О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№...43.... 31.01.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен наказателен състав на 31 януари 2017 година В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН И.
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВЧНД № 29 по описа на ОС-Ямбол
за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по частен протест на Районна прокуратура – гр.Ямбол, против Разпореждане
№ 3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г. по описа на РС-гр.Ямбол, с което съдебното производство
по делото е прекратено и делото върнато на РП-Ямбол за отстраняване на
констатираните от съда съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство при повдигане на обвинението и при изготвяне на Постановлението по
чл.375 от НПК.
В протеста се навеждат
доводи за неправилност на Разпореждането. Твърди се, че в хода на проведеното
ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правата на обвиняемия. В тази връзка се иска отмяна на
протестираното разпореждане като неправилно.
Съдът, след като се запозна с доказателствата
по делото, установи от фактическа страна следното:
Производството пред РС-Ямбол е образувано по
повод внесено от РП-Ямбол Постановление по чл.375 от НПК, с което се предлага
обвиняемия И.Х.И. *** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на
21.05.2012 г. в гр.Ямбол, в качеството си на ***на " ****"ЕООД-гр.Ямбол, с
ЕИК****, в 30-дневен срок /считано от
20.04.2012 г./ от спиране на плащанията по ИД №005/05.01.2012 г. на ТД на
НАП-Бургас, в размер на 53 205,18 лв., не е поискал от Окръжен съд - Ямбол да
открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1
от НК.
С Разпореждане №
3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г. по описа на РС-гр.Ямбол, съдът е постановил прекратяване
на съдебното производство по делото и връщането му на РП-Ямбол за отстраняване
на констатираните от съда съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство при повдигане на обвинението и при изготвяне на
Постановлението по чл.375 от НПК.
Съдът, след като се запозна с
изложеното в частния протест и обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.345 от НПК,
намира от правна страна следното:
Производството
по чл.375 и сл. от НПК регламентира специален спрямо общия ред за разглеждане
на делата. Съдебната практика обаче категорично приема, че е допустимо
съдията-докладчик, сезиран с Постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност, да прекрати съдебното производство по реда на чл.249,
ал.2 вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК - каквато безспорно е настоящата хипотеза.
Според въззивния съд, разпоредбата на чл.377, ал.1 от НПК не изключва
приложението на чл.248, ал.2 от НПК, тъй като и преди да пристъпи към
разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура,
съдия-докладчикът е длъжен да провери, дали делото му е подсъдно, дали са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство,
както и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемото лице. В този смисъл, според настоящия въззивен състав,
съдът има правна възможност при установено от него допуснато в хода на
досъдебното производство съществено процесуално нарушение, да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора по реда на чл.249, ал.2
вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК с разпореждане. От своя страна, съгласно чл.249,
ал.3 от НПК разпореждането на съда подлежи на обжалване и протестиране по реда на
глава XXII от НПК, в каквато насока районният съд е посочил срок, съблюдаван от
прокурора. Ето защо въззивната инстанция намира протеста, основан на чл.341,
ал.2 от НПК за процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е частично основателен
поради следното:
Разпоредбите на чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.2 т.3 от
НПК задължават съдията–докладчик да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора тогава, когато в хода на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на
пострадалия или на неговите наследници. В тази връзка, въззивният съд намира,
че правилно РС е прекратил съдебното производство и е постановил връщане делото
на прокурора поради липсата на отразени в обстоятелствената част на Постановлението
по чл.375 от НПК факти относно наличието на ликвидно и изискуемо парично
задължение, както и за неплатежоспособност поради спиране на плащанията.
По-конкретно липсват изложени обстоятелства относно датата, на която
задължението е станало изискуемо, имало ли е плащания по това задължение, кога
е последното такова. Освен това, липсва посочване и относно това дали
публичноправното задължение е свързано с търговската дейност на търговеца,
респ. от какво произтича то. Необходимостта от наличие на тези факти в
обстоятелствената част на Постановлението произтича от същността на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК. Както е
отразено в Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на
ОСНК на ВКС, нормата е специфична и със
своеобразно бланкетен характер, като препраща към съдържанието на понятия от
Търговското право, които имат своята уредба в Търговския закон/ТЗ/. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ
неплатежоспособността е обективно реално състояние на търговеца, при което той
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка или от публичноправно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност, или от задължение по частно
държавно вземане. Върховният касационен
съд в практиката си е имал възможност да посочи обективните признаци,
характеризиращи това престъпление, като винаги е приемал, че един от тях е
именно този - да е налице конкретно определено и изискуемо парично задължение.
Описаната непълнота, съдържаща се в Постановлението по чл.375 от НПК лишава
обвиняемия от възможността да разбере в какво е обвинен, за да може да
противопостави ефективна защита. По този начин е ограничено основното му
процесуално право – правото на защита, което във всички случаи представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Посоченото
процесуално нарушение е съществено и отстранимо, поради което РС-Ямбол правилно
е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняването му.
Като второ основание за връщане на делото на
прокурора, районният съд е посочил това, че в Постановлението по чл.375 от НПК
липсвали факти касателно обстоятелството дали впоследствие /след 21.05.2012 г./
обвиняемият е изпълнил задължението си да поиска от ОС-Ямбол да открие
производство по несъстоятелност и ако това е така - кога. Съдът се е
аргументирал, че тези факти били нужни с цел да бъде преценено кога
престъплението е било довършено. За да разпореди връщане на делото на прокурора
на това основание, решаващият съд
неправилно е приел, че осъществяването на престъпното деяние започва от
момента, в който са изтекли 30 дни от спиране на плащанията и се явява
довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си да
поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Действително,
престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие и
е типично продължено престъпление. Това бездействие обаче не е свързано с
настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е
довършено в момента, до който управителят или представителят на търговеца е бил
длъжен да предприеме извършване на предписаното от закона действие. Иначе
казано, инкриминираното деяние се явява довършено на първия ден, следващ
последния такъв от предвиденият в нормата 30 дневен срок, в който субекта на
престъплението е бил длъжен да действа. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, изразена в Решение №217/09.05.2003 г. на ВКС по н.д. №841/2002 г., II
н.о., Решение № 432/13.05.2005 г. на ВКС по н.д.№1010/2004 г., III н.о. и др. С
оглед на изложеното, въззивният състав на съда намира за неправилно разпореденото
от районния съд връщане на делото на прокурора с указание за попълване на
обстоятелствената част на Постановлението по чл.375 от НПК с факти относно това
дали впоследствие - след дата 21.05.2012 г., обвиняемият е изпълнил
задължението си да поиска от ОС-Ямбол да открие производство по несъстоятелност
и кога е станало това.
Водим от горното
и на осн.чл.345 вр.чл.249, ал.3 от НПК, Ямболски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г.
по описа на РС-гр.Ямбол.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.