О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.12.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
на 16 декември 2016
година
в закрито заседание в следния състав:
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
възз.ч.гр.дело №439 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение на Д.С.П. ***, подадено на
основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2632/2015 г. по описа на ЯРС. Във
възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е връчена по надлежния ред
- връчителя е оформил съобщението без да посочи кога и колко пъти е посетил
адреса, както и не е изпълнил задължението си по чл.47, ал.1 ГПК да залепи
уведомление на вратата и да пусне съобщение в пощенската кутия. Иска се от съда
да приеме депозираното възражение, да отмени като незаконосъобразно
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като заповедта за
изпълнение не е влязла в законна сила, както и да спре изпълнението по нея на
осн. чл.423, ал.3 ГПК.
Насрещната страна по възражението
"ВиК" ЕАД гр.Бургас е оспорила същото. Изложени са подробни
съображения, за неговата неоснователност. Посочено е, че твърденията на
длъжника за нередовно връчване на заповедта за изпълнение не се подкрепят от
доказателствата по делото. Посочено е още, че заповедта за изпълнение по чл.410
ГПК се връчва от съда преди започване на принудителното изпълнение, поради
което повторно връчване в изпълнителния процес не е необходимо. Иска се съда да
остави без уважение депозираното възражение. Заявена е претенция за присъждане
на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
ЯОС, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 24.09.2015
г. от "ВиК" ЕАД гр.Бургас със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д.С.П. за сумата 191,43 лв. – неизплатени
фактури за ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в к.к.С ., кв."***", к-с "********" *,
вх.*, ет.*,
ап.*/**. Със заявлението са претендирани лихва от датата
на подаване на заявлението и направените
разноски в производството в размер на 25 лв.
Въз основа на заявлението на 23.10.2015 г.
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която заявлението е уважено изцяло.
В съответствие с чл.411, ал.3 ГПК препис
от заповедта е разпоредено да се връчи на длъжника. При многократните посещения
на адреса на длъжника, посочен в заявлението - гр.Я., ул.”*********”
№**, ет.*,
ап.**, в рамките на един месец /от 29.10.2015 г. до
30.11.2015 г./, връчителят не е могъл да намери адресата и/или домашни лица,
съгласни да получат заповедта за изпълнение. Поради това на 30.11.2015 г. е
залепил уведомление. Същевременно, по разпореждане на съда, е изготвена справка
в НБДН, видно от която постоянния и настоящия адрес на длъжника са тези, на
които е изпратено съобщението - гр.Я.,
ул.”***********” №**, ет.*, ап.**.
Длъжника е търсен и на адреса в к.к. С.,
кв."*****", к-с "***********" *,
вх.*, ет.*,
ап.**, където също не е намерен.
На 12.01.2016 г., след като двуседмичният
срок по чл.47, ал.2 ГПК за получаване на заповедта от канцеларията на съда е
изтекъл, на осн. чл.47, ал.5 ГПК съдът е приел, че съобщението е редовно
връчено и е разпоредил на осн. чл.414, ал.2 ГПК да се издаде изпълнителен лист,
какъвто е издаден на 13.01.2016 г. и получен от заявителя.
При така приетите за установени фактически
положения, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,
когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени
обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с
възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419,
ал.1 ГПК.
Както бе отбелязано, съгласно чл.423, ал.1
ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от
узнаването за заповедта за изпълнение. С оглед липсата на опровергаващи
доказателства и възражение в тази насока от противната страна, настоящия съд
приема, че възражението е подадено в законния едномесечен срок.
От доводите във възражението се налага
изводът, че длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК - ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение. Съдът намира възражението за неоснователно. Процесната
заповед за изпълнение е връчена редовно на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.1-4
ГПК - длъжника е търсен многократно /повече от три пъти/ в рамките на един
месец /от 29.10.2015 г. до 30.11.2015 г./; залепено е уведомление, но в
двуседмичния срок не се е явил да получи заповедта за изпълнение. При това
положение правилно първоинстанционния съд е приел, че длъжника е редовно
уведомен /чл.47, ал.5 ГПК/ и в тази връзка е разпоредил издаване на
изпълнителен лист.
Доводите във възражението, за нередовност
на връчването, въззивния съд не приема, а и същите не само не са подкрепени с
доказателства, а напротив - опровергават се от доказателствата по делото.
При тези данни решаващият съд намира, че
подаденото възражение е неоснователно, тъй като първоинстанционния съд е спазил
процедурата по връчване на съобщение за заповедта за изпълнение до длъжника по реда
на чл.47, ал.1-5 ГПК. Съобщение за заповедта за изпълнение е изпратено на
адреса, който е посочен в заявлението и който, съгласно извършената справка в
НБДН е постоянния и настоящ адрес на длъжника и е прието за редовно връчено на
последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
При този изход на производството и в
съответствие с чл.423, ал.3, изр.2 ГПК, съдът не дължи произнасяне по искането
за спиране.
Пак с оглед изхода на спора, насрещната
страна по възражението - "В и К" ЕАД гр.Бургас има право да и се
присъдят разноски. Предвид наличието на надлежно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и тъй като е представлявано в производството от
юрисконсулт, на "ВиК" ЕАД гр.Бургас се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.1,
т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Ямболски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ
ПРИЕМА възражението на Д.С.П. ***,
подадено на основание чл.423 ГПК, против Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2632/2015 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
Д.С.П. с ЕГН **********,***
да заплати на „Водоснабдяване
и канализация" ЕАД с ЕИК: 812115210,
адрес: гр.Бургас,
кв."Победа", ул."Ген. Владимир Вазов" №3, сграда „Метални
панели и конструкции" сумата 200
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.