Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.04.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 19.04.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 129 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от А.Д.Г., чрез адв.С.К., срещу решение № 47 от 20.01.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№ 2612/2014г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС

ПОСТАВЯ в дял на А.Д.Г. ***, ЕГН **********, самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда с ид.87374.559.119.1, цялата със застроена площ по кадастър 110 кв.м., а по заключение на вещото лице - 111,44 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 87374.559.119 с площ от 384 кв.м., находящ се в гр.Я., ул."*******" № ***, при граници на имота: -имоти с идентификатори 87374.559.124, 87374.559.125, '87374.559.118, 87374.559.113, 87374.559.120, който самостоятелен обект представлява източното жилище, със застроена площ от 55,57 кв.м., състоящо се от покрит навес, входно антре, санитарен възел -обща баня и тоалетна, дневен тракт- с обособен кухненски бокс и дневна, две спални със северно и източно изложение, нанесено незащриховано на скицата към заключението на вещото лице М.С.- Приложение №1, неразделна част от решението, както и постройка на допълващо застрояване от 44 кв.м. с идентификатор 87374.559.119.2, заедно с 1/2 идеална част от дворното място. Делът е на стойност 28450 лева.

ПОСТАВЯ в дял на Д.К.Н. ***, ЕГН **********, самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда с ид.87374.559.119.1, цялата със застроена площ по кадастър 110 кв.м., а по заключение на вещото лице - 111,44 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 87374.559.119 с площ от 384 кв.м., находящ се в гр.Я., ул."*****" № ***, при граници на имота: имоти с идентификатори 87374.559.124, 87374.559.125, 87374.559.118, 87374.559.113, 87374.559.120, който самостоятелен обект представлява западното жилище, със застроена площ от 55,87 кв.м., състоящо се от входно преддверие, стая (спалня), коридор, кухня с южно изложение, санитарен възел-обща баня и тоалетна и дневна със северозападно изложение, нанесено защриховано на скицата към заключението на вещото лице М. С.-Приложение №1, неразделна част от решението, заедно с 1/2 идеална част от дворното място. Делът е на стойност 23650 лева.

ОСЪЖДА А.Д.Г. да заплати на Д.К.Н. за уравнение на дела й сумата от 2400 лв.

Въззивникът счита решението за неправилно. Излага съображения, че към неговото жилище следва да се предостави и стаята по вариант 3 от заключението на в.л. Иска ЯОС да измени обжалваното решение и постанови ново като уважи искането за предоставяне в негов дял на тъмната стая, съгласно вариант 3 от заключението на вещото лице.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Д.Н., чрез адв.С.В. ***. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не се явява, за него се явяват адв.Д. и адв.С., редовно упълномощени, поддържат въззивната жалба.

Въззиваемата не се явява в с.з., представлява се от адв.Г., редовно преупълномощена от адв.В., оспорва жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

Обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо.

С влязлото в сила Решение № 56/24.01.2015 г. по гр.д.№ 2612/2014г. на ЯРС е допусната делба между страните на недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол представляващ ПИ с идентификатор 87374.559.119 с площ от 384 кв.м., с построените в него жилищна сграда със застроена площ 110кв.м. с идентификатор 87374.559.119.1 и постройка на допълващо застрояване от 44 кв.м. с идентификатор 87374.559.119.2, при граници на имота: имоти с идентификатори 87374.559.124, 87374.559.125, 87374.559.118, 87374.559.113, 87374.559.120, при равни квоти: ½ за А.Г. и ½ за Д.Н..

В първото с.з. след допускане на делбата, проведено на 11.03.2015г., е направено искане от въззивника за възлагане на допуснатия до делба имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК, което в хода на делото с оглед на възможността за реално поделяне на сградите в имота е поддържано като искане е за разпределение на жилищната сграда между съделителите, при което в дял на ищеца да се предостави ползваната от него част от сградата и една от стаите, ползвана от ответницата, отбелязана от вещото лице с №3, която стая е била част от построената първоначално жилищна сграда, а в дял на ответницата да се предостави пристроената по-късно част.

От заключението на вещото лице М.С. по съдебно-техническата експертиза се установява, че дворното място е неподеляемо, тъй като е невъзможно да се образуват две реално обособени части, които да имат минималните размери (лице и площ) определени в ЗУТ. Жилищната сграда с ид.87374.559.119.1, със застроена площ по кадастър 110 кв.м., по е строена поетапно: през 1971 г. - източната част, през 1976г. – западната. При оглед на място вещото лице е установило, че сградата се състои от две самостоятелни жилища с приблизително равна площ и обща застроена площ 111,44 кв.м. Източното жилище, ползвано от въззивника-ищец, е със застроена площ от 55,57кв.м., в т.ч. покрит навес над стълбище и площадка при входа. По архитектурно разпределение се състои от покрит навес, входно антре, санитарен възел - обща баня и тоалетна, дневен тракт - с обособен кухненски бокс и дневна, от който се достига до две спални със северно и източно изложение. От дневната е налице отвор-врата към тъмната спалня от западното жилище. Западното жилище, ползвано от ответницата, е с площ от 55,87 кв.м. Състои се от входно преддверие, стая от старата част на къщата без прозорец (спалня), коридор, кухня с южно изложение, санитарен възел - обща баня и тоалетна с достъп от кухнята и дневна със северозападно изложение. Изводите на вещото лице са, че сградата е реално поделяема, тъй като е разделена на две самостоятелни жилища с приблизително равни застроени площи, нанесени графично в Приложение №1 от заключението.

Сградата с идентификатор 87374.559.119.2, със застроена площ 44 кв.м., се намира в югоизточната част на имота и се ползва от ищеца. Състои се от две части: южна със застроена площ от 14,74 кв.м. - склад, с вход от западната фасада, и северна част със застроена площ от 29,48 кв.м. -две помещения с преход, представляващи работилница и склад, с вход от запад и север. От север сградата е пристроена с външна чешма и преддверие с мивка, изградени от ищеца. Според експерта сградата е разделена на две самостоятелни складови части с неравна площ.

Пазарната стойност на имота е 52100 лв., в т.ч. земя - 8700 лв., жилищна сграда-37000 лв., от които източна част на ищеца - 17700 лв., западна част на ответницата- 19300 лв., сграда на допълващо застрояване-6400 лв.

В допълнително заключение вещото лице сочи, че спорната стая №3 от западното жилище е със застроена площ от 13,56 кв.м. и има вход от неговото входно антре от юг чрез портал и завеса, която я осигурява със светлина. Тъй като не може да бъде тъмна по архитектурни и технически норми към момента, към нея следва да се приобщи и част от входното антре на западното жилище, за да бъде осветена, с площ от 3,50 кв.м. При това преустройство площта на жилището на ищеца ще стане 72,63 кв.м., а на ответницата - 38,81 кв.м. Ще е необходимо още иззиждане на отвора по западната стена на стаята към коридора на западното жилище и иззиждане на стена за разделяне на входното му антре, и ремонт и промяна на ел.инсталацията на стаята и частта от коридора. Стаята има врата към жилището на ищеца. Стойността на ремонта общо е 632 лв. с ДДС.

Въззивният съд намира, че е основателно искането на страните делбата да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК. Съгласно чл.353, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Според т.5, б.”б” на ППВС 7/73, “невъзможност” е налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове за теглене на жребий е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. В случая има такова неудобство, тъй като съделителите ползват самостоятелни жилища в жилищната сграда, освен това ищецът ползва допълнителната постройка, която е пристроявал.

ЯОС намира, че всеки от съделителите следва да получи в реален дял жилището, което ползва. Приетото от първоинстанционния съд разпределение съответства на дяловете на страните в съсобственосттта. При приетия от ЯРС вариант на разделяне на жилищната сградата, всеки от съделителите ще притежава жилище, равностойно с това на другия съделител: едното с площ 55,57кв.м., другото с площ – 55.87кв.м. Искането на въззивника стая № 3 да бъде в неговото жилище ще доведе до значително несъответствие в разпределените дялове с оглед равните квоти на страните. При такъв вариант площта на жилището на въззивника ще стане 72,63 кв.м., а на въззиваемата - 38,81 кв.м. Освен това, ще е необходимо още иззиждане на отвора по западната стена на стаята към коридора на западното жилище и иззиждане на стена за разделяне на входното му антре, ремонт и промяна на ел.инсталацията на стаята и частта от коридора. Обстоятелството, че тази стая е била част от първоначално построената сграда, а впоследствие е включена към построената 1976г. пристройка, не е основателен аргумент за претенцията на въззивника стаята да му бъде предоставена, още повече фактическото ползване на сградата е така, както са обособени двете жилища по приетия вариант на разделяне. А фактическото ползване е критерий за извършване на разпределение по чл.353 от ГПК, според задължителната практика на ВКС. Според Решение № 211/11.05.2012 г. по гр.д.№ 991/2011 г., I г.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти, а това е установено с техническа експертиза, и те са достатъчно на брой за разпределение между съделителите, съдът следва да извърши делбата чрез разпределението им по реда на чл.355 от ГПК.

В този смисъл възраженията на въззивника са неоснователни и въззивната жалба следва да се остави без уважение. Обжалваното първоинстанционнно решение е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените пред тази инстанция разноски в размер на 400лв.

С оглед изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 47 от 20.01.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№ 2612/2014г. по описа на ЯРС.

Осъжда А.Д.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на Д.К.Н. ***, ЕГН ********** сумата 400лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.