Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.ЯМБОЛ 20.12.2016 г.
Ямболският окръжен съд,Гражданска
колегия,в открито съдебно заседание на 13.12.2016 г/две хиляди и шестнадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков
ЧЛЕНОВЕ:
1Ж.Бозукова
2.Н.Иванов
При секртаря
............ и в присъствие на
прокурора..........................................като разгледа
докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №405 по описа за 2016г.
За да се произнесе , съдът взе в пред вид
следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по въззивна жалба на Е.
Р.Р. ***, чрез пълном. адв.Г.Х.-
ЯАК против Решение №480/03.10.16г,пост.
по гр д №896/16г на ЯРС, с което предявеният на осн. чл. 422 ГПК иск е уважен.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на
процесуалния и материалния закон при постановяването му, същото е необосновано и противоречащо на доказателствата по делото, поради което се иска отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване от наст. инстанция на
ново решение, с което претенцията на въззивника бъде
уважена, предвид изложените в жалбата основания.
В тази връзка се излагат доводи, че представените от ищеца „квитанции” са
частни свидетелстващи документи, но не и
счетоводни такива и ищецът не е доказал,
че е изправна страна по договора-да е доставил процесните
количества вода на ответника, които да са надлежно отчитани, като не е
установена и истинността на подписа, поставен върху карнетата,
че е на ответника-потребител или на лице от домакинството му. Според страната,
в процесния период никой не е живял в имота и ответницата не дължи претендираните
суми.В жалбата се навеждат аргументи, че неправилно РС е определил и
разноските,предвид изхода на делото и страната
претендира присъждането им в пълен размер.
В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от „”В и К”ЕООД-гр.Ст.Загора,представлявано
от управителя инж.Р.Р., с пълном. адв.А.С.-АК-Ст.Загора,
като се иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В отговора се навеждат доводи, че ответницата е потребител в процесния имот, придобит от нея по наследство и във „В и К”
има разкрита партида №000176, по която са начислени и не са платени дължимите
суми за предоставените от оператора
услуги в обекта, а исцата отговаря за задълженията на
наследодателя си. В тази връзка се сочи, че ответницата е продала с НА №159/14г
наследствения имот на трето лице, поради което „В и К” е направило изменение в
размера на дължимите суми от потребителя
за процесния период. Страната твърди, че издадените
от „В и К” квитанции с начислени суми за предоставени услуги на ФЛ, съдържат
всички реквизити на фактурата, съгл. чл 7 ЗСч, като операторът издава и ежемесечно фактури съгл.чл 33 от ОУ, срокът
за заплащатне по които е 30 дни от датата на фактуриране.
Според въззиваемият,по делото не е доказан факта, че
за процесния период никой не е живял в имота, като не
е изключено да е имало и теч, но
ползваните количества вода са отчетени по партидата на потребителя, а дължимите
суми са начислени въз основа на водомера в обекта.
В с.з.жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивницата,
като се иска отмяна на атакувания съдебен акт
и постановяване на ново решение, с което жалбата бъде уважена,като се
претендират и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна поддържа отговора си и
моли за отхвърляне на жалбата, като се иска от наст.
инстанция потвърждаване на първоинстанционното
решение изцяло и присъждане на направените по делото разноски.
ЯОС приема следното по фактите:
От приложеното ч.гр.д. № 16/16г
на ЯРС е видно, че въз основа на заявление от 07.12.15г на ЕООД „В и
К”гр.Ст.Загора срещу Е.Р.Р. е издадена
заповед № 11/08.01.16г за изпълнение на парично задължение по см. на чл.410
ГПК, с която е разпоредено, длъжникът Р.
да заплати на заявителя „В и К” сумата 610.31лв- главница, за периода от
01.04.13г-01.09.15г, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.12.15г. до изплащане на вземането, сумата 60.50лв- лихва за забава за периода
01.04.13 г. до 16.10.15г и сумата 275лв – разноски по делото.
В законоустановения срок
длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и
заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК,
за установяване съществуване на вземането си.
Първоначално искът пред РС е предявен за
сумите,предмет на заповедното пхроизводство, но в хода на процеса, в о.с.з. от 28.06.16г е
направено частично оттегляне на
иска, досежно
главницата до размер на 286.69лв за
периода от 01.04.13г до 01.08.14г, а досежно мораторна лихва –до размер на 51.50лв и за периода от 01.04.13г до 26.10.15г и съдът е прекратил производството по
отношение исковете за главница и мораторна лихва в
оттеглената им част и е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по чл 410 ГПК, в
тази й част.
Видно от у-ние за наследници
№55/10.06.13г на К. К. М., поч.
на 06.06.13г и препис от Акт за смърт на нейния съпруг-Р. Г. М.-поч.
на 05.02.14г, отв.
Е.Р. М.
е единствен техен наследник и е придобила по наследство процесния имот, находящ се в с.Б. К., обл.С. З., представляващ ПИ-застроено
дворно място от 1250 кв м по документ за собственост
и 1269 кв м-по скица, за който имот е отреден УПИ
VІ-365 в кв. 20 по плана на селото, заедно с
построените в имота жилищни сгради и стопански постройки, който имот с НА№159 от 19.09.14г, Е. М.
е продала на
трето лице.
По делото са представени „Общи условия на ищцовото
„В и К” дружество за предоставени от оператора услуги на потребителите”, които
за процесния период са действали по отношение на
страните. Съгл. разп. на чл.31 от ОУ, операторът „В и
К” издава ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни да заплащат в
30-дневен срок, след датата на фактуриране, а според чл.29 и чл.30 от ОУ, цените на предоставените
В и К услути са утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз
основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводни
отклонения в отделните обекти.
В тази връзка е налице опис на
партида № 000176 и квитанции, издадени за исковия период, в т.ч. лихвен лист до
30.09.2015г сочещи, че абонат с абонатен
номер 000176-К. К. М., дължи на ищцовото
дружество „В и К” ЕООД претендираните суми, представляващи стойността на доставена и ползвана питейна вода, както и
отведени отпадни води в обекта в с.Б.К.. Видно от наличните квитанции,
стойността на доставените „В и К” услуги възлизат на 610.31 лв,
а изчислената лихва за забава е в размер
на 60.50лв,съгл.приложената справка- извлечение.
С оглед исцовите
твърдения, че в процесния обект е доставено
начисленото и незаплатено от ответницата количество
вода, по делото е приложен оригинал на карнет, за
отчетеното количество вода в имота, от който карнет
се установява, че за времето от м.12.2012
г. до м. 07.2014г, отчитането на доставеното количество от „В и К”оператора
вода, се е извършвало през различен интервал от време, а опис на партида №00176 и
квитанции за процесния исков период,както и лихвен
лист до дата-30.09.15г сочат, че абонат с абонатен номер 000176-К. К. М. дължи на „В и К” оператора процесните суми,представляващи стойността на доставена питейна вода и отведени отпадни води, в
размер на 610.31лв, а начислената лихва
за забава въз основа на справка –извлечение
е 60.50лв.
По делото е назначена и изслушана
ССЕ, според чието заключение, ответницата
има незаплатени фактури с общ размер- 286.69 лв, за периода от 01.04.13 г. до 01.08.14 г. вкл., а документът
който се издава на битовите потребители за отчетената и начислена питейна
вода и за отвеждането на отпадъчните
води е квитанция, а не фактура, като
експертът е представил Таблица № 1 – неразделна част от заключението, в която
са посочени съответните квитанции, отразяващи задълженията на ответницата за периода от 1.4.2013г.
до 1.8.2014г. вкл., по номера и дати
и съответно за периода, за който се отнасят, като общо сумата е 286.69 лв, дължима
ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението в заповедното
производство-07.12.15г до окончателното плащане, а лихвата за забава в плащането на всяка една от процесните
квитанции - от датата на падежа /30
дни след датата на фактуриране/ до 07.12.15г /датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК/ е определена в размер на 54.82лв и за периода от 01.04.13г до
26.10.15г
В с.з. вещото лице заявява, че
реквизитите, които съдържат процесните квитанции,
отговарят на минилно изискуемите за една фактура.
Предвид горното, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна. Същата, разгледана по същество се приема
за неоснователна, по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание
чл 422 ал 1 ГПК.
При предявен положителен установителен иск по чл 422 ал 1 ГПК, ищецът следва да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът-да докаже
фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането на ищеца.
В случая, между страните е
налице валидно възникнало правоотношение, с предмет-доставяне
на В и К услуги за питейни и битови нужди на потребителя –собственик на процесния имот, присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа и съдът приема, че ответницата като наследник на К.К. М., потребител на „В и К”услуги, с абонатен номер 000176, има качеството на потребител по см. на пар. 1 ал 1 т 2 б”б” ЗРВКУ/ в сила от 20.01.05г/ и чл.2 ал 1 т 1 от ОУ, поради което дължи, заплащане на
предоставените й от оператора услуги, въз основа на измереното количество
изразходвана вода.
Съгл. Наредба №4 от 14.09.04г за
условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, действащи към въпросния
период ,питейната вода в процесния обект се е отчитала
по индивидуален водомер в обекта.
В тази връзка съдът приема, че наследодателката на ответницата, като ФЛ и собственик на
въпросния имот в с.Б. К., а след нейната смърт и ответница Е.Р., са били потребители и са ползвали
В и К услуги в имота, до момента на отчуждаване на същия с НА 159/19.09.14г. За ползваните В и К услуги са
издавани квитанции от оператора, съдържащи
номер и дата на издаване, данни за издателя, номер и име на абоната,
номер на партидата, карнет и инкасатор, брой
водомери, наименование на услугата, отчетен период, единична и обща цена на
ползваната вода в имота. Данните от квитанциите са отразени и в приложения опис
и лихвен лист по партидата на потребителя и отговарят на записванията в
съответния карнет и наст.
инстанция приема, че същите са надлежни
доказателства.
И т к по делото липсват данни, за
заявено от потребителя пред оператора искане, за преустановяване на услугата за
процесния
период, предвид разп. на чл
41 ал 3 т 9 от Н-ба
№4/14.09.04г и чл.42 от ОУ, а не са налице
и твърдения от исцата за липса или неизправност на водомера в
обекта, то се налага извода, че
отчетените количества вода от оператора
са ползвани от потребителя, поради което наведените на противното доводи се
преценят за неоснователни. В тази връзка, разп. на чл 21 ал 4 от ОУ дава възможност, отчитането на В и К услугата да се извършва в присъствието на потребител или негов представител,
като при неосигуряването на такива, отчетът се
подписва от свидетел, който може да е и длъжностно лице на В и К оператора и съдът
приема, че е без значение, кой е положил подпис за потребител на услугата в обекта- дали собственика или негов член от
домакинството или друг ползвател в имота.
Съдът приема, че след като в процесният имот, за периода през който ответницата е била
собственик, са били доставени определи отчетени по индивидуалния водомер в
обекта количества вода, то на осн. чл 30 ал
1 ОУ, доставеното и измерено количество
изразходвана вода и отведени отпадни води, следва да бъде заплатена от
потребителя, според отчетеното и разпределено количество по реда на чл 23 ОУ, като заплащането на услугата е съгл. чл 29 ОУ-по
утвърдени от Държавнатга комисия на енергийно и водно
регулирани цени.
Съдът приема заключението на В.Л.
от ССЕ според което, цената на
доставената и неплатена „В и К” услуга в процесния
обект е в размер на 286.69лв за периода от 01.04.13г до 01.08.14г и съдът
приема, че ответницата дължи на исцовото дружество
тази сума, като главницата се дължи ведно със законната лихва, ститано от подаване на заявлението в заповедното произовдство- 07.12.15г по ч гр д
№16/16г на ЯРС до окончателното изплащане.
И т к ответницата не е извършила
в опредлените срокове плащане на цената на доставената услуга, то тя е
изпаднала в забава и на осн чл
86 ал 1 ЗЗД дължи мораторна
лихва върху всяка от месечните суми по извлечението от счетоводните книги на
ищеца. В тази връзка съдът приема заключението на В.Л. от ССЕ според което,
лихвата за забава за периода от
01.04.13г до 26.10.15г, която ответницата дължи на ищеца е в размер на 51.50лв.
Досежно разноските дължими от
ответницата в заповедното и и исковото производство
пред ЯРС, наст. инстанция споделя становището на РС и препраща на осн. чл 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид изложеното ЯОС приема, че
обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и на осн. чл 78 ГПК,въззивницата ще следва да заплатни
на въззиваемата страна направените по делото разноски
пред Въззивната инстанция, в размер на 300 лв.
Водим от горното,ЯОС
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №480/03.10.16г,пост.
по гр д №896/16г по описа на ЯРС.
Осъжда Е. Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на
ЕООД”Водоснабдяване и канализация”-гр.Ст.Загора, с ЕИК 833066300,със седалище и
адрес на управление:гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев”№62,представлявано от Управител Р.Т.Р., чрез пълном.
адв.А.С. ***, направените пред ЯОС съдебни разноски в
размер на 300лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.