Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.08.2015 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 14.07.2015 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 187 по описа за 2015 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от “Папас олио”АД, ЕИК 838175022, чрез пълномощника му адв.В.Б., съдебен адрес:***, срещу решение № 91 от 06.02.2015г. по гр.д.№ 3316/2012г. по описа на ЯРС, с което ЯРС осъжда “Папас олио”АД, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** *** собствеността и владението върху недвижим имот с площ 659,42 кв.м, представляващ част от ПИ с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол, целия с площ от 4759 кв.м, при граници: съседни ПИ № 87374.510.12, № 87374.510.14, № 87374.510.17, № 87374.510.22, № 87374.510.150, № 87374.72.988, № 87374.510.1, № 87374.72.997, № 87374.72.677, № 87374.72.680, № 87374.72.996, № 87374.510.2, № 87374.510.4, № 87374.510.7, която площ е по координатна система 1970: XI - 4641304.097, У 1-9505433.678: Х2 - 4641303.809, У2-9505433.446: ХЗ - 4641303.230, УЗ - 9505434.320: Х4 - 4641300.147, У4-9505437.027: Х5 -4641298.392, У5 - 9505438.024: Х6 - 4641296.423, У6-9505438.447: Х7 - 4641292.717. У7 -9505433.753: Х8 - 4641290.731, У8-9505438.627: Х9 - 4641288.887, У9 - 9505438.133: Х10 -4641287.039 .У 10-9505437.348: XI 1 - 4641285.3 13, У11 - 9505436.365: Х12 - 4641283.971 ,У12-950543 7.923: Х13 - 4641282.808, У13 - 9505439.403: Х14 - 4641281.706 ,У14-9505441.205: Х15-4641281.307, У15 - 9505441.Е07: Х16 - 4641279.431 ,У 16-9505441.381: Х17-4641277.660, У 17- 9505440.843: Х18 - 4641266.624 ,У 18-9505452.289: Х19 - 4641289.887, У19 -9505471.370: Х20 -4641297.523, У20-9505451.046 и е отразена върху комбиниран план приложение № 1 от заключение на съдебно-техническата експертиза вх.№ 12988/17.09.2014г., представляващ неразделна част от решението; ОСЪЖДА „Папас олио"АД, на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на ищците сумата 1252,90 лв., представляваща обезщетение за периода 24.09.2012г. до 24.11.2012г., ведно със законната лихва считано от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане; ОСЪЖДА „Папас олио"АД гр.Ямбол да заплати на Т.И.К. с посочени данни на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1106лв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло. Въззивникът твърди, че атакуваното решение е постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, при наличие на съществени процесуални нарушения, а така също необосновано и неправилно. Въззивникът посочва следните нарушения на процесуалните правила: разглеждането на исковете било допуснато при положение, че ищците не заплатили дължимата държавна такса, съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК; нарушено право на защита на ответника при приемането на назначените две технически и една оценителна експертизи, като ЯРС неоснователно е отказал да назначи нова оценителна експертиза след като изслушаната не е отговаряла на зададения въпрос, Въззивникът твърди, че въпреки частичното оспорване на СТЕ на в.л.Симеонов, приети в о.с.з., съдът неправилно не допуснал нови експертизи в оспорените им части. Излага съображения по тезата, че ЯРС е нарушил чл.236, ал.2 от ГПК като не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е обсъдено Решение 430/11.10.1999г. на ОСЗГ Ямбол. Въззивникът посочва в жалбата като неправилни изводи на ЯРС и излага подробни съображения за тяхната необоснованост и противоречие с материалния закон и практиката на ВКС. Твърди, че между страните не се е водило производство по чл.53 от ЗКИР, че между страните не са се водили вещни искове, че приложеното гр.д.1060/2006г. на ЯРС по чл.53 от ЗКИР не е относимо.

Оспорва извода на ЯРС, че решенията на ОСЗ Ямбол за възстановяване на процесния имот в полза на ищците не подлежат на контрол по чл.17, ал.2 от ГПК като се аргументира с практика на ВКС и поддържа възраженията си за незаконосъобразност на процесните решения на ОСЗ Ямбол и искането за упражняване на косвен съдебен контрол върху тях. Според въззивника, ЯРС неправилно е отказал да разгледа възраженията относно наличието на ж.п.коловоз в спорната площ.

Оспорва отхвърлянето нз възражението за придобивна давност. Счита, че ЯРС е направил несъстоятелен извод за владението на “Папас олио”АД като неспокойно, предвид липсата на производство, прекъсващо давността, т.е. такова по вещен иск. Според въззивника, гр.д.№1060/2006 на ЯРС и 1084/2007 на ЯРС не са по вещни или владелчески искове и не касаят спорните 659кв.м. и не са между същите страни. Въззивникът твърди, че никога не е губил фактическата власт върху процесните 659кв.м. и този факт е безспорен по делото, като владението е било необезпокоявано. Оспорва решението на ЯРС по иска за обезщетение и излага съображения за неоснователността му.

Иска ЯОС да отмени обжалваното решение и присъди направените пред въззивната инстанция разноски. В с.з. поддържа въззивната жалба.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговор от адв. Г.Г. като пълномощник на ищците и отговор от Т.И.К., чрез пълномощника си адв.М. Х.. В отговора от адв.Г.Г. като пълномощник на ищците се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по всеки пункт като се излагат подробни съображения. Посочва, че цитираното решение на ОСЗ е позитивно по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, възстановяващо собственост върху индивидуално определен имот и не е нищожно. Същото е стабилен ИАА с конститутивно действие. С решението по гр.д.1060/2006 на ЯРС по иск на “Папас олио”АД по чл.53 от ЗКИР е прието, че дружеството не е собственик на част от имот с площ 553кв.м. с идент.№87374.510.202 по КК на града с площ на целия имот 4759кв.м., собственост на ищците, като това решение има установително действие за установяване на действителните граници на съседните имоти. Оспорва възражението на въззивника, че е придобил спорната площ по давностно владение като счита, че липсва изтекла по отношение на “Папас олио”АД фактическа власт десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано. Намира за законосъобразно, обосновано и правилно обжалваното решение на ЯРС и моли ЯОС да го остави в сила в смисъл да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не изразява становище по доказателствените искания.

В отговора от Т.И.К., чрез пълномощника си адв.М. Х., се излага, че постановеното от ЯРС решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, тъй като твърдяните в нея процесуални нарушения не били налице. Излага кореспондиращи с отговора на адв.Г. доводи и съображения по възраженията на въззивника, както и по основателността и доказването на исковете, които ЯРС правилно е уважил, според въззиваемия. Излага доводи по относимостта на приложените дела за решаване на спора между страните. Моли ЯОС да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно и присъди в полза на доверителя и направените и пред тази инстанция разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 183 том IV, дело № 632/2008г. на Нотариус Л., с който Т.И.К. и И.И.К. са признати за съсобственици при равни квоти на недвижим имот, възстановен по реда на чл.18ж, ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.10 ал.1 и ал.13 от ЗСПЗЗ, находящ се в урбанизираната територия на гр.Ямбол, представляващ поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на града с площ от 4759 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№87374.72.680, 87374.510.150, 87374.510.1, 87374.510.12, 87374.510.4, 87374.72.677, 87374.72.988, 87374.72.996, 87374.72.997, , 87374.510.22, 87374.510.14, 87374.510.17, 87374.510.28, 87374.510.7. В нотариалния акт е записано, че при извършването му е представено решение № 4-АК/12.05.2008г. на ОСЗГ„Тунджа-Ямбол” по преписка вх.№ 430/19.08.1991г., вписано на 19.06.2008г.

От удостоверение за наследници на И.И.К., издадено на 24.10.2012г., е видно, че след смъртта му на 08.10.2010г. е оставил за свои наследници по закон ищците по делото - С.К., И.К. и В.К..

Представена е скица №7094/24.10.2012г., издадена от СГКК-гр.Ямбол, на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 с площ 4759кв.м., собственост на Т.И.К. и И.И.К.; скица №2457/31.05.2006г., издадена от Служба по кадастъра-гр.Ямбол, на поземлен имот с идентификатор 87374.72.677 с площ 13838кв.м., собственост на въззивника “Папас-олио”АД.

Представено е писмо от Т.К. до “Папас-олио”АД с копие до кмета на община Ямбол, началника на РДНСК-Ямбол и началника на СГКК-Ямбол, с което уведомява дружеството, че на основание решение от 20.09.1999г. на ЯРС е съсобственик на имот с идентификатор 87374.510.202, който е съседен на имота на дружеството. Пише, че металната ограда на складовата база на дружеството е преместена, с което са завзети 550кв.м. от неговия имот (който неправилно нарича УПИ), за което е писал две писма от 2000г. и 2002г., изпратени с обратни разписки, но дружеството не е освободило заетата площ. Кани “Папас олио”АД да възстанови оградата в границите на имот 87374.72.677 в 30 дневен срок и да освободи завзетата площ от имот 87374.510.202. Представено е известие за доставяне, от което е видно, че писмото е получено на 12.06.2012г.

Видно от известие от Т.К. до въззивника, с него се иска месечно обезщетение до освобождаването на завзетата площ в размер на 525.35лв., получено на 24.09.2012г. от дружеството, видно от известие за доставяне. Представени са и две писма до “Папас олио”АД, с които Т.К. уведомява дружеството за влязлото в сила решение по гр.д.1755/1995г. на ЯРС и му предлага да ползва земята срещу наем, получени съответно на 12.12.2000г. и на 13.09.2002г., видно от известията за доставяне.

Видно от решение №380/24.08.1998г., поправено с реш.№619/06.08.1999г. по гр. дело № 1755/95г. на ЯРС, влязло в сила, на ищците К. е възстановена собствеността върху нива от 4.2 дка в м.„Летището” в землището на гр.Ямбол в стари реални граници по начин показан на скицата към заключението на вещото лице, която е неразделна част от същото. От мотивите на решението е видно, че предмет на делото е начинът на възстановяване на собствеността на ищците – в стари реални (възстановими) граници, т.к. ПК е признала правото им на собственост, но е приела, че собствеността следва да се възстанови с план за земеразделяне. След влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№1755/95г. на ЯРС, с оглед това, че имотът се намира в регулационните граници на гр.Ямбол, са предприети действия от реституираните собственици за отразяването му в кадастралната основа на плана на града. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение поземлената комисия в гр.Ямбол е издала решение №430 от 11.10.1999г. за възстановяване правото на собственост на И. и Т. И. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4.200дка, находяща се в землището на гр.Ямбол в местността “Летището”, установена с решение №380/24.08.1998г. на ЯРС по гр. дело № 1755/95г. на ЯРС. В това решение не са посочени граници на имота, нито ограничения на собствеността с посочване на основанията за това, към него не е приложена скица, каквито са изискването на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Издадена е Заповед № I-А-433/12.11.1999г. на Кмета на Община Ямбол, с която е одобрена поправката и допълването на кадастралната основа на гр.Ямбол, състояща се във възстановяване собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на И. и Т. И. К. върху нива в м."Летището", като възстановеният имот е обособен в отделен имот с нов планоснимачен номер 8070. Тази заповед е обжалвана от “Папас – олио”АД и видно от решение №341/28.09.2000г. по адм.д.№13/2000г. по описа на ЯОС, влязло в сила, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Видно от решение №67/04.07.2002г. по адм.д.№774/2001г. на ЯОС е прогласена нищожност на Заповед № І-А – 392/ 05.07.2001г. на кмета на община Ямбол, с която е одобрено решението на Дирекция ТУР при община Ямбол относно възможността за възстановяване на част от бивша нива в м.”Летището”, бивша собственост на И. и Т. И. К., въз основа на доказване със съдебно решение №380/24.08.1998г. на ЯРС.

След приключване на тези дела ОСЗГ издава решение № 430 от 15.01.2004г. В решение № 430 от 15.01.2004г. ОСЗГ Ямбол, на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протокол 1 от 23.12.1992г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ, решава, че възстановява правото на собственост на И. и Т. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 4.200дка, находящ се в строителните граници на гр.Ямбол в местността Летището - имот №8070 от кадастрален план на Промишлена зона на гр.Ямбол, одобрен със заповед от 14.09.1990г., при граници: изток: ж.п. линия; на запад: имоти 7186, 7187, 7189, 7190; на север: зона за озеленяване; на юг: имот 7192. Решението на ОСЗГ е издадено въз основа на решение №380 от 24.08.1996г. и №619/06.08.1999г. на ЯРС и скица №7 от заключението на в.л., която е неразделна част от решението, решение №67/04.07.2002г. на ЯОС(по адм.д.№774/2001г. на ЯОС). Към решението е написана забележка, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки е необходима скица с точните размери на имота, от което следва, че и това решение на ОСЗГ е непълно, към него не е приложена скица на имота, съгласно изискванията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Решението е влязло в сила на 28.02.2005г. Това решение е изменено с решение № 4-АК от 12.05.2008г. на ОСЗГ„Тунджа-Ямбол” по преписка вх.№ 430/19.08.1991г., с което на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, чл.10, ал.1 и чл.13 от ЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост на Т.К. и И.К. в съществуващи стари реални граници на следния имот: Друг вид нива от 4759кв.м., съставляваща поземлен имот №87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол, при граници: №№87374.72.680, 87374.510.150, 87374.510.1, 87374.510.12, 87374.510.4, 87374.72.677, 87374.72.988, 87374.72.996, 87374.72.997, , 87374.510.22, 87374.510.14, 87374.510.17, 87374.510.28, 87374.510.7. Неразделна част от решението е заверена скица 2943/12.06.2008г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Ямбол, на имот №87374.510.202. Това решение № 4-АК от 12.05.2008г. изменя № 430 от 15.01.2004г. на ОСЗГ Ямбол. Връчено е на 16.06.2008г., няма данни да е обжалвано.

От договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994г. е видно, че “Гледките”ООД в ликвидация след търг продават на ЕТ”ТЕРА-Г. Ташев” складова база ЖП Гара Ямбол, състояща се от склад за зърно, портиерна, ограда, ведно с прилежащия терен от 15820кв.м., находящ се извън строителните граници на гр.Ямбол, съставляващ парцел І, при граници – отвсякъде мера, за сумата 5315281лв.(неденоминирани), изплатени напълно от купувача. В договора не е описано ж.п. отклонение. От Приемо-предавателен протокол от 15.06.1994г. е видно, че на тази дата е извършено предаване и приемане на водещите се дълготрайни и недълготрайни материални активи от “Гледките”ООД на ЕТ”ТЕРА-Г. Ташев” като в протокола е включено ж.п.отклонение. От Приемо-предавателен протокол от 1.09.1994г. е видно, че на тази дата е извършено предаване и приемане на водещите се дълготрайни и недълготрайни материални активи от ЕТ”ТЕРА-Г. Ташев” на “ПАПАС-ОЛИО”АД, на основание протокола от 01.07.1994г. на Учредителното събрание на дружеството.

От представеното строително разрешение №474 от 30.12.1985г. е видно, че на АПК”Г.Димитров”-Ямбол се разрешава строителство на обект: Скалдова база за минерални торове на АПК”Г.Димитров”-Ямбол по съгласуван проект на СТУСА при ОбНС с протокол от 29.08.1985г. с ж.п. план. Представен е протокол по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите на капитално строителство на приемателната комисия на обект “Реконструкция на складова база” на “Гледките”ООД (бивш АПК Ямбол), влязъл в сила на 31.08.1992г. Представени са обяснителна записка и скица от 1994г. на парцел І.

С влязло в сила решение №47/31.03.2011г. по в.гр.д.415/2010г. ЯОС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Папас Олио”АД, срещу Община Ямбол иск с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР в частта му за признаване за установено по отношение на Община Ямбол, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед № ЗД-18-39/30.08.2005г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, „Папас Олио”АД - гр.Ямбол е бил собственик на 553 кв.м., заснети към имот идентификатор № 87374.510.2, вместо да бъдат заснети като част от имота на „Папас Олио”АД с идентификатор № 87374.72.677.

Представено е от “ПАПАС ОЛИО”АД решение №1084/03.12.2007г. по гр.д.1084/2007г., влязло в сила, с което на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е прието за установено по отношение на община Ямбол, че Т.И.К. и И.И.К. са собственици към момента на одобряването на кадастралната основа на действащия регулационен план на гр.Ямбол от 2005г. на ненанесения в нея поземлен имот с идентификатор 87374.510.202, отразен на скица 1 от заключението на СТЕ от 13.11.2007г., неразделна част от решението. С това решение е установена площта на възстановения в стари реални (въззстановими) граници имот от 4756кв.м.

Представени са от “Папас олио”АД договор от 5.06.2006г. за извършване на технически преглед на железен път, железопътни съоръжения и устройства в индустриални клонове, сключен между възложителя „Папас олио" АД и изпълнителя НК „Железопътна инфраструктура" гр.София, в който обектът, подлежащ на технически преглед е посочен като „железен път, железопътни съоръжения и устройства в индустриалния клон", собственост на възложителя, обслужван от гара Ямбол.

Приложени са гр.д.№ 1755/95г. на ЯРС, гр.д.1060/2006г. на ЯРС и преписка вх.№430 на ОС”Земеделие” Тунджа-Ямбол.

По делото са разпитани по искане на ответника свидетелите М. М. И. и К. И. Ч. Свидетелката И., която работи като главен счетоводител в “Папас олио”АД от 1994г., сочи, че имотът се оградил, когато “Папас олио” го придобил, преди това не бил ограден. През 2000г. се оградило цялото място, а по-рано бил поставен само порталът. Цялата ж.п.линия попада в оградената площ. В края на ж.п.линията има ограда. Свидетелят Ч., който е работил като шофьор в “Гледките” и в “Папас олио” до пенсионирането си 3-4 години преди разпита му, сочи, че коловозите влизат в имота откъм северната му страна и спират на южната, на около 3-4 метра от южната част на оградата.Над коловозите имало бетонова рампа, която се използвала, коловозите също се ползвали, пълнели се вагони с олио, разтоварвали слънчоглед. Свидетелят сочи, че докато работел в дружеството оградата не била местена, за да се разширява имота.

По делото са назначени съдебно-технически експертизи по първата от които вещото лице е изготвило комбиниран план, от който е видно, че ответникът владее 659.42кв.м от територията на имота на ищците, от които 441.24кв.м са прилежаща площ към ж.п. линия, а останалите 218.18кв.м представляват по същество бетонова рампа. Наличните към момента на изработване на парцеларния план от 1994г. сгради и съоръжения в процесния имот на ответника № 667 бивш парцел I, са описани от вещото лице по вид и площи, въз основа на което и на действащите към него момент нормативни актове, вещото лице дава заключение, че необходимата нормативна площ към тези сгради и съоръжения е 13.130 дка, а не както е приета площ на парцел І от 15.82 дка. Вещото лице прави извод, че площта, изчислена като нормативно необходими площи, прилежащи към сградите и съоръженията на ответника от 13.130 дка, би се вместила в площта на ПИ 87374.72.677 по кадастралната карта, без навлизане в територията на съседните имоти. Сега съществуващата ограда, ж.п. линията и построените резервоари не са нанесени в кадастралната карта. Вещото лице е отбелязало по т.4, че съществуващата в момента ограда не отговаря на парцеларния план. В т.5 от заключението вещото лице посочва, че процесното ж.п. отклонение представлява част от националната железопътна мрежа, но не се обосновава. При извършени измервания на място вещото лице е установило и графично посочило на скицата, че първоначално претендираните от ищците 553 кв.м всъщност са 659.42 кв.м. Към ж.п.линията принадлежат 441.24 кв.м., останалата част представлява бетонова и земнонасипна площадка с цел улесняване достъпа до вагоните и нейната площ е 218.18 кв.м. При изслушване на заключението пред съда вещото лице дава обяснение, че собствения на ищците ПИ 87374.510.2 е резултат от техническата обработка на имота, съгласно решението на ЯРС за възстановяването му в стари реални граници по гр.д. № 1755/95г. По този начин имотът с проектен номер 8070 по КРП на гр.Ямбол е идентичен с имот 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол. Разликата в площта се обяснява от в.л. с по-точното измерване в сравнение с методите, ползвани преди.

По допълнителната СТЕ в.л.инж.С. установява, че разглежда имот 87374.510.202 като резултат от техническа обработка на имота в решение по гр.д.1755/1995г. на ЯРС и в този смисъл имот с проектен номер 8070 по КРП на гр.Ямбол е идентичен с имот 87374.510.202 по КК на гр.Ямбол. На въпроса: имал ли е имотът характер на земеделска земя, респ. върху него имало ли е проведено мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ или законен сроеж по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяването му в стари реални граници? В.л. отговаря: Имот 87374.510.202 представлява пасище, мера с различни отпадъци в него и съществуващата в северния му край ограда на ответника. В източния край има постройки, които в.л. не е проучвал. Няма данни кога е започнал строежа на ж.п.отклонението, завършено е в периода 1991-1998г. В заключение вещото лице посочва, че в имот 87374.510.202 няма мероприятия непозволяващи възстановяването му в реални граници. Тази част от заключението, която представлява отговор на правен въпрос, не се обсъжда от въззивния състав. В останалата част ЯОС обсъжда заключенията по СТЕ заедно с другите доказателства по делото, съгласно чл.202 от ГПК.

Относно размера на обезщетението по искане на ищците по делото е назначена от ЯРС съдебно - икономическа експертиза. По тази експертиза вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението за ползване на 553 кв.м от ищцовия имот за периода 24.09.2012г. - 24.11.2012г. е 1068.21 лв. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението на база наем по 0.95 лв./кв.м, като в съдебно заседание е посочило, че въпреки положените усИ.подобни имоти не се предлагат за отдаване под наем, а само за продажба в индустриалната зона, поради което вещото лице е изготвило изчисленията въз основа на посочената наемна цена, претендирана от ищците. ЯОС не възприема заключението на тази експертиза, тъй като не е обосновано.

ЯОС като намери за основателно искането да бъде допусната отказаната от ЯРС нова съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите по оспорената своевременно приета от ЯРС СИЕ, тъй като назначената и изслушана от ЯРС СИЕ не е дала обоснован отговор на поставения въпрос. На поставените въпроси: 1. Какъв е дължимият размер на обезщетението за ползване на процесните 659кв.м. от имота за периода 24.09.2012 – 24.11.2012г., 2. Каква е била пазарната цена на процесните 659кв.м. за периода 09.2012 – 11.2012г. вещото лице инж.И.Б. дава следните отговори, които съдът възприема като компетенти и обективни, както следва: 339.67лв. – обезщетение за ползване за периода 24.09.2012 – 24.11.2012г.; 11127лв. - пазарна цена на процесните 659кв.м. за периода 09.2012 – 11.2012г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е частично основателна.

ЯОС намира решението за валидно и допустимо при извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК.

Предявени са искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. На първо място, ищците следва да докажат, че са собственици на имот с идентификатор 87374.510.202, част от който е претендираната площ от 659.42 кв.м., която се владее от “Папас олио”АД без правно основание. Ищците-въззиваеми са преставили констативен нотариален акт за собственост №183/2008г., издаден въз основа на решение №4-АК/12.05.2008г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол”, удостоверение за наследници, с които доказват правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.Ямбол, представляващ поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на града с площ от 4759 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№87374.72.680, 87374.510.150, 87374.510.1, 87374.510.12, 87374.510.4, 87374.72.677, 87374.72.988, 87374.72.996, 87374.72.997, , 87374.510.22, 87374.510.14, 87374.510.17, 87374.510.28, 87374.510.7. Този нотариален акт е оспорен своевременно от “Папас олио”АД и съгласно ТР №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.№11/2012г., ОСГК, оспорващата страна носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Още с отговора на исковата молба въззивникът иска на основание чл.17, ал.2 от ГПК съдът да се произнесе по нищожността (незаконосъобразността) на решение № 4-АК/12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол”, като издадено въз основа на решение № 1084/2007г. на ЯРС, постановено по иск по чл.53, ал.2, изр.2-ро от ЗКИР срещу община Ямбол, което решение няма обвързващо действие спрямо въззивника, тъй като не е бил страна по делото. Позовал се е и на разпоредбите на чл.2, т.4 и чл.10, ал. 7 и чл.10б от ЗСПЗЗ. Принципно е положението, изрично възприето в чл.17, ал.2 от ГПК относно косвения съдебен контрол върху административните актове в рамките на исковия процес. Тук чрез искането за съдебен контрол на решение № 4-АК/12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол” се иска ревизиране на влязлото в сила съдебно решение №380/24.08.1998г., поправено с реш.№619/06.08.1999г. по гр. дело № 1755/95г. на ЯРС, с което на братята К. е възстановена собствеността върху нива от 4.2 дка в м.„Летището” в землището на гр.Ямбол в стари реални граници по начин показан на скица №7 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от същото. От заключението на в.л. по СТЕ и от приложените комбинирани скици към него се установява, че реституираната нива в м.”Летището” от 4.2дка по скица №7, която е неразделна част от решението, е имотът с проектен номер 8070 по КРП на гр.Ямбол, който е идентичен с имот 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол. Разликата в площта се обяснява от в.л. с по-точното измерване в сравнение с методите, ползвани преди. ЯОС намира, че решение № 4-АК/12.05.2008г. на ОСЗГ „Тунджа-Ямбол” е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и не е нищожен административен акт. Същото не е незаконосъобразно, предвид следното:

Според чл.2, т.4 от ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Въззивникът се позовава на тази разпоредба, като се твърди наличието на изградена ж.п.линия. Тълкувайки нормата на чл.2, т.4 ЗСПЗЗ, ЯОС намира, че само ако земите са заети от транспортни съоръжения за общо ползване, те няма да са земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ. В случая не се твърди, че ж.п.линията (отклонението) е за общо ползване, а и от събраните доказателства може да се направи извод, че е използвана само от въззивника. Така в отговора на исковата молба въззивникът твърди, че ж.п.коловозът е вътрешен железопътен транспорт на дружеството по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за железопътния транспорт. Следователно, ж.п.отклонението не е съоръжение за общо ползване, поради което заетата от него земя не се изключва от обхвата на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Оттук следва, че ако върху земеделските земи при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991г. е започнал, не се възстановяват правата на собствениците. ЯОС счита, че по делото не са представени доказателства за законосъобразното отстъпване право на строеж и изграждане на ж.п.отклонение, каквито въззивникът е можел да изиска от съответните органи и по реда на чл.192 ГПК, но не го е сторил. Въззивникът-ответник не е представил доказателства, оборващи удостоверителната сила на констативния нотариален акт, доказващ правото на собственост на ищците-въззиваеми по отношение на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Ямбол, част от който е претендираната площ, определена по местоположение и размер от в.л.. Установи се, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 с площ 4759кв.м., а ответното дружество е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор 87374.72.677 с площ 13130кв.м.. по кадастралната карта на гр.Ямбол.

ЯОС споделя мотивите на първоинстанционния съд относно това, че наличието на ж.п.коловоз не се отразява на правото на собственост на ищците върху процесната част от техния имот. Наличието на такова съоръжение в имота на ищците не е пречка за уважаване на претенцията им по чл.108 от ЗС, а е основание и предпоставка за уреждане на отношенията между страните по отношение на него в производство различно от настоящото, по насрещните искове, предявени с отговора на исковата молба, производството по които е разделено от ЯРС и е разпоредено да се докладват на председателя на ЯРС за образуване в ново дело.

Основателно е възражението на въззивника, че решенията, по които “Папас олио”АД не е страна, не могат да му бъдат противопоставени.

Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че е собственик и владее на правно основание претендираната процесна площ. С иск по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР “Папас-олио”АД е искал установяване към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед №ЗД-18-39/30.08.2005г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, че е собственик на 553 кв.м., заснети към имот идентификатор № 87374.510.2, вместо да бъдат заснети като част от имота на „Папас Олио”АД с идентификатор № 87374.72.677. С влязло в сила решение №47/31.03.2011г. по в.гр.д.415/2010г. ЯОС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Папас Олио”АД иск с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР в тази му част.

По делото се установи, че “Папас олио”АД упражнява фактическа власт върху претендираната част от имота на ищците, като е заградил същата през 2000г. Няма доказателства, установяващи правното основание, въз основа на което дружеството упражнява фактическата власт. Видно от договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994г. между “Гледките”ООД в ликвидация като продавач и ЕТ”ТЕРА-Г. Ташев” като купувач в договора не е описано ж.п. отклонение, следователно то не е продадено на ЕТ и същият не е придобил собствеността върху него, респ. не е могъл да я прехвърли на “Папас олио”АД като апортна вноска в дружеството. Освен това, по делото не се установи явно и спокойно упражняване на фактическа власт от дружеството, предвид приетите по делото писма, изпратени от Т.К. и получени от “Папас олио”АД, с които се иска да бъде освободена заетата от дружеството площ и се иска обезщетение до освобождаването и.

На основание изложеното, ЯОС намира въззивната жалба против решението на ЯРС по иска по чл.108 от ЗС за неоснователна.

По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, ЯОС намира следното: Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. След като се установи по делото, че въззивникът е ползвал процесната собствена на ищците площ от 659.42кв.м. без основание, то той дължи обезщетение за ползването за претендирания период, с което се е обогатил, а ищците са обеднели, в размер 339.67лв. – обезщетение за ползване за периода 24.09.2012 – 24.11.2012г., съобразно заключението на назначената от ЯОС СИЕ. Обезщетението, определено от ЯРС в размер на 1252.90лв. е неоснователно над сумата 339.67лв., която е установена по приетата от ЯОС съдебно-икономическа експертиза. С оглед горното, ЯОС следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е осъдено „Папас олио"АД, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** ***, сумата над 339.67лв. до 1252.90лв. и отхвърли иска в тази част като неоснователен и недоказан.

Възраженията на въззивника относно определянето на държавната такса по иска по чл.108 ЗС са неоснователни, тъй като същата е определена по реда на чл.71, ал.2 от ГПК вр. чл.69, ал.1, т.2 върху данъчната оценка на претендираната част от имота.

Предвид изхода от делото, представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК само от въззивника и липсата на доказателства за сторени разноски от въззиваемите, ЯОС следва да присъди разноски в размер на 359.38лв. в полза на въззивника, съобразно на отхвърлената част от иска, от които 231.83лв. адвокатско възнаграждение (намалено с оглед основателното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и 127.55лв. д.т. и разноски.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение № 91 от 06.02.2015г. по гр.д.№ 3316/2012г. по описа на ЯРС, в частта, с което ЯРС осъжда „Папас олио”АД, ЕИК 838175022, със седалище гр.Ямбол, Обходен път Запад № 61, представлявано от А. Д. М. и Г.И. Т., на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** ***, разликата над 339.67лв. до 1252.90лв., вместо което постановява:

Отхвърля предявения иск по чл.59 от ЗЗД от С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** ***, срещу „Папас олио”АД, ЕИК 838175022, със седалище гр.Ямбол, Обходен път Запад № 61, представлявано от А. Д. М.и Г.И. Т., за разликата над 339.67лв. до претендираната сума от 1252.90лв. като неоснователен и недоказан.

Потвърждава решението на ЯРС в останалата част.

Осъжда С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И. И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на „Папас олио”АД, ЕИК 838175022, със седалище гр.Ямбол, Обходен път Запад № 61, представлявано от А. Д. М. и Г.И. Т., сумата 359.38лв. разноски по делото за тази инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.