Р Е Ш Е Н И Е

 

_6______                                       25.01.2017 г.                                            гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                        ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. К.  

прокурор Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №379 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на А.А.А., против Присъда №52/21.10.2016 г. постановена по НОХД №471  по описа на РС - Елхово за 2016 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че в неустановен точен час, за времето от около 06.00 часа на 25.01.2016 г. до около 06.00 часа на 26.01.2016 г., от частен дом - къща, находяща се на ул. „К.“ № 20 в гр. Болярово, обл. Ямбол, отнел чужди движими вещи - 2 бр. домашно приготвен, пресован сурово-сушен хранителен продукт от раздробено свинско месо „Странджанско дядо“ с тегло от по 3 кг. всяко, с единична стойност 48.00 лева, двете вещи на обща стойност – 96.00 лева, от владението на собственика им И.Д.Г. от гр. Болярово, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК, поради което и на основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНСЗ съдът е постановил наложеното на  подсъдимия А.А.А., наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно в затвор при първоначален „строг” режим по смисъла на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С атакувания съдебен акт, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А.А.А. е бил осъден да  заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР-Ямбол направените във фазата на ДП разноски в размер на 57.96 /петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Елхово направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 28.76 /двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева и по 5 /пет/ лева държавна такса при издаване на изпълнителни листи.

Въззивникът А.А.А. участва в съдебното заседание, лично и със служебен защитник. Адв. Г. ***, като счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен, пледира за постановяване на оправдателна присъда или алтернативно - за преквалифициране на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК. Подсъдимият отрича да е извършил деянието и твърди, че делото е „нагласено” от началника на РУ - Болярово, като при дадената му последна дума, настоява да бъде оправдан.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага съда да потвърди атакуваната присъда или алтернативно - да преквалифицира деянието като маловажно по чл. 194, ал. 3 от НК и да наложи на подс. А. наказание под средния размер, предвиден в закона.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд:

Подсъдимият А.А.А., бил на гости на сестра си Ж. и сина й - свид. В.В. в дома им в гр. Болярово на ул. „Д.С.“ №52, включително и на дати 25.01.и 26.01.2016 година. Пострадалият - свид. И.Д.Г. живеел в гр. Болярово, сам в къща с двор находяща се на ул. „К.” №20 и към 25.01.2016 г. държал там пет броя домашно приготвени пресовани сурово-сушени хранителни продукти от раздробено свинско месо „Странджанско дядо” с тегло от по 3 кг. всяко. Те били окачени за съхнене на портмантото във вътрешното стълбище на къщата му. Около 06.00 часа на 25.01.2016 г. свид. Г. излязъл от дома си и отишъл на  работа.

На 25.01.2016 г. около 20.00 ч., подс. А., свид. И.П. и свид. В.В. вървели от автогарата в гр. Болярово и стигайки до пазара, свид. В. тръгнал да се прибира сам към дома си. Свид. П. и подс. А. продължили пътя си и в близост до кръстовището на улиците „Н.В.” и „Ю.Г.”, подс. А. казал на свид. П. да го изчака на място. Подс. А. тръгнал сам, покатерил се на оградата на Музея в гр. Болярово и оттам се прехвърлил в двора на пострадалия Г., находящ се на ул. „К.” №20, в гр. Болярово. След това проникнал във вътрешното стълбище на къщата, през незаключената входна врата и от портмантото, подсъдимият взел два броя домашно приготвен пресован сурово-сушен хранителен продукт от раздробено свинско месо тип „Странджанско дядо“ - т.нар. „дядички”, всяко с тегло от 3 кг., скрил ги под якето си и след около 10 минути, се върнал при свид. П.. Двамата отишли в дома на свид. В. и там те, заедно с него и със свид. Ж. П., изяли двата броя „дядички”.

Кражбата била установена от пострадалия Г. на 26.01.2016 г. около 06.00 ч. и същият уведомил за това органите на РУ - Елхово.

Видно от заключението на ВЛ по проведената съдебно стоково-оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи е в общ размер на 96.00 лева.

Подс. А.А. е осъждан многократно - 15 пъти, като по НОХД №197/2009 г. по описа на ОС - Бургас и НОХД №5/2011 г. по описа на РС - Карнобат, с Определение №68/16.04.2013 година, постановено по ЧНД №154/2013 г. по описа на РС - Карнобат, влязло в законна сила от 07.05.2013 г., на подс. А. е било определено едно общо наказание в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, увеличено с три месеца на основание чл. 24 от НК, което да търпи при първоначален строг режим. Общото наказание е било изтърпяно от него на 04.04.2014 година.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно и въз основа на кредитираните гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка. Решаващият състав, с мотиви които се приемат безрезервно от ЯОС, правилно е кредитирал показанията на свид. И.П. - единствен очевидец на извършеното от подс. А. деяние, аналогични на показанията му дадени по реда на чл. 223 от НПК и в унисон с резултатите от следствения експеримент по Протокол от 12.05.2016 г. с приложен към него фотоалбум. Правилно ЕРС е преценил, че показанията на свид. И.П. се припокриват частично с кредитираните показания на пострадалия – свид. Иван Г., касаещи основно времето на извършване на деянието и инкриминираните хранителни продукти. Настоящият състав, като се солидаризира също и с мотивите на ЕРС, с които не е възприел за достоверна посочената в показанията на свид. И.П. дата на деянието, счита за ненужна да ги преповтаря детайлно. Безспорно датата на деянието е установена от показания на пострадалия Г. и частично от обясненията на подс. А., който е заяви, че в инкриминирания период е бил в гр. Болярово, а така същи и от показанията на свид. Ж. П., правилно и аргументирано кредитирани. ЯОС подкрепя и съжденията на първата инстанция, приела обяснения на подс. А. за негова защитна теза противоречащи на кредитирания доказателствен материал, изчерпателно посочен от ЕРС.

Всички доказателствата, кредитирани от ЕРС и настоящия състав, по отношение на предмета на доказване са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, както и всички релевантните обстоятелства.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че от обективна и субективна страна подс. А.А.А., е осъществил престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като в неустановен точен час, за времето от около 06.00 часа на 25.01.2016 г. до около 06.00 часа на 26.01.2016 г., от частен дом - къща, находяща се на ул. „К.“ №20 в гр. Болярово, обл. Ямбол, е отнел чужди движими вещи - 2 бр. домашно приготвен, пресован сурово-сушен хранителен продукт от раздробено свинско месо „Странджанско дядо“ с тегло от по 3 кг. всяко, с единична стойност 48.00 лева, двете вещи на обща стойност – 96.00 лева, от владението на собственика им И.Д.Г. от гр. Болярово, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1, б. „а“ от НК.

От обективна страна

Безспорно подс. А.А.А. с престъпната си деятелност е осъществил признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани вещи на собственика свид. И.Д.Г. от гр. Болярово, както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на пострадалия върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянията на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подс. А.А.А. е осъществил и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението - отнел съответните вещи и вещите и ги отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото, като е довършил деянието.

Подсъдимият А.А.А. не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик на процесните вещи и е установил своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подс. А.А.А., правилно първостепенният съд е приел, че процесното деяние е осъществено от него в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, предвид предходните му осъждания, т.к. преди деянието, при неизтекъл срок по чл. 30, ал. 1 от НК, той е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК - с Определение №68/16.04.2013 година, постановено по ЧНД №154/2013 г. по описа на РС - Карнобат, влязло в законна сила от 07.05.2013 г. подс. А. е определено едно общо наказание в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, увеличено с три месеца и изтърпяно от него при първоначален строг режим на 04.04.2014 година.

От субективна страна

Подсъдимият А.А.А., при конкретното деяние, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца А. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководят постъпките си. Имайки предвид и факта, че той е и осъждан за престъпление против собствеността, логично е съзнавал всички елементи от състава на процесното престъпление и това, че извършва противоправно и общественоопасно деяние от което ще настъпят целели от него престъпни последици - лишаването на собственика от владението на вещите. Подсъдимият А.А.А. е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните вещи, като е съзнавал, че лишават от владение върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите, се е разпоредил фактически с тях - изконсумирал ги заедно с други три лица. Подс. А. е разбирал противоправния характер на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване, като е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи - това че действа в условията на опасен рецидив, като е бил наясно с факта, че върши деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление, извършено от него като пълнолетен, на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК.

Причини за извършване на престъплението е желанието на подс. А.А.А. да се облагодетелства по запретен начин, ниската му правна култура, както и изградените му престъпни навици.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователни доводите на защитата на подс. А.А.А., за преквалификация на деянието като маловажен случай и е изложил убедителни аргументи в тази насока. ЯОС, като подкрепя напълно ЕРС в този му извод, че отбележи, че едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, но личността на подсъдимия, предвид съдебното му минало е с висока степен на обществена опасност и конкретното престъпление е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК. Ето защо правилно ЕРС е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, т.е. че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автор е подсъдимият А.А.А.. Правилно решаващият съд е преценил, че по делото е без значение факта, че пострадалият не е осъществил право си да предяви граждански иск. Безспорно, предвид високата обществена опасност на деянието и дееца, в случая не намира приложение и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Твърденията на подс. А., подържани и във въззивното производство, че делото е „нагласено” от началника на РУ - Болярово, ЯОС намира за абсолютно голословни и противоречащи на кредитирания доказателствен материал, от който безспорно се установява, че подсъдимият е автор на процесното деяние.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

ЕРС е наложил наказанието на подс. А.А., при приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел, че макар и инкриминираното деяние да е по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - естеството на предмета на кражбата и стойността, както и подбудите за извършване на деянието. Неправилно обаче, решаващият съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като не е отчел в достатъчна степен твърде ниската стойност на инкриминираните вещи, значително под размера на МРЗ от 420 лв. към датата на деянието - повече от четири пъти. ЯОС счита, че при определяне на конкретния размер на наказанието, приоритет следва да има личната пред генералната превенция, за да се даде възможност на подсъдимия, като млад човек в активна трудова възраст, по-бързо да се ресоциализира в обществото. При тези условия въззивният съд намира, че определеното от ЕРС наказание следва да се намали, като приема, че справедливото наказание, което да се наложи на подсъдимия е девет месеца лишаване от свобода. Настоящият състав счита това наказание за необходимо и достатъчно за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК, без да се прилага ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. А., но и такова, че оказаното снизхождение да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност.

Безспорно не са налице условията за прилагане на чл. 66 НК, предвид предишните осъждания на подс. А.. Същият е извършил престъплението при условията на опасен рецидив и правилно на основание чл. 57, вр. с чл. 60, ал. 1 и 61, т. 2 от ЗИНЗС, решаващият съд е определил типа на затворническото заведение – затвор, както и първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЕРС е осъдил подс. А.А.А., да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР - Ямбол направените във фазата на ДП разноски в размер на 57.96 лв. за възнаграждение на ВЛ за изготвеното заключение по назначената стоково-оценителна експертиза, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Елхово, направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 28.76 лв. - за пътни разходи и възнаграждение за изслушаното заключение на ВЛ, както и държавна такса при издаване на изпълнителни листи в размер на по 5.00 лева.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда №52/21.10.2016 г. постановена по НОХД №471  по описа на Районен съд – Елхово за 2016 г., В ЧАСТТА с която на подс. А.А.А., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                2.