Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.07.2015г. гр.Ямбол
На 06 юли
2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛОЙ ИВАНОВ
Секретар Л.Р.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов търг.дело №61 по
описа на 2014 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „МОНОЛИТ”ООД гр.Черноморец, с която се претендира ответникът Н.А.В. да заплати на дружеството сума в размер на 26000
евро. Твърди се, че ответникът В. е бил дългогодишен пълномощник на дружеството
въз основа на пълномощно с рег. №2810/6.11.2009г. с нотариална заверка на
подписите на Нотариус №250 с район на действие РС- Бургас. Твърди се, че В. е
бил упълномощен от предходния управител на дружеството С. С.. Сочи се, че въз
основа на горепосоченото пълномощно ответникът В. на 08.07.2010г. е получил от три лица
граждани на Р. Ф. сума в размер на 26000 евро
като вноска по предварителен договор за покупко – продажба на апартамент №4,
намиращ се в сграда в гр.Черноморец, ул.”Славянска” №10, УПИ VІІ-741 в кв. 73.
Твърди се, че въпреки многократно изпратени покани до ответника, последната от
които от 17.6.2014г. да върне в цялост получената от него сума, тази сума не е
отчетена поради което е налице правен интерес от предявяване на иска.
В писмен отговор на исковата
молба ответникът В.
не оспорва обстоятелството, че въз основа на описаното в исковата молба
пълномощно с нотариална заверка на подписа на тогавашния управител на ищцовото
дружество С. С. е действал като търговски пълномощник на ищеца. Не се оспорва и
обстоятелството посочено в ИМ, че е получил лично сума в размер на 26000 евро
на 08.07.2010г.,
представляваща вноска по предварителен договор за покупко – продажба на
апартамент №4, съгласно представената от ищеца по делото разписка от същата
дата. В отговора се твърди, че от получената
сума В. е внесъл 10000 евро с левова равностойност 19530 лева по сметка на
„МОНОЛИТ”ООД, за което е
била издадена и фактура. Твърди, че остатъкът от сумата в размер на 16000 евро, с левова равностойност 30880
лева, по разпореждане на управителя на „МОНОЛИТ”ООД С. е предал на съдружника В.Л., за да може същият да внесе
тази сума по сметка на „АГРОЕКОФЕРМА” ООД като негов дял за покупката на
животновъдно стопанство, като твърди, че предаването на сумата на Л. е било
доведено до знанието, както на тогавашния управител на ищеца С., така и на
съдружника С.К.. Предвид изложеното,
ответникът счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен, тъй като е
отчел получената от него сума от 26 000 евро и е разпределил същата така
както му е било наредено от управителя С. С.
В допълнителна искова молба
ищеца оспорва твърденията на ответника, че сума в размер на 10 000 евро
респ. тяхната левова равностойност е била преведена от ответника след
получаването й по сметката на „МОНОЛИТ”ООД. Твърди се, че действително такава
сума е била внесена по сметката на „МОНОЛИТ”ООД, но не от ответника В., а от
купувачите по предварителния договор от 08.07.2010 г. съгласно вмененото им в
чл.8.4.1 от Договора задължение. И тази сума от 10000 евро внесена от тях по
сметката на „МОНОЛИТ”ООД е различна от сумата 26000 евро, предадени на
ответника В., съгласно същия договор. Сочи се, че предмет на настоящото
производство е именно предадената от купувачите по предварителния договор на
ответника В. сума от 26 000 евро. Оспорва се твърдението на ответника, че
същият е предал сума в размер на 16000 евро на лицето В.Л.. Сочи се, че такова
лице е било вписано като съдружник в „МОНОЛИТ”ООД едва на 22.7.2010г., но и
дори и като съдружник не е имал право да получава суми от името на дружеството.
Твърди се също, че изявлението на В. за плащане на тази сума на Л. не е
подкрепена с никакви доказателства. Сочи
се, че дори и да бъде установено твърдението на Н.В., че сумата от 16000 евро е
била внесена в друго търговско дружество – „АГРОЕКОФЕРМА”ООД, това е било направено без
валидно правно основание,
и не освобождава ответника да възстанови сумата на дружеството. С
допълнителната искова молба е бил оспорен представения с писмения отговор на
ответника протокол от ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД от 12.07.2010 г. с
твърдения, че такова събрание не е било провеждано и такива решения ответното
дружество не е вземало.
В допълнителен отговор
ответникът е направил пояснение, че е допуснал грешка в твърденията си в
представения по делото отговор, поради дългия период от време изминал от 2010г.
до предявяване на ИМ в съда. Твърди, че след като се е запознал с
допълнителната искова молба се е свързал с лицето В.Л., вследствие на което е
установил, че освен сума от 16000 евро, която е предал на Л. на 12.07.2010г. по
нареждане на управителя на „МОНОЛИТ”ООД С., на 13.07.2010 г. е предал на Л. и
сума в размер на 8500 евро /част от сумата 10000 евро, за която в
предварителния отговор се твърди, че е била внесена по сметка на ищеца/. Твърди се, че на същия ден Л.
е превел по сметка на „АГРОЕКОФЕРМА”ООД сума в размер на 47873 лева /24500
евро/ като платежното е било изготвено от счетоводителката на двете дружества
„МОНОЛИТ”ООД и „АГРОЕКОФЕРМА”ООД – Д.И.. За остататъкът от 1500 евро получени
на 08.07.2010 г. ответникът твърди, че с тези средства са били покривани текущи
плащания на „МОНОЛИТ”ООД, но тъй като е минал голям период от време не е в
състояние да си спомни за какво са били разходвани те.
Във връзка с заявеното от
ищеца в допълнителната ИМ, че към 12.07.2010г. В.Л. не е бил съдружник в
ищцовото дружество, ответникът е посочил, че преди датата на издаване на
разписката, на 22.06.2010г. с Договор за прехвърляне на дружествени дялове,
нотариално заверен С.К. е прехвърлил на В.Л. 24 дяла от собствените си 48 дяла
от капитала на „МОНОЛИТ”ООД, като съответно на ОС на съдружниците на ищеца
проведено на 22.06.2010г. е било взето решение Л. да бъде приет за нов
съдружник, както и да се приеме и подпише дружествен договор в съответствие с
тази промяна. Твърди, че посочените
обстоятелства се установяват и от справка в ТР. Изразено е становище, че
независимо от факта дали Л. е бил или не съдружник в ищцовото дружество,
предадената му сума в размер на 24500 евро е станало по указание на тогавашния
управител на дружеството С. С..
В о.с.з. ищецът, чрез своя пълномощник поддържа предявения иск. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез своя пълномощник
оспорва исковата претенция и претендира отхвърляне на иска и присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че Н.А.В., към м. юли 2010г. е бил
пълномощник на дружеството ищец, съгл. пълномощно, дадено му от управителя на
дружеството С. С., с нот. заверка на подписа на последния от 06.11.2009г. на
Нотариус №250 с РД-РС-Бургас. Не е спорно
също, че в това си качество на представител на продавача „МОНОЛИТ”ООД, на
08.07.2010г. А. е получил от три лица с фамилия Ш., руски граждани, сума в общ
размер на 26000 евро- вноска по Предварителен договор за покупко – продажба на
апартамент №4, намиращ се в сграда в гр.Черноморец, ул.”Славянска” №10, УПИ
VІІ-741 в кв. 73.
С решение от 22.06.2010г на ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД, като
съдружник е бил приет, наред със съдружниците С. и К., и В.Л..
Видно от представена разписка от 12.07.2010г., подписана
от последния, той е получил на същата дата, от ответника В., сума в размер на
16000 евро, представляващи средства получени от продажбата на апартамент №4, в
гр.Черноморец на ул.”Славянска” №10, за да извърши с тях плащане по Договор от
26.05.2010г. за покупко-продажба на животновъдна ферма в.с.Сърнево. Същите
обстоятелства се установяват от показанията на Л., разпитан като свидетел в
о.с.з. на 06.07.2015г. Свидетелят е посочил също, че общо получената сума от В.
/в т.ч. и сумата по разписката/ е била 24500 евро. Посочва, че сумата е получил
по указания на управителя на ищцовото дружество С., който по това време е бил в
Русия, и с нея е извършил плащане по
сметката на „АГРОЕКОФЕРМА”ООД. Свидетелят е
заявил, че е знаел, че това са парични средства на „МОНОЛИТ”ООД, но не знае
дали и как са били осчетоводени в дружеството.
От представена Операционна бележка от 13.07.2010г. е
видно, че Л. е заплатил по сметка на „АГРОЕКОФЕРМА”ООД сумата 47873лв. /с равностойност 24477 евро/- за покупка
на животновъдна ферма по договор от 26.05.2010г. /предварителния договор от
26.05.2010г. е приложен като доказателство по делото на л.104- л.108/.
С решение на ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД от 25.07.2010г. е
било прието по т.3 от дневния ред, че дружеството следва да погаси свое
задължение към съдружника Л. в размер на 77577лв. На ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД от 12.08.2010г., е
било взето решение, с гласовете на съдружниците С.- притежаващ 52% от капитала
и Л.- притежаващ 24% от капитала, с цел изпълнение на решението от
25.07.2010г., в частта за връщане на парични средства на съдружника Л., получените
от него средства от продажбата на апартамент №4, намиращ се в сграда в
гр.Черноморец, ул.”Славянска” №10 в размер на 47873лв. да се считат за
частично погасяване на дълга към този съдружник, а преводът извършен от него на
тази сума към „АГРОЕКОФЕРМА”ООД, да се считат за
негова инвестиция в това дружество, след което остатъкът от задължението към Л.
към дата 12.08.2010г. да възлиза на 29704лв.
От
заключението на изслушаното по делото ССЕ, неоспорено от страните, се
установява, че за сума от 26000 евро не е бил издаван приходен касов ордер, с
който такава сума да е била заприходена в касата на дружеството ищец, нито в
счетоводството на ищеца е намерило отражение внасянето на такава сума от В.. В
тази насока са и показанията на св.Д.И., работила по същото време като
счетоводител при ищеца, която е заявила, че по сметка на дружеството във връзка
с предварителния договор с Шапунови, е постъпвала само сума в размер на около
20000лв., като плащането е било извършено от г-жа Ш. по банков път, и е било
осчетоводено от свидетелката като авансово плащане.
По делото, в качеството на свидетел е била изслушана и К.Терзийска
/дъщеря на бившия управител на ищеца С., и съпруга на настоящия Терзийски/.
Същата заявила, че според думите на баща й, ответникът В. е извършил своеволие,
със получената сума от 26000 евро, от купувачите Ш., като сам е изхарчил сумата
или по своя воля е предал същата на съдружника Л.. Твърди, че такава сума не е
била предавана на баща й и не е била отчитана в дружеството ищец. Посочила е,
че не знае баща й да се е разпореждал сумата да бъде предадена на Л..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба довереникът
е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката.
Не се спори между
страните, че ответникът, като пълномощник на „МОНОЛИТ”ООД, във връзка с възложена му
от управител на дружеството задача, е получил лично от три лица граждани на Р. Ф., сума в размер на 26000 евро, на 08.07.2010г.,
представляваща вноска по предварителен договор за покупко – продажба на
апартамент №4, съгласно представената от ищеца по делото разписка от същата
дата.
Спорът е относно
разпореждането с парите. Ответникът твърди, че не се е разпореждал лично
със сумата, а е предал част от същата в размер на 24500 евро, по разпореждане
на управителя на „МОНОЛИТ”ООД, на съдружника Л., а остатъка
1500
евро е изразходвал за покриване на текущи плащания на дружеството, като
по този начин е изпълнил задължението си към ищцовото дружество.
Съдът счита, че извършеното от ответника плащане, на
съдружника В.Л. /приет с решение на ОС от 22.06.2010г./, на сума от 24477 евро
/с равностойност 47873лв./, от които
16000 евро- съгласно разписка, съставена от Л. от 12.07.2010г., а остатъкът
даден допълнително на 13.07.2010г., за да бъдат внесени на тази дата по сметка
на „АГРОЕКОФЕРМА”ООД - съгласно
показанията на Л., разпитан като свидетел в с.з. и писмените доказателства по
делото, е погасило задължението на В. към дружеството ищец, до посочения
размер, по следните съображения:
Действието на решение на ОС на дружеството за избиране на
нов съдружник, по отношение на органите и съдружниците, настъпва веднага /Р.39/15.04.2011г.
т.д. №526/2010г. на І т.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Т.е. към датата на получаване на сумите, Л. е имал качеството на съдружник в
ищцовото ООД. С решение на ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД от 25.07.2010г. е
било прието по т.3 от дневния ред, че дружеството следва да погаси свое
задължение към съдружника Л. в размер на 77577лв., като решението е било прието
единодушно от тримата съдружници в т.ч. и тогавашния управител С.. На ОС на съдружниците в „МОНОЛИТ”ООД от 12.08.2010г., е
било взето решение, с гласовете на съдружниците С.- притежаващ 52% от капитала
и Л.- притежаващ 24% от капитала, че с цел изпълнение на решението от
25.07.2010г., в частта за връщане на парични средства на съдружника Л.,
получените от него средства от продажбата на апартамент №4, намиращ се в
сграда в гр.Черноморец, ул.”Славянска” №10 в размер на 47873лв., да се считат за
частично погасяване на дълга към този съдружник, а преводът извършен от него на
тази сума към „АГРОЕКОФЕРМА”ООД, да се счита за
негова инвестиция в това дружество, след което остатъкът от задължението към Л.,
към датата 12.08.2010г. да възлиза на 29704лв. При това положение, с оглед
решенията на ОС на дружеството, предаването от страна на ответника В. на част
от сумата- в размер на 24477 евро на В.Л.,
макар и извършено в по-ранен момент, следва да се приеме като изпълнение на
задължението на В. към ищеца, произтичащо от разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗЗД,
във връзка с възложените му действия по продажбата на горепосочения апартамент,
до размера на сумата 24477 евро /47873лв./,
тъй като с това плащане е било погасено задължение на дружеството към негов
кредитор до посочения размер.
Не се представиха никакви доказателства от ищеца във
връзка с направеното оспорване на горепосочените два протокола от ОС на
дружеството. /Въпреки вмененото му от съда задължение, ищецът не представи и
протоколната книга за решенията на ОС на дружеството./ Освен това с оглед
наличието на подписи върху тях, на бившия управител и съдружник притежаващ 52%
от капитала на дружеството- С., съдът не кредитира показанията на свидетеля
Терзийска /негова дъщеря, и съпруга на настоящия управител Терзийски/, че
същият не е знаел, респ. не е давал съгласие за извършеното от В., за сметка на
задължение на дружеството към Л., плащане на сумата 24477 евро.
За остатъка от получената от В. сума в размер на 1523
евро, по делото не се представиха никакви доказателства, че е предал същата на доверителя си или на
посочено от последния лице, респ. е разходвал тази сума за нужди и плащания на дружеството ищец,
съгласно наведените твърдения в отговорите на ИМ. Ето защо искът до този размер се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното ЯОС счита, че предявения
иск е частично основателен до размера 1523 евро, до който размер го уважава, а
в разликата над тази сума до размера 26000 евро- го отхвърля.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъдени да заплати на ищцовата страна направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 382,75лв.- съразмерно с уважената част
от иска /Доказани са разноски на ищеца за ДТ-2034,06лв. и
4500лв.-възнаграждение за адвокат По делото липсват доказателства установяващи
направени транспортни разходи, както и такива установяващи размера им/.
В полза на ответника, следва да
се присъдят разноски в размер на 1162,66лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.А.В. с ЕГН-**********,***, с
настоящ адрес:*** да ЗАПЛАТИ на „МОНОЛИТ”ООД
гр.Черноморец с ЕИК-102072273, съд.адрес:*** адв.С.Т., на основание чл.284 ал.2 ЗЗД, сумата 1523 евро- остатък от сума получена по
разписка от 08.07.2010г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
02.07.2014г. до окончателното й изплащане, като иска в разликата над 1523 евро
до размера 26000 евро- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.А.В. да
заплати на „МОНОЛИТ”ООД гр.Черноморец с ЕИК-102072273 сумата 382,75лв -разноски по делото
ОСЪЖДА „МОНОЛИТ”ООД гр.Черноморец с ЕИК-102072273 да заплати на Н.А.В. сумата 1162,66лв -разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: