Р Е Ш Е Н И
Е
№ 20.10.2016 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 20.09.2016 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 271 по описа за 2016 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от С.Д. *** срещу решение № 3 от 09.05.2016г.,
постановено от Районен съд – гр.Елхово по гр.д.№ 197/2015г. по описа на ЕРС.
С обжалваното решение ЕРС РАЗВАЛЯ
сключения с нотариален акт № 136, т.III, нот.д.№911/1993г. по регистъра на ЕРС,
на 31.12.1993г. договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, с който М.Д.И., с ЕГН ********** ***, е прехвърлила
на И.И.Д., с ЕГН ********** ***, по време на брака му със С.Д.К., с ЕГН **********
***, правото на собственост
върху собствения си недвижим имот - ½
идеална част от дворно място от 280 кв.м., идеална част от цялото 560
кв.м., съставляващо парцел ХII-2235, в квартал 88 по плана на гр.Е., при
граници: улица"Бенковски"; Т. Ж.; С. С.; И. Я.; К. К.; П. К.; К.Я. и
А. М., заедно с 1/2 идеална част от първия етаж на жилищната сграда, представляващ по КККР, одобрени със заповед
РД-18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК – ¼ идеални части от поземлен имот с идентификатор
27382.500.2235, с адрес: град Е. община
Е., област Я., на улица "*******"№*, целият с площ от 619 кв.м., при
граници на имота по кадастрална карта: 27382.500.7095; 27382.500.2048;
27382.500.2237; 27382.500.2236, заедно с 1/2 идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор 27382.500.2235.5.1, с предназначение: жилище, със
застроена площ от 91.00кв.м., находящ се в град Е., ул.“********“№*, обект в
сграда №5, разположена в поземлен
имот с идентификатор
27382.500.2235, ниво на обекта 1, при
граници на жилището: над обекта - 27382.500.2235.5.2, заедно с прилежащите към
жилището съответни на етажа идеални части от общите части на цялата сграда,
като си е запазила правото на пожизнено
и безвъзмездно ползване на прехвърления имот срещу задължението на И.И.Д., да
поеме цялостната й издръжка и да й
осигури един нормален и спокоен живот до смъртта й, като й гарантира жилище,
отопление, осветление, храна, облекло, медицинска помощ, почистване и грижи при
болест и немощ, лично или чрез трето лице; ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот /констативен нотариален акт/ - №195,
том VII, peг. №6122, дело №1121/2006г.на Нотариус К. К., с район на действие Районен Съд-Елхово, вписан
под №451 на Нотариалната камара, с който И.И.Д., ЕГН ********** ***, по време
на брака си със С.Д.К., с ЕГН ********** ***, е признат за собственик на основание договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, представляващ по КККР, одобрена със
заповед РД-18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК на ¼ идеални части от поземлен имот с идентификатор
27382.500.2235, с адрес: град Е. община Е., област Я., на улица "*******"№*,
целият с площ от 619 кв.м., който имот по стария регулационен план на града се
индивидуализира като поземлен имот XII-2235, квартал 88, при граници на имота
по кадастрална карта: 27382.500.7095; 27382.500.2048; 27382.500.2237;
27382.500.2236, заедно с ½ идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 27382.500.2235.5.1, с предназначение: жилище със застроена площ
от 91.00кв.м., находящ се в град Е., ул.“******“№*, обект в сграда №5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 27382.500.2235, ниво на обекта
1, при граници на жилището: над обекта - 27382.500.2235.5.2, заедно с
прилежащите към жилището съответни на етажа идеални части от общите части на
цялата сграда.; ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.115, ал.2 ЗС
шестмесечен срок,считано от влизане в законна сила на настоящото решението на М.Д.И.,
с ЕГН ********** ***, за представяне на препис от влязлото в сила решение за
вписване /отбелязване/ на същото в Служба по вписванията при Районен съд-град
Елхово.;ОСЪЖДА С.Д.К., да заплати на М.Д.И. направените от ищцата разноски
по делото в размер на 375.00 лева.
Въззивницата счита обжалваното решение за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва пасивната си легитимация
по делото като излага съображения, че лично не е сключила процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
респективно не е поемала лично задълженията по него, а договорът е сключен от
бившия и съпруг (син на ищцата) по време на брака им, който е прекратен с
развод на 11.11.2010г. и от тази дата въззивницата счита, че задължението
ù да дава гледане и издръжка е прекратено. Смята, че не е пасивно
легитимирана по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което моли ЯОС да прекрати
производството по отношение на нея. Оспорва приетия от ЕРС извод за пълно
неизпълнение на процесния договор като излага, че ищцата признава в
обстоятелствата на исковата молба, че ответницата е изпълнявала задълженията си
за гледане и издръжка в периода от 31.12.1993г. до 11.11.2010г., поради което
смята, че е налице съществено изпълнение на договора от нейна страна и затова
договорът не може да бъде изцяло развален. Счита, че ЕРС не е обсъдил при
формиране на решението си изводите на назначените по нейно искане съдебни
експертизи, че неправилно е кредитирал в неин ущърб свидетелските показания на
св.Д. И.. Смята, че процесният договор е сключен под
отлагателно условие за поемане на задълженията, тъй като задълженията по
договора са поети “при болест и немощ”, в каквото състояние не била ищцата и по
делото не било доказано затруднено материално и здравословно състояние на ищцата,
напротив, било доказно, че ищцата притежава доходи в повече от екзистенц
минимума за лица на нейна възраст при местните условия, не страда от
заболявания, които да изискват специално и скъпо лечение и разходи. Моли
обжалваното решение да бъде отменено от въззивния съд, който да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло или частично предявения иск с всички законови
последици и смята, че не са налице основанията за частична отмяна на
констативния нотариален акт за собственост. Претендира направените от нея пред
двете инстанции съдебни и деловодни разноски.
С въззивната
жалба не е направено искане за събиране на доказателства.
В срока за
отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото от представения нот.акт 136/1993г. и
приетите документи се установява по безспорен начин, че между въззиваемата-ищца от една страна и
първия ответник от друга страна,
който е неин син, е бил сключен алеаторен договор,
оформен в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, нотариален акт №
136, т.III, нот.д.№911/1993г. по описа на ЕРС, с който на 31.12.1993г. е прехвърлила
на ответника И.И.Д. – неин
син, собствения си недвижим имот - ½
идеална част от дворно място от 280 кв.м., идеална част от парцел с площ
560 кв.м., съставляващо парцел ХII-2235, в квартал 88 по плана на гр.Е., при
граници: улица"*******"; Т. Ж.; С. С.; И. Я.; К. К.; П. К.; К. Я. и А.
М., заедно с 1/2 идеална част от първия етаж на жилищната сграда, като си е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърления недвижим
имот, срещу задължението на И.И.Д., да поеме цялостната й издръжка и да й осигури един нормален и
спокоен живот до смъртта й, като й гарантира жилище, отопление, осветление,
храна, облекло, медицинска помощ, почистване и грижи при болест и немощ, лично
или чрез трето лице.
Видно от приетите скица на поземлен имот
№15-140650/06.04.2015 година на СГКК -Ямбол и схема № 15-140655/06.04.2015
година, прехвърленият недвижим имот, представлява по
КККР, одобрени със заповед РД-18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК - 1/4 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 27382.500.2235, целият с площ от 619 кв.м., при
граници на имота по кадастрална карта: 27382.500.7095; 27382.500.2048;
27382.500.2237; 27382.500.2236 ведно с 1/2 идеални части от самостоятелен обект
с идентификатор 27382.500.2235.5.1, с предназначение: жилище със застроена площ
от 91.00кв.м., находящ се в град Елхово на горепосоченият адрес, на 1 етаж, в
двуетажна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 27382.500.2235 при
граници на жилището: над обекта - 27382.500.2235.5.2.
Договорът е
сключен по време на брака между
първия ответник с въззивницата-втори
ответник. По отношение на последната
е възникнало същото задължение за гледане и издръжка спрямо ищцата.
С констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №195, том V II, peг. №6122, дело
№1121/2006г.на Нотариус К. К., с район
на действие Районен Съд-Елхово, вписан под №451 на Нотариалната камара, на 21.09.2006 година ответниците са били
признати за собственици на следният недвижим имот, придобит от двамата при режим на СИО,
находящ се в гр.Е., общ.Е., Я., на ул."*********"№*, а именно:
Двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., състояща се от
самостоятелно жилище-първи жилищен етаж и самостоятелно жилище-втори жилищен
етаж, предстставляваща източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда,
построена в поземлен имот ХII – 2235, в квартал 88 по плана на гр.Елхово, със
съответните на етажите идеални части от общите части на цялата сграда, при
граници на сградата-източен близнак; двуетажна сграда-западен близнак и от три
страни дворно място, заедно с 1/2 идеална част от същото дворно място, цялото с
площ от 560 кв.м., съставляващо поземлен имот ХII - 2235 в квартал 88
по плана на гр.Елхово, одобрен със Заповед I-А-666/25.07.1980г. при
граници на поземления имот: ул."******", ПИ ХШ-2236, ПИ ХГУ-2237 и ПИ
XI-2048. Имотът - предмет на
алеаторния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съставлява част от имота описан в констативния нотариален акт.
С влязло в сила от 11.11.2010 година съдебно решение №139/11.11.2010г. на Районен сьд-Елхово по гр.д. №200 по описа на ЕРС за 2010г., бракът между двамата ответниците, сключен с акт за граждански брак №**/1989г. на Община Елхово на 26.08.1989г.в гр.Елхово е бил прекратен.
Пред ЕРС е разпитан като свидетел от
страната на ищцата Д. И., познат на страните по делото, с чийто показания се установява, че към
момента ищцата живее на първия
жилищен етаж от процесния имот. Ответницата С.К. не живее там момента на раздялата й с ответника Д., от преди 4-5
години. Ответникът И. Д. живеел на другия етаж. След
раздялата на ответниците С.К. не е посещавала
имота. На свидетеля не му е известно ответниците да са полагали грижи за ищцата. Отношенията между ищцата и
ответника Д. били влошени.
Отношенията между ищцата и ответницата К. по времето когато все още последната е живеела в процесния имот също не
били добри. Въззивният съд кредитира
показанията на посочения свидетел, като напълно обективни, непосредствени и
нестрадащи от съществени противоречия с останалите доказателства по делото.
От
представените по делото удостоверения изх.№1019-28-35-1 и удостоверение изх.№1019-28-35–2 от 24.07.2015
г. на НОИ – ТП – Ямбол е видно, че в периода 01.09.1996г. – 01.06.1999г., преди деноминацията на лева,
личната месечна пенсия на ищцата е била
между 8764.00 лв. и 95237.00лв., а за периода 01.07.1999 година до 01.07.2015г. същата е била между 111.00 лв. и 478.63лв.
От представеното по делото удостоверение на банка ДСК изх.№ 1137/30.07.2015г. е видно, че ищцата е ползвала в периода 2005 – 2015 година банкови кредити общо 9 на брой. Последните два са разрешени през 2015г. за сумите от 5000 лв. и 10 000 лв., които обслужва редовно. Като ЕТ „Веломотори – М. И.“ с ЕИК 201567123 ищцата няма разрешени кредити.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза във връзка с възраженията на К. по
чл.87, ал.4 от ЗЗД. Вещото
лице е дало заключение, че пазарната стойност на процесния имот към датата на
прекратяване на брака между ответниците - 11.11.2010 г. е била 13000 лв, а към датата на подаване
на исковата молба пазарната стойност
е 12000 лв. Вещото
лице не е отговорило на въпроса каква е била пазарната стойност на имота при
закупуването му, поради липсата на данни за пазара на недвижими имоти.
По делото е
назначена и съдебно–счетоводна експертиза, по искане на ответницата К., по която вещото лице е дало
заключение за размера на средствата,
необходими за издръжка на един пенсионер за периода 1994г. - 2010г., за отчетения
от ищцата доход по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ за периода за последните пет пълни
данъчни години и за периода от 1994 г. до датата на подаване отговора на исковата молба, за
размера на получаваните от ищцата суми като пенсия и надбавки от пенсия
за периода от 01.01.1994 г.
до датата на подаване на отговора на исковата молба и за това какво е
съотношението между размера на средната сума, необходима за издръжка на един човек в пенсионна възраст, съгласно
официалната статистика на НОИ годишно за периода 1994-2010 година, спрямо
получаваните от ищцата суми от пенсии и други плащания, банкови кредити и
дейности като ЕТ. Заключението на вещото лице е, че за периода 1996 година – 2010 година е налице превишение на получаваните от ищцата доходи
спрямо паричните разходи по данни на НОИ в различно процентно съотношение - между 3,38% и 66,40%. През
години от процесния период ищцата е декларирала доходи от трудова дейност и от
дейност като едноличен търговец.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената
служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за
валидно и допустимо.
Предявен е иск по
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор
за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 136/1993г., поради виновно и пълно
неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателите И.Д. и С.К., заедно с искане по чл.537, ал.2 от ГПК – за
отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот (констативен нотариален
акт) - №195, том VII, рег.№ 6122, дело № 1121/2006 година
на нотариус К.К., с район на действие РС – Елхово, вписан под № 451 на НК, само в частта му относно
прехвърления от ищцата
недвижим имот. ЕРС правилно е
квалифицирал иска, както и възраженията на ответницата К. по чл.87,
ал.4 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на
въззивницата срещу пасивната ù легитимация по делото, обосновано със
съображения, че лично не е сключила процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, респективно не е поемала
лично задълженията по него, а договорът е сключен от бившия ù съпруг по
време на брака им, който е прекратен с развод на 11.11.2010г. Заявеното от
ищцата (сега въззиваема) спорно право обуславя не само нейната процесуална
легитимация, но и процесуалната легитимация на ответниците Д. и К..
Процесуалната легитимация на ответницата следва единствено от правното
твърдение на ищцата. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска,
а материалноправната легитимация - неговата основателност. В случая по силата
на брака към момента на сключване на процесния договор за издръжка и гледане
двамата ответници - тогава съпрузи, придобиват в СИО процесния имот и поемат
солидарно задължение към прехвърлителката. С прекратяване на брака им,
бездяловата СИО се прекратява като по оборима презумпция дяловете на съпрузите
са равни.
Процесният алеаторен договор е такъв, при
който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,
получава като насрещна престация грижи и издръжка – приобретателите се задължават да поемат цялостната издръжка на прехвърлителката и да ù осигурят един нормален и спокоен живот до смъртта
ù, като ù бъде гарантирано жилище, отопление, осветление,
храна, облекло, медицинска помощ, почистване и грижи при болест и немощ, лично
или чрез трето лице. За да е
налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжниците, те следва да предоставят
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка на кредитора, в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. В доказателствена тежест на всеки от ответниците е да установи изпълнение на задължението за гледане и издръжка на ищцата, а по делото няма такива доказателства.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния ù
обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства
за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка,
уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение,
неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. (Решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. №
1534/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В процесния договор е уговорена цялостна издръжка за
прехвърлителката. Поетото задължение за издръжка и гледане е
единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и
издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, до края на живота на ищцата. По делото няма доказателства и не е установено ответниците да са давали издръжка на ищцата-въззиваема, да
са полагали каквито и да било грижи, да са посрещали нейни разходи за отопление, осветление, храна, облекло,
медицинска помощ. В периода
след прекратяването на брака на
ответниците е налице признание от страна и на двамата ответници,
че не са престирали грижа и
издръжка, а признание за пълно
неизпълнение на задълженията по договора е направил ответника Д.. Освен това, с показанията на свид.И. се установява, че на ищцата не е осигурен
нормален и спокоен живот.
Осигуряването на място за живеене, след като ищцата е направила отказ от
запазеното си право на ползване, е незначителна част от поетите с
договора задължения. В случая нуждата
на ищцата-въззиваема от грижи и издръжка е останала
неудовлетворена. ЯОС приема, че
неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците е съществено
и значително и в този смисъл счита
за неприложима хипотезата на чл.87, ал.4
от ЗЗД.
Възражението на въззивницата, че процесният
договор е сключен под отлагателно условие за поемане на задълженията, тъй като
задълженията по договора са поети “при болест и немощ”, в каквото състояние не
била ищцата, ЯОС намира за неоснователно. Тълкувайки договора, въззивният съд
приема, че още със сключването на договора е поето задължението да поемат цялостната ù издръжка, да ù
осигурят един нормален и
спокоен живот до смъртта ù, като ù бъде гарантирано
жилище, отопление, осветление, храна, облекло, медицинска помощ, почистване, като само задължението за за грижи е поето при болест и немощ.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че ответниците не
са изпълнили задължението си за издръжка и гледане по договора. Няма доказателства за
изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на нито единия от
ответниците, както по време на брака им, така и след прекратяването му. Въззивницата
не доказа да е престирала грижи и издръжка в пълен обем на прехвърлителката. В
случая липсват данни
за възпрепятстване от страна на прехвърлителката на изпълнението на задължението на ответниците, поради
което приобретателите по договора (включително въззивницата) се явяват неизправна страна и следва да
се постанови цялостното му разваляне.
На основание горното, ЯОС намира,
че предявеният иск е основателен и доказан, поради което сключеният на
31.12.1993г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане с нотариален акт №136, т.Ш, нот.д.№911/1993г. по описа на
ЕРС, следва да бъде развален изцяло.
Искане да бъде отменен по реда на
чл.537, ал. 2 от ГПК
констативен нотариален акт №195/2006г. в
частта, собственост на ищцата, също е основателно. Съгласно ТР № 3/29.11.2012
г. по ТД № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот.
Развалянето на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД има обратно действие, поради което НА №195/2006 г.
следва да бъде отменен по отношение на правото на собственост за
½ ид.част от първи жилищен етаж и за ¼ идеална част от
поземления имот, в който
е построена сградата.
ЯОС намира, че ЕРС е постановил правилно
решение като е развалил сключения с нотариален акт № 136, т.III,
нот.д.№911/1993г. по регистъра на
ЕРС, на 31.12.1993г.,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, и отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт
№195, том VII, peг. №6122, дело №1121/2006г. на Нотариус К. К., с район
на действие Районен Съд-Елхово, вписан под №451 на Нотариалната камара, с който
И.И.Д., ЕГН ********** ***, по време на брака си със С.Д.К., с ЕГН ********** ***,
е признат за собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане представляващ по КККР, одобрена със
заповед РД-18-103 от 28.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК на ¼ идеални части от
поземлен имот с идентификатор 27382.500.2235, с адрес: град Е. община Е.,
област Я., на улица "********"№*, целият с площ от 619 кв.м., който
имот по стария регулационен план на града се индивидуализира като поземлен имот
XII-2235, квартал 88, при граници на имота по кадастрална карта:
27382.500.7095; 27382.500.2048; 27382.500.2237; 27382.500.2236, заедно с
½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
27382.500.2235.5.1, с предназначение: жилище със застроена площ от 91.00кв.м.,
находящ се в град Е., ул.“****“№*, обект в сграда №5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 27382.500.2235, ниво на обекта
1, при граници на жилището: над обекта - 27382.500.2235.5.2, заедно с
прилежащите към жилището съответни на етажа идеални части от общите части на
цялата сграда.
Въз основа на горното, ЯОС намира въззивната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззивницата не следва да се
присъждат разноски.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 3 от 09.05.2016г.,
постановено от Районен съд – гр.Елхово по гр.д.№ 197/2015г. по описа на ЕРС.
Отхвърля искането за присъждане на
разноски на въззивницата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.