О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 16.01.2017 год. гр.Ямбол
на 16 януари 2017
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Р.СТОЕВА
в.ч.гр.д. № 6 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.255 - 257 от ГПК.
Образувано е по молба, вх.№321/10.01.2017 г. на ЯРС,
подадена от Г.Л.Г. ***, с която се иска
да бъде определен подходящ срок за ЯРС да се произнесе "по всички
повдигнати с молбата му вх.№18670/22.12.2016 г. въпроси, в т.ч. по възражението
за неподсъдност на спора на ЯРС с оглед чл.109 ГПК; по искането за отвод на
съдебния състав; по исканията за доказателства. В молбата се твърди, че
възражението за местна неподсъдност на спора е направено с отговора на ИМ,
подаден на 25.05.2016 г., но в постановеното на 04.10.2016 г. определение по
чл.140 ГПК, ЯРС не само не се е произнесъл по въпроса, а е дал указания за
уточняване на нещо, което според молителя е точно и ясно посочено. По тази
причина молителя твърди, че последващите действия на съда "приема само като предубеденост и явна недобросъвестност, свързана с нежелание за произнасяне
по казуса".
Към делото и на осн. чл.255,
ал.2 ГПК е приложено становище от съдия Светла Димитрова, определена за
съдия-докладчик по гр.д.№332/2016 г. по описа на ЯРС, в което е заявено твърдение
за неоснователност на молбата за определяне на срок при бавност. Съдията счита,
че е положила максимални усилия за това правилно да бъдат формулирани
многобройните искания на страната, като в постановеното определение
№1945/04.10.2016 г. са посочени способите и сроковете за събиране на относими
доказателства. Съдията сочи, че въпреки предоставената й с цитираното определение
възможност страната не се възползвала от дадените й възможности, вкл. не
присъствала на проведеното на 22.12.2016 г. съдебно заседание, на което е четен
доклад по делото и са давани указания на страните. С молбата, вх.№18670/22.12.2016
г., подадена след приключване на съдебното дирене, се правят искания за
събиране на доказателства, които страната не е посочила в съответните срокове и
с оглед дадените й възможности. Според съдията-докладчик искане за отвод, до
приключване на съдебното дирене не е заявено, поради което не е налице и
произнасяне по такова, независимо от което не се чувства предубедена по никакъв
начин, а посочените в молбата от 22.12.2016 г. основания за отвод намира за
неоснователни.
Настоящия съдия-докладчик, след като се
запозна с материалите по делото, намери следното:
Предявената молба, вх.№321/10.01.2017 г. на ЯРС, подадена
от Г.Л.Г. е с правно основание чл.255 и сл. ГПК.
От
материалите по гр.д.№332/2016 г. на ЯРС и приложените към него дела се
установява, че на 25.05.2016 г. Г.Г. е депозирал в ЯРС отговор на ИМ,
вх.№7585/25.05.2016 г., в който на 22 страници е изложил становище по
редовността на ИМ, по допустимостта и по основателността на предявения иск.
Сред многобройните искания на страната, на стр.3 от отговора (л.97 от делото) е
направено и възражението за "местна некомпетентност на ЯРС" да реши
спора с искане делото да се изпрати за решаване от ЕРС.
След отвод на първоначално определения съдия - докладчик,
делото е разпределено за разглеждане от съдия Св.Димитрова. С Определение
№1945/04.10.2016 г., след като е приел, че са налице предпоставките на закона, съдията-докладчик
се е произнесъл по исканията на новоконституираните
ответници, като в определението са посочени способите и сроковете за събиране
на относими доказателства и делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на
04.11.2016 г. Със същото определение на ответника Г., във връзка с твърденията
му за недопустимост на иска, е предоставена възможност да заяви дали прави
възражение за неподсъдност на делото на осн. чл.119
ГПК. В откритото съдебното заседание на 04.11.2016 г. не е бил даден ход на
делото, поради нередовно призоваване на ответниците, в т.ч. и отв.Г., като с.з. е отложено за 22.12.2016 г.
Въпреки предоставените с горецитираното
определение права отв.Г. не се възползвал от дадените
му възможности да направи уточнения и да посочи доказателства. Не е присъствал и
на проведеното на 22.12.2016 г. съдебно заседание (независимо от редовното
призоваване по реда на чл.41, ал.1 ГПК), на което е извършен доклад по делото и
са давани указания на страните. В същото о.с.з., след като е счел, че делото е
изяснено от фактическа страна, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход
на делото по същество, след което е обявил, че ще постанови решение в
законоустановения срок. Видно от изготвения протокол о.с.з. на 22.12.2016 г. е
започнало в 11.00 часа и е приключило в 11.25 часа.
С молбата, вх.№18670/22.12.2016 г., ответника Г. е
заявил, че при осъществената процедура по размяна на книжа съда е процедирал
неправилно, с което е нарушил правото му на защита. В молбата е направено
подробно описание на извършени от съда процесуални действия, които според
молителя са порочни и следва да бъдат повторени, както и е поискано съда да се
произнесе по всички възражения, в т.ч. по възражението за неподсъдност на спора
на ЯРС с оглед чл.109 ГПК и по искането за отвод на съдебния състав, както и са
направени исканията за събиране на доказателства. Тъй като молбата, вх.№18670/22.12.2016
г. е подадена в деня на проведеното о.с.з., в което е приключено съдебното
дирене и делото е взето за решаване, настоящия съд извърши служебна справка в
деловодството на ЯРС, при която се установи, че молбата е подадена в 15,21 часа, т.е. много след приключване на о.с.з.
При изложените до тук фактически данни се налага извод,
че не са налице предпоставките на чл.257 ГПК, тъй като не се констатира
необосновано забавяне на делото от страна на ЯРС, а твърденията на отв.Г. за предубеденост и явна недобросъвестност, свързана с нежелание за
произнасяне по казуса са голословни.
Нормата на
чл.149, ал.1 ГПК сочи, че след събиране на доказателствата, съдът дава ход на
устните състезания. Това действие слага край на съдебното дирене, т.е. завършва
разглеждането на делото и поставя началото на процеса по неговото решаване.
Съгласно чл.235 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Анализът на двете
правни норми предпоставя извод, че след приключване на устните състезания съдът
не разполага с процесуална възможност да постановява актове, с които не се
решава спора по същество, тъй като съдебното дирене е приключено. Единствената
възможност е постановяване на акт по реда на чл.235 ГПК.
При горните
разяснения, по всички искания на отв.Г., обективирани в молбата, вх.№18670/22.12.2016
г., следва да се приеме, че ЯРС не дължи произнасяне, ерго
не е налице необосновано забавяне за такова. И това е така, тъй като, както се
посочи по-горе с оглед фазата, в която се намира делото, съдът дължи само
постановяване на решение, за което предвидения в закона инструктивен 1-месечен
срок все още не е изтекъл. Наличието или не на допуснати от съда процесуални
нарушения би могло да бъде аргумент при обжалване на решението, но не и да
доведе до необходимост от произнасяне по направените искания в хипотезата на
приключило съдебно дирене.
За
изчерпателност следва да бъде отбелязано, че възражението на ответника Г. за неподсъдност на спора на ЯРС с оглед чл.109 ГПК би било
основателно, но при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото
производство. Действително правния спор касае недвижим имот и подсъдността му
би следвало да се определи по реда на чл.109 ГПК. Гр.д.№332/2016 г. по описа на ЯРС обаче е образувано след
отвод на съдиите от ЕРС и определяне по реда на чл.23, ал.3 ГПК на ЯРС да
разгледа делото. Ето защо при тези данни не би могло да се приеме допуснато от
ЯРС нарушение на правилата за местната подсъдност.
Водим от изложеното Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба,
вх.№321/10.01.2017 г. на ЯРС, подадена от Г.Л.Г. ***, за определяне на срок при
бавност по гр.д.№332/2016 г. по описа на ЯРС.
Определението, на осн. чл.257,
ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: