ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23.12.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, първи състав
На 23.12.2016 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
В.ч. гр.дело №433 по описа за
2016г.
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Г.П. ***, подадена от пълномощника му
адв.М.Г., против Определение №2198/04.11.2016г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2200/2016г. по описа на този съд, с което е върната
молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото
протоколно определение от 27.09.2016г. относно мярката за незабавна защита,
касаеща местоживеенето на децата К.П. и Б.П..
Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното
определение, поради нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател счита,
че районният съд е следвало да обоснове извод за наличие или липса на
произнасяне във връзка с оттеглените от ищцата претенции. Вместо това съдът
постановил определението си, с което по същество допълнително обосновал
протоколното си определение, с което отказал да обезсили заповедта за защита в
частта й за местоживеенето на децата. Искането е за отмяна на определението и
за постановяване на друго от окръжния съд, с което да бъде прекратено
производството по делото и по отношение на местоживеенето на двете деца на
страните, или за връщане делото на районния съд, който да уважи искането, с
което е сезиран.
Ответницата по частната жалба Р.П., действаща лично и като законен
представител на малолетните си деца К. и Б., чрез пълномощника си адв.Ж., е
депозирала писмен отговор на жалбата със становище за нейната неоснователност.
ЯОС намира, че частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и
срещу подлежащ на контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От данните по гр.д. №2200/2016г. по описа на ЯРС се
установява, че същото е образувано по молба от 10.08.2016г. на Р.П. ***, която
е поискала защита по реда на ЗЗДН срещу ответника С.Г.П. ***, с прилагане на
мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН спрямо нея и двете и малолетни деца К.
и Б.. Поддържала е, че ответникът, с когото живее във фактическо брачно
съжителство и който е баща на двете й малолетни деца К. и Б., упражнява
системно физическо и психическо насилие над нея и децата, като на 17.07.2016г.
и на 08.08.2016г. е осъществил отново актове на домашно насилие.
След образуване на делото ЯРС е постановил определение
от 10.08.2016г., с което е извършил преценка за наличие на предпоставките по
чл.18 от ЗЗДН и е издал заповед за незабавна защита срещу ответника, като
прилагайки мерки за защита спрямо децата е задължил Ст.П. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на К. и Б., определил е временно
местоживеене на децата при майка им Р.П. и е забранил на Ст.П. да приближава
децата, жилището, което обитават, както и местата им за социални контакти,
отдих и лечение, на разстояние по-малко 50 метра, за срок до приключване на
съдебното производство.
В първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 27.09.2016г., ищцата е оттеглила молбата за защита по отношение на
двете малолетни деца К. и Б., с оглед на което изявление и изследвайки
съгласието на ответника, ЯРС е постановил протоколно определение от същата
дата, с което е прекратил производството по делото в частта на наложените мерки
за незабавна защита по отношение на децата, а именно задължението на С.П. да се
въздържа от домашно насилие по отношение на К. и Б. и забраната да приближава
двете малолетни деца.
На 30.09.2016г. ответникът С.П. е депозирал писмена молба по делото, с
която е поискал допълване на протоколното определение на съда от 27.09.2016г.,
като се приеме и посочи, че производството по делото се прекратява и по
отношение мярката относно местоживеенето на двете деца.
С обжалваното определение ЯРС е постановил връщане на
молбата на ответника, с която е поискано допълване на прекратителното
определение. Независимо от този постановен резултат, съдът е изложил
съображения, относими към спора между страните по същество. Приел е за
установени по делото фактите, че е налице висящо исково производство за
предоставяне на родителските права по отношение на детето К. и че бащата С.П.
се намира в Германия, което е дало основание на съда да направи извод, че
децата следва да живеят със своята майка.
Определението
е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната
може да поиска да бъде допълнено решението (определението), ако съдът не се е
произнесъл по цялото искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен
срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В процесния случай молбата на
ответника С.П. е подадена в срок, от надлежна страна, съдържа всички необходими
реквизити за установяване от кого изхожда искането и в какво се изразява то,
поради което молбата е редовна и допустима за разглеждане. Тази молба не
подлежи на връщане, нито може да бъде оставена без разглеждане като
недопустима. Съдът следва да отговори на въпроса налице ли е твърдяната
непълнота на постановеното прекратително определение, който въпрос е по същество
в производството по чл.250 ГПК, а не за редовност на молбата (при съобразяване,
че подлежи на връщане само нередовна молба, която не е изправена съобразно
дадени от съда указания и срок, какъвто не е разглежданият случай). За да
отговори на този въпрос, съдът следва да извърши анализ за съответствието между
предявеното пред него искане - в случая за частичното прекратяване на
производството поради десезирането на съда, и постановения по това искане
отговор във формулирания от съда диспозитив. След излагане на съображения в
тази насока, би могло да се стигне до извод за липса или наличие на непълнота в
постановеното основно определение, без да се формират изводи при преценка на
факти и доказателства, относими към предмета на спора по същество, с който съдът
е десезиран. В първата хипотеза молбата за допълване на определението ще е
неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена, а във втората хипотеза съдът ще
следва да уважи молбата и да допълни основното определение със съответното
произнасяне по направеното искане.
Като е върнал молбата на Ст.П.
по чл.250 ГПК за допълване на основното определение, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на
същия съд за разглеждане на молбата като редовна и допустима, с произнасяне по
нейната основателност.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение №2198/04.11.2016г.
на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2200/2016г., с което е върната
молбата на С.Г.П. *** за допълване на протоколно определение от 27.09.2016г.
относно мярката за незабавна защита, касаеща местоживеенето на децата К.С.П. и Б.Р.П..
ВРЪЩА делото на ЯРС за разглеждане и
произнасяне по молбата по чл.250 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е
Д А Т Е
Л :
Ч Л Е
Н О В Е :
1 .
2. .