О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19.01.2017г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав

На 19.01.2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр.дело №1 по описа за 2017г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД гр. София, подадена от пълномощника на Банката адв.Т., срещу Определение №291/13.09.2016г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №203/2016 г. по описа на този съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Банката, въз основа на която е образувано делото и производството е прекратено.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за администриране на исковата молба. Навежда оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила - чл.62, ал.2, изр.1 ГПК, тъй като исковата молба, с която е предявен искът по чл.422 ГПК, е изпратена по пощата в последния ден на срока по чл.415, ал.1 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.62, ал.1, изр.1 ГПК срокът следва да се счита спазен.

По аргумент от разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна по делото.

ЯОС, след преценка на данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, съобразно приетото от ЯОС и с Определение №430/21.11.2016г. по в.ч.гр.д. №411/2016г. Поради това жалбата може да се разгледа по същество.

От фактическа страна е установено, че по образуваното пред ТРС ч.гр.д. №19/2016г. съдът е издал в полза на заявителя „ОББ“ АД гр. София заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжниците М. Б. и Д.Г., за посочените в заповедта суми. Единият от длъжниците - Д.Г. е подал възражение срещу заповедта и с разпореждане от 21.07.2016г., на основание чл.415, ал.1 ГПК районният съд е указал на Банката-заявител, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на Банката, чрез адвоката й, на 05.08.2016г., като едномесечният срок за изпълнение на указанията на съда изтича на 07.09.2016г. - първият присъствен ден след 05 и 06.09.2016г., които са почивни дни (чл.60, ал.6 ГПК).

Видно от гр.д. №203/2016г. по описа на ТРС, същото е образувано по исковата молба на „ОББ“ АД гр. София, с която против Д.Г. е предявен искът по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. От намиращата се на лист 2 от делото товарителница на куриерска фирма „Спиди“ е установено, че на 07.09.2016г., в 18:29ч., пълномощникът на Банката е изпратил исковата молба по куриерската фирма.

С обжалваното определение, постановено на основание чл.130 ГПК, ТРС е приел, че искът по чл.422 ГПК е процесуално недопустим и исковата молба подлежи на връщане, тъй като същата е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ГПК. Изводът за просрочие е обоснован с разпоредбата на чл.62, ал.1, изр.2 ГПК и по съображения, че срокът е изтекъл на 07.09.2016г. в 17:00ч., когато приключва работното време на съда, пред който следва да се представи исковата молба, а същата, макар и подадена по пощата, е постъпила в 18:29ч. на 07.09.2016г., т.е. след изтичане на законоустановения срок.

Определението е неправилно.

Изводът на ТРС за недопустимост на иска по чл.422 ГПК поради просрочие на исковата молба, обоснован с подаването на молбата в нарушение на правилото на чл.62, ал.1, изр.2 ГПК, е незаконосъобразен. Действително, според тази разпоредба, когато трябва да се извърши действие или представи нещо пред съд, срокът изтича в момента на приключване на работното му време. По приложението на тази норма обаче е формирана задължителна практика на ВКС - определения по чл.274, ал.3 ГПК и решение по чл.290 ГПК, с които е прието, че въпросната норма установява изключение от общото правило, съдържащо се в изр.1 на същата алинея, според което последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час. Прието е още, че това общо правило е доразвито в чл.62, ал.2, изр.1 ГПК, където законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго процесуално писмено заявление) е станало по пощата (вж. Определение №766/05.10.2011г. по ч.т.д. № 212/2010г. на ВКС, II т.о., Определение №194/31.03.2009г. по ч.т.д. №182/2009г. на ВКС, II т.о., Определение №286/23.06.2009г. по ч.т.д.№271/2009г. на ВКС, II т.о., Определение №75/04.02.2014 г. по ч.гр.д. № 258/2014 г. на ВКС, IV г.о. и др. и Решение №30/10.09.2010г. по т.д. № 320/2009г. на ВКС, II т.о.).

Предвид така даденото разрешение по приложението на чл.62, ал.1 и ал.2, изр.1, ГПК, в случая в нарушение на тези процесуални норми ТРС е приел, че изпратената по пощата на 07.09.2016г. в 18:29ч. искова молба, е подадена след изтичане на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, преценен неправилно от съда съгласно чл.62, ал.1, изр.2 ГПК. Както вече беше посочено, установеното с нормата на чл.62, ал.1, изр.2 ГПК изключение намира приложение, само когато съответното писмено процесуално изявление на страната се подава направо в съда. Когато обаче то е изпратено по пощата, а такъв е разглежданият случай, съгласно изричната разпоредба на чл.62, ал.2, изр.1 ГПК срокът не се смята пропуснат, ако подаването е станало след изтичането на работното време на съда, тъй като това изключение е неприложимо, а се прилага общото правило по чл.62, ал.1, изр.1 ГПК, съгласно което срокът изтича с изтичането на двадесет и четвъртия час от последния му ден.

По горните съображения обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №291/13.09.2016г., постановено от Тополовградски районен съд по гр.д. №203/2016г.

ВРЪЩА гр.д. №203/2016г. на Тополовградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.