Р Е Ш Е Н И Е

№................... 26.04.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, I-ви възз. гр. състав

в открито съдебно заседание на 01.03.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ИВА КОДЖАБАШЕВА

Секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА

възз. гр. д. № 24 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. А.Т. от САК в качеството й на пълномощник на Ж.И.С., ЕГН ********** и Д.С.С., ЕГН **********, срещу Решение № 597 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1176/2015 г. по описа на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците Ж.С. и Д.С., чрез законния му представител Ж.С., против ответника ЕТ "Плам – В. П.", ЕИК 838189755, представляван от В. Р. П., искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 1350 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" - София, като трето лице-помагач на страната на ответника.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че вземането на ищците Ж.С. и Д.С. по предявените пред районния съд искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, произтича от деликт, а именно настъпила трудова злополука на 07.03.2012 г., при която съпругът на ищцата С. и баща на малолетния Д.С. е починал. Излагат се доводи, че с отхвърлянето на предявените искове, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е погасено правото на иск на ищците поради изтичане на приложимата към задълженията за лихви кратка 3-годишна давност. Изтъква се, че вземанията за лихви са периодични вземания, които възникват отделно през определен период от време, като в случая обезщетение за забава се дължи за всеки следващ ден, считано от датата на извършване на деликта. Поради това преценката за приложимост на института на погасителната давност следва да се прави за всяко едно отделно вземане за обезщетение за забава. Твърди се, че предвид подаването на исковата молба на 25.05.2015 г., при прилагане на института на погасителната давност, погасени са вземанията на ищците, касаещи периода преди 25.05.2012 г., но не и самото право на иск за вземанията след тази дата, заявени в петитума на исковата молба именно за периода 25.05.2012 г. - 25.05.2015 г. В подкрепа на този извод се цитира Решение № 95 от 26.06.2014 г. по т. д. № 3060/2013 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. На тези основания се настоява първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В писмения отговор на въззиваемия ЕТ "Плам – В. П.", депозиран чрез пълномощника му - адв. К.К., се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за допустимост, законосъобразност и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Излага се, че деликтът - смъртта на С. И. С., е настъпил на 07.03.2012 г. в резултат на ПТП, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и същевременно представлява трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ. Твърди се, че именно трудовата злополука е правопораждащият факт както за главниците, присъдени на ищците по гр. д. № 2915/2012 г. по описа на ЯРС, така и за претендираните в настоящото производство обезщетения за забава. Предвид депозирането на исковата молба в съда след повече от три години от настъпилия правопораждащ факт, се излага, че правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на ищците да предявят исковете за обезщетение за забава върху присъдените им главници, е погасено по давност. Претендират се направените по делото разноски.

В писмения отговор на третото лице - помагач на страната на ответника - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286, представлявано от изпълнителните директори Р. Я. и К. Р., депозиран чрез юрисконсулт А. Б., също се твърди неоснователност на жалбата с доводи за изтекла погасителна давност по отношение спорните права на ищците. Настоява се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и постановено при спазване на всички процесуални изисквания.

В о. с. з. пред ЯОС въззивницата Ж.С., в свое лично качество и като законен представител на малолетния Д.С., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. М. И., редовно преупълномощен, чрез който пледира за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ЕТ "Плам – В. П", представляван от В. Р. П., не се явява лично, представлява се от пълномощника адв. К., чрез който пледира за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Третото лице помагач - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", редовно призовано, не изпраща представител. Чрез пълномощника си юрк. Б. е депозирало молба с изразено становище по хода и съществото на делото.

Ямболският окръжен съд, като прецени всички доказателства по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество обаче, при направените оплаквания, решението е неправилно, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде изцяло отменено.

Между страните не се спори, че по предявени от Ж.С. и Д.С., действащ чрез своята майка и законен представител Ж.С., срещу ответника ЕТ "Плам – В. П.", обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, с влязло в сила Решение № 131 от 27.09.2013 г. по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, ответникът е осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, станала на 07.03.2012 г., в резултат на която е починал съпругът на ищцата С. и баща на ищецът Д.С.. Ответникът е осъден да заплати на ищцата Ж.С. и сумата от 678,65 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на същата трудова злополука. В това производство ищците не са предявили претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва и поради това такава претенция не е била предмет на разглеждане в производството.

С искова молба, депозирана в Ямболския районен съд на 25.05.2015 г., ищците са предявили отделни искове за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху присъдените им по ВГД № 300/2013 г. по описа на ЯОС главници, дължими за периода от 26.05.2012 г. /датата, считано от която претенцията им за мораторни лихви върху присъдените главници не е погасена с оглед кратката тригодишна погасителна давност/ до 29.07.2014 г. /датата, на която главниците са им били изплатени/. С представения по реда на чл. 131 ГПК отговор ответната страна е оспорила исковете като неоснователни и е направила възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от датата на деликта - трудовата злополука на 07.03.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в ЯРС - 25.05.2015 г., е изминал период от време по-дълъг от три години.

Тази теза е възприел в мотивите си от правна страна и ЯРС, порди което е отхвърлил изцяло предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни поради изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на вземанията на ищците.

Настоящият въззивен състав не споделя тези правни изводи на първоинстанционния съд.

Действително, главните вземания на ищците произтичат от визирания в чл. 200 КТ юридически факт - възникналата на 07.03.2012 г. трудова злополука, в резултат на която ищците са претърпели имуществени и неимуществени вреди, тоест вземанията им са от непозволено увреждане и на основание цитираната правна норма е ангажирана безвиновната отговорност на работодателя. Безспорно установената съдебна практика приема /например решение № 217 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г., ІV г. о. на ВКС/, че субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника от трудова злополука /съгласно чл. 212 КТ/, намират правилата за непозволеното увреждане, съгласно които длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. дължи от момента на увреждането. Съответно лихвата /като обезщетение за забава при неизпълнение на вземане, произтичащо от увреждане/ е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, задължението е изискуемо от датата на възникване на увреждането или това в случая е датата 07.03.2012 г. Доколкото същото не е изпълнено, от този момент длъжникът е в забава и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо ищците имат и други, отделни от вземанията за главници вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за отвеника е налице задължение за заплащането им.

Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. Предвид изложеното и в съответствие с чл. 114, ал. 1 ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава в деня на възникване на трудовата злополука - 07.03.2012 г. и от този момент върху трите главници - съответно две от по 35 000 лева и една от 678,65 лева, дължи обезщетения в размер на законната лихва, поради това, че не е изпълнил парично задължение с настъпил падеж. Това е моментът, от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава.

В настоящия случай, от датата на възникване на трудовата злополука - 07.03.2012 г., до датата на предявяване на исковете пред ЯРС за обезщетение за забава върху обезщетенията за вреди, присъдени на ищците в резултат на злополуката - 25.05.2015 г., е изминал период от време, по-дълъг от три години, който обаче не води до пълно погасяване на цялото вземане на ищците, а само по отношение на тези лихви, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Предвид това, тъй като искът е предявен на 25.05.2015 г., то вземането за лихви не е погасено за претендирания период от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. /датата, на която е извършено плащане на главниците/. Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви само за периода от 07.03.2012 г. до 25.05.2012 г. В тази насока е напълно релевантна посочената във възивната жалба практика - Решение № 95 от 26.06.2014 г. по т. д. № 3060/2013 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Поради намерената неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, същото следва да бъде изцяло отменено, като вместо това предявените от ищците искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата Ж.С. сумите от 7775,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото й с влязло в сила Решение по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на ЯОС, парично обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012 г., и 150,77 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото й със същото влязло в сила решение парично обезщетение от 678,65 лева за имуществени вреди от трудовата злополука на 07.03.2012 г., както и на ищеца Д.С., действащ чрез законния си представител Ж.С., сумата от 7775,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото му с влязло в сила Решение по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на ЯОС, парично обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012 г.

Относно разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква в полза на въззивниците Ж.С. и Д.С., които своевременно са поискали присъждането им, поради което и въззиваемият ЕТ "Плам – В. П", представляван от В. Р. П., следва да бъде осъден да им заплати направените разноски по производството пред двете съдебни инстанции на обща стойност 5500 лева, както и да заплати държавните такси за производството пред двете инстанции в общ размер на 1008,12 лева в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯОС.

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 597 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1176/2015 г. по описа на Ямболския районен съд,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ "Плам – В.П.", ЕИК 838189755, представляван от В. Р. П., с адрес гр. Ямбол, кв. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ап. 28, да заплати на Ж.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 30, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева /седем хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото на Ж.И.С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013 г. по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012 г., както и сумата от 150,77 лева /сто и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото на Ж.И.С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013 г. по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 678,65 лева за имуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012 г.

ОСЪЖДА ЕТ "Плам – В.П.", ЕИК 838189755, представляван от Веселин Райчев Пенев, с адрес гр. Ямбол, кв. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ап. 28, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж.И.С., с адрес ***, ж. к. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 30, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева /седем хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012 г. до 29.07.2014 г. върху присъденото на Д.С.С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013 г. по възз. гр. д. № 300/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012 г.

ОСЪЖДА ЕТ "Плам – В. П.", ЕИК 838189755, представляван от В. Р. П., с адрес гр. Ямбол, кв. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ап. 28, да заплати на Ж.И.С., ЕГН ********** и на Д.С.С., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж.И.С., двамата с адрес ***, ж. к. "Златен рог", бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 30, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5500 лева /пет хиляди и петстотин лева/, представляваща направени разноски за производството пред двете съдебни инстанции, както и да заплати по сметка на ЯОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1008,12 лева /хиляда и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща дължими държавни такси за производството пред двете съдебни инстанции.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника ЕТ "Плам – В. П." - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" - София.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.