Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 30.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 27.09.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №251 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ГМВ Груп-фууд енд полимерс индъстри”ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управител Г.Г., срещу Решение № 242/04.05.16г., пост. по гр.д. № 3382/15. на ЯРС, в частта му, с която отв. страна е осъдена да заплати сумата 7 885.92лв.

В жалбата се сочи, че решението в атакуваната му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с упражняване правото на защита по отношение изготвянето на доклада по делото,събирането и проверката на доказателствата. Излагат се доводи, че делото е разгледано, въпреки отсъствието на законния представител на страната и въпреки посочените основателни причини за това.Според въззивника, не е налице и потвърждаване по см. на чл.301 ТЗ на клаузата за неустойка, след като не са налице конклудентни действия в тази насока и липсват доказателства,че тази клауза е част от документ, подписан от когото и да е от дружеството.

С оглед изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като наст. инстанция постанови ново решение в тази част, с което отхвърли иска и присъди на страната направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от „Транс Уърлд БГ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от Б.И.Б., чрез пълном. адв.Б.К.-***, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, докато съд. акт в обжалваната му част като правилен, следва да бъде оставен в сила,т к направените от съда фактически и правни констатации, напълно съответстват на приложимите материално правни норми и на събрания доказателствен материал по делото.

Според страната, по силата на писмена заявка, отв. дружество е възложило на ищеца, извършването на международен транспорт с автомобил на хранителна цистерна, с дата на натоварване -02.07.15г и посочен адрес на разтоварване в гр.Ямбол, като е уговорено навло на транспорта- в размер на 2 738.17лв, с платец-дружеството- въззивник, за която сума е била издадена и фактура от 02.07.15г, с падеж на плащане-датата на разтоварване -06.07.15г и транспортът е бил извършен и заплатен от исцовото д-во,за което е налице друга ф-ра от 03.07.15г. В отговора се твърди, че с въпросната заявка /т.3/, страните са уговорили обезщетение за забавено плащане, в случай на просрочване на дължимата от „ГМВ ГРУП-ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС ИНДЪСТРИ”ЕООД сума за извършения транспорт, което обезщетение е определено на 3% за всеки просрочен ден, върху навлото на транспорта. В тази връзка ответникът е признал основателността на главния иск –незаплатено навло на транспорта в р-р на 1 400 евро по възложения международен превоз, но като аргументи за неоснователност на претенцията за неустойка въззивникът сочи, че потвърждаването на заявката за международния транспорт, не е подписана от представител на ответното дружество, т к подписа положоен върху оспорения документ, се отнася единствено и само до неговата втора страница, а уговорката за начисляване на лихва за забава е недействителна, поради липса на съгласие и невъзможен предмет. Според въззиваемия, в жалбата се твърди, че липсват конклудентни действия за потвърждаване заплащането на лихва за забава в претендирания размер, но такива са извършени от ответника при приемането на проц. товар и направеното с отговора пред РС признание по главното вземане, а и в първото по делото о.с.з. са представени писмени доказателства-заявка за транспорт и потвърждение на заявка за международен транспорт сочещи, че в предходен за процесната сделка период, между страните са съществували международни отношения с идентичен предмет и клаузи, като предходната заявка, заедно с потвърждението й и процесната заявка, са подписани от един и същи служител на отв. дружество.В тази връзка се сочи неоснователност на доводите, че въззивникът е бил обвързан единствено от клаузите на втората страница от оспорения документ,т к съществените елементи на процесната сделка са част от съдържанието на първата страница, което следва и от признанието на главната претенция,като искът се основава на неизпълнение на т.2-записана в първата страница на документа.

Предвид изложеното се претендира, потвърждаване на атакуватната част от първоинстанциононото решение, като правилно и законосъобразно.Претендират се още и направените от страната съд. разноски пред въззивната инстанция.

В с.з.въззивната страна не се явява и не изпраща представител

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител, но е депозирала писмена молба от 27.09.16г , с която поддържа отговора си и моли наст. инстанция да посдтанови решение , с което да потвърди решението на РС в атакуваната му част.

След като се запозна с оплакванията по жалбата, атакувания съдебен акт и извърши преценка на събраните по делото доказателства,ЯОС установи следното по фактите:

Страните са били в облигационни отношения, като ответното дружество е възложило на „Транс Уърлд БГ”ООД, извършването на международна транспортна услуга-превоз на олио, с място на товарене –Балти,Молдова до адреса на управление по седалището на „ГМВ ГРУП-ФУУД ЕНД ПОЛИМЕРС ИНДЪСТРИ”ЕООД в гр.Ямбол, за което не се спори по делото.В тази връзка е налице Потвърждение на заявка за международен транспорт-подписана двустранно от представители на двете дружества, в която е посочено, че извършването на транспортната услуга ще бъде с автомобил/хранителна цистерна/ с адрес на товарене –Балти,Молдова и дата на товаренето-02.07.15г и дата и адрес на разтоварване-гр Ямбол, на 06.07.15г, с навло -1400 евро, платими по банков път, след разтоварване и представяне на фактура и оригинална товарителница за транспорта и платец на навлото-отв. дружество. В случай на просрочие страните са уговорили и начисляване на лихва в размер на 3% на ден върху навлото на транспорта.Представено е и заверено копие от подписана от отв. дружество-получател Международна товарителница,изд. на 02.07.15г, като стоката е получена на 06.07.15г срещу подпис на получателя. Не се спори между страните , че в случая товарителят и изпращачът не са едно и също лице, т.к възложителят на превозната услуга е ответника, а изпращача на товара е друго лице, което е издало от свое име товарителницата.

По делото е налице и фактура №101/02.07.15г за сумата 2738.17лв, с падеж 06.07.15г, издадена от ищеца като доставчик, но не подписана от ответника в качеството му на получател. Представена е и предходна Заявка за транспорт от 12.06.15г, подписана от представител на ответното дружество-Н. Д., чийто подпис твърди ищеца е положен и в процесното Потвърждение за транспорт от 02.07.15г. Налице е и предходно Потвърждение за заявка на международен транспорт между страните, с дата на товарене -15.06.15г и адрес,

и с дата на разтоварване -18.06.15г, като този документ е подписан от представител на отв. дружество и съдържа идентична клауза за неустойка, както в Потвърждението от 02.07.15г.

Предвид изложеното ,ЯОС прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл 79 ал 1 ,вр с чл 9 и чл.92 ЗЗД.

Предмет на въззивното обжалване е иска по чл 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 4032 евро, равняваща се на 7 885.92лв, за периода от 07.07.15г до 06.07.15г.

В случая, вземането по главния иск по чл 79 ЗЗД е безспорно, поради безпорно извършена услуга от страна на ищеца за международен превоз на стока и получаване на договорената престация от ответното дружество.

Клаузата за неустойка е договорена между страните в писменото Потвърждение на заявка за международен транспорт-подписана двустранно -в случай на просрочие да се начислява лихва в размер на 3% на ден върху навлото на транспорта /стр.1 т.3/, а подписаната от отв. дружество-получател Международна товарителница,изд. на 02.07.15г сочи за получаване на стоката на 06.07.15г срещу подпис на получателя, като навлото е платимо, след разтоварване и предоставяне на фактура и оригинална товарителница за транспорта.

След като клаузата за неустойка се съдържа в текста на цитирания документ и ответникът не оспорва истинността му, с изключение на волеизявлението ,обективирано в същия досежно уговорената неустойка, то съдът намира, че волеизявлението е правно валидно и поражда предвидените правни последици.

Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника,че подписаното в товарителницата лице не е упълномощено, не притежава представителна власт да поема задължения от името на дружеството и претенцията за уговорена неустойка е неоснователна, т к съгл. разп. на чл 301/ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговеца потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, а в случая стоката е получена и приета без противопоставяне. Следователно е налице потвърждаване на сделката от страна на законния представител на дружеството –ответник, с приемането на доставката за олио и подписване на товарителницата и с направеното признание за основателността на главния иск.

С оглед изложеното, след като липсват доказателства за извършено плащане от страна на ответника на договореното навло на транспорта на падежа-06.07.15г, то след тази дата същият е испаднал в забава и от 07.07.15г / датата, следваща подписа на управителя на ответното дружество върху товарителницата, удостоверяващ получаването на стоката/, ответникът дължи обезщетение за забава в уговорения размер за претендирания период от 07.07.15г- настъпване на забавата до 10.10.15г-окончателното плащане.

Въпреки, че началната дата, от която неустойката се дължи да не е изрично визирана, то след като в товарителницата е определено, че неустойка се дължи при просрочие,а падежа за плащане на навлото от 1400 евро е определен на 06.07.15г, за което не се спори и има признание от страна на ответника относно вземането по главният иск , то иска по чл 92 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.В тази връзка съдът приема, че в полза на ищеца, следва да се присъди по иска за неустойка сумата 4032 евро /3% на ден върху навлото на транспорта/, с период на забавата от 07.07.15г до 10.10.15г. В тази връзка , съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,предвид възприетото в ТР №4/29.04.15г по ТД №4/14г на ОСГТК на ВКС, като на осн чл 272 ГПК препраща към мотивите на РС.

Предвид изложеното наст. приема, че първоинстанционното решение в атакуваната му част като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемата страна, наравените по делото разноски в размер на 300лв- за адвокатско възнаграждение, съобр. Договор за правна защита от 05.09.16г и списък на разноските,приложени към делото.

В останалата необжалвана част решението ан ЯРС е влязло в законна сила.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 242/04.05.16г., пост. по гр.д. № 3382/15. на ЯРС, в обжалваната му част, с която „ГМВ Груп-фууд енд полимерс индъстри”ЕООД, с ЕИК 201917139,със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.”Гр.Игнатиев”№87, представлявано от управител Г.В.Г. е осъдено да заплати на „Транс Уърлд БГ” ООД, с ЕИК 203262312, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж к „Славейков, бл.1В, вх 2 ,ет 8 ап.18,представлявано от Б.И.Б. и съдебен адрес:***-адв.Б.Б.К., неустойка в размер на 4032 евро за периода от 07.07.15г до 10.10.15г.

Осъжда „ГМВ Груп-фууд енд полимерс индъстри”ЕООД с ЕИК 201917139,със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.”Гр.Игнатиев”№87, представлявано от управител Г.В.Г. да заплати на „Транс Уърлд БГ” ООД, с ЕИК 203262312, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж к „Славейков, бл.1В, вх 2 ,ет 8 ап.18,представлявано от Б.И.Б. и съдебен адрес:***-адв.Б.Б.К., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.

В останалата необжалвана част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.