Решение по Гражданско дело 13/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17.03.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 21.02.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 13 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС"ООД с ЕИК 200234197, представлявано от Р. Н. К. като управител, чрез адв.Г.Х. от САК, съдебен адрес: ***, офис*, срещу решение № 535 от 27.10.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 1759/2015г. по описа на ЯРС.

С обжалваното решение ЯРС осъжда „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС"ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, ж.к."Редута", ул."Велчо Атанасов" №16, ет.5, п.16, вписано в TP на АВ с ЕИК 200234197, представлявано заедно и поотделно от Р. Н. К. като управител и В. В. А., да заплати на „ЕКСПРИМИТУР"ООД със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Искър" №1, вх.В, ет.З, ап.57, вписано в TP на АВ с ЕИК 202926568, представлявано от М. Г. М.като управител, със съдебен дрес: гр.Я., ул."******" №**, ет.*, к-ра ** - адв. Г.Н.Г. ***, сумата от 15000лв., представляваща еднократно обезщетение по чл.40, ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда - 22.07.2015г., както и 2700лв. разноски по делото.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че ЯРС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.32, ал.1 от ТЗ, неправилно е приел, че сключеният договор между страните от 14.07.2014г. е договор за търговско представителство, неправилно е отхвърлил възраженията на ответника относно юридическата невъзможност на ищеца да бъде търговски представител на ответника като ищецът не е представил лиценз за извършване на куриерски услуги. Въззивникът възразява, че ЯРС не е обсъдил свидетелските показания на М. Х. Т. и С.Г. М.. Счита, че неправилно ЯРС е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.40 от ТЗ и е уважил иска и излага съображения, че ищецът не доказал, че ответникът продължава да има облаги или е увеличил обема си от сделки с клиентела, създадена от него именно в периода на действие на договора от 14.07.2014г. Твърди, че неправилно ЯРС се е позовал на частен документ без доказателствена стойност, чиято истинност не била потвърдена в процеса. Възразява, че ЯРС неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца. Счита, че искът не е доказан и по размер. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения срещу „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС"ООД иск. Претендира разноските по делото пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от „ЕКСПРИМИТУР"ООД със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Искър" №1, вх.В, ет.З, ап.57, вписано в TP на АВ с ЕИК 202926568, представлявано от М. Г. М. като управител, със съдебен дрес: гр.Я., ул."*****" №**, ет.*, к-ра ** - адв. Г.Н.Г. ***, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва възраженията във въззивната жалба като излага подробни доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.П. от САК, която поддържа въззивната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения иск и претендира направените по делото разноски в размер на д.т..

За въззиваемата, редовно призована, в с.з. се явява упълномощения адв.Г. от ЯАК и оспорва въззивната жалба, моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд и претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен агентски договор сключен на 14.07.2014г. между „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД, като куриер и „Експримитур"ООД като агент, съгласно който куриерът е възложил, а агентът е приел да извършва куриерски и каргоуслуги от името и за сметка на куриера на територията, уточнена подробно в Приложение № 3 неразделна част от този договор. Съгласно раздел II, т.11 от договора агентът се задължава да популяризира услугите на куриера и да разширява клиентската мрежа на поверената му територия. В раздел V на договора е уговорено, че влиза в сила на 15.07.2014г. и е валиден за срок от пет години. От текста на т.2 в раздел IV на договора се установява, че куриерът дължи на агента възнаграждение срещу изпълнение на задълженията по раздел II.

От справка в ТР по партидите на двете дружества се установява, че същите са вписани в ТР търговски дружества с ограничена отговорност. В предмета на дейност на „Експримитур"ООД е посочена дейност на търговско представителство, агентство и посредничество.

С уведомително писмо от „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД изх.№00050/13.11.2014 г. до управителя на „Експримитур"ООД, управителят на дружеството-въззивник уведомява, че отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора съгласно чл.5, т.З, ал.З от същия, където се казва, че договорът се прекратява едностранно, от която и да е от двете страни, с едномесечно писмено предизвестие като агентът в този случай не действа като пълномощнк на куриера, и считано от 13.11.2014 г. договорът е прекратен.

От протокол от 12.11.2011 г., подписан за "предал" и "приел", се установява, че М. М. като управител на „Експримитур"ООД предава на И. П. (куриер към „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД) пратки останали от работен ден - 11.10.2014 г., защото няма достъп до програмата да ги изработи и изпрати лично или от служител на „Експримитур"ООД, тъй като договорните отношения са прекратени едностранно от „Рапидо Експрес енд Лоджистикс" без предупреждение, като спиране на достъп до програма. Представен е и протокол от М. Г. М. за предадени на И. П. пратки от 13.11.2014 г., както и писмено изявление на И. В. П. от 17.11.2014 г., че е получила два мобилни служебни телефона на куриерска фирма „Рапидо Експрес енд Лоджистикс" от М. Г. М..

Видно от представения от ищеца договор за наем, същият е сключен на 04.03.2014 г., и с него е наето помещение за офис, находящо се на партерен етаж в сграда, разположена на адрес: ул. „Искър" № 1 гр. Ямбол, представляващ магазин № 9 за срок от две години.

Видно от фактура № 18/18.11.2014 г. за стоки представляващи кантар - електрон, компютър, принтер + скенер, и четец „Символ" на обща стойност 1 409.98 лв., фактура № 19/18.11.2014 г. за офис-оборудване на стойност от 2 220 лв. и фактура № 20/18.11.2014 г. за климатик на стойност 1 100 лв. с ДДС, ищецът е прехвърлил на ответника-въззивник намиращи се в офиса му имущество за осъществяване на дейността.

С покана за доброволно изпълнение, отправена до ответника, ищецът-въззиваем го поканил доброволно да му заплати обезщетение в размер на 16 000 лв. на основание чл.40 от ТЗ. Поканата е връчена на ответника-въззивник чрез „Директ.БГ" ЕООД с транспортна разписка №0047284/10.03., като предвид обстоятелството, че е представена с исковата молба, входирана на 22.07.2015г. в ЯРС, съдът приема, че същата е получена на 10.03.2015г., освен това твърдението, че е получена на 10.03.2015г. не е оспорено.

От фактура № 9/13.08.2014 г., фактура № 10/21.08.2014 г., фактура № 11/09.09.2014 г., фактура № 12/18.09.2014 г., фактура № 14/18.10.2014 г., фактура № 15/30.10.2014 г., фактура № 16/06.11.2014 г. и фактура № 17/13.11.2014 г. се установяват платените възнаграждения на агента за периода на договора.

В подкрепа на твърденията си за разширяване на клиентската мрежа чрез сключени договори за извършване на куриерски услуги с ответника-въззивник, ищецът-въззиваем е представил договор № 506690/18.07.2014 г. сключен с „Мирали"ЕООД с приложенията към него, както и фактури със същата фирма № 1000034585/02.09.2014 г., № 1000037115/02.10.2014 г., № 1000037965/02.11.2014 г. и № 1000041880/08.12.2014 г. за заплатени на ищеца-въззивник куриерски услуги, договор № 506694/18.07.2014 г. сключен с Адвокатска къща „Виа Кредо", ведно с приложенията към него, договор № 506691/18.07.2014 г. сключен с „Кабиле"ООД, ведно с приложенията към него, както и фактури за извършени куриерски услуги с получатели „Кабиле"ООД, „Инджов 19"ООД, „Балабанови и СИЕ-Рамба"СД-Ямбол.

Представеният списък с фирми предложен от „Експримитур" ООД за сключване на договор с „Рапидо Експрес енд Лоджистикс" изготвен на 30.07.2014 г., изпратен по ел. път с ел. поща, приложена по делото, се преценява от ЯОС като частен документ, изходящ от ищеца. По искане на ищеца ответникът е представил заверени преписи от сключени договори от ответника за периода от 14.07.2014 г. до 22.07.2015 г. с клиенти „Яша П"ЕООД, „Виа Кредо", „Арстар"ООД, „Диана Кабел ТВ" ООД, ЕТ „Стоев Мулс-Стефан Стоев," „ИМ Петролиум"ООД, „Импекс ойл"ООД, „Инджов-19"ООД, „Йорданка Керемдчиева", Кабиле"ООД, „Мирали"ООД, „Сатко"ООД, „Таньо Видев 62"ЕООД. Ответникът е представил и сключени договори на 08.07.2014 г. с „Аграрика"ЕООД, „Агрохимическо обслужване 97"ООД, „Арт пласт"ЕООД, „Гомласт-М"ООД, „Гранитец Агро"ЕООД, ЕТ „Менд Б-Янко Митев", „Лавина Горнаков"ЕООД, „Марчело 99" ЕООД, „Мебелком"ООД, „ММ Хидравлик"ЕООД, „Петър Йовчев и синове"ООД и „Съюз на глухите в България". Преценявайки представените договори от ответника-въззивник, ЯОС намира, че след сключването на процесния договор са привлечени още толкова клиенти, колкото е имал куриерът до неговото сключване, т.е. въззиваемото дружество е разширило значително клиентската мрежа на въззивника.

Видно от удостоверение № 0052/03.11.2011 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, „Рапидо Експрес енд Лоджистикс" е вписано в регистъра по чл.59, ал.5 от Закона за пощенските услуги за извършване на куриерски услуги.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение: Процесните фактури, а именно: № 9/13.08.2014 г., фактура № 10/21.08.2014 г., фактура № 11/09.09.2014 г., фактура № 12/18.09.2014 г., фактура № 14/18.10.2014 г., фактура № 15/30.10.2014 г., фактура № 16/06.11.2014 г. и фактура № 17/13.11.2014 г., са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, отразени са в законоустановените срокове в Дневниците за продажба и в Дневниците за покупка за съответните данъчни периоди. ДДС е начислен и внесен от ищеца, съобразно изискванията на ЗДДС, правото за ползване на данъчен кредит е упражнено от ответника. По процесните фактури са извършени всички плащания. Стойността на начислената и изплатена сума за входящи куриерски пратки за срока на действие на договора е в размер на общо 5148.00 лв. без ДДС. Вещото лице е изчислило три варианта на средномесечното възнаграждение по процесните фактури. При първия вариант като база са взети входящите пощенски пратки в размер общо на 5148 лв. без ДДС, като за четирите месеца на действие на договора средномесечния размер на възнаграждението е 1287.00 лв. без ДДС. При втория вариант като база са взети изходящите пощенски пратки в размер на общо 749.66 лв. без ДДС, при което средномесечния размер на възнаграждението при четирите месеца на действие на договора е в размер на 187.42 лв. без ДДС. При третия вариант като база за изчисление са взети общо изплатените суми за извършени пощенски пратки от и към Ямбол по процесните фактури в размер на 5897.66 лв. без ДДС, при което средномесечния размер на възнаграждението, платено по фактурите за четирите месеца на действие на договора от 14.07.2014 г. до 13.11.2014 г. е 1474.42 лв. без ДДС. В отговор на поставените от ответника въпроси вещото лице е дало заключение, че входящите пощенски пратки предоставени от „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД към „Експримитур"ООД за периода на действие на агентския договор - 14.07.-13.11.2014 г. са общо 3 432 бр. Изходящите пощенски пратки предоставени от „Експримитур"ООД към „Рапидо Експрес енд Лоджистикс" за периода на действие на агентския договор са общо 418 бр. За периода на действие на агентския договор в „Експримитур"ООД са регистрирани следните работници: Й.П. на длъжност „шофьор", К. К. - „работа с клиенти", и Т.Т. - „шофьор, куриер". Вещото лице е отразило, че „Експримитур"ООД е разполагало с един брой превозно средство - товарен автомобил „Дачия-Докер" с per. № СА8042ХК. В счетоводството на двете дружества отчетеният приход на ищеца от изпълнение на договора за периода на действие на агентския договор - 14.07.-13.11.2014 г. е в размер на 5984.02 лв.

По делото са събрани гласни доказателства като са изслушани пред ЯРС като свидетели на ищеца А. С. Г., П. М. С. и П. С. В.. От страна на ответника са изслушани като свидетели М. Х. Т. и С. Г. Момчилов.

От показанията на свидетелката А. Г. се установява, че работи във фирма Експримитур" като „офис организатор". През средата на м.07.2014 г. сключила договор с фирма „Рапидо", като М. М. отишла в техния офис и им предложила оферта да сключат договор да работят с нея. Тя била представител на фирма „Рапидо", които отворили офис на ул.„Искър" в гр.Ямбол. Преди това не са знаели въобще за тази фирма. След това те предложили и на техни фирми да изпращат с тази фирма пратките и съответно те започнали, като и до този момент работят с тази фирма, като имат и други фирми, на които ползвали услугите. Едната фирма с която работили е в Стара Загора - ЕТ „Заранис-Петко Колев". Те заявявали, че имат пратка, като се обаждали на националния телефон на „Рапидо", като от офиса им лично идвал куриер да взима пратката. Свидетелката твърди, че М.М., която донесла екземпляр от договора, после го взела подписан, работила с фирма „Експримитур", като тя се представила като представител на „Рапидо".

В показанията си свидетелката М. Т. сочи, че работи във фирма „Рапидо" от 7 години, първоначално като куриер, а после като „оперативен директор", запозната е с работата на „Рапидо" из цяла България. Същата сочи, че фирма „Експримитур" не й говори нищо. В Ямбол работили с подизпълнител. Първоначално работили със „Спиди", а след това с друга фирма. През 2014 г. фирмата „Рапидо" си сменила политиката и започнала да си назначава собствен персонал и да работи със собствени служители и работници. С подизпълнители работили откакто основали „Рапидо". Според свидетелката дейността на подизпълнителя е да спазва всички процедури и вътрешни правила на фирмата, като „Рапидо" се задължава да му плаща за взета и изпратена пратка. Тъй като централният им офис е в гр.София, там се правел групаж, в който се слага касетка с всички пратки, които са за гр.Ямбол, която се изпраща по подизпълнител „Спиди". Съответно другите подизпълнители в съответния град отивали в депото на подизпълнителя „Спиди" да вземат групажа и всички пратки за гр.Ямбол и започват да ги доставят до краен получател в града. Всичко е товарителници на „Рапидо". Свидетелката сочи, че договор с „Рапидо" винаги се сключва в гр.София, като подизпълнителят няма право да сключва договори. Знае, че през 2014 или 2015 г. се е създал офис на „Рапидо" в гр.Ямбол, който офис се намирал зад пазара, който офис бил с техни служители. Свидетелката сочи, че не е упълномощена да сключва агентски договори.

ЯОС преценя показанията на свидетелката Т. с оглед обстоятелството, че същата посочва, че фирма „Експримитур" не й говори нищо, т.е. свидетелката няма непосредствени впечатления от процесните търговските отношения.

Свидетелят С. М. сочи, че работи в „Рапидо" като „куриер" от 2009г. В края на 2013г. станал „оперативен мениджър" за провинцията. В цялата провинция и за офиса в гр.Ямбол твърди, че работят с подизпълнители, като м.03.2014г. назначил куриер на „Рапидо" в гр.Ямбол. Сочи, че лицето М.е отишла в офиса им, като сключили договор с „Рапидо" за посредник в гр.Ямбол и знае, че тя е станала тогава техния подизпълнител в гр.Ямбол. Свидетелят сочи, че подизпълнителят е длъжен сутрин да вземе пратките, които изпращали, разпределяли ги и съответно ги разнасяли, като за София-Ямбол използвали подизпълнител. Той нямал оперативна самостоятелност, като за всички неща, с които има проблеми, следвало да бъде уведомяван свидетелят като техен мениджър. Тази фирма на М.и всеки един подизпълнител и служител на „Рапидо" бил длъжен да изпълнява вътрешните правила на фирма „Рапидо" и процедурите. Няколко пъти идвал в офиса в гр.Ямбол, който се намира на пазара. В момента офисът на „Рапидо" се намирал на същото място, но не може да каже дали служителите, които работят там са служители на „Рапидо".

В показанията на свидетелката П. С. се посочва, че от 1998 г. в ЯАК е регистрирано Адвокатско Сдружение "Виа Кредо", в което членува тя с още двама колеги. Тяхното дружество, като Адвокатско сдружение ползват куриерски услуги, като през лятото на 2014 г. при тях дошли Н. Г. и М. Г., които лично познава. Предложили на адвокатското дружество да сключи договор за извършване на куриерски услуги с „Рапидо" - ТД, като им представили коректни договори. Обяснили им, че смятат да организират и се занимават с дейността извършване на куриерски услуги на територията на Ямбол и региона, като включително ги помолили да ги свържат и с техни клиенти, които ползват такива куриерски услуги и да ги препоръчат, за да ползват и те тези куриерски услуги на „Рапидо". Свидетелката сочи, че Адвокатското Сдружение е сключило договор, ползвали са и ползват и досега куриерските услуги на „Рапидо", като ползването се осъществявало с телефонно обаждане. Свидетелката установява, че е изпратила Н. Г. и М.Г. при дружества, обслужвани от адвокатското сдружение, и всички сключили договори с тях за извършване на куриерски услуги и са ползвали куриерските услуги на „Рапидо", като и в момента продължават да използват куриерските услуги на „Рапидо". Според свидетелката правоотношението било организирано от Н. Г. и М.Г. в качеството им на съдружници в дружеството-ищец. Преддоговорните отношения извършвала „Експримитур", като те се представили за представители на куриерска фирма „Рапидо". Свидетелката установява, че дружествата, които препоръчала на ищеца за сключване на договор с "Рапидо" и са сключили такъв, продължават да ползват куриерски услуги на "Рапидо".

От показанията на свидетеля П. В. се установява, че е адвокат в ЯАК, че той е участвал от самото начало на сключването на договора между „Рапидо" и „Експримитур", че фирма „Експримитур" е станала агент на „Рапидо". Свидетелят посочва, че сключването на договора минало много леко, позитивно, като идеята била да се осигури едно добро бизнес-партньорство. Установява, че „Рапидо" е влезнала в Ямбол точно чрез агента си „Експримитур", който правил кампании, организирал томболи за лятна почивка, правил посещения на доста клиенти на местно ниво с фирми „Инджов", „Диана Комерс" и „Адвокатска къща". Обработването на пратките ставало със софтуер предоставен от „Рапидо", като имали достъп до него само посредством интернет. Прекратяването на отношенията между „Рапидо" и „Експримитур" станало като „Рапидо" спрял достъпа до ел.услуги за обслужване на пратките. Имало проведен разговор между М.Г. и Р. К., който е собственик на „Рапидо", че достъпът е спрян, като „Рапидо" казал, че на тях не им е изгодно да работят повече с тях и затова прекратявали отношенията. Имало 3-4 срещи, на които свидетелят присъствал, както и Н. и К., като "Рапидо" казали, че разбират и затова ще ги откупят и "ще ви стъпим в наемния достъп на офиса". Служителите минали към тях.

ЯОС преценя показанията на свидетелката Т.с оглед обстоятелството, че същата сочи, че фирма „Експримитур" не й говори нищо, т.е. свидетелката няма непосредствени впечатления от процесните търговските отношения. Показанията на останалите свидетели съдът преценява наред с приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявеният иск е по чл.40, ал.1 от Търговския закон, за обезщетение при прекратяване на договор за търговски представител.

Съгласно чл.40, ал.1 от Търговския закон, търговският представител има право на еднократно обезщетение при прекратяване на договора, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Правото на такова обезщетяване се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително съществуването или отсъствието на ограничителни търговски клаузи.

Спорен между страните е характерът на процесния договор. ЯОС като прецени представения Агентски договор, поетите с него права и задължения на страните, намира, че същият представлява договор за търговско представителство.

Съгласно чл.32, ал.1 от ТЗ, търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде упълномощен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка. Договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в писмена форма, която в случая е спазена. Основната функция на търговския представител е да съдейства на принципала при осъществяване на търговска дейност. Търговският представител действа за сметка на принципала, но е независим от него и запазва качеството си на самостоятелен търговски субект. Търговският представител не се намира в трудови правоотношения с принципала. Съдействието, сътрудничеството на търговския представител може да се прояви в различни форми: посредничество – да намира клиенти и свързва търговеца с тях; да сключва сделки от свое име, но за сметка на търговеца, т.е. като косвен представител; да действа като пряк представител на търговеца, както в случая. Такива форми на сътрудничество са уговорени между страните по договора като куриерът е възложил, а агентът е приел да извършва куриерски и каргоуслуги от името и за сметка на куриера на територията, уточнена подробно в Приложение № 3 - неразделна част от договора, а и съгласно раздел II, т.11 от договора агентът се задължава да популяризира услугите на куриера и да разширява клиентската мрежа на поверената му територия.

При търговското представителство има правоотношение с трайно съществуване, каквото е договорено с процесния договор за срок 5 години. Уговорено е, че куриерът дължи възнаграждение на търговския представител за изпълнението на задълженията му по раздел II от договора, сред които е да популяризира услугите на куриера и да разширява клиентската му мрежа на поверената територия. Предвид установения характер на процесния договор за търговско представителство, ЯОС намира за неоснователно възражението на въззивника, че „Експримитур"ООД било техен подизпълнител и осъществявало спомагателни функции по превоз и разнос на пратки.

Доказателство за самостоятелността на „Експримитур"ООД и за изпълнението на задълженията му по договора е установеното по делото, че дружеството е наело помещение в гр.Ямбол за извършване на дейността, организирало е офис с техника, един брой превозно средство - товарен автомобил „Дачия-Докер" с per. № СА8042ХК, наело на работа работници: Й. П. на длъжност „шофьор" , К. К. - „работа с клиенти", и Т. Т. - „шофьор,куриер", извършвало куриерски и каргоуслуги от името и за сметка на куриера на поверената му територията, намирало нови клиенти на въззивника -търговски дружества, и с дейността си разширявало клиентската мрежа на „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД.

По делото е установено, както е било уговорено в процесния договор, че „Експримитур"ООД е извършвало услуги като търговски представител от името и за сметка на куриера, т.е. действало е като пряк представител на куриера, който притежава лиценз за извършване на неуниверсални пощенски услуги - куриерски услуги. Ето защо ЯОС намира за неоснователно възражението на „Рапидо Експрес енд Лоджистикс"ООД, че въззиваемото дружество не е било търговски представител на въззивника, понеже не притежавало лиценз за извършване на куриерски услуги, какъвто въззивникът притежава.

ЯОС намира, че след сключването на процесния Агентски договор от търговския представител, само за периода от 14.07.2014г. до 28.07.2014г., са привлечени още толкова клиенти, колкото е имал въззивникът (куриерът) до неговото сключване, т.е. въззиваемото дружество е разширило значително клиентската мрежа на въззивника. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства ЯОС намира, че дружеството-търговски представител е създало клиентела на въззивника от физически и юридически лица, които продължават да използват услугите на куриера и досега. Това се установява и от показанията на свидетелите Г., С. и В.. От показанията на свидетелите М., Г., С. и В. се установи, че въззивникът и след прекратяването на договора продължава да ползва офиса, организиран от търговския представител. Обстоятелството, че търговецът продължава да има облаги от клиентелата, създадена от търговския представител, е доказано по делото както от показанията на свидетелите Г., С.и В., така и от приетите договор № 506690/18.07.2014 г. сключен с „Мирали"ЕООД с приложенията към него, както и фактури със същата фирма №1000034585/02.09.2014г., №1000037115/02.10.2014г., №1000037965/02.11.2014г. и №1000041880/08.12.2014г. за заплатени на ищеца-въззивник куриерски услуги, договор №506694/18.07.2014 г. сключен с Адвокатска къща „Виа Кредо" с приложенията към него, договор №506691/18.07.2014г. сключен с „Кабиле"ООД, както и фактури за извършени куриерски услуги с получатели „Кабиле"ООД, „Инджов 19"ООД, „Балабанови и СИЕ-Рамба"СД-Ямбол.

По делото няма спор, че процесният договор е прекратен едностранно от страна на „Рапидо експрес енд лоджистикс"ООД с уведомително писмо изх.№00050/13.11.2014г., като това е станало фактически с преустановяване на достъпа до електронната система на куриера на 12.11.2014г., видно от протокол от 12.11.2014г. и от 13.11.2014г.

Съгласно чл.40, ал.З от ТЗ не може да се търси обезщетение по ал.2, когато е изтекла повече от една година след прекратяването на договора, без търговският представител да е уведомил писмено търговеца, че иска дължимото обезщетение; договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл.47, ал.1 или 2 от ТЗ, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст; търговският представител е прехвърлил правоотношението на друго лице, включително и със съгласието на търговеца. В случая не са налице пречките по чл.40, ал.3 от ТЗ за търсене на обезщетението. По делото са доказани всички предпоставки за съществуването на правото на търговския представител на еднократно обезщетение. Доказано е съществувало правоотношение между търговец и търговски представител по представения писмен Агентски договор, прекратяване на това правоотношение на основания, различни от посочените в чл.40, ал.З, т.2 и 3 ТЗ. В рамките на една година от прекратяване на договора търговският представител писмено е поканил въззивника да плати обезщетението при прекратяване на договора. По делото е доказано, че търговецът продължава да има облаги от клиентелата, която е създадена от търговския представител.

ЯОС намира за правилен изводът на първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението да приеме третия вариант от заключението на в.л., защото отразява реално изплатените суми за всички пратки извършени от ищеца по време на действието на договора. Според този вариант средномесечното възнаграждение е изчислено в размер на 1474.42лв., при която база за една година обезщетението, съгласно чл.40, ал.2 от ТЗ, е в размер на 17693.04лв. Предвид обстоятелството, че искът е предявен за 15000лв. съгласно диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до предявения размер от 15000лв. ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска в съда - 22.07.2015г. Предвид изложеното, въззивният съд намира иска за основателен и доказан.

Въз основа на горното, ЯОС намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивната страна не следва да се присъждат разноски. На въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1000 лв., платени по договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017г. по въззивното дело.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 535 от 27.10.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 1759/2015г. по описа на ЯРС.

Осъжда „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИКС"ООД с ЕИК 200234197, представлявано заедно и поотделно от управителите Р. Н. К. и В. В.А., да заплати на „ЕКСПРИМИТУР"ООД с ЕИК 202926568, представлявано от управителя М. Г. М., сумата 1000лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.