ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №421 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Юробанк България" АД, с ЕИК 000694740, представлявано от пълномощника адв.Г.С. от САК против Определение от 02.11.2016 г. на СВ – гр.Ямбол, с което е отказано вписването на два броя удостоверения на Агенцията по вписванията, ТР за промяна на кредитора "Юробанк България" АД, като правоприемник на "Алфа Банка – клон България" КЧТ по партидата на имота и по партидата на длъжника към 55 (петдесет и пет) броя договорни и законни ипотеки, вписани в Службата по вписвания – гр.Ямбол.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител излага, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. сключен между купувача - "Юробанк България" АД и продавача - "Алфа Банка – клон България" КЧТ, му е прехвърлен целия бизнес на продавача, чрез сделка, която включва освен другото и продажбата на съвкупността от активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в неговото търговско предприятие, както е дефинирано в чл.15 ТЗ, което безспорно включвало и договори за кредит/вземания, обезпечени с учредена и вписана ипотека. Предвид обстоятелството, че липсвала изрична законова процедура за промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърляното предприятие, за разлика от правата при особените залози, където е уредено изрично счита, че следва по аналогия да се приложат правилата за преобразуване на търговските дружества, където удостоверението за вписването на преобразуването в ТР, следва да се впише по реда на чл.263и, ал.6 ТЗ и в Имотния регистър, като се приложи чл.4, б."л" от ПВп. Счита, че тези правила следва да се приложат по аналогия и в случая по чл.16 ТЗ, където в резултат на сделка е прехвърлено цялото търговско предприятие, вкл. и правоприемство в ипотечните права, което е настъпило по силата на вписването в ТР. Поради изложените съображения, моли съда да уважи жалбата, като отмени обжалвания отказ и разпореди да бъде извършено вписване на Удостоверение №20160630101343/30.06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г. на АВп. за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора "Юробанк България" АД, като правоприемник на "Алфа Банка – клон България" КЧТ, по партидата на имота и по партидата на длъжника към 55 (петдесет и пет) броя договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани в молбата за вписване, вх.№8995/02.11.2016 г. на СВп - гр.Ямбол.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е с правно основание чл.577, ал.1 от ГПК. Същата е подадена в предвидения в закона едноседмичен срок, от лице имащо право и интерес от обжалване, поради което е допустима.

Преценена по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

С молба за вписване, вх.№8995/02.11.2016 г. "Юробанк България" АД е поискало вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 ТЗ, съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., сключен между купувача - "Юробанк България" АД и продавача -"Алфа Банка – клон България" КЧТ, вписано в ТР на АВп по партидата на двете дружества, съгласно удостоверение №20160630101343 от 30.06.2016 г. и удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г. на АВп. по партидата на имота и по партидата на длъжника към 55 (петдесет и пет) броя договорни/законни ипотеки, подробно индивидуализирани в молбата за вписване.

С обжалваното определение от 02.11.2016 г., Съдията по вписванията при ЯРС е постановил отказ по молбата за вписване на представените удостоверения. В мотивите си е приел, че двете удостоверения не са от категорията актове, подлежащи на вписване, съгл. чл.4 ПВп. На следващо място е посочено, че при прехвърляне на търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти или вещни права върху такива, в т.ч. и обезпечено с ипотека вземане, съгл. чл.16, ал.4 ТЗ на вписване подлежи договора и то ако в него се съдържа описание на имотите и са представени съответните скици. Позовал се е и на разпоредбата на чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВп, където ограничено са изброени подлежащите на вписване промени в ипотеката, като представените удостоверения не попадали сред тях.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановения отказ за правилен. Когато се прехвърля търговско предприятие, с оглед валидността на продажбата, прехвърлянето се вписва в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача, като вписването е елемент от фактическия състав на сделката. Когато с договора, се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания /чл.16, ал.4 ТЗ и чл.4, б."л" от ПВп/, т.е на вписване както в ТР, така и в СВп. подлежи договорът за продажбата, съдържащ всички изискващи се в ПВп. реквизити, а не издадените от ТР удостоверения за подлежащи на вписване и вписани обстоятелства. Когато предприятието включва вземания, които са обезпечени с ипотека, какъвто е и настоящия случай, за да има действие по отношение на ипотеката, прехвърлянето трябва да бъде вписано и в имотния регистър, след вписването му търговския регистър, тъй като с договора се постига ефекта на договора за цесия /чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВп/. И в този случай обаче на вписване подлежи отново договорът за прехвърляне на предприятието. Представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, за вписани обстоятелства по партидата на прехвърлителя и приобретателя, са само предпоставка за допустимост на иницииране на производството по вписване на прехвърлянето на предприятието, обективирано в договора за продажба и в имотния регистър, по съответните партиди на вписаните ипотеки, но те не подлежат на вписване на самостоятелно основание. Хипотезата на чл.263и, ал.6 ТЗ, на която по аналогия се позовава жалбоподателя, в случая е неприложима. Посочената норма касае вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ в случай на преобразуване на търговско дружество (вливане, сливане, разделяне и отделяне), а не при прехвърляне на търговско предприятие, когато се вписва договорът.

Предвид изложено и тъй като представените за вписване удостоверения не подлежат на вписване, то правилно и законосъобразно, съдията по вписванията, е отказал вписването им поради което и обжалваното пред настоящата инстанция определение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.11.2016 г. на СВп – гр.Ямбол, с което е отказано вписването на удостоверение №20160630101343 от 30.06.2016 г. и удостоверение №20160630101441 от 30.06.2016 г. на АВп., ТР за промяна на кредитора "Юробанк България" АД, като правоприемник на "Алфа Банка – клон България" КЧТ по партидата на имота и по партидата на длъжника към 55 (петдесет и пет) броя договорни и законни ипотеки, вписани в Службата по вписвания – гр. Ямбол.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.