеца животни - шест крави с ушни марки - BG30683268, BG30893899, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261, и 1 брой бик без ушна марка, както и в частта му, с която въззивницата е била осъдена на осн. чл.57 ал.2 от ЗЗД да заплати на В.В.К. сумата от 2100 лв., представляваща общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - BG30682254 и BG30591296, собственост на ищеца. В жалбата се сочи, че решението в частта му, с която са били уважени частично предявените срещу въззивницата искове с пр. осн. чл.108 ЗС и чл.57 ал.2 ЗЗД, е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ЕРС неправилно е приел, че процесните крави, които ищецът е закупил на търг, чрез ЧСИ по изп.д. №1418/2012г. са във фактическа власт на въззивницата. Твърди, се, че закупените от К. крави, тя му е предала още на следващия ден след търга и той лично ги е взел, като е оставил само един бик. Твърди се, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че закупените от търга крави са били оставени на въззивницата за отглеждане в продължение на 2 години. Твърди, че през м.май 2015г. е отказала да предаде на ищеца крави, но поради причината, че последните са били нейна лична собственост и не са били идентични с кравите закупени от К. на търга от 28.02.2013г. Сочи се, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че кравите на ищеца не се намират при въззивницата, въпреки представените в тази връзка писмени доказателства. Относно липсващите крави, чиято парична равностойност е била осъдена да заплати, въззивницата възразява, че не дължи сумата, тъй като е предала тези крави на ищеца и не е доказано да ги е отчуждавала в полза на трети лица. Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част по исковете с пр. осн. чл.108 ЗС и чл.57 ал.2 ЗЗД, и отхвърляне е на тези искове, както и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че твърденията в жалбата противоречат на събраните по делото доказателства. Сочи се, че исковете, правилно са били уважени от съда. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЕРС в атакуваната му част, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивницата, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, претендира уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемия, чрез своя пълномощник, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна, при наличието на правен интерес.

При преценка по същество жалбата в частта й, с която се атакува осъдителното решение на ЕРС по исковете по чл.108 ЗС, касаещи шест крави с ушни марки - BG30683268, BG30893899, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261, и 1 брой бик без ушна марка, се намери за неоснователна. Съображенията са следните:

Установено е по делото от представените пред ЕРС писмени доказателства: Удостоверение с изх.№9023/24.04.2015г. на ЧСИ-И. Х., Протокол за провеждане на явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК от 28.02.2013г. на ЧСИ-И. Х. и приложеното копие от изп.дело №1418/2012г. по описа на ЧСИ-И. Х. с район на действие - ЯОС, че на 28.02.2013г., В.В.К. е придобил, чрез закупуване на явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК, състоял се в стопанския двор на с.Л., по изп.д. №1418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х., 13 бр. животни / 12 бр. крави и един бик/, сред които и горепосочените шест крави с ушни марки - BG30683268, BG30893899, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261, и 1 брой бик без ушна марка. Т.е. безспорно е, че въззиваемият К. е придобил право на собственост върху тези животни.

С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, като правилен се преценя изводът на първоинстанционния съд, за недоказаност на твърдението на въззивницата, за фактическо предаване на процесиите ЕПЖ още на следващия ден след търга- 01.03.2013г.

Според показанията на ангажираните от С. трима свидетели - Х., И. и М., още на следващия ден - 01.03.2013г. ищецът е пристигнал в ЖО на С. *** с „бял камион" с още едно лице според свидетелите И. и Х., а според св.М.е бил сам. И тримата свидетели са посочили, че товаренето е било извършено преди обяд за около час, като на камиона, който свидетелите не са индивидуализирали по марка и рег.№, били натоварени всичките общо 12 броя крави, закупени от К. на провелия се предния ден търг. По време на товаренето според св.Х. е присъствала и ответницата, като този свидетел сочи в показанията си, че кравите на К. от предния ден били отделени от останалите животни. Твърденията на тези трима свидетели, за предаването на животните на ищеца и товаренето им на 01.03.2013г. противоречат на установеното от останалите гласни и писмени доказателства за случилото се на 19.05.2015г. придвижване и товарене на животни от К., въз основа на писмени доказателства, съпътстващи както транспортирането, така и извършените от полицейските органи процесуално-следствени действия, обективирани в посочените протоколи и акт за възбрана, издаден от компетентната ОДБХ- гр.Ямбол, поради което първоинстанционния съд правилно не е кредитирал изложеното от свидетелите Х., И. и М.. С оглед наличието и на друг сключен между страните Договор за покупко-продажба на животни от 28.02.2013г. с нот. заверка на подписите с рег.№2703 от 04.06.2013г. на помощник - нотариус С.Д. при Нотариус С. С. с рег.№ 454 на НК с район на действие - PC-Ямбол, с който Кръстинка С. е продала на ищеца В.К. 37 броя говеда, индивидуализирани с ушни марки, за сумата от общо 3700 лева, и липсата на индивидуализация /по № на ушни марки/ в показанията на свидетелите Х., И.и М., на кои точно животни са били натоварени, не може да се направи категоричен извод, че между предадените на 01.03.2013г. животни са били и процесните 6бр. крави.

Показанията на св. Ж., че процесиите животни са били оставени за отглеждане в ЖО на ответницата след закупуването им на 28.02.2013г. на провелия се от ЧСИ явен търг в с.Л., вследствие на постигната между страните по делото договорка за осъществяване на съвместна дейност, се подкрепят от писмените доказателства по делото. Видно от наличните по ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово писмени документи, издадени от ОДБХ-гр.Ямбол: Констативен протокол от 21.05.2015г. и Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г. на ОДБХ, приложения по делото и към материалите по ДП - Акт за възбрана №2Е от 21.05.2015г., издаден от Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Ямбол, две от 12 броя крави /посочени в ИМ/ с УМ - BG31197435 и BG31197432, се намират оставени на отговорно пазене в животновъдния обект 87490093 в с.Л., собственост на С., а един брой крава с УМ -BG30893899 и 1 брой бик без УИ, се намират в животновъдния обект в с.М. /Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г./, собственост на трето за спора лице. Следва да се посочи, че тези две животни са оставени единствено за отговорно пазене на собственика на ЖО в с.М.до уреждане на взаимоотношенията на спорещите по делото страни, т.е. не се държат от третото лице в негова полза. Установено е от ВМС-во за придвижване на животни №BG2015-026422 от 19.05.2015г., че четири от животните с УМ - BG30893896, BG30893907, BG31034036, BG31034037 / по отношение на които исковете по чл.108 ЗС са отхвърлени/, са били транспортирани на 19.05.2015г. до ЖО на свидетеля П.Ж. в с.З., и към момента се намират там, което е потвърдено и от свидетеля в показанията му. По отношение на крава с УМ BG30683268 е установено, че се намира в ЖО 8656-0001 на трето за спора лице - Р. П. А., съгл. справка от ИИС на БАБХ BG2013-018262 за движение на животни от 04.04.2013г., издадена от Ж.Т.Г., като по делото липсват доказателства, това животно да е било отчуждавано от ответницата в полза на третото лице на правно основание. Документът за придвижване не легитимира лицето в чиято полза е издаден като собственик на животното, т.е. то държи вещта в полза на ответницата С..

По отношение на останалите 4 броя крави /от общо 12бр. по ИМ/ с УМ - BG30682254; BG30591296; BG30514994; BG30683261: От писмените доказателства и от показанията на свидетелите В.и Ж. е видно, че от придвижените на 19.05.2015г. от пасището в землището на с.Л. до с.М. на собствен ход 25 ЕПЖ /когато възникнал спор между К. и С. за собствеността на тези животни/ , 8 броя крави и 1 брой бик са били без ушни идентификатори, като впоследствие служителите на ОДБХ-гр.Ямбол констатирали увеличаване на броя на ЕПЖ без идентификатори - 13 броя ЕПЖ без УИ, между които е 1 бр.бик без УМ, които към момента с оглед на наложената им възбрана за движение се намират в ЖО в с.М.. Поради липсата на друго описание на процесиите животни освен посочените УИ , правилно ЕРС е посочил, че не е възможна преценката дали между тези 13 броя ЕПЖ без УИ са и останалите 4 от процесиите крави с УМ - BG30514994; BG30682254; BG30591296; BG30683261. За две от тези четири животни обаче- крави с УМ- BG30514994 и BG30683261, от приложената на л.92 /по делото на ЕРС/ справка от ИИС на БАБХ за животни в ЖО на ответницата към 28.02.2014г. е видно, че същите фигурират между наличните ЕПЖ, а от изисканата справка от системата ИСАК се установява, че същите са били и заявявани от С. за подпомагане за стопанските 2014г. и 2015г. С оглед на това и във връзка със законовата регламентацията - ЗВМД /чл. 51 и сл./ и Наредба № 61/9.05.2006г. /изм.ДВ бр.90/2013г./ за официална идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, визираща налична в страната и поддържана интегрирана информационна система /ИИС/, с данни за местонахождението на идентифицирани по ушни марки животни и животновъдни обекти, първоинстанционния съд е достигнал до извод, че след като тези две животни с посочен по-горе УИ фигурират в ИИС за 2014г., а впоследствие са и заявявани от ответницата за подпомагане със субсидии, че същите са във владение на К.С.. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното, решението на ЯРС, в частта му, с която съдът е осъдил К.П.С. на осн. чл.108 ЗС, да предаде В.В.К., владението на следните собствени на ищеца животни - шест крави с ушни марки - BG30683268, BG30893899, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261, и 1 брой бик без ушна марка, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд в тази му част, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По отношение на решението, в частта му, с която въззивницата е била осъдена на осн. чл.57 ал.2 от ЗЗД да заплати на В.В.К. сумата от 2100 лв., представляваща общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - BG30682254 и BG30591296, собственост на ищеца:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото за тези две животни, не се доказа да се намират понастоящем при ответницата С., че същите не са в наличност, тъй като не присъстват и като заявени в справката от ИИС от 28.02.2015г. и от 21.05.2015г., макар да са били предоставени от К. на С., с оглед постигнатата договореност за съвместна дейност по отглеждането им от С., искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД се явява основателен. Следва да се посочи обаче, че с ИМ са били заявени в условията на обективно съединяване на искове няколко ревандикационни претенции, съответни на броя на претендираните движими вещи. Съответно на броя на тези претенции, са заявени при условията на евентуалност в случай, че животните са погинали, респ. отчуждени претенции за присъждане на тяхната равностойност в общ размер 8950лв.- за общо 13 бр. животни. В обстоятелствената част на ИМ, ищецът е посочил стойността на всяко от животните, като сборът на тези стойности е именно 8950лв. Видно от ИМ крава с ушна марка - BG30682254 е с посочена стойност - 750лв., а крава с ушна марка - BG30591296 е с посочена стойност- 900лв. т.е. общата стойност на тези две животни, претендирана с ИМ е 1650лв. В заключението на изслушаната по делото, пред ЕРС експертиза, ВЛ е посочило, че единична средна пазарна цена на крава в региона към датата на подаване на исковата молба /07.09.2015г./ е в размер на 1050лв. По делото липсват доказателства ищецът да е направил изменение на предявените от него искове по чл.57 ал.2 от ЗЗД, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията му е следвало да бъде уважена общо до размера 1650лв./ 750лв.+ 900лв./. До този размер първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Присъждайки сума в разликата над 1650лв. до размера 2100лв., ЕРС е постановил едно недопустимо решение, произнасяйки се плюс петитум и присъждайки сума, която не е била заявена от ищеца. На осн. чл.269 ГПК въззивния съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част. Ето защо, обжалваното решение, следва да бъде обезсилено в частта му, в която К.С. е била осъдена да заплати на В.К., на основание чл.57 ал.2 ЗЗД общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - BG30682254 и BG30591296, в разликата над 1650лв. до размера от 2100лв. На осн. чл.269 ГПК, съдът не дължи произнасяне по допустимостта на решението, касаещо претенцията по чл.57 ал.2 от ЗЗД, в отхвърлителната част за размера над 2100лв. до 8950лв., тъй като решението не е обжалвано в тази му част.

При този изход на делото, с оглед неоснователността на жалбата, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №16/05.04.2016г., постановено по гр. дело №443/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, в която К.П.С.,***, с ЕГН-**********, със съд. адрес: *** чрез адв.Е. *** е била осъдена да заплати на В.В.К.,***, с ЕГН-**********, на основание чл.57 ал.2 ЗЗД общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - BG30682254 и BG30591296, за разликата над 1650лв. до размера 2100лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №16/05.04.2016г., постановено по гр. дело №443/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е осъдил К.П.С. на осн. чл.108 ЗС, да предаде В.В.К., владението на следните собствени на ищеца животни - шест крави с ушни марки - BG30683268, BG30893899, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261, и 1 брой бик без ушна марка, както и в частта му, с която К.П.С. е била осъдена на осн. чл.57 ал.2 от ЗЗД да заплати на В.В.К. сумата от 1650лв., представляваща общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - BG30682254 и BG30591296, собственост на ищеца.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА К.П.С. да заплати на В.В.К. сумата 500лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.