О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№...43....                                   31.01.2017 г.                              гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,            II-ри въззивен  наказателен състав на 31 януари                                                   2017 година                    В закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН И.

 

                                                                     ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: 

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВЧНД № 29 по описа на ОС-Ямбол за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частен протест на Районна прокуратура – гр.Ямбол, против Разпореждане № 3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г. по описа на  РС-гр.Ямбол, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото върнато на РП-Ямбол за отстраняване на констатираните от съда съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство при повдигане на обвинението и при изготвяне на Постановлението по чл.375 от НПК.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на Разпореждането. Твърди се, че в хода на проведеното ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на обвиняемия. В тази връзка се иска отмяна на протестираното разпореждане като неправилно.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, установи от фактическа страна следното:

 Производството пред РС-Ямбол е образувано по повод внесено от РП-Ямбол Постановление по чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемия И.Х.И. *** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 21.05.2012 г. в гр.Ямбол, в качеството си на ***на " ****"ЕООД-гр.Ямбол, с ЕИК****, в 30-дневен срок /считано от 20.04.2012 г./ от спиране на плащанията по ИД №005/05.01.2012 г. на ТД на НАП-Бургас, в размер на 53 205,18 лв., не е поискал от Окръжен съд - Ямбол да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК. 

С Разпореждане № 3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г. по описа на  РС-гр.Ямбол, съдът е постановил прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на РП-Ямбол за отстраняване на констатираните от съда съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство при повдигане на обвинението и при изготвяне на Постановлението по чл.375 от НПК.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния  протест и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.345 от НПК, намира от правна страна следното:  

Производството по чл.375 и сл. от НПК регламентира специален спрямо общия ред за разглеждане на делата. Съдебната практика обаче категорично приема, че е допустимо съдията-докладчик, сезиран с Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, да прекрати съдебното производство по реда на чл.249, ал.2 вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК - каквато безспорно е настоящата хипотеза. Според въззивния съд, разпоредбата на чл.377, ал.1 от НПК не изключва приложението на чл.248, ал.2 от НПК, тъй като и преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери, дали делото му е подсъдно, дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. В този смисъл, според настоящия въззивен състав, съдът има правна възможност при установено от него допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора по реда на чл.249, ал.2 вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК с разпореждане. От своя страна, съгласно чл.249, ал.3 от НПК разпореждането на съда подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава XXII от НПК, в каквато насока районният съд е посочил срок, съблюдаван от прокурора. Ето защо въззивната инстанция намира протеста, основан на чл.341, ал.2 от НПК за процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е частично основателен поради следното:

Разпоредбите на чл.249 ал.2 вр.чл.248 ал.2 т.3 от НПК задължават съдията–докладчик да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора тогава, когато в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. В тази връзка, въззивният съд намира, че правилно РС е прекратил съдебното производство и е постановил връщане делото на прокурора поради липсата на отразени в обстоятелствената част на Постановлението по чл.375 от НПК факти относно наличието на ликвидно и изискуемо парично задължение, както и за неплатежоспособност поради спиране на плащанията. По-конкретно липсват изложени обстоятелства относно датата, на която задължението е станало изискуемо, имало ли е плащания по това задължение, кога е последното такова. Освен това, липсва посочване и относно това дали публичноправното задължение е свързано с търговската дейност на търговеца, респ. от какво произтича то. Необходимостта от наличие на тези факти в обстоятелствената част на Постановлението произтича от същността на изпълнителното деяние на престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК. Както е отразено в Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС, нормата е специфична и със своеобразно бланкетен характер, като препраща към съдържанието на понятия от Търговското право, които имат своята уредба в Търговския закон/ТЗ/. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността е обективно реално състояние на търговеца, при което той не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка или от публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или от задължение по частно държавно вземане. Върховният касационен съд в практиката си е имал възможност да посочи обективните признаци, характеризиращи това престъпление, като винаги е приемал, че един от тях е именно този - да е налице конкретно определено и изискуемо парично задължение.

 Описаната непълнота, съдържаща се в Постановлението по чл.375 от НПК лишава обвиняемия от възможността да разбере в какво е обвинен, за да може да противопостави ефективна защита. По този начин е ограничено основното му процесуално право – правото на защита, което във всички случаи представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Посоченото процесуално нарушение е съществено и отстранимо, поради което РС-Ямбол правилно е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването му.   

Като второ основание за връщане на делото на прокурора, районният съд е посочил това, че в Постановлението по чл.375 от НПК липсвали факти касателно обстоятелството дали впоследствие /след 21.05.2012 г./ обвиняемият е изпълнил задължението си да поиска от ОС-Ямбол да открие производство по несъстоятелност и ако това е така - кога. Съдът се е аргументирал, че тези факти били нужни с цел да бъде преценено кога престъплението е било довършено. За да разпореди връщане на делото на прокурора на това основание,  решаващият съд неправилно е приел, че осъществяването на престъпното деяние започва от момента, в който са изтекли 30 дни от спиране на плащанията и се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Действително, престъплението по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие и е типично продължено престъпление. Това бездействие обаче не е свързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, до който управителят или представителят на търговеца е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното от закона действие. Иначе казано, инкриминираното деяние се явява довършено на първия ден, следващ последния такъв от предвиденият в нормата 30 дневен срок, в който субекта на престъплението е бил длъжен да действа. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изразена в Решение №217/09.05.2003 г. на ВКС по н.д. №841/2002 г., II н.о., Решение № 432/13.05.2005 г. на ВКС по н.д.№1010/2004 г., III н.о. и др. С оглед на изложеното, въззивният състав на съда намира за неправилно разпореденото от районния съд връщане на делото на прокурора с указание за попълване на обстоятелствената част на Постановлението по чл.375 от НПК с факти относно това дали впоследствие - след дата 21.05.2012 г., обвиняемият е изпълнил задължението си да поиска от ОС-Ямбол да открие производство по несъстоятелност и кога е станало това.  

 

Водим от горното и на осн.чл.345 вр.чл.249, ал.3 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3035/15.12.2016 г., постановено по АНД № 1566/2016 г. по описа на  РС-гр.Ямбол.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:1.                 

 

 

 

 

 

                                                     2.