Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.ЯМБОЛ
26.10.2016 г.
Ямболският окръжен съд,Гражданска
колегия,в открито съдебно заседание на 11.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков
ЧЛЕНОВЕ:
1Ж.Бозукова
2.Н.Иванов
При секртаря Л.Р. и в
присъствие на
прокурора..........................................като разгледа
докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №281 по описа за 2016г.
За да се произнесе , съдът взе в
пред вид следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по въззивна жалба
на П.С.Л. ***, чрез пълном. адв.С.В.-ЯАК против Решение №23/19.05.16г, пост. по гр.д. №
224/15г на ТРС, с което е допусната делба между съделителите,
по отношение на процесния недвижим имот при квоти:
4/6 ид ч –за В.А. Л. и по 1/6 ид
ч- за П.С.Л. и за С.А.Л..
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска
неговото изменение, като наст. инстанция постанови
ново решение по съществото на спора и допусне делбата при определените от ЗН
квоти на съделителите, по отношение на дворното място
и част от жилищната сграда, представляваща полуподземен
етаж-ресторант и първи етаж-търговски
обект, при квоти : 4/6 за В.Л.,1/6 за С.Л.
и 1/6 за П.Л., а квотите на съделителите по отношение на втория жилищен етаж и на
второстепенните сгради с обслужващо предназначение, с обща застроена площ от 47
кв м, да бъдат определени по 1/3 за всеки от тях, ведно със законните последици.
Страната претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете
инстанции.
В тази връзка се излагат
аргументи, че съдът е допуснал съществено проц.
нарушение,поради липса на писмен доклад по делото, в който да се съдържат
обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и правната квалификация на исцовата претенция,
както и насрещните права и възражения на ответника. Според
страната, РС не е направил и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
като експертизата е изготвена
непрофесионално от лице,невписано в регистъра
за вещи лица, което е довело до незаконосъобразни и необосновани фактически и
правни изводи в атакуваното решение, по отношение вида на имотите и квотите на съделителите.
Според страната, съдът е приел произволно описание на имота- предмет на
делбата, след като по делото са налице две у-ния на
общ.Т-вград, с различно съдържание и взаимно
изключващи се, като изводите на съда относно описанието на процесния
имот са направени въз основа на приложените към заключението на вещото лице документи,
неприети от съда, което е съществето
проц. нарушение.
В жалбата се сочи още, че квотите на съделителите
досежно втория етаж и второстепенните сгради с
обслужващо предназначение и площ от 47 кв м са: по
1/3 ид ч за всеки съделител,
а не както е приел в решението си ТРС, т к завещателката
на В.Л.-С. Л., не е могла да му завещае
повече от това, което притежава-1/2 ид ч от дв. място и ½
ид ч от полумасивна
ЖС в дв. място, като
второстепенните постройки са съществували преди завещанието и са били
собственост на А. Л. и не са прехвърляни на завещателката.
Според страната, допълнит. постройки и втория жилищен
етаж от проц. имот е индивидуална собственост на А. Л.,т
к промените в имота са извършени след неговото отчуждавне
и в последствие възстановени с решение по адм д
№1064/94г на ВС.В тази връзка се твърди, че исцовата
претенция на В.Л. за половината от процесния имот е неонователна, т к доказателствата сочат, че В.Л. притежава ½ ид ч от полумасивна жил. сграда, посторена в дв. място, като
останалата част от имота е собственост на наследодателя на страните-А. В. Л..
В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от В.А.Л. от гр Елхово,чрез пълном. адв.П.М.-ЯАК, в който
се твърди, че възз. жалба следва да бъде оставена без
уважение, т к не съдържа мотивирано посочване на конкретни пороци в обжалваното
решение, което е валидно, обосновано и правилно и в тази връзка се иска
неговото потвърждаване, като въззивницата бъде
осъдена да заплати на въззиваемия, направените съд.
разноски пред наст. инстанция.
В отговора се навеждат доводи, че
пропускът на съда да извърши точен доклад по делото, следва да се квалифицира
като нарушение на съдопроизводствените
правила, но това не обуславя нищожност или недопустимост на съдебното решение. Според страната, правилно
РС е приел заключението на в.л.,т к същото е подкрепено с многобройни документи,
издадени във времето поради спорове, касаещи проц.
имот, а експертът е дългогодишен служител на Общ. Тополовград и е в течение на
административните и съдебни процедури по отчуждаване, възстановяване на имота и
подобренията в същия, респ.обезщетяването на собствениците и фактическото
положение на имота към момента, като приетите от съда скици и данъчни оценки за имота го
характеризират във вида, в който е допусната делбата. Въззиваемият
твърди, че РС подробно е обсъдил въпроса, касаещ квотите на съделителите
и наведените на противното аргументи в жалбата, са неоснователни.
В с.з. жалбата се поддържа, чрез процесуалния
представител на въззивника.
Въззиваемият В.Л., също чрез процесуалния си
представител поддържа отговора си по
жалбата
ЯОС приема следното по фактите:
Видно от представеното у-ние №
150/10.06.15г на Общ. Тополовград, страните са наследници на общия си наследодател
А. В. Л.,***, поч.
на 10.11.14г. като П.С.Л./отв.№1/ е втора съпруга на наследодателя, с която са
сключил брак на 22.10.78г/у-ние за граж.брак/, а от
първия си брак, А. Л. има син – В.А.Л./ищец/ и дъщеря С.А.Л./отв.№2/, като последната е поставена под пълно запрещение и
като настойник е назначена нейната майка –М. П. Д., предвид приложената по
делото Заповед №АО-17-168/10.02.15г на органа по настойничество и попечителство
гр.Карнобат.
Доказателствата по делото сочат,
че с НА №36/73г на ТРС, С. Д. Л. е продала на сина А.В. Л. следния свой собствен недвижим
имот – дворно място от 456 кв.м неурегулирано, с пл. №1132 кв.38 по плана на Тополовград,
ведно с построената в същото полумасивна къща от 630 куб.м и паянтов навес от 24
куб.м, при описани граници в акта, а с
нот. акт № 51/85г, А.В.Л.
е дарил майка си С. Д. Л. с ½
ид. част от дворно място, находящо се в гр.Т-вград, цялото от 435 кв.м,съставляващо имот пл.№1157,
заедно с ½ ид. част от полумасивна
жилищна сграда, построена в дв. място.
Със Заповед І-А-786/30.08.85г.на Председателя на ИК на ОНС-Ямбол, имотът на С. и А. Л.
е оценен и отчужден по ЗРП на гр. Т-град, като дворното място е вписано с 435 кв м, а жилищната сграда,построена в същото е определена
като масивна, с дървен гредоред /стр.1930г/, с два етажа, с магазини от 211.7
куб м и мазе с пряко осветление и таван
със скатен покрив, а ид.части на А. В. Л. и на С. Д.Л. са
определени в заповедта на по ½ за
всеки.
Със Заповед 430/26.11.85г на ОбНС Т-вград и АДС №1487 от 22.10.86г,
проц. имот е продаден на ЛРД-Тополовград, в
които изрично е записано: дворно място
от 435 кв м и двуетажна масивна жилищна сграда.
В тази връзка е издадено строително разрешение №152/01.03.86г, с което е извършена реконструкция и рефасадиране на жил. сграда в „Ловен
дом”, като е извършено преустройство на мазето в ресторант, изграден е
санитарен възел със застроена площ от 20 кв.м, изградено е обслужващо помещение
– складова база със заст. площ 27 кв.м, извършена е
промяна на покривната конструкция, на дограмата, инсталациите и са извършени
облицовъчни работи.
С решение № 1894/25.07.1994 г. на ВС на РБ е отменено отчуждаването на процесния имот, като собствеността на имота е възстановена
в лицето на бившите собственици: А. Л. и С. Л..
По делото е налице „саморъчно завещание” от 13.05.1996г на С. Д. Л., което тя е направила в полза на
внука си В.А.Л. /ищец по делото/ за собствената си ½ ид. част от дворно място, цялото
от 435 кв.м, ведно с ½ ид. част от масивна жилищна сграда, построена в същото
място.
В тази връзка, ищецът В.А.Л. се е снабдил с НА№ 20/2007 за собственост върху недвижим имот, придобит
по завещание, с който се легитимира като
собственик на ½ ид. част от дворно място
цялото от 435 кв м, съставляващо ПИ-1157 в кв.63 по плана на гр. Т-вград
с посочени в акта граници, ведно с
½ ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда
с площ от 100 кв.м, построена в дворното място.
Съгл. у-ние №963/31.08.15г на Община Т-вград, процесният имот е описан като дв.
място от 435 кв м, представляващо ПИ-1157 в кв.63 по
ПУП на Т-вград, а процесната
сграда е отразена като триетажна масивна
сграда, със смесено предназначение, състояща се от два надземни и един полуподземен
етаж, със застр. площ от 100 кв
м, като
полуподземния етаж е ресторант, на І етаж
е търговски обект, а ІІ етаж –жилище и второстепенни сгради с обслужващо
предназначение и обща застр. площ от 47 кв м.
По делото е приложено и друго у-ние изх
№418/28.03.16г на общ.Тополовград,
в което процесният имот е описан като:дворно място с
площ от 435 кв.м с пл.№1157 в кв 63 по плана на Тополовград, двуетажна масивна сграда с приземен етаж, със смесено
предназначение и застр. площ от 100кв м, като в приземния етаж се състои от помещение
–бивш ресторант и жилищни помещения-бивши сервизни такива към ресторанта, първи етаж-има 2 търговски
обекта-магазини, стая и санитарен възел и втори
етаж, който е жилищен.В имота е
включена и второстепенна сграда с обслужващо предназначение,представляваща
входно помещение със санитерен възел към бивш
ресторант със засктроена площ от 20 кв м и второстепенна сграда с обслужващо предназначение,
представляваща складово помещение със застр. площ от
27 кв м.
С оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото е
назначена и изслушана СТЕ според която, към момента на възстановена собствеността на А. Л. и С.Л. и към момента на завещанието от
13.05.96г на С. Л., процесният имот е представалявал : дворно
място от 435 кв.м, имот пл. № 1157 кв.63 по плана на гр. Тополовград, заедно с
построената в дворното място жилищна сграда с приземен етаж, със смесено
предназначение, построена през 1930г., преустроена през 1986 г. в ресторант
в приземния етаж, на първия етаж -два
магазина, стая и санитарен възел и на втория етаж спални помещения, с построени две сгради от допълващо застрояване
– едната със ЗП- 20 кв.м., представляваща входно помещение със санитарен възел
към ресторанта, разположен в приземния етаж, а втората със ЗП- 27 кв.м –
складово помещение.
Според СТЕ, в у-ние №963/31.08.15г неправилно са описани сградите в процесния имот, т к В.Л. е посетило имота на место и е
констатирало, че вписаните данни в у-ние
№963/31.08.15г, не отговарят на действителното положение.Експертът сочи, че
в т.2 в у-нието
е следвало да бъде вписано:”двуетажна масивна сграда с приземен етаж, със
смесено предназначение”, вместо вписаното:”триетажна масивна сграда със смесено
предназначение”, а в т.2.1,вместо:”в полуподземния
етаж-ресторант”, е следвало да бъде вписано:”полуподземния
етаж: помещение-бивш ресторант, сервизни помещения към ресторанта, преустроени
в жилищни такива-без строителни книжа” и в т.2.2, вместо:”на първия
етаж-търговски обект” е следвало да бъде вписано:”на първи етаж-два търговски
обекта с вход откъм улицата и стая и санитарен възел с вход откъм двора”.Според
в.л., в т.3, вместо:”второстепенни сгради с обслужващо предназначение с обща застр. площ от 47 кв м е следвало да се запише:”второстепенни сгради
с обслужващо предназначение, като в т.3.1да се впише:”сграда с обслужващо
предназначение, представляваща входно помещение със санитарен възел към бившия
ресторант, разположен в приземния етаж със ЗП-20 кв
м, а в т.3.2 е следвало да се впише: сграда с обслужващо предназначение, със
ЗП- 27 кв.м – складово помещение.
Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е проц. допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.По същество, жалбата се преценя като
неоснователна, по следните съображения:
Производството е за делба по реда на чл 341 и сл.
ГПК и е във фаза по допускане на делбата.
Не се спори по делото, че
страните са съсобственици на процесният имот, в
качеството си на наследници на общия си наследодател А. В. Л., б.ж на гр.Тополовград,
поч. на 10.11.14г, като ищеца В.А.Л. и втората ответница С.А.Л. са
негови деца от първи брак, а първата ответница-П.С.Л. е втора съпруга на А. Л.,
въз основа на сключен гр. брак от 22.10.78г.
Процесният имот, предмет на делбата е бил първоначлно собственост на майката на общия наследодател- С.Д
Л., която преживе е продала с НА №36/73г имота си на своя син-А. В. Л.-общия
за страните наследодател, който имот към него момент е представлявал дворно
място от 456 кв.м- неурегулирано, с пл. №1132 кв.38
по плана на Тополовград, ведно с построената в същото полумасивна
къща от 630 куб.м и паянтов навес от 24 куб.м, при описани граници в
акта.Впоследствие с друг НА № 51/85г, А.В. Л. е дарил майка си С.
Д. Л. с ½ ид.
част от същия имот.
Имотът е бил отчужден със заповед
№І-А-786/30.08.85г.на Председателя
на ИК на ОНС-Ямбол, като в оценителния протокол, дворното място е описано с
площ- 435 кв м, а жилищната сграда,построена в същото
е определена като масивна, с дървен гредоред /стр.1930г/, с два етажа, с
магазини от 211.7 куб м и мазе и таван
със скатен покрив, а ид.части от имота,собственост на А. В. Л.
и на С. Д. Л. са определени в заповедта, на
по ½ за всеки.
Според данните по делото, със Заповед 430/26.11.85г на ОбНС Т-вград и АДС №1487 от 22.10.86г, проц.
имот е продаден на ЛРД-Тополовград и въз основа на строит.
разрешение №152/01.03.86г е извършена реконструкция на жил.
сграда в „Ловен дом”, извършено е преустройство на мазето в ресторант, изграден
е санитарен възел, със застр. площ от 20 кв.м,
изградено е обслужващо помещение – складова база, със заст.
площ 27 кв.м.
След като с решение № 1894/25.07.1994 г. на ВС на РБ е отменено отчуждаването на процесния имот и собствеността на същия е възстановена в
лицето на предишните собственици- А.
Л.-наследодателя на страните и неговата майка-С. Л., последната е направила „саморъчно
завещание” от 13.05.1996г, в полза на внука си- В.А.Л. /ищец по делото/ на
собствената си ½ ид. част от дворно място, цялото от 435 кв.м, ведно с
½ ид. част от МЖС, построена в същото място
и В.А.Л.
се е снабдил с констативен НА № 20/2007г
за собственост върху завещаната
½ ид ч от имота.
И т к през годините имотът е
променян частично с реконструкции в жил. сграда и строеж
на допъл. постройки в дворното място, то съдът приема, че проц.
имот –предмет на делба, следва да бъде приет с характеристиките, отразени в у-ние изх
№418/28.03.16г на Общ. Тополовград, т к в заключението на СТЕ, което съдът
приема за обективно и компетентно се сочи, че в у-ние №963/31.08.15г неправилно
са описани сградите в имота, поради което наст.
инстанция приема, че представеното у-ние №963/31.08.15г не следва да се
кредитира.
Вземайки
предвид , че в у-ние изх
№418/28.03.16г на общ.Тополовград, процесният имот е описан правилно, то следва същият да се
приеме като: дворно място с площ от 435 кв.м с пл.№1157 в кв 63 по
плана на Тополовград, двуетажна масивна сграда с приземен етаж, със смесено
предназначение и застр. площ от 100кв м, като
приземния етаж се състои от помещение –бивш ресторант и жилищни помещения-бивши
сервизни такива към ресторанта, първи етаж-има 2 търговски обекта-магазини,
стая и санитарен възел и втори етаж, който е жилищен. В имота са включени и второстепенна сграда, с обслужващо
предназначение,представляваща входно помещение със санитерен
възел към бивш ресторант със застроена
площ от 20 кв м, както и второстепенна
сграда с обслужващо предназначение,
представляваща складово помещение със застр. площ от 27 кв м.
И т к предвид разп. на чл.5 от ЗН,децата на починалия
наследяват по равни пчасти, а според чл 9 ЗН, съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете, съдът приема досежно квотите на съделителите следното:
Доказателствата са категорични,
че процесният имот е реституиран в лицето на А.В.Л.-общия
за страните наследодател, поч. 10.11.14г и на
неговата майка-С. Д. Л.,като всеки от тях е притежавал по ½ ид част от
имота.
Ето защо, наследниците на А. Л.:
преживялата съпруга-П.С.Л./отв. №1/, сина му- В.А.Л./ищец/
и дъщерята на наследодателя-С.А.Л./отв. №2/ получават от наследстовото
на наследодателя си по равни части, или по
1/6 за всеки /по 1/3 от 1/2ид ч/, на
осн чл 5 и чл 9 ЗН.
И т к С. Д. Л. –майка на наследодателя А. Л. е
притежавала другата ½ ид ч от процесния имот, с който преживе
тя се е разпоредила посредством саморъчно завещание в полза на внука си-В.Л.- то този
съделител притежава и
½ ид ч по завещание, извън 1/6 ед ч придобита по наследство от своя баща.
Предвид изложеното се налага издвода, че ищецът притежава 4/6 ид ч от процесния
имот /1/2 по завещание и 1/6 по наследство/, докато всяка от ответниците се легитимира като собственик на по 1/6 ид ч, придобита по наследство от общия наследодател.
В тази връзка съдът приема, че решението на РС като
правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивницата ще следва да заплати на въззиваемия,
направените по делото разноски в размер на 500лв.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение
№23/19.05.16г, пост. по гр.д. № 224/15г на ТРС.
Осъжда П.С.Л., с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:***, к.....
- адв.С.В., да заплати на В.А.Л., с ЕГН ********** ***,
със адрес за призоваване: гр.Е...., ул”Т........” №..,
направените по делото разноски пред ЯОС в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.