Р Е Ш Е Н И Е

№ .............. 22.04.2016г., град Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.03.2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина.Пейчева

секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

търговско дело № 11 по описа за 2015 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЗК”УНИКА”АД срещу община Созопол.

Ищецът твърди, че на 13.01.2013г., около 19:00 часа в гр.Созопол, на пътя между къмпинг “Златна рибка” и гр.Созопол, под „Мечките", е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което самокатастрофирал л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ, собственост на „Летан”ЕАД и управляван от В.Г.К. с ЕГН **********. За ПТП е съставен протокол с бл.№1335699 от 13.01.2013г. от мл.автоконтрольор при РУП-Созопол П.Х.. Твърди , че ПТП е настъпило поради навлизане на автомобила в заледен участък от пътя. При ПТП са нанесени материални вреди на л.а.„Тойота Ленд Круйзър" с ДК №А3999ВВ, собственост на „Летан" ЕАД, за който собственикът е бил сключил имуществена застраховка „Каско на МПС" с полица №0052132 от 05.10.2012г. при ЗК„Уника”АД със срок на валидност от 08.10.2012г. до 07.10.2013г., т.е. валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Полицата е сключена при уговорено покритие „Клауза А - пълно каско" по смисъла на общите условия, неразделна част от застрахователния договор. В резултат на настъпилото ПТП и въз основа на уведомление за щета от 14.01.2013г. при ЗК”Уника”АД е образувана ликвидационна преписка - щета № 12110060417. В Описи на щетите на МПС, подписани от вещо лице - представител на застрахователя и от представител на застрахования съответно от 15.01.2013г., и 23.01.2013г. подробно са описани увредените части, детайли и агрегати на автомобила. Ищецът твърди, че размерът на вредите надхвърля 70% от действителната стойност на вещта, възстановяването на автомобила е икономически неизгодно, т.е. налице е „тотална щета” по смисъла на чл.193, ал.4 от Кодекса за застраховането и приложимите общи условия, поради което е определено обезщетение в размер на 26 307.16 лева като същото е изплатено чрез банков превод по сметка на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 07.03.2013г. Ищецът твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение, като застраховател по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Твърди, че видно от констативен протокол за ПТП с бл.№1335699 от 13.01.2013г, отговорна за настъпване на вредата е организацията, натоварена с поддръжка на пътя, която не е осигурила необходимите условия за безопасно протичане на движението като не е обезопасила заледен участък. Позовава се на разпоредбата на чл.8, ал.3, чл.31 на ДР от Закона за пътищата, чл.75, ал.З от ЗУТ и твърди, че доколкото ПТП е настъпило в рамките на гр.Созопол, отговорна за ПТП е Община Созопол в качеството и на организация, поддържаща общинските пътища. С писмо изх. №657 от 28.01.2014г. ищецът е поканил Община Созопол доброволно да му заплати сумата от 26 363.90 лева, като предоставил в оригинал цялата ликвидационна преписка по щета №12110060417, но до момента не е постъпил отговор или плащане на дължимите суми.

Ищецът иска съдът да постановите решение, с което да осъди Община Созопол да заплати на ЗК”УНИКА”АД сумата от 26 307.16 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №12110060417 за вреди, причинени на л.а. „Тойота Ленд Круйзър” с ДК№А3999ВВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

С ОИМ ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Възразява, че Община Созопол не е причинител на твърдените вреди и не е виновна за настъпването им. Твърди, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение без да е било налице основание за това. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че:„На 13.01.2013г., около 19:00 часа в гр.Созопол е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което самокатастрофира л.а. „Тойота Ленд Круйзър с ДК№ А 3999 ВВ, собственост на „Летан " ЕАД и управляван от В.Г.К.”. Оспорва: че твърдяното ПТП е настъпило при условията, описани в исковата молба и че ПТП е настъпило поради навлизане на автомобила в заледен участък; че от така реализираното ПТП са причинени щетите на автомобила, описани в исковата молба - както по вид, така и по размер; че размерът на вредите, настъпили в резултат на твърдяното ПТП надхвърля 70% ; че е била налице тотална щета по смисъла на закона; че твърдяното увреждане на процесния автомобил е настъпило на общински път; че община Созопол е причинител на твърдените вреди; че действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие е била 37 581.66 лв.

Ответната страна твърди, че в случай, че процесното ПТП е настъпило в посоченото време на общински път, то е настъпило по изключителна вина на водача на МПС, чиито самонадеяни действия са предизвикали твърдяното ПТП и твърдените вреди. Твърди, че водачът не се е движил със съобразена скорост, не се е движил с необходимото внимание и не е шофирал при съобразяване с конкретната пътна обстановка. Твърди, че процесното МПС е снабдено с датчик за хлъзгав път, със система за управление на динамичната устойчивост, която автоматично активира спирачка с необходимото усилие и контролира подадената мощност от двигателя към колелетата, за да запази стабилността на автомобила и предотврати поднасяне на хлъзгав път. При тези обстоятелства, само при груба небрежност на водача на МПС е могло да се случи твърдяното ПТП.

Ответникът твърди, че застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение при знание за следните обстоятелства: а) че
процесното ПТП е причинено в резултат на груба небрежност – самонадеяност на водача и б) че не е била налице тотална щета на автомобила. Ответникът твърди, че застрахователят не е положил необходимата грижа да установи един от най-важните в случая фактори за настъпване на ПТП - скоростта, с която се е движил водачът. Възразява, че застрахователят е действал в нарушение на собствените си правила и в полза на застрахования, признавайки му тотална щета, изплащайки му застрахователно обезщетение в размер на 26307,16 лв. и същевременно, позволявайки му да запази автомобила.

Твърди, че не е спазена процедурата и изискванията по Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Възразява, че регистрацията на МПС е прекратена на 15.02.2013г. на основание „Прекратена регистрация - частен имот", хипотеза различна, при която се изплаща обезщетение от застраховател при наличието на „тотална щета”.

Ответникът твърди, че седем дни преди изплащане на застрахователното обезщетение - на 01.03.2013г., за процесния автомобил, със същия му регистрационен номер, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” и към датата на изплащане на застрахователното обезщетение - 07.03.2013г. автомобилът е бил с възстановена регистрация и в движение.

Оспорва установената от застрахователя стойност на запазените части от лекия автомобил в размер на 12 000лв. като силно занижена.

Твърди, че Община Созопол не е причинител на щетата като дори да се приеме, че твърдяното ПТП е настъпило на общински път и на заледен участък, то не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със заледения пътен участък, а е резултат на грубата небрежност под формата на самонадеяност на водача на МПС.

В ДИМ ищецът твърди, че отговорна за настъпване на вредите е организацията, натоварена с поддръжката на пътя, която не е положила необходимата грижа да обезопаси пътното платно или да въведе съответната сигнализация за опасност на пътя, като по този начин е станала единствена причина за настъпване на ПТП и свързаните с него вреди.

Поддържа твърденията за датата, мястото и начина на настъпване на
вредите, за отговорността на стопанина на пътя, както и за размера на причинените вреди. Оспорва твърдението на ответника относно изключителна вина на застрахования водач.

В ОДИМ ответникът твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача - несъобразяване с конкретните условия, в т.ч. - несъобразена скорост. Твърди, че бездействието на водача на МПС по отношение дължимото от него поведение съобразно чл.20 от ЗДвП и по отношение възможностите му да се възползва от техническото оборудване на автомобила си, от една страна изключват вината на стопанина на пътя (ако това е Община Созопол), а от друга - прекъсват пряката причинно-следствена връзка между нейното поведение и твърдените щети. Оспорва като неоснователно възражението на ищеца за ирелевантност на разпоредбата на т.6.3 от приложимите общи условия към договора за застраховка. Поддържа възраженията си в ОИМ, вкл., че обезщетението е било изплатено в нарушение на закона.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт, чрез когото поддържа исковата претенция и иска уважаването и, както и присъждането на разноски.

Ответникът – редовно призован, се представлява от пълномощник–адвокат, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на разноски, съобразно представени списък.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото заверено копие от застрахователна полица “Каско на МПС” № 0052132 6В от 05.10.2012г. се установява, че между ищцовото дружество и “Летан”ЕАД е сключен договор за застраховка КАСКО на МПС, пълно каско – клауза А, по отношение л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ, собственост на „Летан”ЕАД, при застрахователна сума 40000лв., при еднократна застрахователна премия, със срок на застраховката: от 00 часа на 08.10.2012г. до 24 часа на 07.10.2013г. Представени са Общи условия за застраховка КАСКО на МПС, влизащи в сила от 30.09.2012г.

От заверени копия от свидетелство за регистрация част І № 004427782 и част ІІ и удостоверение рег.№ 130769000118, изд. на 15.02.2013г. от МВР сектор Пътна полиция Бургас се установява, че процесният автомобил „Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ с посочен номер на рама JTEHCO5J904025558 е бил собственост на “Летан”АД за периода от 14.02.2011г. до 15.02.2013г.

Видно от заверено копие от уведомление за щета от 14.01.2013г. до ЗК”УНИКА”АД по застрахователна полица № 0052132 6В, собственикът на л.а. е уведомил застрахователя, че на 13.01.2013г., в гр.Созопол, по време на движение по пътя от къмпинг”Златна рибка” към гр.Созопол, застрахованият л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ с водач В.Г.К. е попаднал на заледен участък, водачът губи контрол над автомобила и причинява ПТП. Описани са щети по автомобила.

Представено е копие от свидетелство за управление на водача В.Г.К. и от контролен талон.

От описи на щетите на МПС от 15.01.2013г. и от 23.01.2013г.(заверени копия) е видно, че са констатирани и описани щети по автомобила в общо 75 точки, като за преобладаващата част е посочено, че са за подмяна. От заверено копие от оферта № 15.317.77894.13/29.01.2013г., застраховка Каско № 0052132 6В, е видно, че сервиз “Спекта Ауто”ООД изчислява разходите за ремонт на щетите в размер 36897.73лв. Видно от копие от опис–заключение по щета № 12110060417с подробно описание на разходите от 12.02.2013г. е предложено за подмяна на материали и детайли -18079.89лв.; за демонтаж и монтаж - 838лв.; за ремонт – 514.80лв.; за труд и материали за боядисване – 1627.20лв. или всично 21060.69лв.

От заверено копие от платежно нареждане от 07.03.2013г. е видно, че на “ЛЕТАН”АД са изплатени от ищеца 26307.16лв. по щетата 12110060417.

Видно от заверено копие от писмо-покана изх.№657 от 28.01.2014г., ищецът поканил ответната община да му заплати сума 26363.90лв., по щетата 12110060417.

От справка по чл.366 от ГПК, представена от ищеца, е видно, че към датата на ПТП е оценил по средна пазарна цена л.а. на 37672.80лв., към датата на ПТП по метод на овехтяването е оценил л.а. на 37581.66лв. и от тази сума е приспаднал 30% от нея (запазени части), при което се получава общ размер на имуществените вреди 26307.16лв.

Ответникът представя по делото представените му от ищеца заедно с регресната покана копие от опис–заключение по щета № 12110060417 от 12.02.2013г.(обсъдено по-напред), становище от 26.02.2013г. относно щета № 12110060417, с което се предлага размер на признато обезщетение 70% от действителната стойност – 26307.16лв.; решение № 1/26.02.2013г. на ЗК”УНИКА”АД по щета № 12110060417, с което е одобрено това обезщетение в размер 26307.16лв. да се изплати като застрахователно обезщетение като увреденото МПС остане собственост на застрахования.; нареждане за плащане на основание горепосоченото решение; рекапитулация по щета № 12110060417 (тотална щета) от 12.02.2013г., която е идентична със справката по чл.366 от ГПК. От писмо във връзка със съгласуване по щетата е видно, че е искано съгласуване в най-кратки срокове.

От разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за проверка за сключена гражданска отговорност към 03.06.2015г. за автомобил с номер на рама JTEHCO5J904025558 е видно, че автомобил с тази рама е застрахован първо от 01.03.2013г. до 28.02.2014г. като застраховката е прекратена на 01.06.2013г., сключена на 26.06.2013г. с крайна дата на покритие 25.06.2014г.

По делото е представен протокол за ПТП №1335699 от 13.01.2013г. В протокола е записано, че на 13.01.2013г. в 19.20ч. подписаният П.Х. *** е съставил протокол за ПТП, станало на 13.01.2013г. в 19.00ч. в гр.Созопол, на отсечката къмпинг “Златна рибка” – Созопол, под “Мечките”. В протокола е записано, че едно МПС е участник в ПТП - л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ с водач В.Г.К.. В протокола е записано, че участникът навлиза в лява крива, като след нея попада в частично заледен участък, при което губи управление над автомобила и излиза вдясно на пътя. Водачът завърта рязко волана за да овладее автомобила, при което той се накланя странично и пада на гуми, блъскайки тротоара вляво по посока на движението си. Произшествието е посетено на място и е начертана схема на ПТП. Описани са видими щети на МПС деформирано и охлузено по цялата лява страна, ляво огледало, предна броня, задна броня, два броя предни мигачи, заден ляв стоп на калника, предна лява джанта, 2 бр. странични еърбеци (завеси). Протоколът е оспорен от ответника и е открито производство по чл.193 от ГПК.

По делото е изискана административната преписка по протокола за ПТП №1335699 от 13.01.2013г., но в писмо вх.№5639/27.11.2015г. до съда РУ на МВР-Созопол се казва, че в РУ-Созопол няма заведена административна преписка и се изпраща само оригинала на протокола.

От представеното удостоверение от ОД на МВР - Бургас рег.№ 769000-18923/24.11.2015г., издадено по искане на ответника, се установява, че за л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с номер на рама JTEHCO5J904025558 са направени следните регистрации: 25.10.2005г. с рег. №А3999ВВ – собственик “Летан”ЕООД като на 15.02.2013г. има прекратяване на регистрацията – съхранение на ПС в частен имот; 01.03.2013г. възстановяване на ПС с рег.№А4883МВ – собственик В. П. К..

От Писмо-справка от БАН – Национален институт по метеорология и хидрология, РЦ – Варна, Хидрометеорологична обсерватория гр.Бургас изх.№ 8/11.01.2015г. е посочено, че от най-близкия валежомерен пост при с.Веселие на 13.01.2013г. е отчетено минимално количество снежна покривка (под 1см.), която снежна покривка е покривала поне половината земна повърхност, но по-малко от 2/3 от нея, както и атмосферната температура, отчетена на 13.01.2013г. в ХМО Бургас в 14.00ч. – 3.2˚С и в 17.00ч. – 1.0 ˚ С.

От ответника е представен договор от 19.10.2012г., сключен между Община Созопол като възложител и “Пътстрой”ООД - гр.Стара Загора като изпълнител с предмет - зимно поддържане и снегопочистване на общински и местни пътища, с който се установява, че община Созопол е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с този предмет и сключила договор с изпълнител “Пътстрой”ООД. Представена е фактура 1862/09.04.2013г. за зимно поддържане и снегопочистване за м.януари 2013г. От акт образец 19/9.4.2013г., подписан от прдставител на община Созопол и на “Пътстрой”ООД като изпълнител се установяват по количество завършени и подлежащи на плащане дейности за м.януари 2013г. Представена е таблица, в която са отразени работите, извършени по договора за м.януари 2013г., вкл. маршрута Равадиново-Созопол, видно от която на 13.01.2013г. е извършено товарене на пясък и опесъчаване с автобагер по маршрута Равадиново – Созопол, на който е станало процесното ПТП, видно от копия от електронни документи: два броя карти на част от Община Созопол, в по-увеличен и по-намален мащаб, показващи маршрута Равадиново-Созопол, както и два броя сателитни снимки на същата територия.

По делото по искане на ищеца е разпитан като свидетел П.Х., който през 2013г. работил като младши автоконтрольор в РУ на МВР гр.Созопол. Свидетелят сочи, че си спомня ситуацията на произшествието с джип Тойота Ленд Круизър. В този пътен участък имали няколко ПТП. Това станало в участъка между къмпинг Златна рибка и Созопол, който представлява разстояния от 3 км път със завои. Свидетелят сочи, че това място е характерно с S образен завой в посока Созопол е с наклон изкачване. Колата се движила от гр.Бургас към гр.Созопол. Свидетелят установява, че отдясно по посока на движението има скат от скали и там постоянно тече вода. От канавката покрай пътя водата излизала и пресичала пътя, през зимата замръзвало. Свидетелят посочва, че от завой колата е навлязла в частично заледен участък. Колата намерил от лявата страна на пътя. Свидетелят дава показания, че при всяко едно пътно произшествие водачите се изследват за алкохол посредством дрегер. Заявява, че няма спомен дали този водач е употребил алкохол, но ако е имало отчетена употреба на алкохол щяло да има талон за кръвна проба, акт за административно нарушение и отнемане на свидетелство за правоуправление. При разпита на свидетеля съдът му представи протокол за ПТП № 1335699 от 13.01.2013г., който той огледа и посочи, че това е протоколът за процесното ПТП, който е издал свидетелят, в протокола е отчетено, че няма алкохол при пробата на водача. Свидетелят сочи, че за конкретното произшествие получили сигнал по телефона от оперативния дежурен на РУ Созопол, че е получен сигнал за ПТП и бил изпратен да го обслужи. Свидетелят отишъл сам. Водачът бил там. Имало и други хора. Бащата на водача дошъл също впоследствие. Това било в тъмната част на денонощието, но там имало осветление от лампи. Свидетелят в показанията си непротиворечиво сочи, че когато отишъл на произшествието автомобилът бил отляво частично качен на тротоара. Автомобилът бил деформиран, имало щети и той описал в протокола всички видими щети. Времето било студено и сухо. Свидетелят не помни точното състояние на пътя, позовава се на протокола и записаното от него, че колата навлиза в частично заледен участък. Свидетелят познава водача и неговия баща. Сочи, че пътят бил сигнализиран с пътни знаци, но нямало знак за хлъзгав път.

По делото е назначена САТЕ, в.л. по която дава следното заключение, което съдът приема като компетентно и обективно: механизмът на ПТП е следният: л.а.„Тойота Ленд Круйзър” се движи в населено място в зоната на ляв завой със скорост не по-малка от 60 км/ч, възможно и по-висока. Кривата на завоя позволява автомобилът да преодолее завоя безпрепятствено при сух или мокър асфалт. На участъка около края на завоя предвид наличния десен скат и разположения отдясно наклонен към платното за движение черен път, има заледяване, отразено в протокола за ПТП. При частично навлизане на едно или повече от едно от колелата върху заледяването, поради ниския коефициент на сцепление, центробежната инерционна сила на автомобила не може да се уравновеси от напречната сила на триене и автомобилът губи напречната си устойчивост. Същият се завърта, напуска платното за движение от дясната му страна, удря се в страничния скат, след което под действие на завития наляво волан от водача се насочва към левия тротоар. Под действие на динамата на инерционните сили настъпва преразпределение на нормалните реакции в колелата, автомобилът се удря в бордюра, разположен в лявата страна на платното за движение и спира в лявата част на пътя. Според вещото лице техническата причина за настъпване на ПТП е технически несъобразената с радиуса на завоя и със заледения участък скорост на движение на автомобила. Местопроизшествието се намира след кръстовище, на което няма пътни знаци, след указателната табела за населено място Созопол и разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50км/ч. Моделът на л.а.„Тойота Ленд Круйзър” е оборудва с VSC, EBD, BA, TRC, няма сензор за хлъзгав път, има сензор и указател за външната температура. Технически съобразената с дадените пътни условия скорост на автомобила в наличния завой е не по-висока от 40-45км/ч. На пътния участък от последното кръстовище до местопроизшествието няма пътни знаци. Пътят от къмпинг “Златна рибка” до центъра на Созопол е пътен участък от общински път с.Равадиново - гр.Созопол. В заключението си в.л. установява, че приведените в преписката на застрахователното дружество щети кореспондират с механизма на произшествието и са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 34618лв. Запазените части на автомобила са на стойност 8654.50лв. Разходът за ремонт на автомобила е 28809.21лв. и представлява 83.2% от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) вр. с § 22 от КЗ.

Съгласно чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането(отм.), с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От законовата разпоредба се извеждат предпоставките за суброгация, които са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителите на вредата или лицата, които отговарят за техните действия или бездействия, както и установяване на вредата - причинител, размер, механизъм на настъпване.

Ищецът доказа валиден застрахователен договор по отношение на процесния автомобил, действащ към момента на настъпване на процесното ПТП.

По отношение протокола за ПТП, ЯОС се съобрази с трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, в която се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО. С решение № 15/25.07.2014г. по т.д.№ 1506/2013г. на ВКС, I ТО е даден отговор на поставения въпрос относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Процесният протокол за ПТП е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл.125, т.8 от ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Протоколът за ПТП е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред и представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила - съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП - мястото на произшествието, посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на заледения участък на пътя, видимите щети по автомобила, както и липсата на сигнализация с пътни знаци на пътното платно. Доказателствената сила на протокола за ПТП относно тези факти не бе оборена от ответника.

ЯОС намира, че по отношение обстоятелствата по ПТП – място, време, участници, причини и условия за ПТП, по делото се установи мястото, времето и участника в ПТП на 13.01.2013г., както и причините и условията за ПТП. Съдът намира при съвкупна преценка на гласните, писмените доказателствата и от заключението на вещото лице, че по делото се установи, че на 13.01.2013г. в 19.00ч. в гр.Созопол, на отсечката къмпинг “Златна рибка” – Созопол, под “Мечките”, л.а.„Тойота Ленд Круйзър” с ДК №А3999ВВ с водач В.Г.К., при навлизане в зоната на ляв завой със скорост не по-малка от 60 км/ч (възможно и по-висока, според вещото лице) на участъка около края на завоя попада в частично заледен участък, при което водачът губи управление над автомобила и излиза вдясно на пътя. Водачът завърта рязко волана, при което автомобилът се накланя странично и пада на гуми, блъскайки тротоара вляво по посока на движението си. Причина за настъпване на ПТП е технически несъобразената с радиуса на завоя и със заледения участък скорост на движение на автомобила. Съобразената с дадените пътни условия скорост на автомобила в този завой е не по-висока от 40-45км/ч. Местопроизшествието се намира след кръстовище, на което няма пътни знаци, след указателната табела за населено място Созопол и разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50км/ч. От показанията на разпитания свидетел се установява, че отдясно по посока на движението има скат от скали и там постоянно течала вода. От канавката покрай пътя водата излизала и пресичала пътя като през зимата замръзвало. На участъка около края на завоя предвид наличния десен скат и разположения отдясно наклонен към платното за движение черен път, е имало заледяване, отразено в протокола за ПТП. Пътят от къмпинг “Златна рибка” до центъра на Созопол е пътен участък от общински път с.Равадиново - гр.Созопол.

Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, а съгласно чл.31 от същия закон, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В т.14 от §1 на ДР на ЗП, е записано, че “поддържане на пътищата” е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да поддържа пътя безопасен. Представените по делото доказателства за възлагане от страна на ответната община на зимното поддържане и снегопочистване на общински и местни пътища през 2013г. на фирма доказват извършване на тези дейности по пътя, включващ местопроизшествието, но не опровергават показанията на разпитания като свидетел съставител на протокола и констатацията в протокола за ПТП, съставен на мястото на произшествието, че на същото е имало заледен участък. Предвид това съдът намира, че гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община следва да бъде ангажирана по иска, но в размер на 50% от размера на дължимото обезщетение за щети, тъй като с оглед установения механизъм на ПТП същото е следствие и от неразрешената и несъобразена скорост на движение на автомобила от не по-малко от 60 км/ч.

Съгласно чл.21 от ЗДвП разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50км/ч. Такава е разрешената максимална скорост на местопроизшествието, а водачът е карал със скорост от не по-малко от 60 км/ч, възможно и по-висока. Според чл.20 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ЯОС намира, че макар в Протокола за ПТП да не е отразено извършено нарушение от страна на водача на автомобила, от заключението на вещото лице се установява движението на автомобила със скорост поне 60км/ч, която не е разрешена на този пътен участък. Наред с това тази скорост не е и съобразена с оглед зимния сезон, снежната покривка и ниските атмосферни температури през м.януари 2013г. в региона, установени по делото.

Наличието на имуществени вреди върху застрахования автомобил е доказано по делото, посочените в преписката на застрахователното дружество щети кореспондират с механизма на произшествието и са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. ЯОС намира, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 193, ал.4 от КЗ (отм.) вр. с §22 от КЗ, според който тотална щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70% от действителната стойност на имуществото. Действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 34618лв. Разходът за ремонт на автомобила е 28809.21лв. и представлява 83.22% от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие. В настоящия случай е налице тотална щета както по смисъла на КЗ (отм.), така и по смисъла на т.12.2 от ОУ по застрахователния договор. Запазените части на автомобила са на стойност 8654.50лв.

Съдът намира, че сумата 25963.50лв. е дължимото обезщетение за застрахования собственик, съгласно чл.193, ал.1 от КЗ(отм.) вр. с т.12.9. от ОУ, според която при пълна загуба по смисъла на т.12.2.(тотална щета) застрахователят изплаща обезщетение в размер до 80% от действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие, като застрахованият може да задържи останките на МПС. Застрахованият е задържал катастрофиралото МПС, поради което следва от действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие 34618лв. да се приспадне стойността на запазените части 8654.50лв. и получената сума 25963.50лв. е дължимото обезщетение с оглед обстоятелството, че тази сума е в размер до 80% от действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие.

Възражението на ответника, че регистрацията на автомобила не е прекратена при хипотеза на тотална щета, а на друго основание, и поради това не е следвало застрахователят да заплати обезщетение, е неоснователно. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 59 от 12.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 1256/2014г., ІІ т.о., ТК, решение № 44 от 02.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 775/2014г., І т.о., ТК, дължимостта на застрахователното обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията и неизпълнението от потребителя на застраховката на задължението му по чл.193, ал.3 от КЗ(отм.) за представяне на доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова обезщетение и не възпрепятства суброгирането, вследствие на това на застрахователя по имуществена застраховка в правата на удовлетворения застрахован, съгласно чл.213, ал.1 от КЗ(отм.).

С оглед изложеното, ЯОС счита, че на основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) вр. с чл.49 от ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу ответната община за сумата 12981.75лв., представляваща 50% от дължимото застрахователно обезщетение по застраховката “Пълно каско” на процесния автомобил, предвид обстоятелството, че щетата по автомобила е в резултат от неподдържането на пътя от община Созопол и от управлението с неразрешена и несъобразена скорост от водача на автомобила. Предявеният иск срещу община Созопол е основателен и доказан за сумата 12981.75лв., до който размер претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част до пълния размер 26307.16лв. – отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ответникът следва да заплати на ищеца и законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска.

С оглед изхода на делото, направените искания и представените списъци по чл.80 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 604.42лв. – по компенсация с дължащите се на него разноски по чл.78, ал.3 от ГПК в размер 195лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Осъжда община Созопол да заплати на ЗК”УНИКА”АД с ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.София 1612, ул.”Юнак”№ 11-13, сумата 12981.75лв. (дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и 75ст.) – по иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) вр. с § 22 от КЗ - представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по щета №12110060417 за вреди, причинени на л.а. „Тойота Ленд Круйзър” с ДК№А3999ВВ от ПТП на 13.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер 26307.16лв. като неоснователен и недоказан.

Осъжда община Созопол да заплати на ЗК”УНИКА”АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 604.42лв. – по компенсация с дължащите се на него разноски по чл.78, ал.3 от ГПК в размер 195лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: