Определение по Гражданско дело 200/2016г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 01 юни 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №200 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София с ЕИК-202317122, срещу Решение №156/17.03.2016г., постановено по гр. дело №1799/2014г. по описа на ЯPC, в частта му с което е прекратено производството по делото по предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД против П.С.С. и Д. М. С. осъдителни искове в условията на евентуалност, поради недопустимост на исковете /в която част актът на ЯРС има характер на определение/. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са процесуално недопустими, като и че се касае до идентичност на основанието на установителните и евентуалните осъдителни искове срещу ответниците, тъй като исковите молби не съдържали каквито и да са самостоятелни факти досежно предявените евентуални искове, които представляват ново и различно основание на тези искове и е прекратил производството по делото в тази му част. Твърди се, че осъдителните искове, производството по които е прекратено, са предявени при условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме, че предявените главни искове -установителни искове по чл.422 ГПК, не следва да бъде уважени поради липса на уведомление до длъжниците за изискуемост на процесното вземане, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е заявено че следва да се приеме, че ответниците са уведомени за изискуемостта на вземането с връчването на препис от искова молба. Сочи се, че при това положение, при отхвърляне на предявените главни установителни искове по чл.422 ГПК, отпада възможността издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които са подадени възраженита, да бъдат закрепени със сила на пресъдено нещо и възниква правен интерес от предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Иска се ЯОС да отмени решението в обжалваната му прекратителна част и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените осъдителни искове. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор насрещната страна оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се направените в производството пред настоящата инстанция разноски.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 1799/2014 г. по описа на ЯРС е било образувано по ИМ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София с ЕИК-202317122, с която против ответникът П.С.С. е бил предявен иск с правно осн. чл.422 от ГПК, да се приеме за установено, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД има съществуващи вземания срещу този ответник по заповед №424/18.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 511/2011г. по описа на ЯРС, а именно: вземане за главница от 12081,87 лв., за договорна /възнаградителна/ лихва – 5314,94 лв., начислена за периода от 08.01.2008г. до 15.02.2011г., вземане за лихви за забава /мораторна лихва/ - от 3281,03лв. начислена за периода от 30.05.2008г. до 15.02.2011г., вземане за законна лихва от 17.02.2011г. до изплащане на вземането и вземане за разноски по делото - заплатена ДТ в размер на 413,55 лв.

Пред РС гр. Стара Загора е било образувано гр.д. №123/2015г. по ИМ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София с ЕИК-202317122, с която против ответницата Д. М. С. е бил предявен иск с правно осн. чл.422 от ГПК, да се приеме за установено, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД има съществуващи вземания срещу този ответник по заповед №424/18.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 511/2011г. по описа на ЯРС, а именно: вземане за главница от 12081,87 лв., за договорна /възнаградителна/ лихва – 5314,94 лв., начислена за периода от 08.01.2008г. до 15.02.2011г., вземане за лихви за забава /мораторна лихва/ - от 3281,03лв. начислена за периода от 30.05.2008г. до 15.02.2011г., вземане за законна лихва от 17.02.2011г. до изплащане на вземането и вземане за разноски по делото - заплатена ДТ в размер на 413,55 лв. С ИМ по посоченото гр. дело, срещу ответницата С. при в условията на евентуалност в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен, са предявени осъдителни искове за присъждане на горепосочените суми. С Определение №1945/08.07.2015г. постановено по гр.д. №123/2015г. на РС-Стара Загора, производството по делото е било прекратено пред РС-Стара Загора и делото е било изпратено по подсъдност на ЯРС. Пред ЯРС делото е било образувано под №1883/2015г. по описа на ЯРС.

С Определение №1689/18.09.2015г. по гр.д. №1799/2014г. по описа на ЯРС, производствата по гр.д. № 1799/2014г. и по гр.д. №1883/2015г. са били съединени за общо разглеждане, като е постановено производството да продължи по гр.д. № 1799/2014г. по описа на ЯРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок -изпратена е по куриер на 01.04.2016г./видно от представената по делото разписка на ИНТЕРЛОГИСТИКА/, от лице имащо правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

Никъде по гр.д. №1799/2014г. по описа на ЯРС /нито преди съединяването му с гр.д. №1883/2015г., нито след това/ няма данни ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД да е предявявал осъдителни искове, при условията на евентуалност срещу ответника П.С.С.. Такива искове не са предявени нито с ИМ, нито с допълнителна молба по делото. В проведеното на 14.01.2016г. о.с.з. по делото, единствено е била уточнена общата цена на предявените срещу С. искове, а именно на 20677,84лв. /предвид разминаването на общия сбор на сумите по установителните искове предявени срещу двамата ответници/, но също не е бил предявяван осъдителен иск срещу този ответник. Едва в писмената си защита от 25.02.2016г., в срока за постановяване на съдебното решение по делото, ищецът е направил изявление, че претендира, в случай на отхвърляне на установителните искве срещу двамата ответници, последните да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумите дължими по Договора за кредит от 28.12.2005г.

Ето защо ЯОС счита, че първоинстанционния съд приемайки, че е сезиран с осъдителни искове против ответника П.С.С. и вземайки становище по тях, произнасяйки се по тяхната допустимост, е постановил един недопустим акт, който следва да бъде обезсилен в тази му част. В нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса, съдът се е произнесъл по допустимостта на осъдителен иск срещу С., с какъвто не е бил сезиран.

По акта на съда, в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД против Д. М. С. осъдителни искове. В тази част решението на съда, имащо характер на определение, е неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

За да отхвърли предявения срещу Стефова установителен иск с пр. осн. чл.422 ГПК, ЯРС е приел, че „към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК не е била настъпила изискуемостта на претендираното с него вземане, поради което и не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което и предявените искове по чл.422 ГПК следва да се отхвърлят, като неоснователни.”. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Следва да се посочи обаче, че решението за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство. /в този см. Решение №139 от 05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

По изложените съображения обжалваното решение на ЯРС, в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД против Д. М. С. осъдителни искове, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част.

При този изход на делото, с оглед частичната основателност на частната жалба касаеща исковете срещу Д.М. С., С. следва да бъде осъдена да заплати разноски на жалбоподателя /в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от жалбата, а именно 199,22лв. /Следва да се посочи, че размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на въззивника съгл. чл.78 ал.8 ГПК, следва да бъде определен по правилата на чл.7 ал.1 т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, т.е в размер на 1/3 от размера по чл.7 ал.2 т.3, т.е. при двама ответника и уважаване на жалбата по отношение само на един от тях, този размер следва да е 191,72лв./.

При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на П.С.С. направените по делото разноски в размер на 500лв./Видно от Договор за ПЗС №0000041602 от 11.05.2016г., общо заплатеното адвокатско възнаграждение от двамата ответници е 1000лв./.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №156/17.03.2016г., постановено по гр. дело №1799/2014г. по описа на ЯPC, в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал. 1 и 2 от ТЗ. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД против П.С.С.

ОТМЕНЯ Решение №156/17.03.2016г., постановено по гр. дело №1799/2014г. по описа на ЯPC, в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД против Д. М.С. осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал. 1 и 2 от ТЗ.

ОСЪЖДА Д. М. С. да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София с ЕИК-202317122 сумата 199,22лв.- разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София с ЕИК-202317122 да заплати на П.С.С. сумата 500лв.- разноски пред настоящата инстанция.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените срещу Д. М.С. осъдителни искове.

Определението, в частта му, с която частично е обезсилено Решение №156/17.03.2016г., постановено по гр. дело №1799/2014г. по описа на ЯPC, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на страните, в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.