В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 20.12.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 415 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.И.А. ***, представляван от адв. М.А., срещу Решение №493/06.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№ 814/2016г. по описа на този съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете М. А. за разликата над 130лв. до 250лв. месечно, считано от 01.04.2016г., както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати издръжка за минало време за детето М., за периода 01.03.2016г.-01.04.2016г. в размер на сумата 200 лв.

Оплакването на въззивника е, че решението на ЯРС в оспорените му части е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Сочи във въззивната жалба, че районният съд е постановил решението си в противоречие с ППВС №5/16.11.1970г. и с постановени от ВКС решения по чл.290 ГПК, според които при определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид нуждите на лицата, които имат право на издръжка, определени от обикновените условия на техния живот, като се съобразят възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като се вземат предвид и възможностите на лицата, които дължат издръжка съобразно доходите им, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги конкретна и обективна. В случая ЯРС без мотиви приел, че детето на страните се нуждае от 400лв. месечна издръжка, без да даде отговор защо едно дете, което не ползва транспорт, няма никакви сериозни или хронични заболявания или нужди от определен хранителен режим, не развива никакъв талант или спорт, се нуждае от сума, равняваща се на такава, каквато работещите получават като минимална работна заплата. От друга страна, при определяне материалните възможности на бащата съдът извършил превратен прочит на събраните писмени и гласни доказателства, без да цени представените удостоверения за осигурителен доход и без да съобрази нормативните актове, според които бащата не може да има трудов договор със собствената си фирма, а сумите, които получава като търговец се регулират от разпоредбите на Търговския закон. На следващо място съдът не извършил правилна оценка и на показанията на свидетеля Н., установяващи, че връзката между бащата и детето не е прекъсвана и бащата не е спирал да участва в издръжката на сина си. Изцяло необосновано съдът присъдил издръжката, без да обсъди възражението на бащата, който поискал тази издръжка да бъде присъдена от влизане в сила на решението.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваните му части, като месечната издръжка от 130лв. за малолетното дете М. бъде присъдена, считано от влизане в сила на решението, до настъпването на правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника – адв.А., която моли и за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Въззиваемата Н.Д.А. ***, чрез пълномощника си адв.М.Х., в отговора на въззивната жалба и в с.з. излага подробни съображения, според които решението на първата инстанция в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Сочи, че решението е съобразено с константната съдебна практика и със задължителната практика на ВКС по отношение доходите и материалното положение на страните по делата за издръжка, както и със събраните по делото доказателства, при което правилно предявеният иск за издръжка по чл.143 СК е уважен в предявения размер, а също и иска по чл.149 СК за времето от 01.03.2016г. до 01.04.2016г. Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на В.А. ***, с която против Н.А. е предявен иск за развод по чл.49, ал.1 СК, съединен с претенции за ползване на семейното жилище след развода и за фамилното име на съпругата; за предоставяне върху майката на родителските права по отношение на малолетното дете на страните М.; за определяне местоживеенето на детето при майката и режим на лични контакти с бащата, който да заплаща издръжка на сина си в размер на сумата 130лв. месечно.

С отговора на исковата молба и предявения насрещен иск ответницата А. е поискала ищецът да бъде осъден да заплаща издръжка за детето М. в размер на 250лв. месечно, както и издръжка за минало време, считано от 01.02.2016г., също в размер на сумата 250 лв. месечно.

Ищецът А. е оспорил исковете за издръжка за разликата над сумата 130 лв. месечно, с доводи, че не е прекъсвал връзката със сина си, давал му е пари, заплащал е суми за храна, отопление и частните уроци на детето, като е поддържал, че една обща сума от 260лв. месечно за издръжката на М., би задоволила нуждите му, при съобразяване доходите и на задължените родители.

От фактическа страна по делото е установено, че страните В.А. и Н.А. са съпрузи, считано от 26.02.1994г., като понастоящем от брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - М. А., род. на ***г. Не е спорно, че от м.март 2016г. съпрузите А. са във фактическа раздяла, като след раздялата съпругата е останала да живее в семейното жилище, заедно с детето М., по отношение на което полага грижите по отглеждането и възпитанието му.

Страните не са представили доказателства за реализираните от тях месечни доходи, като пред социалната служба, с оглед изготвяне на социалния доклад по делото, всеки от родителите е декларирал доход от по 1 000лв. месечно. Относно бащата В.А. е изяснено, че същият в качеството на ЕТ „Ари-В.А.“***.2015г.-м.05.2016г. е бил с осигурителен доход в размер на сумата 1 359.87лв. общо; изяснено е, че А. е и едноличен собственик на капитала и управител на три търговски дружества - „Солар Безмер“ ЕООД, „Вендо-06“ ЕООД и „Вендо“ ЕООД, като последните две дружества в периода 2015г.-2016г. не са разпределяли дивидент.

Изслушано от социалния работник и пред съда, детето М. е посочило, че след раздялата между родителите му, за него се грижи неговата майка, а при срещите с баща си е получавал от него джобни пари - по 5 лв., 10 лв. или 20 лв., както и дрехи за първия учебен ден.

Разпитана в качеството на свидетел, пълнолетната дъщеря на страните И. А., е дала показания, от които се установява, че бизнесът на баща й включва две кафенета, продажба на закуски, една авто-къща, автомивка и охраняем паркинг, от които дейности и в зависимост от сезона В.А. реализира до 6 000лв. месечна печалба. Свидетелката е посочила, че след раздялата на родителите й, баща й не плаща издръжка за брат й, но му е закупил дрехи, включително яке и маратонки, завел го е на море за четири дни, платил е една негова екскурзия, давал му е джобни пари и няколко пъти е осигурил вечерята му. Същата свидетелка е установила, че Максим има нужда да посещава частни уроци по български език и математика и такива уроци взима три пъти седмично, като за уроците цената е 15 лв. на час.

Другият разпитан свидетел - Т. Н. също е поддържал, че в негово присъствие детето М. е вечеряло в едно от заведенията на бащата В.А. и че последният е давал джобни пари на сина си, завел го е на море и му е заплатил един детски лагер през годината.

При тези фактически данни, с постановеното по спора решение районният съд е прекратил брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като е предоставил на съпругата ползването на семейното жилище и е постановил след развода същата да носи предбрачното си фамилно име; предоставил е на майката Н.А. упражняването на родителските права по отношение на детето М.; също при майката, на адреса й в гр.Ямбол, е определил местоживеенето на детето, а на бащата е определил режим на лични отношения с детето, като в тези му части първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Със същото решение ЯРС е уважил изцяло иска за издръжка по чл.143, ал.2 СК, възлагайки на бащата В.А. да заплаща месечна издръжка за детето М. в размер на 250 лв., считано от подаване на исковата молба - 01.04.2016 г., като е уважил частично иска за издръжка за минало време по чл.149 СК - само за м.03.2016г., в размер на 200 лв., отхвърляйки претенцията за разликата над 200лв. до претендирания размер от 895лв. и за периода 01.02.2016г.- 01.03.2016г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при деклариран от всеки родител доход от по 1 000лв. месечно, ако двамата родители живееха заедно, биха били в състояние да отделят обща месечна издръжка от 400 лв. за сина си, от която във възможностите на бащата ще е да заплаща сумата 250 лв. месечно, а разликата да се престира от майката, която полага грижите по отглеждането на детето. Съдът е отчел ежедневните нужди на детето, с оглед възрастта му, отчел е данните за извършван собствен бизнес и от двамата родители и липсата на точни данни за материалното положение на всеки от родителите; отчел е и факта, че никой от родителите няма задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие низходящи. Относно иска за издръжка за минало време съдът е отчел, че такава се дължи само за м.03.2016г., т.е. за периода от фактическата раздяла на родителите, до подаване на исковата молба в съда - 01.04.2016г., като за този период съдът е зачел даваните от бащата джобни пари на детето и е уважил иска до размера на сумата 200лв.

В частта, с която е уважен иска за издръжка по чл.143, ал.2 СК до размера на сумата 130лв. месечно и в отхвърлителната част на иска за издръжка за минало време по чл.149 СК, решението на ЯРС също не е обжалвано и е влязло в сила.

В обжалваната му осъдителна част, с която искът за издръжка е уважен за разликата над сумата 130лв. до размера на сумата 250лв. месечно, както и в частта на присъдената издръжка за минало време, решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба - неоснователна.

В съответствие с установената практика на съдилищата и спазвайки постановките на ППВС №5/1970г. и ППВС №5/30.11.1981г., при определяне размера на издръжката за детето М. ЯРС е съобразил възможностите на дължащия издръжката баща и потребностите на детето - ученик на 14 години, нуждаещ се от храна, облекло, учебни помагала, средства за уроци, за почивка и за други занимания, подпомагащи физическото му и интелектуално развитие, както и как тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Също в съответствие със задължителната практика на ВКС, съгласно която за установяване на материалното състояние на родителите са допустими всички доказателствени средства, съдът е определил възможностите на родителите, изхождайки от декларираните от тях месечни доходи пред социалната служба, при липса на доказателства за всички доходи на бащата, но при данни, че същият е едноличен собственик на няколко търговски дружества и упражнява търговска дейност като едноличен търговец. Съдът е отчел и обстоятелството, че майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Неоснователно се твърди в жалбата, че нуждите на М. неправилно са определени от първата инстанция, с оглед липсата на заболявания у детето, липсата на талант и потребности от средства за транспорт и др. Според цитираната по-горе задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. В съответствие с тази практика съдът е постановил своето решение, като при липсата на данни и твърдения за заболявания у детето и други специфични негови потребности, ЯРС е изходил от обикновените условия за живот на М.. Размерът на минималната работна заплата в страната също не е критерий за определяне на общия обем средства, необходим за месечната издръжка на детето, тъй като съобразно задължителната съдебна практика, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, а в случая и двамата родители реализират високи за страната доходи.

Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилна преценка от страна на съда на свидетелските показания. Кредитирайки именно показанията на двамата разпитани свидетели Н. и И.А., районният съд е приел за установено, че бащата частично е участвал в издръжката на сина си за минало време, като зачитайки материалното му участие съдът е присъдил издръжката в размер на сумата 200лв. за м.03.2016г., а за разликата до пълния предявен размер е отхвърлил претенцията. Ценейки свидетелките показания в другата им част, съдът е приел за установено, че бащата не е прекъсвал връзката със сина си, поради което е определил режима на лични контакти между ищеца и детето М., като в тази му част първоинстанционното решение не е в предмета на въззивното обжалване и не следва да се обсъжда.

Правилно съдът е присъдил издръжката от 250лв. месечно за детето М., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователно се настоява от въззивника началният момент на дължимост на издръжката да бъде влизането в сила на съдебното решение. Съгласно т.17 от ППВС №5/16.11.1970г., издръжката за ненавършили пълнолетие деца се присъжда от влизане в сила на решението, само при служебно определяне на издръжката от съда, какъвто не е разглежданият случай.

С оглед всичко изложено и при липсата на други оплаквания срещу решението на ЯРС в обжалваните му части, същото като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди в тези му части.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата Н.А., на която следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300лв., съставляваща изплатено на адв. Х. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №493/06.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №814/2016г. в частта, с която В.И.А. *** е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете М. А., род. на ***г., за разликата над 130 лв. до размера на 250 лв. месечно, считано от 01.04.2016г., както и в частта, с която В.И.А. е осъден да заплати издръжка за минало време за детето М. А., за периода 01.03.2016г. - 01.04.2016г. в размер на сумата 200 лв.

В останалата му част, като необжалвано, решението на ЯРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.И.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Н.Д.А. ***, с ЕГН **********, направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2, изр.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.