Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.09.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивен граждански състав
на 30 август
2016 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕРГАНА КОНДОВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
въззивно
гражданско дело № 297 по описа на 2016 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.Т.Ч. ***, представляван от адв.М.К., против Решение №45/30.06.2016
г., постановено по гр.д.№40/2016г. по описа на Тополовградски районен съд, с
което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от въззивника
Ч. против Държавно ловно стопанство – Тополовград – ТП на ЮИДП – ДП – Сливен
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на
дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за шестмесечния период след уволнението,
през който е останал без работа.
Според изложените в
жалбата доводи, решението на ТРС е неправилно, поради нарушение на материалния
закон – чл.193 КТ, чл.195 КТ, чл.189, ал.1 и ал.2 КТ, чл.186 и чл.187 КТ,
поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че
работодателят е нарушил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като изрично не го
е уведомил, че спрямо него започва дисциплинарно производство, поканил го е да
даде писмени обяснения само за три нарушения, а в заповедта са посочени и други
нарушения. На следващо място работодателят извършил нарушение и на чл.189, ал.2
КТ, като третирал отсъствието на служителя от работа на 26.11.2015 г. като две
нарушения, за които наложил дисциплинарното наказание, а също така
работодателят не изложил и мотиви в заповедта във връзка със задължението си по
чл.189, ал.1 КТ да съобрази тежестта на нарушенията с обстоятелствата, при
които са извършени и с поведението на служителя. Въззивникът изтъква, че
ответникът е допуснал и други процесуални нарушения, като при посочване
правните основания на дисциплинарните нарушения, в заповедта не конкретизирал
същите съобразно различните законови хипотези. Според уволнения служител, така
допуснатите от работодателя процесуални нарушения при издаване на заповедта за
дисциплинарното му уволнение не били обсъдени от районния съд, който не
отговорил на оплакванията по исковата молба, а в случай, че бе сторил това, би
следвало да отмени уволнението без да разглежда трудовия спор по същество.
Произнасяйки се по същество, ТРС също нарушил материалния закон, както и
процесуалните правила, тъй като основал съдебния си акт на показанията на
заинтересовани свидетели; не съобразил, че отсъствието от работа на 26.11.2015
г. не е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а за
нарушението на 10.12.2015 г. не били събрани каквито и да е доказателства.
Приемайки, че е извършено дисциплинарното нарушение, свързано с незаконната сеч
в подотдели 26к и 26м, съдът допуснал съществени процесуални нарушения, като не
уважил доказателствените искания на ищеца, направени още с исковата молба, за
да могат да се направят изводи относно срока за извършване на сечта – до
30.12.2015 г., както и за отговорността не на ищеца, а на лесовъда, който носи
отговорността до освидетелстването на сечта. Вместо да обсъди тези факти и
документи, районният съд приел, че ищецът е допуснал незаконна сеч в големи
размери от около 350 броя дървета, за който извод безрезервно възприел само
изявленията на процесуалния представител на ответника. В заключение, според
оплакванията на въззивника, съдът не разпределил между служителя и работодателя
тежестта на доказване по делото, свързана с основния предмет на дисциплинарните
нарушения, не обсъдил допуснатите от работодателя процедурни нарушения при
издаване на заповедта и игнорирал възраженията на уволнения служител, при което
постановил порочен съдебен акт. По тези съображения въззивника Ч. моли за
отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което да бъдат уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ,
както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ в размер на сумата 4725,60 лв., ведно със законната лихва върху него,
както и разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна Държавно ловно стопанство – Тополовград – ТП на ЮИДП – ДП –
Сливен е депозирала писмен отговор на въззивната жалбата, в който е изразила
становище за допустимост на същата, а по същество - за неоснователност. Въз
основа на подробните съображения се иска потвърждаване на атакуваното решение
на ТРС.
В о.с.з. въззивника Б.Ч.
не се явява, но се представлява от процесуалния си представител адв.М.К., като
поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че от
представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че
въззивника е наказан за нарушения, за които не е имал отговорност. Счита, че
работодателя, в чиято тежест е, не е доказал допуснатите нарушения от
въззивника. Моли за уважаване на въззивната жалба, като при произнасяне по
същество предявените в производството искове бъдат уважени.
В о.с.з. въззиваемата
страна Държавно ловно стопанство – Тополовград – ТП на ЮИДП – ДП – Сливен не изпраща
представител, но чрез процесуалния си представител адв.Б.Ч. поддържа
съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Счита, че при издаване
на процесната заповед за уволнение е спазена изцяло процедурата по КТ. Сочи, че
представените пред въззивната инстанция писмени доказателства не водят до
промяна на релевантните за законосъобразността на заповедта за уволнение факти.
Моли за потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от приложения в ЛТД на въззивника трудов договор №0084 от 19.05.2008 г. същият
е бил назначен на длъжност „горски стражар" в ДЛС – Тополовград, ОУ
с.Синапово. С ДС към ТД от 01.06.2009 г. е преназначен на длъжност „горски
надзирател”, която е заемал до уволнението.
На
16.11.2015 г. е била извършена проверка от служители на РДГ - Кърджали в обекти
за добив на дървесина, в землището на село Чукарово, общ.Тополовград, подотдели
26 К и 26 М. В проверката е участвал и А. Ж. А.
на длъжност помощник лесничей в ДЛС - Тополовград и в присъствието на горския
надзирател - ищеца по делото Б.Т.Ч.. В
тези два подотдела 26К и 26М сечта и извозването на дървесината до временен
склад била приключила, съответно на 23.09.2015 г. и на 11.11.2015 г., когато са
били приети от комисия последните добити дърва за огрев. При проверката е
установено наличие на високи пънове на отсечени дървета и сеч на немаркирани с
КГМ дървета в основата на стеблата им, съгласно изискванията на Наредбата, на
места в усвоените площи не са били спазени начините на почистване на остатъците
от сечта, наличие на неоползотворена дървесина от категория дърва във вършина.
Част от добитата дървесина в подотдел 26М не е била складирана на указаните по
технологичен план места, като в протокола проверяващите са записали на
лицензирания лесовъд Динко Манолов да бъде съставен акт.
С
рапорт, вх.№605/26.11.2015 г. инж.Т. М. Т. – началник ГСУ при ДЛС-Тополовград, уведомил
Директора на ДЛС-Тополовград, че горския надзирател Б.Ч. на 26.11.2015 г. не се
явил на работа за участие в измерване на незаконно отсечени дървета в отдели
26-к и 26-м в охранителния му район в с.Чукарово, за което бил надлежно
уведомен на 25.11.2016 г.
С
рапорт, вх.№607/27.11.2015 г. инж.Т.М. Т. – началник ГСУ при ДЛС-Тополовград, уведомил
Директора на ДЛС-Тополовград за констатациите от извършена проверка в отдели
26-к и 26-м при охранителен район в с.Чукарово с горски надзирател Б.Ч.. В
рапорта е отразено, че по време на проверката на 16.11.2015 г. от инспектори на
РДГ – Кърджали, с участието на А. Ж. А.
на длъжност помощник лесничей в ДЛС - Тополовград и в присъствието на горския
надзирател - ищеца по делото Б.Т.Ч., са констатирани нарушения в отделите, за
което са съставени констативни протоколи, а след приключването й помощник
лесничея А. Ж. измерил наличност на дърва, които не са маркирани
в отдел 26-к – 20 м3 и в отдел 26-м – 24 м3, което е отразил в рапорт,
вх.№611/30.11.15 г. Посочено е, че на 18.11.2015 г. Тенев, съвместно с Б.Ч.
извършил проверка, при която установил незаконна сеч в различни части на
посочените отдели, като дървесината била извозена. Посочено е още, че на
27.11.2015 г. е извършена обстойна проверка на състоянието на насажденията,
изброяване броя на отсечените дървета и установяване на добитата дървесина, при
което е констатирана незаконна сеч, подробно описана. В рапорта е отразено, че
в отделите е провеждана сеч от „Бор 2011” ЕООД по Договор №24/14.08.2015 г., по
който последното приемане на дървесина е била но 11.11.2015 г., като към този
момент е приключил добивът на дървесина от фирмата изпълнител и не е
констатирана незаконна сеч. След този период Ч. е експедирал дървесина по
фактури и не е подал сигнал за извършена незаконна сеч и извозване на незаконно
добита дървесина. За проверката от 27.11.2015 г. са съставени два броя
констативни протоколи, вх.№619 и №620 двата от 30.11.2015 г., констатациите по
които са отразени в гореописания рапорт.
С
рапорт, вх.№655/15.12.2015 г. инж.Т. М. Т. – началник ГСУ при ДЛС-Тополовград, уведомил
Директора на ДЛС-Тополовград, че при преминаване през охранителен район в
с.Чукарово на 10.12.2015 г. установил на място, че три лица извършват сеч и
кубиране на немаркирани дървета в отдел 26-м, където сечта вече е приключила.
На въпроса защо извършват сеч в този участък, лицата отговорили, че мястото им
е посочено от горския надзирател Б.Ч.. За незоконната сеч било уведомено
РПУ-Тополовград, като при огледа на място били измерени 16 м3 дървесина, като
по случая е образувано досъдебно производство и се води разследване. За
проверката е съставен констативен протокол, вх.№659/15.12.15 г.
С
писмо – искане, изх.№365/28.12.2015 г. на Директора на ДЛС – Тополовград, на
осн. чл.193, ал.1 КТ и във връзка с описаните рапорти и констативни протоколи,
от ищеца Ч. са били поискани писмени обяснения за извършените от него нарушения
на трудовата дисциплина: неявяване на работа на 26.11.15 г.; неосъществяване на
контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане на незаконна сеч в
отдели 26-к и 26-му при което е установено наличие на отсечени дървета,
немаркирани с КГМ и извозване на незаконна добита дървесина; неявяване за
участие в измерване на незаконно отсечени дървета. С писмото на Ч. е даден
7-дневен срок от получаване на писмото за представяне на обяснения, като със
същото е бил уведомен за образуваното дисциплинарно производство, както и за
доказателствата, сочещи извършени от него нарушения. Писмото е връчено на Ч. на
28.12.15 г. лично, за което същият се е подписал.
На
04.01.16 г. Ч. депозирал писмени обяснения, вх.№1/04.01.16 г., в които заявил
становище по констатираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Със
заповед №3/14.01.2016 г. на Директора на ДЛС - Тополовград, за извършените от него
нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа на 26.11.15 г.;
неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане
на незаконна сеч в големи размери дървета, немаркирани с КГМ в отдели 26-к и
26-м за периода 11.11.15 г. – 27.11.15 г., при което е установено наличие на
незаконна добита дървесина – 98 пр.м3; неявяване за участие в измерване на
незаконно отсечени дървета; неосъществяване на контрол върху сечта на 10.12.15
г., при което е допусната незаконна сеч в отдел 26-м на ищеца Б.Т.Ч. е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение", на посочено в заповедта
основание чл.188, т.З от КТ, във вр.чл.190, ал.1, т.З от КТ и при спазване на
изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194. В заповедта е записано на ищеца да бъде
изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 14-работни дни в размер на 485,07
лв. Заповедта е връчена на Ч. на 14.01.2016 г., за което същият е положил
подпис.
По
делото са представени длъжностна
характеристика за длъжността „горски надзирател” и заповед №32/11.06.15 г.
за определяне на отхранителните райони и горските надзиратели, отговарящи за
тях, двата документа връчени на Б.Ч. срещу подпис.
Видно
от удостоверение, изх.№201/16.05.2016 г. на ДЛС – Тополовград брутното ТВ на Б.Т.Ч.
за м.12.2015 г. е в размер на 787,60 лв.
По
делото пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства. Като
свидетели са разпитани Т. М. Т. -
началник ГСУ при ДЛС-Тополовград и пряк началник на ищеца Ч., А. Ж. А. – помощник лесничей в ДЛС-Тополовград и И. Ж. В. – горски надзирател в землището на с.Доброселец
към ДЛС-Тополовград. И тримата свидетели, в качеството на служители в
ДЛС-Тополовград, са участвали при извършените проверки на отдели 26-к и 26-м
при охранителен район в с.Чукарово с горски надзирател Б.Ч., както и са
подписали съставените констативни протоколи за констатираните нарушения, а св.Т. е изготвил и рапортите до Директора на ДЛС –
Тополовград. В тази връзка, в показанията си свидетелите установяват фактите и
обстоятелствата, отразени в гореописаните писмени доказателства – рапорти и
констативни протоколи.
Пред
въззивния съд и в изпълнение на постановено на осн. чл.190 ГПК задължение,
въззиваемата страна представи писмени доказателства: Договор №24/14.08.2015 г.
за възлагане на добив – сеч и извоз на дървесина до временен склад, сключен
между ДЛС-Тополовград и „Бор 2011”
ЕООД за добив – сеч и извоз на дървесина от обект №5026 - отдели 26-к и 26-м
при район в с.Чукарово, видно от съдържанието на който крайния срок за договорената
дейност е 30.12.2015 г. Ведно с договора са представени и Приемо-предавателен
протокол №1/28.08.2014 г. за отдел 26К; Приемо-предавателен протокол
№2/08.09.2015 г. за отдел 26К; Приемо-предавателен протокол №3/14.09.2015 г. за
отдел 26К; Приемо-предавателен протокол №4/16.09.2015 г. за отдел 26К;
Приемо-предавателен протокол №5/23.09.2015 г. за отдел 26К; Протокол за освидетелстване на сечище
№0270193/15.01.2016 г. на ИАГ, РДГ–гр.Кърджали за отдел 26К;
Приемо-предавателен протокол №1/23.09.2015 г. за отдел 26М; Приемо-предавателен
протокол №2/30.09.2015 г. за отдел 26М; Приемо-предавателен протокол
№3/07.10.2015 г. за отдел 26М; Приемо-предавателен протокол №4/14.10.2015 г. за
отдел 26М; Приемо-предавателен протокол №5/14.10.2015 г. за отдел 26М;
Приемо-предавателен протокол №6/21.10.2015 г. за отдел 26М; Приемо-предавателен
протокол №7/27.10.2015 г. за отдел 26М; Приемо-предавателен протокол
№8/11.11.2015 г. за отдел 26М; Протокол
за освидетелстване на сечище №0270197/15.01.2016 г. на ИАГ, РДГ–гр.Кърджали
за отдел 26М.
Представените приемо-предавателни
протоколи установяват вида и количеството на изсечена и извозена дървесина по
описания договор от 14.08.2015 г. В двата Протокола за освидетелстване на
сечище са констатирани допуснати нарушения, изразяващи се в отсичане на
немаркирани дървета и незадоволително почистване на сечището, като е отразено
че за констатираните нарушения са съставени констативни протоколи.
По делото въззиваемата страна е
представила и Служебна бележка изх.№358р-7705/26.08.2016 г. на ОД МВР–Хасково,
РУ–Тополовград, от съдържанието на която се установява, че в РУ-Тополовград е
образувано ДП №213/2015 г. срещу Б.Ч., като на 06.06.2016 г. срещу лицето е
повдигнато обвинение. От служебната бележка не се установява за какво
престъпление е образувано ДП и за какво е повдигнато обвинението.
Горната фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена, на база преценка на всички
представени по делото доказателства. До същите фактически констатации е
достигнал и първоинстанционния съд, което налага извода, че решението му е
постановено при изяснена фактическа страна на спора.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК преклузивен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и
има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество -
атакуваното решение се прецени за правилно.
Предявените пред
първоинстанционния съд обективно съединени искове са такива с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
главен иск по отношение на останалите искове - акцесорни по своя характер и от
неговата основателност зависи основателността на акцесорните искове с пр. осн.
чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ. Такава е и правната квалификация, дадена от
първоинстанционния съд. За да прецени основателността на иска по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, въззивният съд следва да извърши проверка налице ли са условията на
чл.190, т.3 КТ, за да бъде уволнен въззивника на това основание.
Преди да извърши проверка
за наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразност на
процесното уволнение, въззивния съд следва да установи спазена ли е процедурата
при извършване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на определен
работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна
процедура, в която най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата
дисциплина; на второ място следва да определи вида на дисциплинарното
наказание, да издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да
връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.
В конкретния случай,
въззивния съд намира, както правилно е приел и първостепенния съд, че така
описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание на въззивника (ищец
пред ТРС) е спазена. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че
работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ, като преди
налагане на наказанието е уведомил работника за започналото дисциплинарно
производство и е поискал обясненията му по случая, като последния е дал такива.
Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ.
Въззивния съд прие за
неоснователно оплакването в жалбата за допуснато нарушение в процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, мотивирано с твърдение, че първо
въззивника не е бил изрично уведомен, че спрямо него започва дисциплинарно
производство и на следващо място – не са му поискани обяснения за сечта от
10.12.2015 г. – нарушение изрично отразено в заповедта за уволнение, т.е. не са
поискани обяснения за всички нарушения, визирани в заповедта, поради което
приложение следвало да намери чл.193, ал.2 КТ.
При внимателен прочит на
писмото – искане се установява, че от въззивника са поискани обяснения на осн.
чл.193, ал.1 КТ, като в писмото са изброени Рапорти и констативни протоколи, в
т.ч. и рапорт, вх.№655/15.12.15 г. и констативен протокол, вх.№659/15.12.15 г.
Посочените два документа касаят констатираната незаконна сеч на 10.12.2015 г.,
като в констативния протокол е отразено, че проверката е извършена и в
присъствието на въззивника Ч., за което той е положил подпис на протокола. При
тези фактически данни не може да се приеме за достоверно твърдението на
въззивника, че не е уведомен и не са му поискани обяснения за незаконната сеч
на 10.12.15 г.
Независимо от изложеното и
дори и конкретните факти по делото да бяха различни от горе-изложените, в
задължителната практика на ВКС – Решение №379/24.06.2010 г. по гр.д.№410/2009
г., ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК е прието, че обстоятелството,
че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения,
посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл.193,
ал.2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за
които са поискани обяснения. Разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ не се прилага и
когато работникът след поискване не е дал обяснения, въпреки, че е разполагал с
необходимото време и възможност за това - чл.193, ал.3 КТ. Дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, съдържанието на
който е станало достояние на наказания работник.
Не могат да бъдат споделени
и твърденията на въззивника за издаване на процесната заповед в нарушение и на
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Съгласно цитираната норма дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В Решение №105/11.07.2014 г. по гр.д.№4992/2013 г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, ВКС приема, че при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.
Безспорно в процесната
заповед за уволнение са изброени нарушенията на трудовата дисциплина, допуснати
от въззивника, които са посочени с техните обективни и субективни признаци,
посочено е времето на извършването им. Както вече се посочи, събраните по
делото доказателства установяват и фактическия състав на извършените
нарушенията.
При всичко изложено до
тук, следва да се приеме, че с оглед изпълнението на императивните изисквания
на чл.193 и чл.195 от КТ, спорът следва да се разгледа по същество.
Трудовото правоотношение с
въззивника Ч. е прекратено на посочено в заповедта основание чл.188, т.3, вр.
чл.190, ал.1, т.3, вр. чл.189, чл.193 и чл.194 КТ, поради подробно изброени в
процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина.
В конкретния случай,
наложеното на въззивника дисциплинарно наказание „уволнение” е за допуснати
системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1, т.3 КТ.
В задължителната практика на ВКС (Решение №117/05.04.2012 г. по гр.д.№1306/2011 г., ІV г.о. и Решение №55/11.03.2011 г. по гр.д.№1972/2009 г., ІV г.о., двете постановени в производство по чл.290 ГПК) е прието, че системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година, като работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
От събраните по делото
доказателства (писмени и гласни) безспорно се установява, факта на допуснатите
от Ч. нарушения на трудовата дисциплина,
подробно изброени в процесната заповед и в частност: неявяване на работа на 26.11.15 г. и в тази връзка
неявяване за участие в измерване на незаконно отсечени дървета; неосъществяване
на контрол върху сечта в района, за който отговаря и допускане на незаконна сеч
в големи размери дървета, немаркирани с КГМ в отдели 26-к и 26-м за периода
11.11.15 г. – 27.11.15 г., при което е установено наличие на незаконна добита
дървесина – 98 пр.м3; неосъществяване на контрол върху сечта на 10.12.15 г.,
при което е допусната незаконна сеч в отдел 26-м. Посоченото в заповедта и
установеното по делото е, че за периода 11.11.15 г. – 10.12.15 г. ищецът е
допуснал три нарушения на трудовата дисциплина – първото осъществено чрез
действие – неявяване на работа без уважителна причина, а вторите две – чрез
бездействие – неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който отговаря
и допускане на незаконна сеч в големи размери. В контекста на изложеното следва
да се посочи, че е неправилно разбирането на ищеца (сега въззивник), че с
процесната заповед е санкциониран два пъти за едно и също нарушение - неявяване
на работа на 26.11.15 г. Логиката сочи, че безпричинното неявяване на работа на
посочената дата е довело и до неучастие в измерване на незаконно отсечени
дървета. Не съвсем прецизното изразяване в заповедта не би могло да доведе до
промяна в крайния извод на съда.
По
отношение на останалите две нарушения, изразяващи се в неупражняване на
достътъчен контрол върху сечта в района, за който отговаря, както вече се
посочи са нарушения на трудовата дисциплина чрез бездействие. В длъжностната
характеристика на длъжността „горски надзирател” (заемана от ищеца до
уволнението) в раздел ІІ „основни длъжностни задължения” са описани в 28 точки
основните задължения на длъжността, сред които е предвидено и че горския
надзирател е длъжен да пази поверения му участък от административни нарушения
по ЗГ, ЗЛОПД, ППЗЛОД, ЗАР и ЗОС; да изисква стриктно спазване на дисциплината
на ползване на горите, свързана със заверка на документи за транспортиране на
дървесина, поставяне на ЕГМ и КГМ.
Както
вече бе посочено в изложението по-горе, допуснатите от ищеца Ч. нарушения,
изразяващи се в неосъществяване на контрол върху сечта в района, за който
отговаря и допускане на незаконна сеч в големи размери дървета, немаркирани с
КГМ в отдели 26-к и 26-м за периода 11.11.15 г. – 27.11.15 г., при което е установено
наличие на незаконна добита дървесина – 98 пр.м3 и неосъществяване на контрол
върху сечта на 10.12.15 г., при което е допусната незаконна сеч в отдел 26-м са
установени с констативни протоколи от определени за целта комисии, като при
съставянето на протоколите ищеца е присъствал. Дали незаконната сеч би могла да
бъде ангажирана и отговорността на друго лица (посочения във въззивната жалба лесовъд
Д. М.) е обстоятелство, което не би могло да освободи
ищеца Ч. от отговорността за неупражнен контрол. В смисъл на изложеното е Решение №178/30.11.2010 г.
по гр.д.№5306/2008 г., ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК,
където ВКС приема, че при отговорност за
бездействие - липса на упражнен контрол, дължим от работника според задълженията
му по длъжностната характеристика, установяването на допуснатото нарушение в
момента на извършената проверка е достатъчно за ангажиране на неговата
отговорност.
Всичко изложено до тук е
достатъчно, за да обоснове извод за законосъобразност на процесната заповед за
дисциплинарно уволнение, съответно за неоснователност на предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Неоснователността на главния иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, води до неоснователност и на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ.
В атакуваното решение
първоинстанционния съд, като е достигнал до същия краен резултат, е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороците,
визирани във въззивната жалба и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.
При този изход на делото
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените за настоящата
инстанция разноски. Въззивния съд обаче не присъжда разноски на въззиваемата
страна поради липса на доказателства за сторени такива пред въззивната
инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/30.06.2016 г., постановено по гр.д.№40/2016
г. по описа на ТРС
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.